Тоест, оставихте двумесечно бебе и си тръгнахте? – сложи ръце на кръста Оля.​

​– В моя дом този човек няма място – отсече твърдо Оля. – Ако приятелите ти са по-ценни от семейството, подавай за развод. В края на краищата, с Глеб се виждаш по-често, отколкото със собствените си деца.​

​Когато преди десет години Оля се омъжваше за Павел, не можеше и да си представи, че ще се наложи да го дели не с друга жена, а с най-добрия му приятел Глеб. Този човек беше вечен ерген, лекомислен и безгрижен, живеещ според собствени правила, почти като Питър Пан. Още от самото начало двамата с Оля не се харесаха един друг.​

​– За нея ли ще замениш най-добрия си приятел?! – избухна Глеб, сочейки към Оля. – Тя ще те изяде и изплюе, веднага се вижда каква змия е!​

​– Ние дори не се познаваме добре! – възмути се Оля, хвърляйки поглед към отражението си в огледалото. – Как можете да съдите за мен така веднага?​

​– Защото вас, женичките, ви виждам право през маската – изсмя се Глеб. – Ще го вържеш с деца и вила, а от хубавото – само редки излизания за футбол, нищо повече. На всяка среща с приятели ще трябва да иска твоето позволение. И то сигурно на колене.​

​– Всъщност, в нормалните семейства хората се разбират за всичко – отвърна с остър тон Оля. – Но това няма как да го разберете…​

​– Аз по-добре ще остана като свободен търтей, който обикаля най-красивите цветя на ливадата, отколкото да стана богомолец, на когото са отхапали главата – избухна в смях Глеб.​

​По-късно Павел се извини за поведението на най-добрия си приятел, но Глеб не чувстваше никаква вина. Напротив, той искрено вярваше, че е длъжен да спаси Павел от този брак. Иначе с кого ще ходи да почива и да се весели заедно?​

​Малко преди сватбата, той изпрати на Оля снимки от ергенското парти на служебния ѝ компютър, на които Павел беше заснет в компания на жени със съмнителна репутация. В началото тя не се досети кой е изпращачът. Снимките бяха пратени от мейла на Павел. Но когато го попита, всичко се изясни.​

​– Оля, честно ти казвам, нищо не е имало, всичко е номер от Глеб – кълнеше се младоженецът. – Още от първата среща нещо му се приискаше да те намрази и сега само така се гаври.​​

​​– Да, отличен начин да ми създаде предсватбено настроение! – въздъхна Оля. – Какви ли още шеги от твоя приятел са подготвени?​

​– Оля, главното е, не приемай всичко това лично. Глеб просто е свикнал, че винаги сме заедно. А сега се отдалечавам. И това го вбесява.​– Първият ти брак случайно Глеб ли го разруши? – заподозря нещо нередно Олга. – Разказвал си ми, но някак много повърхностно. Защо се разведохте всъщност?

– Да, права си – въздъхна Павел. – В първия ми брак номерът с неговите снимки проработи. Трябваше да ти разкажа по-рано.

– А защо тогава продължаваш да общуваш с него?! – възмути се Олга. – Това съвсем не са приятелски постъпки.

– Ами аз съм единственият, който още му е приятел. Останалите вече спряха да се виждат с него. А и какво да кажа – от деца сме заедно, приятели сме – обясни Павел на жена си.

Олга само въздъхна, вече предвиждайки колко ще ѝ струва търпението на сватбата. Но там Глеб се държа изненадващо скромно. Каза само някакъв странен, дълъг тост за това как младоженецът губи своята свобода. Олга реши да не реагира прекалено остро на провокацията му. Павел ѝ стисна благодарно ръката – успокоението ѝ оценяваше високо.

Когато Олга забременя – за първия път след трийсет, при това с тежък токсикоз, Глеб отново започна да се намесва в живота им. Павел прекарваше цялото си свободно време със съпругата си. А приятелят му се появи неочаквано „да си побъбрят“. Направо влезе в хола, където Олга лежеше на дивана.

– Е, какво, симулантке, гостът дойде – стани да ме почерпиш с чай! – възмути се той. – А може и някой обяд за апетит! Между другото, донесох скариди, ще сварим!

Олга пребледня и се пресегна за легенчето, което стоеше до нея. Нямаше сили повече да тича към тоалетната всеки път.

Глеб набързо излезе, но от кухнята се чу гласът му:

– Абе преиграва, Олга, какво толкова? Само за скариди споменах и ей я каква стана!

– Ама ѝ е наистина тежко – защити жена си Павел.

