Преди сутрешния обход в ординаторската влезе сестра Нина и доверително сподели:

— Галина Сергеевна, Истомина от пета стая цяла вечер ме молеше да ѝ дам дрехи и да я пусна да си тръгне. Казахте да ви информирам, ако има нещо.

— Благодаря, Нина, ще се погрижа. — Галина оправи един кичур, който се бе измъкнал изпод шапката ѝ, и се запъти към петата стая.

На леглото до прозореца лежеше момиче, обърнало се към стената.

— Здравей, Настя, какво се е случило?

Настя рязко се обърна и седна на леглото.

— Моля ви, изпишете ме. Повече не мога да стоя тук. У дома поне ще успявам да се разсейвам с нещо, но тук… — Тя хлипна и погледна Галина с примолителен поглед.

— Не трябва да плачеш. Ще навредиш на бебето. Или ти реши да не раждаш? – строго попита Галина.

— Не, не съм се отказала. Чувствам се добре. Обещавам, че у дома ще лежа, ще се разхождам и няма да правя нищо. Моля ви, изпишете ме. Навън е толкова хубаво времето, а аз по цял ден лежа в задушната стая. – Момичето плахо се усмихна.

— Добре. Утре ще направим изследвания, ще направим и ултразвук, и ще видим. Ако всичко е наред, ще те изпиша, — обеща Галина.

— Благодаря! – Настя събра ръце в молитвен жест. – Обещавам, че ще внимавам, а ако има нещо, веднага ще ви се обадя.

Галина Сергеевна излезе от стаята. Все още не можеше да разбере как синът ѝ е могъл да се влюби в тази бледа, незабележима Настя. Нейният хубав син работеше в голяма фирма…

Работеше. Галина се поправи на ум. Това беше неговият избор, а изборът на сина ѝ трябваше да бъде уважаван. Ако Сергей обичаше това момиче, тя също щеше да се постарае да я заобича.

Още в трети курс в университета Сергей се влюби в ярката и симпатична Альона, и го направи така, че напълно изгуби глава.

Бяха красива двойка. Но след година Альона остави Сергей заради някакъв чужденец. Синът ѝ дълго страда, дори спря да ходи на лекции. Галина се страхуваше, че ще прекъсне обучението си.

Постепенно Сергей се успокои, завърши университета и започна работа в престижна компания. Но дълго време не можеше да гледа момичета.

И ето, срещна тази Настя – светлокоса, слаба и незабележима, — пълна противоположност на ярката Альона. Може би Сергей беше решил, че такава няма да го предаде.

— Мамо, запознай се, това е Настя, — каза той, когато за първи път доведе момичето у дома.

И на Галина ѝ беше трудно да сдържи гримаса. Всички „Настя“, с които тя някога е имала работа, бяха някак двулични.

Отвън — инфантилни, слаби създания, а отвътре – със свои сметки. Галина се надяваше отношенията им със Сергей да не продължат дълго, твърде различни бяха.

Когато Сергей каза, че ще се ожени, и тогава тя се сдържа.​​— Подали ли вече заявление? – попита тя вместо поздравление.​​​

​​— Все още не. А ти не се радваш? – запита загрижено синът.​​​

​​— Важно е само ти да си щастлив, – отвърна Галина.​​​

​​Сергей подари на Настя пръстен с диамант, който и сега стоеше на тънкия ѝ пръст. Решиха да отложат сватбата за август. Галина се надяваше, че дотогава нещо ще се случи – Сергей ще размисли или ще спре да обича Настя.​​​

​​И сякаш го предвиди. На рождения ден на приятел Сергей пийнал, не седнал зад волана, изпратил Настя с такси, а сам тръгнал пеша, за да се освежи.​​​

​​В тъмен проход видял как двама мъже насилствено бутат момиче в кола. Тя се съпротивлявала и викала за помощ.​​​

