– Владик, къде са ми бижутата, изобщо всичко? Парите от сейфа? – крещеше Алла на съпруга си, който виновно гледаше встрани. – Дори за спалното бельо от шкафа са посегнали! Незабавно звъни в полицията.

– Няма нужда да се звъни никъде, – измърмори Влад, – това е моя позната. Ще говоря с нея. Ще се опитам да върна всичко.

– Коя си довел тук в мое отсъствие? – изкрещя Алла, приближи се към мъжа си и му зашлеви звучен шамар.

Влад се намръщи, но не отговори. По лицето му се червенееше следа от ръката на жена му.

С Влад Алла се беше запознала на работа. Рано тя се смееше на приятелки, които си намираха „джобни“ мъже. А ето, че и тя не устоя.

Нае красив младеж за личен шофьор. Той беше на 28, тя – на 40, втората женска младост.

Първоначално Алла се шегуваше с Влада, наричайки го удоволствие за очите на шефката. Момчето наистина беше привлекателно.

Тя уверено и спокойно ръководеше бизнеса си – агенция за продажба и наем на недвижими имоти. Но не караше кола сама, а пътуванията бяха много.

Затова си наемаше шофьор. Преди Влад тази позиция беше заемана почти 10 години от сигурен човек – приятел на баща ѝ, Игнат Петрович.

Но той поиска да се пенсионира, така че Алла трябваше да му намери заместник. И така Влад започна работа при нея.

Първо общуваха само по работа. Но след време Влад все по-често започна да изпълнява и лични поръчки. А един ден се оказа и в леглото на шефката.

След година се ожениха. Влад се премести да живее с Алла още преди този щастлив ден.

Сватбата обаче беше помрачена от поведението на роднините на младоженеца. А Алла ги беше поканила от сърце, за да се запознаят.

В гражданското роднините не отидоха, но в ресторанта пристигнаха всички. И там не пестяха емоции.

– Омота нашето момче, – вместо тост крещеше майката на Влад, Анна Романова, – стара вещица, купи го със своите пари.

– Че кой би те искал изобщо, дори безплатно никой не би посегнал. Виж се, седи в бяла рокля начело на масата. Не ти ли е срам?!​​Но нали той си имаше добро момиче, щяха да се женят. А ти го прелъсти с пари и край – заряза я.​​

​​– Язък за момичето, ти го накара да ти сложи халката, ама дали изобщо можеш да родиш – закина бащата на Влад. – Размисли, сине, остави тази своя дърта жена, докато не е станало късно.​​

​​Алла не остана да ги слуша дълго. Просто помоли охраната да изведе излишните гости от залата. Влад остана с нея.​​

​​Тогава Алла мислеше, че всичко е заради любовта. Преди него не беше омъжена, деца нямаше, а голяма част от живота си беше посветила на кариерата.​

​​Младият ѝ съпруг също имаше интересна биография. Той беше рали пилот, участваше в състезания, но след тежка травма прекрати кариерата си.​​

​​Високите скорости вече бяха противопоказани за него. Но Влад можеше да шофира. А най-вече, не беше изгубил бързината в рефлексите – като шофьор беше първокласен.​​

​​През първата година от брака не правеха големи планове. Просто живееха заедно и свикваха с общото всекидневие.​​

​​Но на празника на памучната им сватба – първата им официална годишнина в извънградски хотел – Влад за първи път заговори за деца.​​

​​– Аллочка, да опитаме, а? Ако не се получава така, има и други начини. Какво е това семейство без деца?​​

​​– Влад, не мисля, че това е добра идея. Изобщо не съм мечтала за потомство. Толкова ни е добре заедно, нека така да си остане.​​

​​– Добре, но аз съм още млад и искам деца точно от теб. Сега, докато имам сили, съм готов дори да поема декрета. Само ти да родиш, Алла. Поне едно дете.​​

​​– Защо ни е това главоболие? Пелени, безсънни нощи. И така ни е добре. Или и ти мислиш като родителите си, че съм „дърта“ и няма да мога да родя? – избухна Алла.​​

