През последните няколко години Дария започна да се чувства много уверена в материално отношение.

Работеше като брокер на недвижими имоти в голяма агенция и печелеше значително повече от съпруга си Димитър.

Мъжът ѝ работеше като автоелектротехник в автосервиз, но заплатата му беше три-четири пъти по-ниска.

Дария постъпи в агенцията по препоръка на приятелка, макар преди това да бе работила като юрист в малка фирма.

Когато във фирмата настъпиха съкращения, Дария попадна сред уволнените и не знаеше какво да прави.

Димитър изкарваше нелошо, но доходите не стигаха за млада семейство с дете.

Когато Дария започна да печели добре, всички бяха щастливи. Всяка година семейството можеше да си позволи почивка в чужбина, а ежедневните разходи също нараснаха значително.

Отначало Димитър беше много доволен, защото семейството вече нямаше финансови проблеми.

Постепенно обаче личните му кариерни амбиции отстъпиха на заден план. Той се радваше, че могат да си позволят разкошен живот.

Семейството купи два автомобила и четиристаен апартамент на ипотека.

Димитър продължи да работи в автосервиза, но по-скоро заради формалностите. Не се интересуваше особено от заплатата си и не предприемаше опити да печели повече.

— Диме, можеш ли днес да отидеш на родителската среща на Тошко в училище? — попита Дария в телефонен разговор.

— А защо аз? — каза Димитър тъжно. — На срещите обикновено са майките, какво да правя там?

— Имам клиент, на когото трябва да покажа къща извън града — отговори нервно съпругата му. — Затова ще ми направиш услуга, като отидеш на срещата.

Ще бъдеш единственият татко там, ще разнообразиш женския колектив.

Дария приключи разговора, без да даде възможност на Димитър да възрази.

Вечерта той послушно отиде в училището и старателно записваше всички въпроси, обсъждани на срещата в продължение на час и половина.

— Ето, вземи — каза Димитър, подавайки на жена си лист хартия. — Кратко резюме на безсмисления разговор, който водеха на родителската среща.

— Браво — отвърна Дария. — Не се съмнявах в теб. Вечерята е на масата, яж сам, аз трябва да подготвя документи за утрешната голяма сделка.Жената вече се канеше да излезе от кухнята, но после това погледна мъжа си и каза:

— Между другото, от утрешната сделка ще отделим процентите и реших да ти направя подарък.

— Какъв? — с ентусиазъм попита мъжът.

— Помниш ли, искаше абонамент с личен треньор във фитнеса в центъра на града? — Даша му намигна. — До края на седмицата ще го имаш.

Дмитрий се приближи до съпругата си и ѝ благодари с целувка.

— Дима, за това, вдругиден ще отидеш да напазаруваш за цяла седмица. Ще ти пратя списъка по съобщение, — каза Даша, излизайки от стаята. — И, моля те, без възражения, защото аз трябва да изкарвам парите, а не да обикалям магазините.

Дима никак не обичаше тези покупки, но разбираше, че това е цената за хубавия живот. Напоследък сякаш Даша и съпругът ѝ бяха разменили ролите си. Жената беше станала глава на семейството, а Дмитрий спокойно прие новите условия.

Съпругът все по-често започна да се грижи за външния си вид, купуваше си хубави и качествени дрехи, ходеше на фитнес и във фризьорски салони. Все по-малко приличаше на служител в автоцех и повече на изискан мъж.

Даша със снизхождение гледаше към новите навици на мъжа си. Жената беше толкова изморена от работата, че вечер почти нямаше сили дори да разговаря.

Самият Дмитрий предпочиташе да не забелязва кардиналните промени в тяхното семейство, защото в момента всичко му устройваше.

Един ден, на гости им дойдоха стари приятели, които не бяха виждали от три години.

Дима и Алик бяха приятели още от училищните си години. По щастлива случайност, Даша също се беше сприятелила със съпругата му Марина.

Приятелите пет години живяха и работеха в Германия и ето че най-накрая се бяха върнали у дома.

— Колко съм щастлива, че се върнахме! — каза Марина, прегръщайки Даша. — Последната година от договора само за това си мечтаехме. Толкова много ни липсвахте!

— Мариша, ако само знаеш колко много ви липсвахме през тези години, — отвърна Даша със сълзи от радост.

Приятелите прекараха една много сърдечна вечер заедно. Весело разговаряха и обсъждаха последните случки в живота на всеки от тях.

Когато жените отидоха в кухнята, за да сложат чайника и подготвят десерта, Алик се обърна към приятеля си:

— Димон, моля те, прости ми за откровеността, но съм в шок.

Дмитрий го погледна с изненада.— Все още не разбирам къде изчезна моят брутален приятел и откъде се взе тази фина дама, която седи пред мен? — попита Алик.

— Приятелю, не разбирам, какво не ти харесва? — изумено отвърна Дима.

— Най-важното е, в теб да ти е всичко наред — подигравателно отбеляза Алик. — Просто виждам истински мъж — Даша, и нейния съпруг, който явно е забравил, кой всъщност трябва да е господарят в къщата.

— Алик, какви са тези глупости, които говориш? — възрази Дима. — Мъжът в къщата съм аз, а Даша ми е жена.

А що се отнася до външния вид, просто се грижа за себе си. Фитнес, модерни дрехи и прочее.

Алик повдигна очи и, смеейки се, отвърна:

— Ами, ти най-добре си знаеш, глава на семейството. Само че изглежда, че си забравил, че мъжът трябва да издържа семейството, а не да виси на врата на жена си. Но, както се казва, всеки си има право на избор.

