— Този апартамент трябва по документи да бъде наш! Разбираш ли, слабак такъв? Само наш! И само тогава ще можеш да диктуваш условията си на твоята твърдоглава жена. И да я държиш под контрол! — крещеше свекървата.

​​Само няколко минути по-рано…

​​— Ох, колко е студено! Зимата вече наближава — Полина потрепери.

​​Ех, трябваше да си сложа якето, но както винаги, изскочих на балкона по домашни дрехи. Сега ще простра прането бързо и ще се върна в стаята.

​​Докато отваряше вратата към стаята, Полина чу гласа на мъжа си, който всъщност би трябвало да е на работа в офиса по това време.

​​Между другото, тя самата си беше вкъщи днес по случайност. Неочаквано й се обади Ленка точно когато излизаше от дома и каза, че в офиса им е планирана дезинфекция от хлебарки за деня.

​​— Най-накрая! Толкова главоболия бяха необходими, за да го убедим началника. Иначе тези гадини щяха скоро да започнат да ни изнасят на ръце от сградата. Така че днес всички сме в неочакван отпуск. Седи си у дома, приятелко.

​​И Полина радостно остана вкъщи. Имаше толкова натрупани задачи, че през уикенда не успяваше да свърши всичко. Най-накрая можеше да прекара почивния ден полезно за тялото и душата, вместо да чисти, пере и готви с изплезен език.

​​Полина се изненада, че съпругът й, който обикновено излизаше по-рано от нея, също е у дома.

​​»Всички ли днес ще борят хлебарките?» — усмихна се тя наум.

​​— Как си го представяш това, мамо? Полина не е толкова глупава, че да се съгласи на такова нещо! — каза високо Аркадий.

​​»Това е ново! За какво ли си говорят мъжът ми и свекървата? Явно ще е интересно да се чуе!» — помисли си Полина и реши да не излиза от балкона. Само притвори леко вратата и я задържа с ръка.

​​— Не, идеята по принцип не е лоша! — продължи мъжът й. — И дори съм съгласен с нейната реализация. Ако всичко проработи, ще бъде просто страхотно!Той свали сакото си, закачи го в гардероба и влезе в кухнята. Полина го наблюдаваше скришом през леко открехнатата врата и пердето, които сега я скриваха идеално от погледа на мъжа ѝ.

Аркадий се отправи към кухнята, а Полина осъзна, че вече не чува ясно какво говори.

„Ще изляза тихо и ще се приближа до кухнята. Сега ще се позадържи там. Гладен е“, — помисли си жената.

И точно това направи. Като мишка, тихо се промъкна от балкона, стараейки се да не вдига шум. Леко затвори вратата на балкона и пропълзя по-близо до кухнята.

За неин късмет, съпругът ѝ беше сложил телефона на високоговорител. А ръцете му, видно, бяха заети с нещо много важно.

Аркадий сложи чайника на котлона, извади от хладилника салам и кашкавал. Наряза всичко на големи парчета и ги сложи върху филийки хляб, които преди това щедро намаза с майонеза.

— Аркаша, чуваш ли ме? Какво правиш сега? Трябва да решиш въпроса колкото се може по-скоро, а ти пак се туткаш — недоволният глас на свекърва ѝ прозвуча от телефона.

— Да, мамо, чувам те. Просто реших да хапна нещо.

— Господи! Аз ти говоря за важни неща, докато жената ти я няма вкъщи, а ти пак ядеш! Докога?! Намерихте ли вече купувачи за апартамента на Полина?

— Да, намерихме. След седмица ще е сделката. Купувачите помолиха да изчакаме малко, имали някакъв проблем с парите — охотно споделяше семейните дела с майка си Аркадий.

— Ето така. Ще продадете апартамента на Полина, това вече е първата стъпка. После ще намерите купувачи за този, а оттам вече е кратка пътечка до покупката на нов. А ти още не си измислил как да убедиш жена си да направи това, което искаш ти! — упрекна го Лидия Йосифовна.

