— Уморих се днес! — измърмори Игор, целувайки Вера по бузата. — Как си?

— Липсваше ми толкова много! — притисна се към мъжа младата жена. — Вече цяла седмица не сме се виждали, защо не дойде?

— Имах страшно много работа, Вера. И моята, май вече започна да се усеща за всичко: прави скандали от нищото, иска постоянно внимание, манипулира с децата. Изобщо, всичко при нас е сложно.

— Ти ми обеща, че ще се разведеш с нея. — каза тихо Вера. — Вече три години сме заедно, а аз все още съм ти любовница.

Игор поклати глава с досада — отново започваха онези неясни оплаквания.

Тук, в наетия апартамент, идваше да се отърве от децата и съпругата, а Вера, вместо да се радва на срещата и да го зарадва, също започваше да го „досажда“.

— Нали ти обясних вече, Вера, не мога сега просто така да оставя Людмила.

Първо, децата ни са още малки, не знам как ще приемат новината за развод.

Второ, с жена ми сме свързани и в бизнеса – много от нещата са оформени на нейно име.

Дай ми време, ще реша проблемите си, и ще бъдем заедно, обещавам.

— Кога? — също така тихо попита Вера. — Колко време още да чакам? Година, пет, десет години?

Игор, разбери ме, моля те — просто се изморих да се крия.

Омръзна ми да те чакам с дни и седмици, омръзна ми да те деля с някого.

Ако си сигурен, че ние никога няма да бъдем заедно истински, просто ме пусни.

Аз съм жена, и аз заслужавам обикновено човешко щастие, нали? Или не?

Игор бързо смени темата. Не му се искаше да слуша упреци от любовницата:

— Хайде да идем на ресторант? Отдавна не сме излизали никъде. Къде ще отидем?

Вера разбра намека и прекрати разговора за бъдещето.

Вечерта прекараха заедно.

Игор, отговаряйки на обаждането на жена си, излъга за някаква спешна командировка и остана да пренощува при Вера.

***

— Да, ходи по чужди жени, сигурно е! — говореше Людмиле майка ѝ, Евгения Александровна. — Та то се вижда: какви командировки може да има, като всичко е негов бизнес? Нямаше ли шефове, да разбереш, ама така!Да не случайно той, Людмила, непрекъснато се наглася — започна да носи костюмчета, да тича до тези фризьорски салони или както ги наричат, модерни и безумно скъпи барбершопове.

Преди се бръснеше сам, а сега за брадата си си има специално обучен човек.

Ха, срамота!

— Престани, мамо. — помоли Люда майка си. — Защо още влошаваш нещата?

Аз също не съм от желязо — нима не заслужавам поне малко съчувствие от твоя страна? Не можеш ли да се въздържиш да ме унижаваш напълно?

— Изхвърли го, Люда! — ядосваше се Евгения Александровна, която всичко разбираше. — Защо ти е той?

Събереш документите, подадеш молба в съда, вземеш си имуществото и го риташ за по-бързо — това е, повече не се изисква от теб!

Жал ми е за теб, Люда. Защо не се уважаваш?

Наистина, Людмила отдавна подозираше, че съпругът ѝ има друга. Всички знаци за това бяха налице, дори и Люда да не ги беше забелязала веднага.

Семейните проблеми започнаха преди около три години — именно тогава се появиха първите закъснения на работа, командировки и спешни задачи.

Люда страдаше. Най-вече от неизвестността — ако Игор честно ѝ беше признал, че има друга жена и не иска да живее с нея, Люда, може би би било по-лесно.

А той сякаш вече не принадлежеше на семейството, но и не напускаше своята законна съпруга.

Всичко започна с упреците. Изведнъж Игор започна да не харесва външния вид на Люда:

— Каква си слабичка. — поглеждайки я от глава до пети, мръщеше се той. — Нямаш и капка мазнина, като дете си, честна дума.

