Ирина тъкмо беше се върнала у дома от работа и, докато се преобличаше в спалнята, чу как в кухнята завря чайник. Хладилникът се отвори и веднага стана ясно, че свекърва ѝ, Анна Игоревна, отново е дошла на гости без покана.

„Е, разбира се, че е тя, кой друг?“ Все пак Костик обикновено след работа се задържа в работилницата и понякога чак му се налага да се обажда, настоявайки го да се върне вкъщи за вечеря.

Ира въздъхна и се подготви за поредната порция мъдри наставления от свекървата. „Отдавна трябваше да ѝ вземем ключовете,“ мислеше си тя. Ирина влезе в кухнята и с изкуствена усмивка поздрави.

— Здравейте, Анна Игоревна! Как сте?

— О, Ирочка! Здравей, миличка! — свекървата се обърна към нея с лукава усмивка, закривайки с гръб хладилника. — Развихрих се малко у вас. Нямаш нищо против, нали? Днес реших да ви посетя. Отдавна не сме се виждали.

„Да не ви видя цяла година, пак няма да ми липсвате,“ помисли си Ира, но замълча, проследявайки с поглед как свекървата нарязва италианския салам на дебели парчета за сандвич.

Ира седна срещу нея, забелязвайки как Анна Игоревна я оглежда внимателно. При това тя с апетит поглъщаше сандвича и сърбаше чай.

Този поглед на Анна Игоревна винаги означаваше едно — че сега ще поиска или ще изисква нещо. Исканията бяха доста, но досега бяха предимно дреболии като да ѝ се дадат малко пари, да ѝ се купи или донесе нещо, а понякога дори да се плати някоя нейна покупка.

— Е, как са ти нещата? — попита свекървата невинно, наливайки си още от ментовия чай.

— Ами добре, всичко е наред, благодаря. А при вас? — Ира се стараеше да остане спокойна, макар че усещаше със сърцето си как разговорът отива в неприятна посока. Не беше за колбаса, той не ѝ липсваше толкова. Проблемът беше, че свекърва ѝ го взе без разрешение. Нещо повече, напоследък тя се държеше със жилището на Ира и Костик сякаш ѝ е собствено.— О-о-о, при мен всичко е прекрасно — махна с ръка Анна Игоревна. — Само че много се тревожа за синчето си, за Костик. Скоро му е рожденият ден, след месец, точно след месец ще навърши трийсет години.

— Представяш ли си, трийсет — юбилей! А аз го помня като съвсем малко момченце, сополив и смешен — продължи Анна Игоревна. — И си помислих, че ти, като негова жена, можеш да му направиш наистина хубав подарък. Нещо, което ще запомни завинаги.

Ира се напрегна. Знаеше, че Костик винаги се радва на всеки подарък от нея. Например, само преди седмица му беше купила четчици от опашки на катерици — толкова миниатюрни и мекички.

Костик сияеше като дете, но интуицията ѝ подсказваше, че този път свекърва ѝ има предвид нещо по-особено.
— И какво бихте ми препоръчали? — попита Ира сдържано, опитвайки се да остане спокойна, въпреки смесица от любопитство и смътно безпокойство.

Анна Игоревна леко се наведе напред, сякаш щеше да ѝ каже някаква важна тайна.

— Виждаш ли, миличка, синът ми отдавна мечтае за нов автомобил. Сегашният му е на цели пет години, а той обеща да го подари на мен. А за него трябва нещо красиво, ново, директно от салона.

— Та се замислих, че щом вече си жена на Костик, пък и си от такова богато семейство, можеш да го зарадваш с подарък, който със сигурност ще оцени. Предай на богатия ти татко, че за рождения ден на Костик трябва да му подари чисто нов автомобил, и непременно бял.

— Аз мога и сама да помоля Иван Сергеевич за това, но се опасявам, че няма да ме изслуша. А ако молбата дойде от теб, може и да стане.

Ира беше поразена от наглостта на тези думи. Свекърва ѝ буквално изискваше скъп подарък, убедена, че Ира е длъжна да го осигури, само защото е омъжена за сина ѝ.

А освен това явно вече беше хвърлила око и на стария автомобил на Костик.За миг Ира се вцепени, сведе поглед и се престори, че обмисля нещо. В тези мисли се криеше една основна идея — как учтиво да отпрати свекърва си, така че тя да не се обиди много.

След това Ира погледна към Анна Игоревна, която, изяждайки наденицата, посягаше към сиренето, и нещо в нея се преобърна. Ира реши, че повече няма да понася подобни безочливи изисквания и че е дошъл моментът да сложи свекърва си на място.