— Имам достатъчно време, защо бързаш толкова? Трябва да продадем и двата апартамента, после да купим нов, по-голям, както планирахме с Полина. Това не става за една седмица. Ще има време, мамо, не се тревожи толкова рано — отвърна Аркадий, докато с апетит се наслаждаваше на сандвича си.

— Това е много фин процес, дори може да се нарече политическа игра, която трябва да започнеш още днес. Постепенно да подготвиш жена ти за това, което ти искаш. Да я убедиш, да ѝ представиш неоспорими доводи и доказателства, че само твоето решение е правилното. Тя никога няма да се съгласи на това, което замислихме с теб, ако ѝ го кажеш направо! — възмущаваше се свекърва му.​​​— Мислиш, че няма да се съгласи? А защо? Нали сме семейство, и жилището така или иначе ще остане в семейството, — учудено каза Аркадий.​​​

​​​— Защото само ти си ми такъв наивник. Всички останали са много по-хитри и пресметливи. Между другото, твоята Полина никак не е толкова глупава и проста, както се опитва да ни покаже. Аз разбирам хората!​​

​​“Е, свекърво, в това си напълно права. Нито съм проста, нито глупава. И сега ще се опитам да разбера каква интрига си намислила,” — помисли си Полина.​​

​​Те живееха заедно с Аркадий вече десет години. Дъщеря им беше на девет. От родителите ѝ беше останал апартамент с една стая, в който съпрузите прекараха първите две години от брака си, докато купят този с две стаи, като взеха заеми. Своя апартамент Полина отдаваше под наем. Парите от наема отиваха за погасяване на заемите.​​

​​След това дъщеря им започна да расте. Апартаментът с една стая вече носеше повече проблеми, отколкото приходи – ту спешен ремонт след безгрижни наематели, ту счупени мебели или техника. Съпрузите решиха, че е време да се разширят. Пък и Аркадий отдавна настояваше пред Полина за второ дете.​​

​​— Какво, ще гледаме Риточка сама да расте? Нито има сестра, нито братче. Направо ми е жал за нея. Аз израснах в семейство с трима души. И ти също не си растяла сама. Защо да лишаваме дъщеря си от тази радост? Това ще бъде за цял живот – помощ и подкрепа от близък човек.​​

​​Полина също искаше това, но все се чудеше и колебаеше. А след като двамата съпрузи най-накрая решиха да продадат и двата апартамента и да купят един, по-просторен, тя започна сама да мечтае за син.​​​

​​​„Какво ли си намислила, моя коварна свекърво?” — прошепна Полина.​​

​​— Ще се опитам да я убедя, — уверено отговори Аркадий на майка си. — Но дори и да се възпротиви, мисля, че това няма да е нещо страшно.​​​

​​​— Как да не е! Не разбираш ли какво може да се случи? Полина ще те напусне един ден и ще ти отнеме две трети от новия апартамент. Защото в него ще бъдат вложени средствата от продажбата на наследствения апартамент.​​​

​​​— Откъде ти хрумна, че ще ме напусне? — учуди се Аркадий, като дори престана да дъвче.​​

​​Той остави настрана третия си сандвич и с обиден поглед се втренчи в телефона.​​

​​— Ето откъде! Факти! Факти, миличък мой сине! Първо, ти си тромав и непохватен, лесно те баламосват. Да, да, не се сърди! — чукайки недоволното му дишане, продължи тя. — Второ, тя сама някога ми каза, че вашият брак е започнал да се разпада. Мислиш ли защо Полина не иска да ти роди второ дете? А? Не се замисляш ли? Риточка вече е на девет, а тя изобщо не помисля за друго дете, — аргументира свекървата.​​​​„Кога съм й казвала подобно нещо?“ — изненадано измърмори Полина, скрита в своята засада, и поклати глава от изумление.​​

​​— Вярваш ли, че Полина възнамерява да ме напусне? — попита Аркадий. — На мен ми се струва, че грешиш, мамо. Ако беше така, тя нямаше да се съгласи с всичките тези продажби и покупки. А и за дете вече говорихме. Тя няма нищо против. Млади сме, всичко ще успеем, хайде стига.​​