Люд, защо не ти дам пари да отидеш в клиника? Ще те направят като хората, може би ще заприличаш на жена.

Тези разговори много обиждаха Люда, защото по-рано Игор нямаше никакви претенции към нейната фигура.

Людмила винаги е била слаба — дори след раждането на двете им деца не беше качила и килограм.

Идеята да легне под ножа на хирурга, дори заради любимия си мъж, не ѝ допадна. Затова двамата не успяваха да намерят компромис.

По-късно започнаха претенции и към домакинството.

Въпреки че Игор беше доста осигурен човек, не искаше да наема помощничка — всички задачи, включително грижата за децата, почистването, прането и другите домакински задължения, падаха на плещите на Люда.

— Тази храна е невъзможна за ядене! — хвърляйки лъжицата настрани, се мръщеше Игор. — Забравила ли си къде е солничката? Пробвала ли си изобщо тази борш?

— Пробвала съм, разбира се. — казваше Люда. — Боршът е вкусен. И на децата също им хареса. Само на теб, както винаги, не успях да угодя.Въпреки ежедневните скандали, Игор не пускаше жена си никъде далеч от него.

Люда, уморена от безкрайните обиди и сълзи, през последните шест месеца многократно му предлагаше развод:

– Игор, докога така! Ако си срещнал друга, имай смелостта честно да ми го признаеш. Какво, харесва ти да ме гледаш как страдам, така ли?

– Не говори глупости! – всеки път отговаряше Игор. – Нямам никого.

– Чувствам, че имаш! – отвръщаше Людмила. – Постоянно ме сравняваш с някого и, за съжаление, аз губя: и не готвя както трябва, и не изглеждам подходящо, нали така?

Игор само махваше с ръка към жена си, показвайки по всичко, че подобни разговори му досаждат.

Цели 4 години Люда търсеше сили да сложи край на този цирк.

***

Вера седеше с приятелките си в кафене. Момичетата се смееха, разказваха си забавни истории, но Вера като че ли не ги чуваше. Всичките ѝ мисли бяха заети с Игор.

– Какво става с теб? – не издържа Кристина. – Защо си в траур? Кого оплакваме?

– Оплаквам женското си щастие! – отговори унило Вера. – Днес му устройвам тържествени панихиди, погребвам го, очевидно!

– Ами че той твой женен любовник пак не иска да си тръгне от семейството, нали? – позна Юлия. – Веро, защо ти е нужен този човек? Възрастен мъж, вече е на прага на петдесетте.

Е, добре, осигурен е финансово, но какво от това? Четири години се срещаш с него, а нямаш нито собствен апартамент, нито кола.

Защо ти е нужен? Виж колко несемейни мъже има около теб – ето на съседната маса седи един симпатичен брюнет с кафяви очи, отдавна ни хвърля погледи.

Искаш ли да те запозная с него?

Вера започна да отказва.

– Юлия, стига! Седни, не ходи никъде, не е нужно да ме запознаваш с никого! Юлия, седни веднага! Боже, колко неудобно!

Юлия винаги се отличаваше с безразсъдност и увереност в себе си. Тя стана от масата, приближи се до момчето, наведe се към него и каза нещо.

Младият мъж се усмихна и кимна, а Юлия се върна на масата:

– Така, момичета, пред очите ни започва нова страница от живота на Вера!

Между другото, не сгреших – момъкът наистина хвърли око тъкмо на нея.

Кристина, Олга, ставайте! Трябва да припудрим носовете си. Хайде, бързо, момичета!Така, благодарение на Юлия, Вера се запозна с Денис. Първоначално тя изобщо не възнамеряваше да развива тези отношения, но след около месец редовни разговори осъзна изненадано, че Денис ѝ е много по-симпатичен от Игор.

Още след месец Вера прие предложението на Денис и двамата станаха двойка.

***

— Здравей, малката! — Игор седеше в колата и разговаряше с Вера. — Как си? Извинявай, че не съм се обаждал или писал отдавна, имах твърде много работа.