​​– Аз никога не съм казвал такова нещо. Но поне да опитаме. Разбира се, ако ме обичаш.​​

​​Алла не искаше да се разделят. Затова обиколиха безброй лекари, за да разберат дали има шанс за бременност.​​

​​Медиците не ги зарадваха. Шансовете Алла да забременее по естествен начин бяха минимални. На практика, ѝ поставиха диагноза стерилитет.​​

​​Тя премина през лечение, похарчи още една година в болници. Но нищо не помогна.​​Със съпруга ѝ отношенията също се разстроиха през тази година. Влад започна периодично да изчезва. Заминаваше и не ѝ се обаждаше, беше недостъпен. Стана замислен и мрачен.

Тя го подозираше в изневяра, дори нае частен детектив, но доказателства за невярност той не намери. Влад пътуваше при родителите си или ходеше на риболов с приятели, посещаваше барове и ресторанти. Но не беше забелязан с друга жена.

Алла не можеше да си намери място. А постоянните хормонални промени не допринасяха за спокойствието ѝ. Тя често избухваше срещу съпруга си.

– Изобщо не те е грижа за мен – крещеше Алла. – Скитаеш се някъде, напускаш дома. Аз се мъча, съсипвам си здравето, а ти просто бягаш.

– Алла, какво мога да направя? – оправдаваше се Влад. – Уволни ме от работа като шофьор, затвори ме вкъщи като някакво декоративно куче. А аз съм човек, понякога ми е скучно.

– Имам си приятели. А вкъщи е непоносимо. Когато се прибереш, е още по-лошо. Постоянно викаш, изискваш нещо. Закатваш истерии всеки ден. Чувството е, че на теб ти е непоносимо да ме виждаш, а не обратното.

– Но аз преживявам всичко това заради теб, Влад – викаше Алла. – Защо не го цениш? Погледни ме, заради тези процедури вече качих килограми, изглеждам ужасно. Ти го искаше това, не аз. А къде е подкрепата? Къде е поне благодарността?

Съпругът ѝ мълчеше. Беше ясно, че Влад вече съжалява за прибързания си брак. Идеята за дете беше изоставена. Повече не правеха планове за бебе.

Алла дори малко се успокои и за известно време у тях настъпи мир. Съпругът ѝ се стопли към нея, започнаха да прекарват повече време заедно извън дома. Алла беше убедена, че кризисният период е преминал.

Но след това тя започна постепенно да забелязва, че разходите и преводите на съпруга ѝ са се увеличили. Тъй като Алла също контролираше техните сметки, не ѝ беше трудно да го забележи.

Изчака известно време, за да се увери, че наистина не си въобразява по-големите разходи, и се обърна към съпруга си с въпрос:

– Влад, къде отиват парите ни?

– Какво, парите някъде ли изчезват? – опита се да се пошегува Влад.

– Да, виждам някакви твои преводи към частни лица. Кои са тези хора и защо им пращаш пари, при това немалки суми?

– Пак си решила да шпионираш – изръмжа съпругът ѝ. – Плащам на частен треньор, на масажист, ходих на преглед и консултация – също платих.

– А защо неофициално? Нали знаеш, достатъчно е само да поискаш, и ще имаш най-добрите лекари?​​– Е, позволи ми поне със здравето си да решавам сам. Без твоето постоянно вмешателство, – укори я мъжът ѝ. – И без това контролираш твърде много. Алла, не съм домашен любимец, а съпругът ти.​​

​​Този разговор беше един от многото, които събудиха у нея подозрения. Но скоро за Алла не остана време да следи финансите на мъжа си. Тя попадна в болница с пристъп на панкреатит, след който претърпя операция и дълга рехабилитация.​​

​​Жената се прибра у дома едва след няколко седмици. И веднага забеляза, че ценностите ѝ са изчезнали. Влад не сметна за нужно да отрича.​​

