Жената се приготвяше за работа, а Генка я наблюдаваше.

Юлия излезе от банята, обвита в кърпа – но кърпата не скриваше всичко. Ех, двама са децата, които е родила, а фигурата ѝ изобщо не е развалена. Как горната част, така и долната са великолепни, и талията – тънка, еха!

– Какво ме гледаш така? – Юлия се обърна и се засмя. – Не ме гледай така, бързам за работа. А ти защо не се стягаш?

– Е, защо? Димка е на училище, Натюшка – в детската градина, имаш време за работа! – Гена я придърпа властно към себе си, но тя веднага го отблъсна. – Е, Генчо, остави ме! Днес трябва да отида по-рано, шефът ме помоли да подготвя документите за срещата. Хайде, после ще говорим, обличам се и тичам. – Чмокна го по бузата и се измъкна от прегръдката му.

Гена седна в креслото и се намръщи – върти се пред огледалото, пробва дрехи. Извади парфюмите, червилото. И всичко това – не за него, не за него. Бърза при шефа си, колко му беше писнало на Генка да слуша за този Валерий Иванович!

И тъщата онзи ден изпусна един коментар:
– И на кого ли наша Натюшка се е метнала такава червенокоса? Като слънчице е!

На Генадий направо му се обърна всичко отвътре от този въпрос.

И наистина, на кого?

– Добре, Генчо, тичам вече. – Юлия сложи телефона в чантата, отново хвърли бърз поглед в огледалото, после към съпруга си. – Какво ти става днес?

– Сама си знаеш какво! – мрънкна той. – Вечерта пак ще се прибереш късно, уморена. Напусни тази работа, а, Юлке?

– Генчо, но нали сам се радваше, че вече имаме повече пари. Аз два отпуска по майчинство изкарах у дома, на твоята издръжка. Хайде, престани – всички ми завиждат, че Валерий Иванович толкова ме оценява, приближи ме до себе си, направи ме асистентка, пък и заплатата ми е висока, подаръци ми прави. А при теб сега на работа има проблеми, а аз изкарвам пари – нима това е лошо? Ще се прибера по-рано днес, ще се постарая.

Юлия излетя през вратата.

– Приближил я! Подаръци ѝ прави! – мърмореше си под носа Генка, докато безцелно крачеше из апартамента. – Как го каза – „приближи ме!“ Дали Юлка всъщност не проговори случайно?

Не, не може да бъде. Те се обичат до полуда, никога досега не се беше съмнявал в нея.Напоследък нещо невидимо се промени.

На автомивката на Генадий започнаха да възникват проблеми.

Преди той беше основният източник на доходи, а сега се случи така, че е Юлечка.

Гена вече десет години има собствена автомивка и винаги се е гордял с това, той е шефът. При него работеха евтини работници, макар че им плащаше добре – те изпращаха пари у дома, а и за тях самите оставаше. Но сега тези работници ги махнаха и стана трудно да се намерят нови. Гена сам, заедно с партньора си, мие колите, но потокът от клиенти е малък, затова и приходите спаднаха.

Юлечка, след първото майчинство със сина им Димка, работеше като секретарка – два дни работи, два дни си почива.

И точно тогава шефът ѝ започна да я отличава. Дори два пъти я взе със себе си в командировка до друг град за конференция.

После им се роди Натусия, но Юля се върна на работа от второто майчинство по-рано, защото майка ѝ гледаше внучката.

Шефът веднага предложи на Юля да не бъде секретарка, а негова асистентка, което беше повишение!

Юля беше много доволна, гордееше се как подготвя документи за шефа за срещи. Как се запознава с интересни хора и как всички я уважават, защото е асистентката на шефа.

Тя започна да се облича по-елегантно. Започнаха да ѝ подаряват разни подаръци – тя беше на видно място!

От тези мисли Генадий пак започна да се изнервя. Между другото, чакай малко, а кога беше онази командировка? А, точно така, а след колко месеца след нея се роди Натусия!

Генадий пресметна и дори се изпоти от мислите си.

Не, какво му става, че започна да не вярва на Юлечка? Това е неговата Юля – веселушката, те учеха заедно в училище, винаги ѝ е вярвал като на най-добър приятел! На приятелите не вярваше така, както на своята Юлечка, а на нея вярваше без капка съмнение!​Това е, стига, това е някакво видение, подобно на магия, не може да бъде и точка!​

​Генадий си взе душ, облече се и тръгна за работа. Трябваше да намери работници за автомивката и да оправи нещата. Нали беше обещал на Юлия да й купи кола, макар и употребявана, Юлия каквато и да е искаше.​

​И никакъв Валерий Иванович да не я кара повече!​

​Денят на Генадий мина ползотворно, настроението му помогна. Дойдоха двама младежи и веднага влязоха на смяна. И двамата разбираха от работата, работеха внимателно с колите, умееха да правят и химическо почистване на салона, и полиране на каросерията. Така че нямаше защо да унива.​

​Вечерта Юлечка наистина си дойде по-рано. А когато сложиха децата да спят, тя отново беше само негова. Толкова нежна, гъвкава, а кожата й — като коприна, извивките й… Генка губеше ума си от съпругата си, колко прекрасна беше тя.​

