— Купи на жена си скъп телефон, и аз го искам! — възмущаваше се Зоя Маркова, обаждайки се на сина си.

— Мамо, но за какво ти е? — объркано попита Сергей.

— Как така?! На твоята Леночка подарък, а на мен — нищо? — не се успокояваше майката.

— Всъщност аз й доплатих само половината, останалата сума Лена даде от своите пари — спокойно отвърна Сергей. — И телефонът й е нужен за работа, основно защото е качествен и многофункционален.

— И аз искам да е функционален! — капризничеше Зоя Маркова.

— Мамо, твоят телефон е напълно достатъчен. За обаждания и съобщения ти стига — строго каза Сергей. — Стига вече, трябва да работя!

Той прекъсна разговора и се върна към задачите си — работеше като проектант.

Но Зоя Маркова не се примири с положението и реши да се изправи срещу снаха си.

Елена работеше от вкъщи — занимаваше се с онлайн профили на фирми, оформяше страниците им и пишеше публикации с фотографии. Именно за това й беше нужен добър телефон.

— Здравейте, Зоя Маркова, има ли нещо? — изненада се Елена от неочакваното посещение на свекърва си.

— Здравей. Да, трябва да поговорим — каза Зоя Маркова с недоволство.

Тя хвърли чантата си на шкафа в коридора, свали палтото си и се насочи към стаята.

— Зоя Маркова, обувките няма ли да свалите? — викна след нея Елена.

— Така или иначе нямате килими, все тая — отвърна свекърва й и се настани в креслото.

— По принцип тук ходя само с чорапи и мия пода — възмути се Елена от дързостта.

— Значи мий го пак — подсмихна се Зоя Маркова. — Всъщност дойдох за нещо важно!

— И за какво точно? — скръсти ръце Елена.

— Защо дърпаш пари от сина ми?

— Какво имате предвид?

— Ясно ти е! Миналия месец ти купи пръстен, този месец — телефон.

— На телефона той ми доплати само половината.

— И какво от това? Все пак сумата е прилична! Спри с това, ясно ли ти е?​​— Какво да спра?​​

​​— Ти как някой папагал си, все питаш! Спри да дърпаш пари от Сережа, чу ли?!​​​

​​​— Хайде да се разберем сами с това, става ли?​​

​​— Аз знам как ще се разберете! Ти ще измъкнеш всичко, а за мен няма да остане нищо! А аз също имам нужда от разни покупки!​​

​​— Зоя Марковна, ама вие си имате собствен доход. Освен това Сережа ви изпраща по петнадесет хиляди всеки месец. Не ви ли стигат?​​

​​— Не си гледай моите доходи. Много умна се изкара!​​

​​— Извинявайте ме, — каза Елена, сдържайки се с последни сили да не изригне. — Но мисля, че разговорът ни тръгна в грешна посока.​​

​​— Казах каквото имах да кажа, — свекървата се изправи от креслото, оправи гънките на полата си и излезе в коридора. — Надявам се, че ме разбра.​

​​Елена стоеше безмълвна, от тази наглост не знаеше как да отговори прилично. В главата ѝ идваха само грубости.​​​

​​​А Зоя Марковна спокойно си сложи палтото и напусна апартамента, без да се сбогува.​​

​​***​​

​​— Сережа, това вече е прекалено, — оплака се Елена на мъжа си, когато той се върна от работа. — Майка ти дойде и започна да ми нарежда.​

​​— Добре, Лен, не ѝ обръщай внимание. Откакто баща ми го няма, тя се промени — капризна е и иска внимание.​

​​— Да, Станислав Игоревич поне малко я възпираше…​

​​— Така че не се впрягай твърде много за нейните думи.​

​​— Но все пак, това е просто възмутително, Сереж!​

​​Мъжът се приближи до съпругата си и я прегърна.​

​​— Не се тревожи, повече няма да дойде. Хайде да вечеряме?​​

​​***​​

​​Но още на следващия ден Зоя Марковна се появи отново — рано сутринта.​​​

​​​— Лена, отвори! Да не спиш още? — блъскаше тя по вратата.​

​​— Какво правите, защо блъскате така? — каза уплашената Елена, отваряйки вратата на свекървата.​​— Стига си спала! Синът ми вече отдавна работи, а ти все още лежиш!

— Всъщност и аз вече съм на крак и се занимавам с моите задължения.

Зоя Марковна изгледа снахата отдолу нагоре и с лекота премина покрай нея към хола.

— Казах, да си събувате обувките! – възкликна Елена.

Но свекървата дори не ѝ обърна внимание. Пльосна се в креслото и започна:

— Така си мислех… Трябва да ми дадеш твоята кожена жилетка, която Сергей ти купи тази пролет. Размерите ни са еднакви, така че ще ми стане идеално.

— Моля? – объркано попита Елена.

— Какво не разбра? Жилетката, от лисица, светлата. Имам бели кожени ръкавици и си представям как прекрасно ще се съчетават заедно.

— Зоя Марковна, това е моята жилетка и не възнамерявам да я давам на никого!

— Ама за какво ти е? Ти така или иначе си седиш вкъщи и не ходиш никъде! Накъде би я носила?

— Каква е разликата! Аз ще реша къде и кога да нося своите неща!

