– Маша, моля те, разбери ситуацията ми! В момента наистина нямам къде да отида! Не мога повече да плащам за стая в хотел, парите ми свършват, а и този кредит…

Пусни ме да поживея при теб: няма да заема много място, ще сложа едно дюшече на пода в кухнята и ще спя там. Ти си последната ми надежда!

– Елвира, но ти разбираш, че живеем в едностаен апартамент. На нас самите ни е тясно. Как ще се поберем?

А и свекърва ми сега живее у нас, правят й ремонт. Даже не знам как мога да ти помогна…

Маша беше омъжена за Андрей от една година. Запознаха се още по време на следването си в университета – прекарваха много време заедно, готвеха се за изпити, а после започнаха стаж в една и съща компания. Така, неусетно, те се сближиха и станаха двойка.

Родителите на Маша отдавна не бяха между живите, затова сватбата беше отпразнувана в тесен кръг от приятели, а от роднини присъства само майката на младоженеца.

След сватбеното тържество заживяха в подвижен апартамент – с една спалня и голяма кухня, съчетана с трапезария.

Маша беше в шестия месец на бременността си и с нетърпение очакваше раждането на бебето.

Младото семейство планираше да купи собствено жилище, вече спестяваха пари. Чакаха да се роди бебето, за да вложат полученото обезщетение като първоначална вноска.

Една вечер на Андрей му се обади майка му. Той говори дълго по телефона, а после дойде при Маша:

– Мила, знам, че няма да ти хареса, но няма как. Обади ми се майка ми, знаеш какво е положението с ремонта й.

Тя моли да я пуснем да живее за известно време при нас. Работниците са преместили всички мебели в средата на стаята и няма къде да спи.

– Андрей, но у нас няма място! Аз нямам нищо против майка ти, но къде ще спи тя?

– Мама няма против да спи в кухнята. Можем да я настаним на разтегателния диван – той е голям и ще й е удобно.

Маша не беше особено въодушевена от идеята свекървата й да се нанесе при тях, било то и за месец-два.

Тя толкова беше мечтала за спокойния живот със съпруга си, толкова се беше уморила от шумотевицата в общежитието и жадуваше тишината на собствения им дом. А ето че сега й се налагаше да съжителства със свекървата.Ангелина Фьодоровна не създаваше особенни грижи на младите, но, както доста жени на възраст, обичаше да се меси във всичко.

Свекървата работеше на смени — денонощие работа, две почивка, така че имаше доста свободно време.

Маша, веднага след института, си намери работа в строителна фирма. Сега, заради някои проблеми в началото на бременността, беше преместена на по-лека длъжност.

Тя се прибираше у дома след три следобед и често носеше недовършени сметки, отчети и работеше от вкъщи.

Когато свекървата имаше почивен ден, започваха безкрайни въпроси:

– Машенка, защо още не си приготвила вечерята? Скоро Андрюша ще се върне от работа, нали няма да седи гладен?

– Ангелина Фьодоровна, в момента съм заета. Не се притеснявайте, всичко ще направя навреме, само да приключа с едно дело – отговаряше Маша, докато седеше пред лаптопа.

Свекървата проявяваше интерес към всяко нещо:

– Вече направихте ли ултразвук? Знаете ли кой ще се роди?

– Да, направихме, но умишлено не питахме лекаря. За нас няма значение, ще се радваме и на момче, и на момиче.

– Е, това не е удобно: ако знаеше, можеше веднага да купиш дрехи в подходящ цвят. А сега ще трябва да купувате само жълти и зелени неща.

– Ангелина Фьодоровна, за мен това не е проблем. Считам, че не е задължително момчетата да носят само сини дрехи, а момичетата розови, затова ще купя всякакви комплекти.

Освен това, сега всичко може да се поръча онлайн и дори няма да е необходимо да обикалям магазините след раждането.

Времето минаваше, Маша излезе в отпуск по майчинство, а свекървата все още не беше напуснала дома им. Бригадата, която беше наела за ремонтите, постоянно беше заета на друг обект и така и не успяваше да свърши работата.

Маша и без това не беше особено доволна, че майката на мъжа ѝ живее с тях. Сега, когато раждането наближаваше, тя искаше да направи дома по-уютен, да подготви креватче за бебето, да подреди отделен кът за детето в стаята. Но неочаквано се появи нов проблем.

Маша имаше приятелка Елвира. Те учеха заедно в училище и бяха приятелки от много години. Наскоро Елвира се разведе със съпруга си, а раздялата премина ужасно – със скандали и викове.Елвира остана без апартамент и почти без пари, а освен това й беше наложен кредит от няколко стотин хиляди рубли, който трябваше спешно да погаси.

Една вечер Елвира отново се обади на Маша, задавена от сълзи, и започна да й разказва:

– Машенка, просто вече не разбирам какво да правя! Нямам пари за абсолютно нищо – направо катастрофа! Цялата ми заплата отива за погасяване на кредита.

– А, ти знаеш, че сега живея в хотел: е, парите, които бях отделила за плащане, почти свършиха. Ще стигнат само до края на седмицата, а после просто няма къде да отида.

– Мила моя, но как мога да ти помогна?

– Маш, приберете ме с Андрей, моля те! Само за месец-два! Ще получа още две заплати и ще изплатя остатъка от дълга.

След това ще мога да харча за наем и веднага ще се изнеса!

– Еля, но как си го представяш? Ние живеем в едностаен апартамент, само с една спалня! Няма как да спиш с нас в стаята!

– Но нали имате голяма трапезария с кухня, помня я още от новия ви дом. Напълно мога да се настаня там.

– Ел, забравила ли си? Бабата спи на дивана там, няма просто свободно място за теб!