Разговорът между мъжете беше прекъснат от жените, които се върнаха с кексчета. Останалата част от вечерта Дима и Алик почти не разговаряха.

Цяла нощ Дмитрий не можа да заспи, обмисляйки думите, изречени от най-добрия му приятел. Думите на Алик силно го нараниха. Той така и не можа да разбере защо приятелят му направи толкова остри забележки относно семейния им живот.

На сутринта Даша, както винаги, бързаше за работа, раздавайки обичайните задачи на сина и съпруга си. Дима, който беше в ужасно настроение, не възнамеряваше да слуша наставленията на жена си:

— Чуй, Даша, не ти ли се струва, че това са изключително женски задължения? Защо аз трябва да тичам до магазина, да чистя картофи и да карам сина ни на футбол? И аз бързам за работа, а вечерта имам фитнес.

Даша спря и внимателно погледна към съпруга си:

— Всъщност, в мъжките задължения влиза да издържат семейството, ако случайно си забравил.

И ако ти поемеш тази функция, с удоволствие ще ходя на пазар и ще се занимавам с възпитанието на сина.

Но засега, прощавай, помагай поне с нещо. А на фитнес отиди в свободното си време.

Жената тръшна вратата шумно и излезе. Вечерта разговорът продължи, но това само доведе до сериозен скандал между съпрузите.

На следващия ден в сервиза се отбил Алик, а Дима се оплакал, че се е скарал с Даша. Приятелят го изслушал внимателно и отбелязал:

— Аз съм ти приятел и не искам да те разстройвам още повече, но Дашка е права. Гледам те и виждам, че си се отпуснал.

Димка, стани пак мъж и поеми отговорността за своето семейство. И тогава всичко ще се оправи.Алик потупа приятеля си по рамото и си тръгна. Дима усети, че Даша и Алик са прави, а увереността му в себе си падна под най-ниската възможна граница. Как е стигнал до състоянието на издържан мъж? Какъв пример дава на сина си?

Дмитрий се прибра вкъщи в състояние близо до отчаяние. Сам не можеше да разбере как е допуснал животът му да се превърне в такъв. Но какво можеше да направи оттук нататък, дори идея си нямаше.

В кухнята седеше разплакана съпругата му. Дима забрави за скандала и се приближи до нея:

— Даша, защо плачеш? Нещо се е случило ли?

Даша подсмъркна и тихо каза:

— Това е краят.

— Какво се е случило? — Дима започна сериозно да се изнервя.

— Бях при лекаря. Бременна съм, в деветата седмица. Толкова бях заета, че изобщо не забелязах никакви признаци.

Жена му се разплака още по-силно.

Дима се усмихна широко:

— Даша, защо плачеш? Това е чудесно! Винаги сме искали второ дете.

— Дима, какво второ дете? — съпругата му вдигна почервенялото от сълзи лице. — Как ще работя? Бременност, майчинство… От къде ще вземем пари?

Дима осъзна, колко много е загубил ролята си на глава на семейството, на когото може да се разчита.

Сега неговата бременна съпруга дълбоко се съмняваше в способността му да ги издържа.

Това бе сурово връщане към реалния живот, от който Дмитрий се беше отучил през последните няколко години.

Той прегърна силно Даша, погали я по косата и каза:

— Обещавам ти, всичко ще бъде наред. Моля те, не плачи. В твоето състояние не трябва да се изнервяш.

Дмитрий бе много благодарен на съпругата си, че му повярва и реши да задържи детето.

Бременността на Даря се оказа много тежка. Само след месец тя бе принудена да напусне работа.Жената страдаше от ужасен токсикоз и дори петминутно пътуване с автомобил беше непоносимо за нея. Да не говорим за постоянните срещи с клиенти и огледи на имоти.

В началото Дима беше изключително объркан. Той не знаеше какво да направи, за да запази финансовото положение на семейството на същото ниво.

Той продължи да работи в автосервиз, но сега приемаше всеки клиент и във всяко време.

Късметът му проработи, защото приятелят му Алик също активно търсеше възможности за печалба, след като се върна в Русия.

Един ден, по време на среща, двамата си спомниха, че преди Алик да замине за Германия, са обмисляли да стартират бизнес по монтаж на аларми и друго оборудване за автомобили.

— Сега е най-подходящият момент да опитаме да реализираме мечтата си, — каза Алик. — Имам начален капитал, а ти имаш опит и знания. А и аз мога да допринеса с някои умения.

— Съгласен съм, но ще се вложим наравно. Заедно ще развием бизнеса и заедно ще делим печалбата.

Приятелите се стиснаха за ръце и започнаха да реализират плана си.

След година имаха с какво да се гордеят. И двамата станаха бащи. Марина и Даша ги зарадваха с дъщери, родени с разлика от три месеца.

Общият бизнес започна да носи стабилен доход, но също изискваше значителни усилия от страна на Алик и Дима.

Даша се наслаждаваше на майчинството и не планираше да се връща на работа в близко бъдеще.

— Дима, знаеш ли, изобщо не ми липсва работата. Харесва ми да се занимавам с децата и дома, — каза тя на съпруга си. — Може би в бъдеще ще се върна, но само за удоволствие.

— Сега любимият ми съпруг напълно се грижи за мен и с него съм като зад стена.

Съпругът ѝ се усмихна в отговор. В душата си беше горд, че успя навреме да се вземе в ръце и да стане истински, а не само формален глава на семейството.

Автор: Светлана

Дереккөз