​​— Тя може да ти каже всичко, което поиска! Но фактите сами говорят. Не спори! Твоята майка по-добре знае какво трябва да се направи. Трябва да постъпиш така, както ти казвам. Новото ви жилище трябва да се оформи на твоето и моето име, поравно. Разбираш ли? На теб и на мен! Аз никога няма да те предам. Аз съм твоята майка. А тя може да го направи. Може, момчето ми, колкото и да не ти се иска да го признаеш. Живяла съм повече от теб и знам много за живота. Жените са коварни. Днес ти казва, че те обича, а утре вече си разведен мъж, без дом и без перспектива.​​

​​— Ах, така ли било? Нашите апартаменти не ти дават мира. Как може така — Аркадий и Полина да имат два, а Льова — нито един! — прошепна Полина. — Да не би свекървата да мечтае после да прехвърли своя дял на по-малкия син? Какво пък, много й прилича! Хитра жена! Всичко вече е премислено, за всичко вече е помислила. Само че ми е интересно какво ли би могъл да ми каже Аркадий, за да ме убеди в подобна нелепост. Да ме накарат да се съглася с тяхното намерение, това може да стане само ако изгубя разсъдъка си! — мислеше си Полина.​​

​​Тя реши да действа предвидливо и първа да направи своя ход.​​

​​Късно вечерта, звънна на свекървата и унищожи всичките й амбициозни планове. Напълно! Постави нещата ясно и категорично.​​

​​— Здравейте, Лидия Йосифовна! Как сте, как е здравето ви? Всичко наред ли е? Радвам се. Искам да ви съобщя, че вече продаваме моя апартамент. Намерихме купувачи. Радвате ли се? И аз, знаете. А и за нашия двустаен вече намерихме купувач. Представяте ли си? Моята колега ще го купи. Наистина много й хареса. Да, толкова бързо, всички сме изненадани!​​

​​— А новото жилище, огледахте ли го вече? — объркано попита свекървата, изненадана от бързите действия на сина и снаха си.​​

​​— А защо не! Вече намерихме жилище, което ни устройва. Тази седмица ще финализираме покупката. Щом купувачите ни преведат парите, веднага ще подпишем договора за покупко-продажба.​​

​​— Какво? Толкова бързо? — свекървата вече не успяваше да скрие разочарованието си.​​

​​— Да, представяте ли си колко добре се развиха нещата! — продължи радостно Полина. — Сигурно много ви е интересно на чие име ще бъде новото ни жилище, нали?​​

​​— Да, интересно е. Вече обсъждахте ли това с Аркаша? Какво каза той?​​

​​— Нищо. Не го попитах за мнението му. Единственото, което му казах, е, че ако не е съгласен с мен, ще го изгоня. Нали нашият брак вече е на ръба! Но това вие си го знаете, какво да ви разказвам.​​— Полина, какво правиш…

— Почакай, аз още не съм свършила — прекъсна я снахата. — Искам да те изненадам. Ще запиша апартамента само на мое име. Защото моите дялове там са много повече от тези на Аркаша. Нали разбираш. Родителски апартамент, половината от тази двустайна. И знаеш ли, той се съгласи. Да!

— Как така се съгласи! — изуми се свекървата. — Аркадий?

— Да, той! Убедих го, че така е правилно. Имаме дъщеря, трябва първо за нея да мислим. А и второ дете може да се роди. Ами ако мъжът замине и ни зареже? Ще останем ни с това, ни с онова с децата. А така – всичко е наред. Аркадий ще бъде до нас, знаейки, че апартаментът е мой, и живее в него, докато аз така реша.

Полина приключи речта си и доволна затвори телефона, защото добре си представи реакцията на свекървата.

Нека тя сега сама приеме тази чудесна новина. В самота.

Така е най-добре!

(Бабата на мъжа хитро отмъсти на своята снаха)

Всеки ден публикувам нови завладяващи истории от живота.

Харесай, ако ти е допаднало, и се абонирай.

Дереккөз