— Дима, — повика тя, — хайде да отидем до магазина, ще ми помогнеш да донесем чантите.

— Не-не-не, Дима ми трябва тук. Вие тук сте съвсем разхвърляни, ще се заемем с почистването.

— А как ще пренеса всичко сама? Това са поне петнадесет килограма, ако не и повече.

— Е, ще идеш няколко пъти.

— Колко отдавна не сме се виждали! — възкликна свекървата с преувеличена радост, стоейки на прага на тяхното жилище с тежка чанта.

Ето го и краят. Мечтата на Олга за празнуване на Нова година рухна под напора на купата с оливие, която ще трябва да приготвя вместо дългоочакваното пътуване при приятелите.

Тя насила се усмихна, пропускайки свекървата в апартамента, и трескаво мислеше как да се измъкне от ситуацията.

— Седях си вкъщи и си мислех… А защо да не посрещнем Нова година заедно? Чудесна идея, нали?

— Галина Сергевна, всъщност планирахме да празнуваме с приятели. Може би да останем тук днес, да вечеряме заедно, а на първи януари да дойдем при вас?

— Глупости! — плесна с ръце свекървата. — Нова година е семеен празник, трябва да се посреща с най-близките!

Олга мечтаеше да празнува с най-близките — приятелите си. Отношенията й с родителите не бяха лесни, а дори и със свекървата бяха сравнително по-добри. Но за нея семейството винаги бяха приятелите.

— Трябваше поне да ни предупредите, че ще дойдете, щяхме да организираме нещата по друг начин. Вече сме дали пари за общите разходи.

— И какво от това? Обади им се и кажи, че няма да дойдете, да ви върнат парите.

— Но как да ги върнат? Всичко вече е купено — продуктите, напитките.

Нужно беше бързо да измисли нещо. Първо Олга позвъни на мъжа си, надявайки се, че той ще може да повлияе на ситуацията, въпреки че надеждата беше малка.

Дмитрий никога не умееше да отказва на майка си. Докато тя не се появяваше, той беше грижовен и разбиращ. Но щом свекървата дойдеше, той се превръщаше в послушен син, забравяйки за жена си.Олга, свикнала още от дете да защитава личните си граници, осъзнаваше, че Димитър, отгледан под сянката на авторитарна майка, няма да може да ѝ се противопостави.

— Дим, имаме проблем: майка ти пристигна и настоява да посрещнем Нова година заедно.

— Не наричай мама проблем, — отговори той уморено.

— А как да я нарека, когато тя съсипва всичките ни планове?

— Но все пак е моята майка, не мога да я изгоня.

— Но можеш да ѝ обясниш, че не е редно да идва без покана, и да предложиш компромис.

— Добре, ще опитам…

Димитър се върна след час, само за да попадне веднага в прегръдките на майка си:

— Сине, толкова те чаках! Обясни на жена си, че Нова година е семеен празник! Толкова чаках да ме поканите, но така и не дочаках! Това е заради Олга, тя те отклони по лош път с приятелите си.

След петнадесет минути, избягвайки погледа на жена си, Димитър каза:

— Мама е права, Нова година е семеен празник. Ще идем при приятелите по-късно, празниците са дълги.

Олга се предаде и позвъни на приятелката си:

— Настя, съжалявам, няма да можем да дойдем.

— Какво се случи? Болни сте?

— По-лошо. Свекървата.

— Ледоразбивачът Галина Сергеева? Съчувствам. Е, поне на първи януари елате.На следващия ден свекърва̀та връчи на Олга дълъг списък с покупки, който завършваше с черен хайвер.

— Дима — извика отново тя към съпруга си — хайде да отидем до магазина, ще ми помогнеш с торбите.

— Не, не, не, Дима ми трябва тук, ще чистим.

— А аз как сама ще ги нося? Това са към петнадесет килограма!

— Е, ще ходиш няколко пъти.

— А може би по-добре да отидем заедно, а после ще чистим?

— Не, така ще е по-бързо!

Олга погледна съпруга си с надежда за подкрепа, но той само наведе поглед и замълча.

Възмутена, тя тръгна сама към магазина, но по пътя срещна съсед, който се съгласи да ѝ помогне с тежките торби.

Когато се върна, свекърва̀та заяви:

— Дима не може да помогне, сваля пердетата!

— Какво не им е наред?

— Прашни са, трябва да ги изперем.

Олга отговори спокойно:

— Добре, тогава вие ми помогнете с торбите.

— Ама как си ги донесла дотук?— Не сама, помолих съседа. Не всички мъже смятат за нормално жените да носят тежки чанти.

Свекървата се възмути, но в крайна сметка нареди на Дмитрий да пренесе чантите.

След няколко минути, докато разглеждаше покупките, тя извика:

— Къде е хайверът?! Нова година без хайвер не е Нова година!

— Съвсем обикновена ще е, и ще струва по-евтино с няколко хиляди.

— Налагаш ми вкусовете си!

— Не, Галина Сергейевна, имам алергия към хайвер. А и Дима не го обича. Значи вие искате хайвер — купете си го сама.

Свекървата обидено се взря в снаха си:

— А ти какво, няма да приготвяш празничната трапеза?

— Ако масата е моя, аз решавам какво ще има на нея.

— Толкова си неблагодарна! Дима, виж кого си си взел за жена!

Олга въздъхна:

— Ако съм толкова ужасна, тогава ще си тръгна при тези, които ме ценят. Дима, идваш ли с мен?

Последва само виновно мълчание.

Тя отиде в спалнята и започна да събира багажа си.

— Ако си тръгнеш, можеш да не се връщаш! — извика свекървата.Олга погледна мъжа си:

— Така ли, и ти ли ще ми поставиш такъв ултиматум?

— Мама иска да посрещне празника с нас, защо да не я зарадваме?

— Защото тя не уважава никого. Дима, както искаш, но аз си тръгвам.

И тя си отиде.

На следващия ден се върна за вещите си. Свекървата вече я нямаше. Дмитрий се опита да я убеди да остане.

— Оля, мама просто беше ядосана…

— Не, Дима, тя наистина мисли така. А аз глупаво вярвах, че ти си различен.

— Обичам те, не искам да те губя.

— Тогава защо позволяваше на майка си да ме унижава?

— Но все пак… това е мама…

— Сбогом, Дима.

Тя си тръгна, сигурна, че е взела правилното решение. Нова година, нов живот.

Дереккөз