​​– Чакай малко, моля те, какво, вече водиш любовниците си вкъщи? – възмути се Алла. – Ела тук, не си тръгвай! Знаеш, че след операцията не мога тичам след теб. Влад, не сме приключили разговора!​​

​​– Казах всичко, което имах да казвам. Да, направих грешка, доведох я тук. До там. Няма да се оправдавам, – Влад гледаше мрачно и решително.​​

​​– И точно тук, на нашето легло, беше с нея? – Алла прикри с ръце лицето си. – Не, аз съм глупачката, доверих ти се. Но не си въобразявай, че тази твоя „мацка“ ще се измъкне безнаказано!​​

​​Бижутата са застраховани. А в къщата има скрити камери. Ще прегледам записите и ще разбера точно кой е взел парите от сейфа. След това ще предам всичко на полицията.​​

​​– Бях пиян… – простена Влад отчаяно. – Не помислих, че тя ще вземе нещо. Дори не помня как Кристина си тръгна. Изобщо не помня онази вечер.​​

​​– А имаше ли други вечери, когато тази особа е идвала тук? – попита Алла. – Ти май систематично ме превръщаше в рогоноска. А сега се оплакваш от любовниците си.​​

​​Влад, събуди се. Аз не съм Майка Тереза. Ако си участвал, и теб ще те предам на съда.​​

​​Алла погледна младия си съпруг. Той стоеше със свити рамене, ръцете му трепереха, а лицето му беше мъртвешки бледо. Гледаше към земята. Тя изпита отвращение. За този жалък човек бе губила толкова усилия, опитвайки се да забременее.​​

​​Същия ден Алла изгони Влад от извънградския си дом с всичкия му багаж. Подаде жалба и в полицията. Установиха, че именно Влад е отворил сейфа. Така че шансът той да се размине с малка уплаха беше нищожен.​​

​​На следващата вечер Алла, прибирайки се, видя пред портата Анна Романова, майката на Влад. Разярена, тя се засили към Алла, крещейки из целия квартал:​​

​​– Ти си го измислила всичко това, мръснице! И камери предварително сложи, за да обвиниш сина ми!​​

​​– Успокойте се, иначе ще извикам охраната, – предупреди я Алла. – Синът ви, заедно с любовницата си, ме ограби. И няма да се изненадам, ако светлата идея да го направи е ваша.​​

​​– И какво толкова? Нахранил се е. Няма да обеднееш, като си толкова богата! Та ти му контролираше всяко харчене. Да ни изпрати стотинка на мен и баща му, трябваше да си измисля треньори и доктори.​​А ти, алчна куч*о, нито веднъж стотинка не предложи. Купи си момчето като играчка.

– Позволи ми да те подсетя, че не съм наета за да те издържам – отвърна Ала и затвори вратата, оставяйки майката на съпруга си отвън.

А след седмица в офиса ѝ сам Влад дойде. Изглеждаше объркан и виновен. Опита се да прегърне жена си, а после изрече:

– Ала, хайде да спрем да се караме, няма смисъл. Да, сгреших, но обещавам, че повече няма да се повтори.

– Какво, усещаш липсата на „източника на доходи“? Принцът се върна в бедняшкия квартал и му се иска пак луксозния живот?

Не, миличък, изневярата и може би бих ти простила заради лицето ти. Но това, че се случи в нашия дом и след това доведе до кражба на личните ми вещи – никога.

Остани си с твоята скъпоценна съучастница. А ние ще се видим само в съда. И се подготви за развод. Гладен дойде в дома ми, гладен и ще си тръгнеш.

Колкото и Влад да я молеше да оттегли молбата за развод, Ала не отстъпи. Приятелката му, вече бивша, върна само част от парите и бижутата, а останалото беше покрито от застраховката.

Виновните за кражбата се разминаха с условна присъда, защото жалбоподателката не настояваше за лишаване от свобода.

От този брак Ала извлече поука. И вече не търси млад партньор за приключения.

Сега тя се вижда със сериозен мъж от своите клиенти. И вече обсъждат възможността да заживеят заедно.

Автор: Екатерина Коваленко

Дереккөз