– Е, тогава защо изобщо забременя? – отсече Глеб. – Ето, аз нямам деца, официално поне. А иначе кой знае – може пет-шест малчугана да бягат насам-натам. Но майките им не са достатъчно хитри, за да ми натрапят каквото и да е бащинство. Щом усетя, че вървят към сериозни отношения, сменям апартамент, работа, телефонен номер… Нека пробват да ме намерят!

– Чуй ме, не сме те питали за това! – прекъсна го Павел. – Стига. Ела друг път. На Олга ѝ е лошо, а аз нямам време. Не искам излишно да ядосваме жена ми с храна и дълги приказки в кухнята.– Ето виж какво, Пашка, вече си под чехъла й! – засмя се Глеб. – Трудното е началото, после въобще ще почнеш да й носиш пантофите в зъби. Вземете че идете заедно и на раждане! Ще попълните списъка на лудите.

Павел изпрати госта. А Олга, затваряйки очи, ликуваше. Съпругът защити тяхното семейство и застана зад жена си, което значеше, че влиянието на Глеб върху него не е чак толкова силно.

Но след раждането на първородния им Дима всичко се промени. Павел сега с удоволствие разхождаше количката в парка и понякога изчезваше за няколко часа. Веднъж, когато пропусна храненето, Олга започна да му звъни. Телефонът му беше останал вкъщи. Наложи й се да се облече и да излезе към парка, където Павел се разхождаше с Дима.

Отдалече чу писъците на сина си и силния смях на Глеб, който отново се шегуваше. Олга ускори крачка. На една близка алея намери количката с Дима, който се задушаваше от плач. Баща му и Глеб обаче ги нямаше наблизо. Гласовете им се чуваха иззад храстите на съседната алея.

Разгневена, Олга хвана количката със сина си и я побута към дома. Реши да даде урок на несериозния баща, който беше оставил малкото си дете без надзор. Олга беше сигурна, че отново Глеб е отклонил съпруга й от правилния път. Вкъщи внимателно скри количката така, че да не се вижда веднага. Нахрани Дима и го преоблече – малкият беше целият мокър и вече доста прегракнал.

След около два часа, когато чакането вече й омръзна, ключ се завъртя в ключалката. В апартамента внимателно влезе бледият Павел. Зад гърба му се влачеше необичайно мълчаливият Глеб. Олга излезе от кухнята и строго попита:

– Казвай веднага къде е Дима, отдавна трябваше да се нахрани. Къде е детето, защо сте сами?

– Олга, има един проблем – започна да увърта Глеб – май че го изгубихме. Да не си го взела ти случайно?

– Какво значи „изгубихте“?! – възмути се Олга. – Това не е котенце, изчезнало е двумесечно бебе! С количката, явно. Как е възможно?!

– Ами срещнахме познати, разсеяхме се, оставихме количката на алеята, той плачеше, беше ясно чуто, после изведнъж замлъкна – обясняваше с готовност Глеб.

През това време Павел правеше всичко възможно да избягва погледа й. Вече беше видял колелото на количката, което надничаше от коридора.

– Значи, изоставили сте двумесечно бебе и сте си тръгнали? – сложи ръце на кръста си Олга.

– Ами, от твоя гледна точка може и така да изглежда – измърмори Глеб. – Бяхме наблизо, чувахме как плаче.Олга избута навън приятеля на съпруга си, обяснявайки му, че Глеб вече не е желан тук. След това се проведе не по-малко труден разговор с Павел. Той също първоначално не осъзнаваше вината си. Едва по-късно разбра целия ужас на ситуацията. Докато двамата с Глеб се забавлявали с познати, с Дима можеше да се случи всичко.

След този случай Глеб дълго време не беше допускан в дома им. Но пет години по-късно съпрузите се сдобиха с второ дете – дъщеря Лиза. Тогава Павел неочаквано пожела най-добрият му приятел да стане неин кръстник.

– Не, това няма да стане! – възмути се Олга. – Кръстникът трябва да е надежден човек. А твоят Глеб изобщо не попада в това описание.

– Хайде сега, не измъквай стари истории. Той се е променил – отвърна Павел.

Но Олга трудно повярва, че Глеб наистина може да се промени. А когато видя на лицето му същата подигравателна усмивка, която помнеше, не издържа и заяви на Павел, че компромиси няма да има. Такъв кръстник не е нужен на тяхната Лиза.

Тогава за първи път в семейството им избухна сериозен конфликт. Павел не се прибра у дома три нощи и остана при Глеб. После все пак се върна с виновна глава, но между Олга и Глеб отношенията си останаха замразени.

За петия рожден ден на Лиза Олга планира голямо тържество за децата в извънградската вила на родителите си. С осветени фигури, ледени скулптури, аниматори и игри. Поканиха множество гости. Олга наистина разчиташе на помощта на съпруга си в организационните въпроси, но Павел неочаквано заяви, че не може. И още по-лошо – ще празнува Нова година с Глеб, тъй като приятелят му не можел да дойде при тях.