​​Сергей се намесил. Единият от мъжете го намушкал с нож в стомаха. Колата отпътувала заедно с мъжете и момичето, а Сергей останал лежащ на асфалта. Намерили го едва сутринта, но било твърде късно да го спасят.​​​

​​Галина невольно обвиняваше Настя. Защо не настоя да тръгне с нея и после да се върне с такси? Обвиняваше и себе си. Все пак тя го беше възпитала така.​​​

​​Мислеше, че няма да се възстанови след загубата, че няма да преживее. Но после все пак се върна на работа. А наскоро в отделението постъпи Настя с бременност от десет седмици и заплаха от аборт. Изглеждаше, че детето е на Сергей. Настя потвърди.​​​

​​Галина ѝ даваше най-добрите лекарства, които имаше, и се грижеше да следва всички препоръки.​​​

​​Тя се радваше, че ще има внуче и правеше всичко то да се роди. Щеше да е хубаво, ако е момче. Но и на дъщеря щеше да се радва, защото това е дете на Сергей.​​​

​​Преди изписването Галина попита Настя дали майка ѝ ще я посрещне.​​​

​​— Мама не знае, – смутено отвърна Настя.​​​

​​— Как така? Защо не ѝ каза? – изненада се Галина.​​​

​​— Мама ме отгледа сама. Винаги се страхуваше да не родя без мъж. А сега…​​​

​​— Но Сергей ти направи предложение. Нали сте щели да се жените? Ако знаехме, че си бременна, нямаше да отлагаме сватбата, – оживено оправдаваше се Галина.​​​

​​— Аз самата не бях сигурна. Мислех си, че като разбера със сигурност, тогава ще кажа. И не успях. Излиза, че и аз ще отглеждам детето сама, – тъжно каза Настя.​​​

​​— Но ти имаш нас. Носиш детето на Сергей, наше внуче. Ще ти помагаме. Не ѝ ли каза дори, че си в гинекологията? – досети се внезапно Галина.​​​

​​Настя кимна и сведе глава.​​​

​​— Може би не трябва да бързаш да се прибираш вкъщи? Можеше да останеш още малко в отделението? – вече по-меко предложи Галина.​​​

​​— Не. Искам да се прибера. Обещавам, че ще кажа на майка ми. Галина Сергеевна, благодаря ви много. Мислех, че след смъртта на Сергей няма да ви бъда нужна.​​​— Глупава. Какво говориш? Обещай, че ще ни звъниш и ще идваш при нас.

— Обещавам — леко каза Настя.

Галина не харесваше, че Настя не беше казала на майка си за бременността. Човек, който мами в едно, може да излъже и в друго. Тя и Сергей бяха твърде различни. За пореден път Галина се чудеше как синът ѝ се беше влюбил в нея.

Няколко дни поред Галина се опитваше да се свърже с Настя, за да разбере дали всичко е наред, но тя не отговаряше. Накрая Галина реши да отиде до дома ѝ. Никой не отвори на вратата.

Настя не идваше, нито се обаждаше. Галина се тревожеше много за нея и за нероденото внуче. Два дни по-късно, когато се върна от дежурство, още от антрето чу гласове и женски смях. Събу обувките си и отиде към кухнята. На масата седеше Настя, а мъжът на Галина стоеше до нея и ѝ разказваше нещо.

Настя не изглеждаше разстроена, разплакана или съсипана — напротив. Тя беше първата, която забеляза Галина в дверите и се смути.

— Не чух, че си се върнала. Аз черпех Настя с чай. Защо си боса? — Мъжът премести погледа си към Настя. — Ах, да — засрами се той.

Настя носеше домашните чехли на Галина.

— Здравей, Настя. Обаждах ти се — каза Галина, облекчена, че всичко с нея е наред.

— Телефона го изгубих или го оставих някъде. Затова реших да дойда, за да не се тревожите. Разказах всичко на майка си. — Очите на Настя се напълниха със сълзи.

— Галочка — мъжът ѝ погледна безпомощно от Настя към нея, — майка ѝ направи скандал и изгони момичето от вкъщи.

