Аз съм в болницата, значи – лежа. А ти прелъстяваш приятелите ми?!

Оксана заряза Петър. Прибра се вкъщи рано сутринта и обяви:

— Край, скъпи. Напускам те. Срещнах любовта на живота си, мъжът, с когото ще бъда щастлива.

— А аз? А аз какво?

— А ти? Ако искаш – бъди щастлив и ти. Какво общо имам аз с това?

Оксана сви рамене и започна да събира багажа си.

— Така, ще взема най-необходимото облекло за първо време сега. Зимните дрехи – по-късно.

— Оксана, значи какво… изневери ми? – най-накрая запита обърканият Петър.

— Ами да – учудено го погледна Оксана. – Странно е, че досега не си го разбрал.

— Но с кого?!

— С Антон. Истински мъж! – очите на Оксана блестнаха. – Не като теб.

— И аз съм истински! Самата ти го казваше! – възрази отчаяно Петър.

— Грешах.

Оксана тръшна вратата, а Петър остана сам в празната къща. Около два часа седя на ръба на леглото, а после изведнъж грабна една чанта, хвърли вътре каквото му попадна, извика такси и замина на гарата.

***

Оксана беше първата красавица в малкото им градче. Всички я заглеждаха, но тя се падна на Петър. Той наистина я „открадна“. Просто я изчака с колата пред работа, предложи да я откара у дома, но натисна газта и тръгна към гарата. Докато момичето осъзнае какво става, той я натовари на заминаващия влак и я откара на юг, на почивка.

— Ти си толкова неочакван и непредсказуем – мъркаше Оксана след седмица.

Момичето оцени тази романтична постъпка. Та нали никой – ама никой! – от познатите ѝ не бе отвличан и отмит на юг.

— Чакай да видиш само какво още ще стане! – обеща Петър.

И наистина: след като се върнаха, той заведе Оксана в гражданското. Разглезена от южното слънце и морето, тя се съгласи да се омъжи за него.

Но семейният живот не потръгна. Петър си мислеше: той ще работи (хубаво, че печелеше доста добре), а Оксана ще се грижи за домакинството. Е, ако иска – и тя може да работи. Но боршът и кюфтетата винаги трябва да са на масата!

А Оксана пък си мислеше: ще се омъжи, ще напусне работа и ще се отдаде на себе си и на това да украсява света с присъствието си. А в този свят няма място за боршове и кюфтета – само за целина и авокадо!

Различни очаквания, нали? Така че им се наложи да търсят компромис. Оксана, разбира се, беше уволнена, след като Петър я „открадна“. На новото си работно място обаче си договори половин щат. И така, половин ден украсяваше офиса с присъствието си, а другата половина – дома на Петър.

— Мамо, обядът готов ли е? Петър ще си дойде скоро! – капризничеше Оксана, докато си пилиш ноктите.

— Да, дъще, скоро ще е готов!

— Побързай, трябва да се измъкнеш незабелязано.

Да, правилно разбрахте. Основното кулинарно умение на Оксана беше да яде салатки. А за готвенето се грижеше майка ѝ. Но Петър изобщо не подозираше. Та нали той работеше като луд по цял ден, за да достави радост на своята Оксанка с нови тоалети и украшения.

***

Но се случи нещастие: Петър падна зле – счупи и двата си крака и се озова в болницата. Оксанка го посещаваше рядко: казваше, че ѝ става лошо от болничните миризми. Петър потъна в мрачно настроение, което много натъжаваше лекуващата го лекарка и негова съученичка – Ленка.— Петенце, имаш нужда от положителни емоции, само така ще оздравееш бързо. Иначе ще си останеш тук в болницата още месец.

— Ленче, а ти защо толкова се тревожиш за мен? Имам си жена за това!

— Да, да. И къде е тази твоя жена? Три седмици си в болницата, а никой не я е виждал!

— Не ѝ понася миризмата на болницата, затова не идва.