Те отново се скараха, а този път Олга беше дълбоко засегната. Глеб явно печелеше, и то с видимо преимущество. Павел очевидно се бе наситил на семейния живот, изпълнен с ограничения, а до него бе веселият му приятел – ерген, винаги готов за забавления. Разбира се, това беше по-привлекателно от задачата да се преструва на Дядо Коледа с фалшива брада.

Глеб допълнително наля масло в огъня. Цяла вечер и нощ той изпращаше на Олга снимки в социалните мрежи, на които Павел се забавляваше в компанията на непознати за нея жени. Макар снимките да не бяха прекалено предизвикателни, ясно се виждаше, че съпругът ѝ е доволен от живота.

На Олга много ѝ се искаше да отмъсти на Глеб. Така, че той веднъж завинаги да остави съпруга ѝ на спокойствие. Но какво можеше да направи? След обмисляне, Олга накрая измисли идея, която спокойно би могла да бъде шега на самия Глеб. Разбира се, ако той се беше сетил за това.

В сайтове за запознанства, в популярни градски групи и на дъски за обяви тя публикува профил със снимка на Глеб от социалните мрежи. Текстът, който измисли, беше доста оригинален: „Баща-герой, многократен длъжник за издръжка, криещ се от бившите си, търси наивна дама. Ще ви покоря с милион глупави шеги. Ще срина самочувствието ви до земята. Пишете ми тук.“

Олга посочи линк към профила на Глеб в интернет и зачака резултата.

След няколко дни Павел гледаше с изненада телефона си, който буквално беше „изпържен“ от оплакванията и проклятията, които се изсипаха от най-добрия му приятел. Глеб беше направо побъркан от внезапно натрупалата се популярност. Дори жени, с които се разделил преди десетилетия, неочаквано му писаха.Петима от тях вече се бяха запознали в коментариите по повод обсъждането на неговия профил и възнамеряваха да подадат колективен иск за установяване на бащинство.

Вечерта Глеб се появи у тях въпреки протестите на Олга и започна да се оплаква:

– Представяш ли си кой успя така да ми навреди! – хленчеше приятелят на съпруга ѝ. – Тези луди вече знаят адреса ми. Една дори дойде на работа – оказа се, че е приятелка на шефката. И сега ме уволняват уж поради съкращение на щата, но лично шефката ми каза, че е заради аморално поведение. И обеща да ме очерни сред всички работодатели. Самата тя също е изоставена, самотна жена.

– Е, може би нещата не са чак толкова зле – успокояваше го Павел. – Животът ще си дойде на мястото.

– Те искат да ми искат издръжка, ще остана без панталони. Или ще се натрупат дългове – жалваше се Глеб. – Те вече са пет, а може и повече да са. Пашка, днес съседката ми плюна след мен и ме нарече какво ли не. Боя се да изляза от вкъщи, а обявленията висят само от два дни. Ами какво ще става след това?

– Аз знам какво може да се направи – каза Олга. – Наскоро видях обяви за работа на смени. Заплатата е висока, можеш да се махнеш за известно време, докато нещата се успокоят. А и с добра заплата ще ти е по-лесно да се разбереш за издръжките. А пък хората на смени работят навсякъде и почти без постоянна месторабота.

– Олга, ти си мой спасител! – Глеб я хвана за ръцете с възторг. – Никога нямаше да се сетя за това сам. Нека сега да се опитат да ме намерят! В крайна сметка там постоянно са на път или нямат официална регистрация – кой ще ме открие? Ако не ме признаят за баща, и издръжка няма да поискат. Павел, виж само каква умна жена си имаш! Олга, къде видя това обявление?

– На спирката тук. Дори го снимах – исках да го изпратя на моя приятелка, защото мъжът ѝ точно търси такова нещо.

– Не го показвай на никого повече, прати го на мен! Обещавам, че ще съм ти завинаги задължен – кимна Глеб.

Седмица по-късно, след като премина всички медицински прегледи, Глеб се устрои на работа на смени в строителството на газопровод. На гарата се събраха близки да го изпратят и Олга се приближи, за да се сбогува. Прегърнала Глеб, тя тихо прошепна в ухото му:

– Лек път, Глеб. Шегата се получи повече от добре, нали? Нали знаех, че ще я оцениш.

Тя направи крачка назад и го наблюдаваше, докато влакът тръгваше, а през прозореца все още се виждаше смаяното лице на Глеб. Едва сега той разбра колко хитро беше замислен плана ѝ. Нищо неподозиращият Павел прегърна жена си, изпълнен с радост, че най-накрая съпругата му и най-добрият му приятел са намерили общ език.

Дереккөз