Галина седна срещу Настя.

— Не плачи. Можеш да останеш при нас. Ти не си чужда за нас. — Галина въздъхна, предугаждайки бъдещи проблеми.

— Да, разбира се, че можеш да останеш при нас, Настя — добави мъжът ѝ.

Галина я заведе в стаята на сина ѝ. Половината нощ не можа да заспи, мислейки, че трябва да говори с майката на Настя. От друга страна, беше добре, че Настя ще живее при тях, под техния надзор.

На следващия ден, след работа, Галина отиде до дома на майката на Настя. На вратата се появи чернокоса симпатична жена на нейната възраст. Неволно си помисли, че като млада сигурно е била голяма красавица. И откъде при нея се е появила толкова обикновена дъщеря?

— Кого търсите? — попита жената.

— Вие ли сте майката на Настя?

— Да. Нея я няма вкъщи.

— Не я търся, търся вас. Аз съм лекар от болницата. Тя каза, че сте я изгонили от дома. Вярно ли е това? — директно попита Галина.

— Никога не съм чувала лекари да ходят по домовете на пациентите без предварителна уговорка — усмихна се жената саркастично.​​— Аз наистина съм лекуващият лекар на Настя. Освен това съм и майка на Сергей, младият мъж, за когото Настя щеше да се омъжи.​​

​​— Ето какво било. Никога не съм го виждала. Настя не ни запозна. Много съжалявам, — искрено съчувства жената. — Какво искате от мен?​​

​​— Настя чака дете от Сергей. В момента е у нас.​​

​​— Не съм я гонила. Прехвърлих границите, да. Може и да съм казала нещо излишно в изблик на емоции. Но все пак, аз съм майката. Тревожа се за нея, за нейната глупост. Разберете ме, сама съм я отгледала. Нито помощ, нито разбиране от никого. Не исках тя да има такава съдба.​​

​​— Няма да я изоставим, ще ѝ помагаме. Настя сега има нужда от вашата подкрепа и разбиране, — каза Галина.​​

​​— Тя е потайна. С клещи не можеш да ѝ извадиш нищо. Не е толкова слаба, колкото ви се струва на пръв поглед. Държи се на своето. Повярвайте, аз я познавам по-добре от вас, — усмихна се майката на Настя.​​

​​На връщане към дома Галина размишляваше върху думите на майката на Настя. Не ѝ се стори нито строга, нито груба. Спомни си как се промени лицето на Настя, когато я съзря на вратата на кухнята. „Не е толкова слаба, колкото ви се струва. Държи се на своето“, — повтори наум Галина. — Ще видим.​​

​​Настя не бързаше да се прибере у дома, а Галина не я пришпорваше. Живееше в стаята на Сергей, спеше, ядеше, гледаше телевизия и се разхождаше. Понякога пържеше картофи. Супата пресоли, и Галина повече не я помоли да готви.​​

​​След две седмици Галина замина на конференция. Още първия ден изнасяше доклад, който бе добре приет. Вечерта в ресторанта беше планиран коктейл.​​

​​Галина не можеше да обясни защо усещаше тревога и се стремеше да се върне у дома. Всичко изглеждаше добре, беше се обадила, и Настя весело отговори, че пържи пиле и чака Игор Веняминович да се върне от работа.​​

​​Пиле? Галина беше изненадана. През цялото време, откакто живееше у тях, само два пъти беше пържила картофи, да не споменаваме пресолената супа.​​

​​На следващия ден се планираха още изказвания на колеги. Но Галина реши вместо коктейла да вземе влака. Всички ще пият, никой няма да забележи отсъствието ѝ. Можеше винаги да каже, че се е почувствала зле и е тръгнала към дома.​​

​​Тя се върна в 12:30 през нощта. Внимателно отвори вратата, за да не изтрака ключалката, събу обувките и тръгна към спалнята. Без дори да включва светлината, разбра, че леглото в спалнята ѝ с мъжа е празно.​​