​Но изведнъж го обля студена пот, той за момент си я представи с друг! Опитваше се да изгони тези подли мисли, но не успя напълно, какъв кошмар го беше налегнал!​

​Сутринта Юлечка, облечена с халатче, приготвяше кафе и печеше сиренки — беше почивен ден. После се доближи до Гена и прошепна: — Беше просто страхотно! Ти си най-добрият!​

​Той веднага омекна, тя винаги му въздействаше така.​​

​​Но малко по-късно отново се появи глупавата мисъл — Какво значи най-добрият? В сравнение с кого?​

​— Гена, причесай Натусия и й вържи косичките, — готвеха се да излязат заедно на разходка, а Юлия гладеше тениските на всички.​

​Гена разресваше гъстата коса на любимата си дъщеричка. А Натусия бърбореше безкрайно: — Па-а-па, ще се возим ли на атракционите? А на лодчиците? А ще ми купиш сладолед?…​

​Гена й разреса косата, свали от гребена уловените рижави косъмчета и… ги сложи в джоба си.​

​Мисълта все още не беше напълно оформена, но хората правят тестове. Колко можеше да се измъчва от съмнения? Проклетата ревност… Ако само Юлия не беше толкова красива и привлекателна, тогава…​А тогава тя вече нямаше да е същата! След седмица те решиха всички заедно да посетят родителите на Генадий.

Свекървата обожаваше Юля, познаваше я още от училище. Винаги казваше, че ако не била Юлечка, не се знае дали Генка щеше да завърши техникума и изобщо какъв щеше да стане животът му!

— Юлечка ти влияе много добре, голям късмет извади, синко, че тя се омъжи за теб! — казваше майка му, а Генка отвръщаше възмутено:

— Че кой на кого е извадил късмет!

— Така е, Лариса Андреевна, аз без Гена нямаше да завърша и можеше да правя какви ли не глупости, — смееше се Юлечка. — А ние двамата сме един зад друг като скала! С Геночка аз няма да пропадна, той е силен и умен!

Родителите винаги се радваха на техните посещения.

Мама, виждайки Димка, възкликна: — Ти скоро ще прераснеш баба си, ще трябва аз да гледам към теб отдолу нагоре.

А бащата вдигна своята любима внучка на ръце: — Ела тук при мен, мое слънчице! Злато, дето си дошло при дядо! Ще ми кажеш ли стихотворение? Какви учите в детската градинка?

— Мамо, според теб на кого се е метнала Наташа с тази рижа коса? — прошепна Генадий на майка си. — Гледам се в огледалото — носът ми е друг, очите също са различни!

— Глупавичък си ми ти, Генка, мислех че си помъдрял малко, а ти… — Лариса Андреевна махна с ръка и се разсмя. — Защо въобще се гледаш в огледалото на тая своя плешивина? Забравил ли си какви къдружки имаше като малък? С леко рижи оттенъци бяха, дядо ти Иван, баща ми, беше риж, и брадата му също рижа! А после твоите къдравки потъмняха и накрая съвсем изчезнаха! И защо сега толкова млади мъже са плешиви? Не разбирам, по наше време такова нещо нямаше!

— За какво си говорите? — включи се Юля в разговора. — Моят Гена е най-готиният мъж! Между другото, Лариса Андреевна, казват, че плешивите мъже са най-най! — Юля обгърна с ръце мъжа си и го погледна игриво в очите.

Толкова близка и любима, кожата й миришеше на слънце, а на носа й имаше малки лунички.

„Майка ми е права, глупав съм, можех всичко да съсипя с тъпата си ревност! Ами ако бях казал нещо на Юля? Добре, че не стигна до там!“ — мислеше си Гена, прегръщайки жена си.— Ах така, Юлечка? Чу ли какво казва снаха ти, Юрий Дмитриевич? И ти вече малко си оплешивял, така че… На автомивката при Генадий нещата се подредиха и настроението му също. Даже започна по малко да заделя на Юля за кола.

— Представяш ли си, Валерий Иванович го повишават и го преместват в друг град, жалко, нали? — каза веднъж Юля. — А мен ми предложиха да премина в друг отдел. Ще е малко по-ниска заплатата, но пък ще се прибираш по-рано вкъщи, супер, нали?

Юлечка го каза толкова радостно, че Гена дори изправи рамене:
— Разбира се, че е хубаво, пък и все пак аз съм до теб, твоят мъж съм, така че няма от какво да се страхуваш!

— Да, за мен най-важното в живота си ти, аз и нашите деца! — сериозно каза Юля.

И Гена почувства леко неудобство. Той наистина знаеше, че това е вярно, и тези глупави мисли му бяха… срамно дори да си го помисли.

Гена машинално пъхна ръка в джоба си и измъкна оттам… рижавите косъмчета на Наташа.

Добре, че този облак беше преминал над него. Той винаги ще бъде верен на своята Юля и знаеше, че тя е единствената, на която може да вярва, така както на себе си!

Благодаря ви за харесванията, отзивите и абонаментите!

Моля, споделяйте харесаните от вас разкази в социалните мрежи – това радва автора!

Дереккөз