Настя се омъжи за Никита преди три години. Тогава тя беше на двадесет и осем.​

​Тя, разбира се, знаеше, че Никита е разведен и има син. И че част от заплатата на бъдещия ѝ съпруг ще отива за детето – също.​

​Настя прие всичко това съвсем спокойно, с разбиране.​

​Но веднага уточни:​

​– Можеш да се виждаш с него, когато си пожелаеш, и дори да му помагаш извън издръжката – в рамките на разумното, разбира се. Но да го виждам в дома ни, не искам. Постарай се да ме разбереш.​

​– Разбирам, – Никита не настояваше и прие условието на бъдещата си съпруга. Също напълно спокойно.​

​Двамата наеха апартамент и започнаха да градят своя семеен живот.​

​Майката на Никита от самото начало не одобри решението за наемане на жилище. Каза, че младите можело да живеят при нея, вместо да „хвърлят пари на вятъра“.​

​Никита беше склонен да се съгласи, но Настя категорично отказа да живее с тъщата, мотивирайки се с това, че синът на Никита често гостува на баба си:​

​– Мили, – каза тя, – нали се разбрахме. Твоят син е само твой. За мен той е чужда леля, и това ме устройва напълно.​

​И Никита прие мнението на жена си.​

​Първоначално всичко вървеше добре. Младите се разбираха чудесно. Започнаха да спестяват пари за собствено жилище.​

​Никита безпроблемно поддържаше връзка със сина си от първия брак, редовно плащаше издръжка и от време на време купуваше подаръци за момчето. Настя не се притесняваше от това.​

​Така минаха две години…​

​Но след време Настя забеляза, че Никита започна да дава все по-малко и по-малко пари за семейния бюджет. Дойде моментът, в който тя започна да влага почти двойно повече.​

​Естествено, Настя поиска обяснение. И чу в отговор, че синът му спешно се нуждаел от компютър, така че Никита го купил на кредит. Сега плаща значителна сума всеки месец.​

​– Разбирам, – каза Настя, след като изслуша мъжа си, – сега без компютър не може. Но не разбирам едно: защо тайно?​

​– Не исках да те разстройвам, – отвърна Никита.​

​– Повече не го прави, добре? Не обичам да ме лъжат, – помоли го Настя.​

​Два месеца приносът на Никита в семейния бюджет остана непроменен. Но след това отново намаля. И то доста осезаемо.​

​– Какво е този път? – попита Настя – на сина ти му трябва хеликоптер?​

​– Не, – Никита не оцени шегата, – трябваше му стоматолог. И бившата му го водила там няколко пъти. А и пак ще го води.​

​– Наистина ли едно дете в трети клас има толкова лоши зъби?​

​– Нещо с емайла и захапката му било. Аз не разбирам много от това.​​– Ясно. Само плащаш. Поне би могъл да поясниш защо. Да не би просто запълване на зъби да правят, а ти едва ли не за протези да плащаш.​​

​​– Защо така говориш? Това все пак е моят син.​​

​​– Синът няма нищо общо. А съпругата… Откъде знаеш какво иска? Трябва да проверяваш плащанията, преди да плащаш.​​

​​– Ако започна да го правя, тя ще се ядоса и ще настрои детето срещу мен. Затова по-добре да платя. Мълчаливо.​​

​​– На кого е по-добре? На нея? – съгласи се Настя, – а това, че по този начин ще събираме за жилище двайсет години, това е, разбира се, наш проблем.​​

​​– Така е.​​

​​– Разбери, Никита, синът ти е още малък, а от заплатата ти остава една четвърт, ако имаме късмет. Вече! Какво ще стане, когато детето порасне? Апетитът на майка му расте с всеки изминал ден.​​