— Какъв глупак си ти, Петя, — поклатила глава Ленка.

Ленчето не беше красавица, обикновено момиче беше. Симпатична, добра, внимателна и умна, но не бе от тези, за които мъжете се избиват и редят опашка пред гражданския. Е, имаше един, но Ленка не го обичаше. Тя бе влюбена в Петя от шести клас, само че тайно. А Петя изобщо нищо не подозираше.

— Моята Оксаночка готви по-добре, — отбелязал веднъж Петя, когато Лена му донесла домашно приготвена храна.

— Ха! Готви тя някъде си там, а аз те храня тук и сега. Виждаш ли разликата?

Петър преглътнал обидата, но не спрял да хвали жена си: красива, добре поддържана, готви, работи — справя се с всичко.

— Петър, не искам да бъда ябълката на раздора във вашето семейство. Но ти надценяваш Оксана. Тя не е човекът, за когото я мислиш.

— Млъкни, жено, — засмял се Петър. — Аз живея с нея и зная най-добре каква е моята Оксаночка.

За изписването си Петър не успял да съобщи на Оксана вчера. Тя казала, че е заета, и му затворила телефона. Затова днес той планирал да я изненада.

Влязъл във входа след някакъв мъж. Той изкачил стълбите бързо, а Петър се влачел — все пак имал два счупени крака.

— Любими! — изпищяла Оксана, когато отворила вратата.

Бре, помислил си Петър, от прозореца ме видяла и ме посреща! А Ленка казваше, че…

В този момент входната врата се затворила, а думи на любов зазвучали от два гласа — женски и мъжки. Петър с мъка, колкото било възможно в неговото положение, се качил до етажа си, с треперещи ръце отключил вратата и… О, срам и позор!

— Петре?! Какво правиш тук?! — Очите на Оксана станали големи като на сова.

— Жеко?! Какво правиш в моя дом?! — Петър гледал объркано приятеля си (очевидно вече бившия), който държал Оксана за талията.

— Оксана! Ти каза, че ще се върне по-късно! — изненадано промълвил Жеко. — Че аз си тръгвам!

Гостът махнал с ръка и си излязъл.

— Какво означава това?! — гласът на Петър се издигал до фалцет от възмущение. — Аз лежа в болница, а ти съблазняваш приятелите ми?!

— Не е това, което си мислиш! — Оксана така често пърхала с изкуствените си мигли, че всеки момент можела да излети.

— А какво е? — попитал ядно Петър.

— Жеко дойде, за да украси апартамента за изписването ти! Очаквахме те утре, искахме да ти направим парти-изненада!

— Защо тогава му каза „любими“?

— Репетирах радостното посрещане!

На всеки аргумент на Петър Оксана веднага отговаряла с контрааргумент. И накрая мъжът се успокоил. На следващия ден Жеко напълно потвърдил версията на Оксана — готвили изненада, репетирали. А той си рекъл, че Господ го е опазил в последния момент, инак заради тази красавица щял да загуби най-добрия си приятел.

Петър толкова много обичал Оксана и ѝ вярвал, че дори чужд чорап под леглото не го обезпокоил. Ама кой знае!..И пак Петър и Оксана заживяха в хармония и разбирателство. Вкусни обеди, леки закуски, грижливо изгладени ризи. Жена му успяваше да подреди всичко и винаги изглеждаше свежо! Даже повече – беше станала още по-красива и радваше Петър с елегантни нови дрехи.

Един ден Петър и Жека минаха да се отбият у тях по обяд. От миризмите вкъщи – единствено ароматът на парфюма на Оксана. А самата тя отсъстваше. Домът беше в безпорядък.

– Странно, къде ли е изчезнала? – озадачено запита Петър.

– Може да е излязла за продукти?

– Може… Добре, ще взема документите и тръгваме.