Отварях още един филиал в региона и бях съвсем зает. Ще се видим ли днес?

— Здравей. Аз съм добре. Благодаря, но не, Игор, не мога. Имам други ангажименти.

Този отговор мъжът изобщо не очакваше да чуе от своята любовница. Игор веднага се напрегна:

— От кога твоите ангажименти са по-важни от мен? Помня, че преди никога не си отказвала среща.

— Това беше преди, но сега приоритетите ми се промениха. Игор, извини ме, но повече няма да се виждаме. Поставям край на нашата връзка.

Вера затвори телефона, а разяреният Игор излезе с колата и се запъти към любовницата си.

Вера очевидно го очакваше:

— Знаех си, че няма да избегнем сериозен разговор. Влизай.

— Вера, какво става? Избягваш ли ме? Обясних ти, че не можех да си освободя време, бях зает, работех за нашето общо бъдеще. Много скоро ще се разведа с жена си и…

— Недей, Игор, недей с тези разводи. Напускам те. Вече имам любим мъж — той ми предложи брак, и ще се омъжа за него.

Игор, моля те, остави ме на мира. Не идвай повече. Нямаме общо бъдеще.

Игор избухна и наговори на Вера ужасни неща. Обиждаше я с най-груби думи. Каза, че такава подла и двулична жена не е срещал през живота си.

Вера не реагира на оскърбленията му. Просто го изслуша и му посочи вратата.

Да, мъжът беше с нея цели 4 години, затова новината за предстоящата ѝ сватба го шокира — по някаква причина Игор си мислеше, че и тялото, и душата на Вера принадлежат само на него.

— Че и дявол да я вземе! — реши мъжът, слизайки към колата. — Ще се помиря с жена си, ще възстановя отношенията ни, все пак с Люда сме заедно почти 16 години, преминахме през толкова много, отглеждаме две деца.

А такива като Вера ще имам още хиляди. Като че ли беше последната.

***

Вкъщи Игор също го очакваше изненада. Вместо топла вечеря Люда постави пред него папка с документи:— Това пък какво е? — изненада се Игор. — А вечерята къде е?

— Това са документите за развод. Ще се разделяме. Не искам повече да живея с теб.

Вторият удар под кръста за една вечер беше неочакван за Игор:

— А какво пък не ти харесва в мен? С какво не те устройвам? Или и ти си намери някой друг?

— И аз… — усмихна се Люда. — Нямам никого, просто ми писна да те деля с други жени.

Искам най-накрая да живея спокойно, без нерви.

Имуществото ще разделяме. Имай предвид, Игор, че ще се боря в съда за всяка стотинка. Ще ти направя ад, за всичките години, които съм загубила с теб.

Игор се уплаши, защото при развода ще трябва да даде половината от спечеленото, а след това и издръжка за двамата им непълнолетни деца да плаща:

— Люд, защо се хващаш за думите? Когато казах „и аз“, не говорех за себе си, а за един приятел. Там в семейството му има големи проблеми. Затова казах така…

— Ето, пак лъжеш. Аз всичко вече знам. Момичето, с което се срещаше, се казва Вера, тя е на 26 години. Ако искаш, мога да ти кажа и адреса ѝ.

Хайде да се разделим мирно, за последен път те моля. Така или иначе, заедно повече няма как да живеем.

***

Привичният свят на Игор рухна. Сега законната му съпруга има всички шансове да го остави с празни ръце.

Игор трябваше да признае поражението си. Мъжът обаче не губи надежда да заслужи прошката на съпругата си.

Той непрекъснато ѝ се кълне, че никога повече дори няма да погледне към друга жена.

А Вера се подготвя за сватба. С Денис всичко върви прекрасно.

За Игор тя се опитва да не мисли — нека той остане само спомен от миналото.

Автор: Екатерина Коваленко

Дереккөз