​​Това можеше да означава само едно, но Галина се молеше да греши. Тя се приближи към стаята на сина си, рязко отвори вратата и включи светлината.​​

​​Първа реагира Настя. Тя вдигна глава от голото рамо на Игор, присвивайки очи заради ярката светлина. После забеляза Галина и рязко седна, покривайки се с одеялото. Игор се размърда и също отвори очи.​​

​​— Ти… върна се? – объркано попита той.​​

​​— Какво правиш тук? – отсече Галина.​​

​​— Аз… — мъжът се запъна за миг. – Това съвсем не е това, което мислиш. Разбирам как изглежда, но нищо не е станало, — оправдаваше се мъжът. — Настя плачеше, дойдох да я утеша…​​

​​— Всичко си е точно така, както го мисля. Не си дори облечен и си легнал при нея в леглото. В леглото на нашия син. Тя е негова годеница, бременна от Сергей. Забравил ли си? – Галина се задъха от болката в гърлото си.​​

​​Тя изтича от стаята към кухнята. Сълзи нямаше. Чувстваше се отвратена и гнусна. До болка отровена.​​

​​— Галя, наистина не разбирам как стана така. Легнах за миг и съм заспал. – В кухнята влезе мъжът, вече облечен в спортен панталон и тениска.​​— Остави ме, моля те, тръгни си, — рязко каза Галина.

Цяла нощ тя остана в кухнята, дори спа там, опряла глава върху скръстените си на масата ръце. А рано сутринта отиде на работа. През деня мъжът ѝ се опита да ѝ се обади, но тя не вдигаше телефона и беше изключила звъненето.

Галина размишляваше какво да прави. Да изгони Игор? Може би не беше най-добрият съпруг и баща, но те бяха заедно от двадесет и седем години. Имаха апартамент, общи спомени, син, а скоро щяха да имат и внуче.

Появи се тази Настя, и целият утвърден свят се срути. Първо почина Сергей, а сега Игор… А може би наистина нищо не се е случило между тях? Майка ѝ каза, че Настя е потайна, не такава, каквато изглежда. А ако детето ѝ не е от Сергей?

Тази мисъл я накара да потръпне. Съмнението я разяждаше отвътре. „Нека да роди, а после ще се разбере. А Игор? Да се преструвам, че нищо не е било — няма как. Но и да го изгоня на улицата — не мога.“

Когато Галина се прибра от работа, Настя не беше у дома. Мъжът ѝ, изглеждайки победен, ѝ каза, че Настя си е отишла вкъщи и се извини. Галина не го прости, но и не го изгони. Оттогава живееха като съседи.

След няколко месеца Настя роди дъщеричка. Галина взе материал от детето за тест за бащинство. Тя пазеше млечните зъби на сина си и намери косъм, залепнал за една тетрадка от чекмеджето на бюрото му.

Два дни по-късно в ординаторската влетя развълнуваната Нина.

— Галина Сергеевна, от родилното отделение звъннаха. Вашата… позната Истомина избяга и остави бележка, че се отказва от детето — изстреля Нина без дъх.

Галина отдавна очакваше нещо подобно. Може би това беше за добро. Тя не отиде в дома на Настя и не се опита да я убеждава да си вземе детето. Ако не иска да го отглежда без съпруг, ето, нейно си е решението.

Дойде отговорът, потвърждаващ бащинството на Сергей. Галина и Игор осиновиха момиченцето и я нарекоха Яна, което означава „Дадена от Бога“. А Настя замина някъде с бившия си съученик, с когото беше заедно преди Сергей.

И Галина се надяваше, че Настя никога няма да се появи повече в живота им.

„Всичко, което губим, със сигурност ще се върне при нас, но не винаги по начина, по който очакваме.“

Джоан Роулинг, „Хари Потър и Орденът на феникса“

„Съществува закон за запазване на енергията: нищо не изчезва безследно и нищо не се появява от нищото. Но да разберем колко големи са загубите и придобивките, можем едва след време.“

Сергей Бодров

Дереккөз