​​– Ами… не знам, това не зависи от мен, – отвърна виновно мъжът.​​

​​– Но аз знам…​​

​​И Настя реши да поговори с бившата на Никита. Да изясни всичко.​​

​​В телефона на мъжа си намери нейния номер, обади се и поиска среща.​​

​​Жената се изненада, но се съгласи.​​

​​Настя тръгна към срещата, изпълнена с праведен гняв. Непрекъснато повтаряше в мислите си репликите, които щеше да каже на „тази меркантилна жена“.​

​​​Представяше си я злобна, агресивна, невъзпитана, алчна. И дори грозна.​​

​​Но зад посочената маса в кафенето я очакваше крехка, симпатична жена с тъжни, уморени очи…​​

​​– Какво се е случило? – попита тя с приятен, кадифен глас, – нещо с Никита ли?​​

​​– С Никита? – изненада се Настя, – какво би могло да се случи за един ден? Все пак се видяхте само вчера.​​

​​– Мисля, че грешите, – отговори спокойно жената, – не сме се виждали около половин година.​​

​​– Сигурна ли сте? – обърка се Настя.​​

​​– Напълно.​​

​​– А синът? Кога последно се е виждал с баща си?​​

​​– Тогава. Между другото, предайте на съпруга си, че момчето много му липсва.​​

​​Настя съвсем се обърка. После си помисли, че бившата му се подиграва с нея.​​

​​– Лъжете, – заяви настоятелно тя, – Никита е у вас всяка неделя. Дори и през седмицата намира време да види сина си. Той е много привързан към него. А вие се възползвате от това. Добре, за компютъра… Разбирам. Но за зъболекар? Нима не ви стигат издръжките, за да заведете момчето на стоматолог? Или си мислите, че разполагаме с печатна машина за пари?​​Жената слушаше Настя с пълно недоумение. Очите ѝ ставаха все по-големи и по-големи.

Въпреки това, тя не прекъсна разгневената събеседничка. Чакаше с търпение, докато Настя приключи с изреждането на обвиненията.

Най-накрая Настя млъкна, издишвайки с последната фраза:

– Вие нямате съвест!

– Знаете ли, аз не съм съвсем сигурна за какво говорите – тонът на другата жена беше напълно спокоен. – За кой компютър става дума? За какви ежеседмични срещи? И какво общо има стоматолога? Сина ми изобщо няма проблеми със зъбите.

– Как можете толкова безсрамно да лъжете? – в гласа на Настя вече звучеше не само възмущение, но и нотки на съмнение. – Не мислите ли, че Никита ме лъже?

– Това не знам. Но едно мога да ви кажа със сигурност: дори издръжка не получавам редовно от него. А що се отнася до сина ми… Ние живеем наблизо, в съседния блок. Хайде, елате. Говорете с него лично. Детето не лъже, то ще каже всичко, както е.

– Хайде! – съгласи се Настя.

Десет минути по-късно двете жени влязоха в апартамента.

Насреща им се затича момче, много приличащо на Никита:

– Мамо! – момчето прегърна майка си и я целуна по бузата, а след това погледна любопитно към Настя. – А Вие коя сте?

– Сине, – вместо гостенката отговори майката, – това е Настя. Тя иска да поговори с теб. Покани я в стаята, след малко ще пием чай.

Докато домакинята се занимаваше в кухнята, Настя устрои на момчето истински разпит:

– А къде ти е компютърът? На ремонт ли е?

– Нямам компютър. Мама още не може да го купи, – отговори детето без да се замисли.

– А отдавна ли вижда баща си?

– Отдавна. Още през зимата.

– Сигурен ли си? Миналата неделя не ходихте ли на атракциони?

– На атракциони? Ние изобщо никога не сме ходили там. А миналия уикенд бяхме с мама при баба. Защо питате?

– Просто… Търся баща ти…

– Не мога да помогна, – гласът на момчето стана сериозен, – отдавна не съм го виждал. Той не идва при нас… Само понякога се обажда.

– Липсва ли ти?

– Разбира се!