Тя бавно постави чашата си на масата и, като погледна свекърва си право в очите, произнесе студено:

— Кажете, Анна Игоревна, наистина ли смятате, че съм длъжна да угаждам толкова много на вашия син и че моето семейство трябва да се съобразява с всичките му капризи?

Анна Игоревна не очакваше такъв тон. Тя се вкамени на място и не знаеше какво да каже.

В очите ѝ се четеше неразбиране. Поредният сандвич замръзна в ръката ѝ, без да стигне до лакомите челюсти на свекървата. Обикновено Ира беше вежлива и отстъпчива, стараеше се да бъде добра снаха. Но този път поведението ѝ някак си беше съвсем различно.

— Ами, — смутено промълви свекървата, — все пак Костя е твоят съпруг, надявам се, любим съпруг. Ти трябва да се грижиш за него, да го правиш щастлив…

Да се грижиш и да угаждаш са съвсем различни неща.

Ира я прекъсна, запазвайки студената си увереност.

— Да, аз обичам съпруга си и правя всичко, за да бъде щастлив, но това не означава, че съм длъжна да харча парите на моето семейство за неговите прищевки. Ако вашият син иска нова кола, трябва сам да я заработи, и това е напълно нормално. А с хубава работа баща ми определено може да му помогне, още повече че не веднъж го е канил да работи при него във фирмата.

— Но със сигурност не искам да разчитам на щедростта на моя баща, изисквайки подарък за зетя. — Свекървата мълча минута, преди да продължи.— Ами… просто си помислих… — промълви най-накрая тя.

— Мисля, че добре разбирате, че такова изискване е върхът на нахалството — отвърна Ира с хладна усмивка.

— И, между другото, ако искате синът ви да има нова кола, защо вие самата не му я купите, дори и на кредит? Можете да го направите, изплащайте я няколко години, в това няма нищо лошо. Или може би поговорете с Костик, за да си намери работа с по-висока заплата. Той е добър мениджър, но работи така, че да се натоварва минимално. Повече време отделя на рисуване, отколкото на реалната си работа.

— Това е невъзможно! — възкликна възмутено Анна Игоревна. — Костик е прекалено зает. Има толкова много задачи. Не му е нужна друга работа, а и аз не искам кредит.

— На мен той ми казва, че е зает от сутрин до вечер. Лъже ли майка си?

— В известен смисъл ви разбирам, — каза Ира спокойно, — но във всеки случай не смятам да обсъждам семейните ни финансови въпроси с вас.

— И на мен не ми е особено приятно, че Костик прекарва толкова време в ателието си, — продължи Анна Игоревна.

— Но аз вече съм свикнала с това и, още повече, нямам намерение да предавам вашите искания на баща си. Ако Костик има желание да говори за смяна на работата, нека той сам повдигне този въпрос, но не чрез вас. Още повече, той наистина е талантлив художник и вероятно изкуството е по-важно за него от текущата му работа.

Анна Игоревна изглеждаше като попарена с вряла вода. Никога досега не се беше сблъсквала с такава решителност и твърдост от страна на снаха си.

— Ами… щом си толкова против… — опита се да приключи разговора с висок тон.– Но аз… Аз просто исках най-доброто за моя син. Нима той не го заслужава?

– Благодаря ви за загрижеността – Ира се усмихна, ставайки от масата, – но занапред ви моля да не се намесвате в нашите лични дела.

Анна Игоревна повече не знаеше какво да каже. Тя бавно се изправи и се насочи към изхода, очевидно поразена от това, как снахата я беше поставила на мястото ѝ.

– Довиждане, Анна Игоревна – спокойно се сбогува Ира.

Свекървата, без да се обръща, излезе, осъзнавайки, че обичайната ѝ тактика на манипулации и натиск вече не действа. Тя не знаеше какво да прави от тук нататък, защото авторитетът ѝ беше разклатен, което бе огромен удар върху самолюбието ѝ.

Ира се настани на дивана. Напрежението постепенно я напускаше. Тя знаеше, че е постъпила правилно, и беше готова да отстоява правото си на личен живот и независимост.

И съвсем нямаше значение колко настойчиво свекървата се опитваше да контролира тяхното семейство, Ира нямаше намерение да ѝ позволи това.

Особено когато ставаше въпрос за толкова абсурдни и нагли изисквания. А за нова кола Костя щеше да спечели пари и сам. Още повече, че скоро му предстоя изложба, и той се надяваше да продаде своите творби.

Тази изложба всъщност беше подарък за юбилея му. Именно бащата на Ира беше покрил всички свързани с нея разходи. А това, според Иван Сергейевич, беше много по-важно за зет му от нов автомобил.

Дереккөз