– Наташ, моля те, не ми отказвай. Ще постеля матрак на пода и там ще спя. Вие с Андрей сте последната ми надежда, иначе ще трябва да спя на гарата.

Същата вечер Маша обсъди ситуацията с Андрей:

– Скъпи, и на мен самата изобщо не ми харесва тази идея, но не мога да изоставя Еля в беда!

– Ех, твоята приятелка направи добър план… Е, добре, къде ще я оставим, нека дойде – въздъхна Андрей.

Само че свекървата беше недоволна и веднага изрази съмненията си пред Маша:

– Това е доста съмнителна идея. Защо да водиш свободна жена в дома си? Особено сега, когато си бременна и не можеш да отделяш достатъчно внимание на мъжа си. А замисляла ли си се какво ще стане, ако останат сами?След думите на Ангелина Фьодоровна, душата на Маша остана напълно неспокойна, но тя се опита да забрави всички съмнения и тревоги.

***

Елвира беше изключително щастлива, че приятелката ѝ позволи да дойде на гости. Само че Маша вече започна да съжалява за решението си: техният уютен апартамент се беше превърнал в истинско общежитие.

Сутрин се налагаше да чакат на опашка за банята, закуската беше тесна, а вечер, когато Маша и Андрей гледаха филм в леглото си, постоянно някой се вмъкваше при тях.

Ту свекървата имаше въпрос, ту на Елвира ѝ трябваше зарядно за телефона – нямаше никаква възможност за уединение.

И като капак, на поредния преглед с ултразвук откриха малки проблеми с кръвоснабдяването на плацентата на Маша.

– Заради това, че кръвта не достига до съдовете в достатъчен обем, бебето може да не получава необходимите за развитието му вещества. Много е важно да се възстанови нормалното кръвоснабдяване, затова препоръчвам да постъпите в болница – обясни лекарят.

Нямаше как – здравето на детето беше на първо място за Маша и още същата вечер тя се настани в болницата. Започнаха ежедневни изследвания, процедури, лекарства и инжекции.

Маша много тъгуваше за мъжа си, през първите нощи дори не можеше да заспи без неговото рамо до себе си.

Без да пречи на другите жени в стаята, разговорите с Андрей по телефона бяха ограничени, а мислите за това какво се случва у дома постоянно нахлуваха в ума ѝ.

В дните, когато Ангелина Фьодоровна беше на смяна, Маша не се тревожеше, но в останалите дни не намираше място за себе си.

Не, тя вярваше на мъжа си и на приятелката си, но също така знаеше, че може да се случи всичко, а лошите мисли, заедно с предупрежденията на свекърва ѝ, не ѝ излизаха от главата.

– Е, сега вече е друго нещо! Мога да ви изпиша, ще продължите с лекарствата по схема, но вече у дома – каза докторът след поредния ултразвук.

Маша беше просто на седмото небе от щастие – веднага се втурна да събира вещите си. Големият корем ѝ пречеше да се движи бързо – все пак беше вече девети месец, но след половин час тя стоеше пред вратата на болницата, чакайки такси.

Реши да не се обажда на мъжа си, защото той все още беше на работа: „По-добре да се прибера по-рано, да му приготвя вкусна вечеря и да направя голяма изненада. Още повече, че свекърва ми е днес на работа, а и Еля също е заета.“

Маша тихо отключи вратата с ключа си и влезе в тъмното антре – навън вече се беше смрачило. В апартамента беше тъмно, само от спалнята се процеждаше тясна ивица светлина.– Андрюша, вече ли се прибра? Аз тъкмо приготвих вечеря и си седях тук, скучаейки сама.

Маша замръзна на място, чувайки гальовния глас на приятелката си, а след това я видя, излизаща от тяхната спалня, облечена в провокативно разтворен халат на голо тяло.

– О, Маша, ти ли си? – Еля не знаеше какво да каже.

– Да, аз съм. Виждам, че вече си ме чакала! Или, може би, не мен, а мъжа ми? Как можеш да бъдеш такава? Аз те приех у дома си, когато беше в ужасно състояние, жертвах своя комфорт и този на семейството си, само за да ти е удобно. А ти как ми се отблагодари? Опитваш се да прелъстиш съпруга ми?

Маша не искаше дори да чуе оправданията на приятелката си и започна да събира дрехите ѝ, хвърляйки ги в коридора.

– Е, изгони ме тогава, така или иначе ще ти отнема мъжа, както ти направи някога! Сега не успях, но ще намеря друг начин – почти ми се получи.

Аз първа му обърнах внимание, когато дойдох при вас в общежитието, а ти ми го отне.

Но нищо, моето време ще дойде. Андрей няма нужда от болна жена като теб, той ще бъде с мен. Аз мога да му родя здраво дете, а какво ще се роди при теб – още не е ясно!

В този момент влезе Андрей, завърналият се от работа съпруг. Той се загледа объркано – пред него стояха разгневената му жена и полуголата Еля, която крещеше нещо.

Андрей пристигна точно навреме, за да чуе обяснението на така наречената приятелка. Той хвана Еля за ръцете, изтласка я от апартамента и затръшна вратата.

После обиколи стаята, събра остатъците от нейните вещи и ги изхвърли на стълбището.

Маша и Андрей имаха дълъг разговор: тя повярва на думите на съпруга си, който се закле, че между него и Еля нямало нищо. Той разказа, че жената буквално се нахвърляла върху него и че дори свекървата ѝ правила забележки, но тя не се вслушвала.

След две седмици на Маша ѝ се роди момче – здраво и силно. Ангелина Фьодоровна помогна на сина си да подготви апартамента за посрещането на съпругата му от родилния дом и се върна у дома си, оставяйки младите родители да се наслаждават на своето щастие и новите си роли на мама и татко.

Автор: Екатерина Коваленко

Дереккөз