– А при баба отдавна ли беше?​​– Не помня кога. Отдавна.​

​​– Защо?​

​​– Не знам. Тя не ме обича.​

​​– Защо мислиш така?​

​​– И тя никога не идва, и на гости не ме кани.​

​​В стаята влезе майката на момчето. С усмивка подаде на Настя някаква бележка:​

​​– Ето последния превод от Никита: той изпрати това на сина си за рождения ден. 500 рубли. Съгласете се, с това компютър не се купува.​

​​– Казахте, че и издръжка няма? – тихо попита Настя, която по някаква причина се почувства много засрамена.​

​​– Няма.​

​​– А защо не настоявате за нея?​

​​– Ами защото той обеща, че сам ще носи пари. Ето, носи – усмихна се жената. – Чакам деня, в който той ще си спомни за сина си.​

​​– Все пак е странно – Настя изрази на глас своите мисли, – ако не ви помага, къде тогава отиват толкова пари за три години?​

​​Бившата съпруга на Никита леко вдигна рамене, а после с усмивка предложи:​

​​– Попитайте него направо. Или майка му.​

​​– Свекървата? – учуди се Настя, – каква обща има тя тук?​

​​– От Никита тя винаги изкарваше пари. Живеехме с нея след сватбата. Именно тя направи всичко, за да се разведем. Вие, доколкото знам, имате съвсем различна ситуация. Но опитайте се да разберете дали Никита не дава парите си на нея.​

​​– Какъв е смисълът?​

​​– Не знам… Разберете сами.​

​​Вечерта Настя направи на мъжа си грандиозен скандал. Той отричаше обвиненията, но когато Настя буквално го притисна до стената и го заплаши с конфронтация с бившата му съпруга, Никита се предаде.​

​​Призна, че наистина е лъгал жена си от самото начало. Потвърди, че не плаща издръжка.​

​​– Защо?! – възмути се Настя.​

​​– Защото тя ще харчи тези пари за себе си!​

​​– Нека прави с тях каквото си иска. Ти си длъжен да ги плащаш! Ако, разбира се, си мъж.​

​​– Съмняваш ли се?​​– Сега – да! Обясни ми къде ходеше всяка неделя в неделя за по няколко часа? На кого даваше пари? Или ги трупаше някъде? Само не ме лъжи! Имаш ли друга жена?!

Никита се уплаши. По никакъв начин не беше очаквал, че Настя ще стигне до такъв извод. Реши повече да не лъже:

– Нямам друга, Настя. Обичам само теб. Ходех при майка ми. Тя много ме молеше да я навестявам редовно. Разбираш ли, тя е много самотна.

– Добре – Настя леко се успокои. – А парите? Къде са всичките ти пари?

– Пращах парите на майка ми. Знаеш, че получава социална пенсия. Много ниска е. А тя все пак трябва да живее от нещо.

– А компютърът?

– Също за нея. Дори ходи на курсове, за да се научи да го ползва.

– Значи, не плащаш издръжка на сина си, а на майка си?

– Може и така да се каже. В крайна сметка, трябва да се грижа за нея.

– Разбира се: за нея трябва да се грижиш, а мен просто да ме лъжеш? Повече няма да стане, миличък!

– Какво имаш предвид?

– Ще поискам развод! След толкова години лъжи няма как да ти имам доверие.

– Настя, сериозна ли си? Ще ме оставиш заради пари?

– Не, Никита, не заради парите – каза тъжно Настя – дори не осъзна колко много ме нарани. Това си беше предателство. Тази главоболия оставям на теб. А аз ще взема нашите скромни спестявания! Така или иначе, своята част ти вече даде на майка си…

Така и направи.

След като разбра за всичко, свекървата крещя, негодува, проклинаше, но това изобщо не повлия на случилото се.

А Никита… Той обвини бившата си съпруга за всичко.

Разбира се.

Кого другиго?!

P. S. Харесайте и се абонирайте за канала ни.

Дереккөз