Вечерта Оксана също не се прибра у дома. На сутринта тя се обади: била с приятелка, излезли с колата на разходка, но пътят бил хлъзгав, така и така, и сега лежи в болница. Не, не, при никакви обстоятелства не бива да идваш при мен! Има карантина, няма да те пуснат вътре. Дори храна не можеш да донесеш. Нито да помахаш през прозореца.

– Петя, в нашата болница няма карантина. И Оксана не е там – опита се да обясни на мъжа Ленка.

– Оксана каза, че са в друга болница, в друг град…

– Аз се обадих във всички болници в радиус от сто и петдесет километра. Няма я.

– Искаш да кажеш, че Оксана ме лъже?

– Нищо подобно не искам да кажа – в отчаяние Ленка махна с ръка.

– Е тогава защо всяваш съмнения?

Петър категорично отказваше да приеме дори мисълта, че Оксана може да го излъже. Половин седмица след изчезването на жена си, той седеше тъжен в офиса.

– Пете – чу се кашляне зад него, беше Жека.

– Какво? – измърмори Петър.

– Извинявай, но Оксана не е в болница.

– А къде е?

– Виж, нали уж с Таня заминаха в „друг град“?

– Да, и двете сега са в болница.

– Виж социалните мрежи на Татяна. Днес качи публикация. Ето ги – тя и Оксана – Жека посочи телефона си.

Двете приятелки бяха облечени в ярки летни рокли, а не в болнични дрехи. А вместо болнични стени зад тях се виждаха палми и лазурния морски бряг. Усмихнати и с чаши коктейли в ръцете си, те позираха за снимката.

– …! – изруга Петър. – И как да го разбирам това?

– Извинявай, приятелю, не мога да ти кажа… – натъжен, отвърна Жека. – Но мен повече ме интересува – кой ги е снимал?

Точно тогава Петър получи съобщение от Оксана: че утре ги изписват и тя с Таня ще повикат такси и ще се приберат сами.

На следващия ден жена му наистина се върна у дома – освежена и със слънчев тен.

– От къде е този тен? – строго попита Петър.

– Ами, имаше кварцова лампа в болницата, от нея винаги се получава тен!

– Сигурна ли си, че лежа в болница?

– Разбира се! Имаш съмнения?— Да, видях снимките ви с Танюха!

Оксана се изруга, примигна с мигли и веднага започна да говори с весел тон:

— Петенце, разбери, решихме спонтанно да отидем на почивка!

— Тогава защо трябваше да лъжеш?

— А ако не би ме пуснал?

— Добре. Кой ви снима?

— Разни туристи, помолихме ги да ни снимат заедно!

Петър се замисли. Всичко докарваше логика. Но нещо в това му се струваше съмнително. Какво да прави? Не може да живее с човек, на когото няма доверие! Затова реши за себе си, че всичко е било така, както Оксана е разказала.

***

Още половин година премина като приказка. Оксана тананикаше в ухото на Петър, казвайки му, че е най-добрият, радваше се на подаръци като дете и го глезеше ту с торти, ту с пайове, ту с лазаня… За това Петър ѝ прощаваше всичко: и късните разходки с приятелки, и дискотеките до сутринта, дори че понякога не вдигаше телефона.

И тогава, като гръм от ясно небе:

— Край, скъпи. Заминавам. Срещнах любовта на живота си, мъжа, с когото ще бъда щастлива…

Петър седеше, втренчен в една точка, и изведнъж си спомни нещо любопитно: вчера Оксана говореше за влака, който пътува към морето. Той още имаше шанс да я догони и върне! Както някога, когато я бе отвлякъл.

В момента, когато Петър стигна влака, Оксана тъкмо се качваше. До нея стоеше мустакат мъж – два пъти по-едър от Петър. Подкрепяше Оксана, а тя щастливо се смееше.

Цялата тази сцена се стори на Петър толкова отвратителна, че му се зави свят. Той рухна на перона. Около него се събраха изпращачи. А Оксана дори не забеляза.

— Моля, отстъпете, аз съм лекар, ще помогна – над Петър се надвеси познато лице, и той изгуби съзнание.