— А ти защо викаш? Млада си още да ми повишаваш тон! Дай жилетката и ще е честно: ти имаш скъп телефон, аз пък жилетка!

Елена пое дълбоко въздух, опитвайки да се успокои.

— Нищо няма да давам, разговорът приключи.

— Аха, безсрамница! Пожалила си! Сама не я носиш и на другите не даваш, а?

— Откъде решихте, че не я нося?

— Защото си стоиш вкъщи! – свекървата се изправи яростно от креслото и размаха ръка пред лицето на Елена.

Елена отстъпи назад с ококорени очи. Не очакваше такава реакция и дори малко се изплаши.

— Зоя Марковна, моля ви, напуснете дома ни! – рече Елена.

— Какво??? – изпищя свекървата. – Даже и ме гониш?!

— Просто не искам да се караме, а разговорът вече прераства в скандал.

— Тогава дай ми парите за жилетката и ще си тръгна! – постави ултиматум свекървата.

— Какво? – запъна се Елена.— Какво чу! Хайде, чакам! — сложи ръце на кръста Зоя Марковна.

В този момент жените чуха как вратата се хлопна. Елена изтича в коридора и видя съпруга си.

— Серьожа, какво навреме дойде!

— Да слушай, забравих телефона си, та се върнах — каза той, поглеждайки уплашеното лице на жена си. — Нещо се е случило ли?

Елена само посочи с пръст в стаята, където стоеше свекървата.

— Мамо? Какво правиш тук? — учуди се Сергей, надничайки зад гърба на съпругата си.

— Ето, дойдох да видя какво прави твоята женица, като те няма! А тя ме гони, представяш ли си! — възмутено отвърна майка му.

Сергей погледна многозначително към жена си.

— Да, помолих Зоя Марковна да си тръгне — отвърна Елена, стараейки се да запази спокойствие. — Защото тя дойде и започна да настоява да ѝ дам моята кожена жилетка. Отказах.

— Ето виждаш ли колко е стисната! Жена ти! Една змия! — разсърди се Зоя Марковна.

— Мамо — започна меко Сергей. — Това е на Лена вещ. Ако не иска да я даде, значи ѝ трябва.

— Ти дори я защитаваш?! — викна Зоя Марковна. — Тази змия те настройва срещу мен! Безсрамница такава!

Свекървата хвърли яростен поглед към снаха си.

— Мамо, овладей се! — повиши глас Сергей. — Между другото, на Леночка не ѝ е позволено да се нервира.

— А защо? — изсумтя майката.

— Разбира се, мислехме да споделим тази новина при други обстоятелства, но ето какво — ние с Лена чакаме дете.

Зоя Марковна за миг замълча, осмисляйки чутото.

— Тоест — започна тя най-накрая. — Искаш да кажеш, че скоро ще сте трима?

— Да, мамо. А ти ще станеш баба!

— В кой месец? — студено попита тя.

— Три седмици — отвърна Елена.

— Е, нищо, още не е късно да се оправи всичко! Ще ти дам един номер, ще отидеш при мой познат лекар. Той ще реши проблема — изсъска през зъби Зоя Марковна.— Какъв въпрос? — попита с недоумение снаха.

— С твоето дете, — изръмжа свекървата.

Едва тогава Елена започна да осъзнава смисъла на казаното.

— Зоя Марковна, в ума ли сте си? — извика тя.

— Разбира се! А ти как си представяш, че ще живеем? Ще останеш без работа, всички разходи за Сережа ще ги стовариш? Как ще ни издържа той всичките?

— Значи така, — включи се Сергей. — Не очаквах такава реакция от теб, мамо.

Зоя Марковна изсумтя, а мъжът продължи.

— Аз и Лена отдавна искаме дете. И това изобщо не подлежи на обсъждане!

— Но как така… — опита се да възрази майката.

— И от днес нататък ще се грижиш сама за себе си! Няма повече да очакваш помощ от мен! — отсече Сергей.

— Какво? — ахна Зоя Марковна.

— Казах всичко, — отвърна студено синът. — А сега те моля да си тръгнеш!

— Всичко е твоя вина! — засъска свекървата към Елена. — Замаяла си главата на сина ми! Безсрамница! Да ти празно остане!

— Мамо! — повиши тон Сергей и посочи към вратата.

Зоя Марковна бързо изхвърча от стаята, грабна си палтото и излезе на улицата.

***

Оттогава Сергей беше непреклонен — както беше обещал, повече не помагаше на майка си. Тя му се обаждаше почти всеки ден, за да се оплаче: ту за здравето, ту за скъпото наемане на апартамента. Но мъжът знаеше, че доходите на майка му й позволяваха да живее прилично. Не луксозно, но със сигурност достатъчно за всичко необходимо.

Разбира се, Зоя Марковна трябваше да се откаже от салоните за красота, маникюри, педикюри, СПА и скъпите модни дрехи. Тя силно негодуваше за това и обвиняваше снаха си за всичко, постоянно разказвайки на съседите и приятелките си колко лоша била тя.

Но съпрузите не обръщаха внимание на това, те се подготвяха за най-дългоочакваното събитие в живота си и не се интересуваха от клюките.

Дереккөз