Когато Петър се свести, се оказа в болница. Навсякъде беше тихо, миришеше приятно, а в едно кресло наблизо някой седеше.

— Оксана, ти ли си? – попита той.

— Не, глупчо. Аз съм Ленка – отвърна жената.

— Но ти защо си тук… там…

— „Там“ вземах документите за развода: Оксана помоли. „Тук“ – гледам те. Здравата си паднал на перона!

— Замина ли? – тъгата раздираше душата му.

— Да, Петре. Повярвай, така е по-добре.

— По-добре за кого?!

— За всички! Както и да е, виждам, че вече се оправяш. Да тръгвам.

Ленка излезе от стаята, а Петър се замисли как ще продължи живота му.

На следващата сутрин го изписаха от болницата. Петър се прибираше у дома, знаейки, че го чака празен апартамент. Но още в коридора усети познатия аромат на специалните Оксанини кюфтенца. Никой друг не готвеше така! Край вратата ароматът беше съвсем силен.

— Върнала си се! – извика Петър. – Това беше шега, нали?!

От кухнята нещо падна. Оказа се, че е тъща му. Тя не знаеше за измамите на дъщеря си и както винаги беше дошла да сготви вместо нея.— Петко? Какво правиш тук?

— А вие?

— А аз… това… ето… — и посочи към кюфтетата. От онези със специфичната форма и аромат, които само Оксана умееше да приготвя. Или може би тъщата?

— Значи вие сте готвили през цялото време?

— Да. Оксана така и не се научи…

По-късно се разбра, че заради „истинския мъж“ Оксана беше изпразнила всички сметки на Петър – с тези пари платила тяхната екскурзия. Четири месеца по-късно, когато парите свършили, ухажорът я изхвърлил като куче. И тя се върна при Петър.

— Петенце, това беше грешка! Обичам само теб!

— Не, мила, повече няма да се хвана на това.

— Мамо?! – Оксана видя как майка ѝ излиза от кухнята. Тя изглеждаше великолепно, за разлика от дъщеря си. – Какво правиш тук?

— Пържа кюфтета, — майка ѝ сви рамене. – Петенце, с картофено пюре или с макарони?

— Дай с макарони!

— Добре, миличък, ще бъде с макарони, — тъщата се усмихна на бившия си зет и се върна в кухнята.

Оксана се намръщи.

— Е-ех, каква отврат!

— Къде е отврат?

— Ами всичко това… Ти… майка ми…

— Не ти харесва – не гледай!

Оксана почервеня и избяга от апартамента.

— Петре, всичко е готово, яж, аз отивам на кино!

— Благодаря! Вие сте най-добрата тъща! Макар и бивша.

— А ти си най-добрият зет, макар и бивш, — отвърна с усмивка тъщата. – Поздрави Еленка!

***

Скоро по стълбите се чу познато тракане на токчета. Това беше Еленка, която бързаше да се прибере. Тогава, преди четири месеца, тя реши, че ще остане до Петър. Заедно с бившата му тъща те се грижиха за него: той лежеше обърнат към стената и не искаше да яде. След месец дойде на себе си и осъзна: в душата му към Еленка нямаше само благодарност, а и нещо повече.

Тъщата, като разбра, че е отгледала чудовище, също имаше нужда от подкрепа, и Петър с Елена ѝ предложиха да живее с тях. Тя се съгласи и неочаквано за себе си откри родни души в тези, които доскоро смяташе за чужди хора. Между нас казано: съвсем скоро и тя ще се омъжва! За съседа на Петър – човекът, който веднъж се отбил заради неустоимия аромат на кюфтета и потънал в очите на жената, която ги приготвяла.

Така Оксана, без да иска, със своето предателство създаде щастие за майка си, за бившия си съпруг, за Еленка и за съседа на Петър.

Къде е самата тя сега – не знаем, а и не искаме да знаем. Така ѝ се пада на предателката!

Дереккөз