Наследството се стовари на Галя в буквалния смисъл, като сняг на главата: тя излизаше от входа и чу как дъщеря ѝ вика от балкона:

– Мамо! Дойде ти писмо, забравих да ти кажа! Почакай, сега ще го сложа в торбичка и ще го хвърля надолу.

За да не отнесе вятърът торбичката, дъщерята сложи вътре лъжица – такава идея на Галя изобщо нямаше да ѝ хрумне.

Апартаментът беше наистина на Галя, затова и писмата пристигаха там. Беше го наследила от родителите си: просторно, светло жилище с две големи и една малка стая. Когато дъщеря ѝ се омъжи и роди Варя, им стана тясно в малката гарсониера на зетя, и Галя се съгласи да отстъпи своя апартамент на младите.

– Глупачка си – каза ѝ тогава приятелката ѝ Светка.

Със Светка бяха приятелки цял живот, въпреки че едва ли можеха да се намерят две по-несходни жени на този свят. Галя беше дете на учителка и хирург – правилна и подредена девойка, която още от малка знаеше как ще протече животът ѝ: университет, педагогически или медицински, спокойно семейство, едно дете, работа, която носи полза на хората – всичко както при родителите ѝ. Обикновен, дори скучен живот. И външно Галя беше обикновена: прави руси коси, сиво-сини очи, фигура като ябълка – така че до петдесетте се бе лишила напълно от талия.

Светка беше друга. Майка ѝ – истински модел, баща ѝ – важна персона, а всеки следващ втори баща – поредното светило в света на изкуството. Самата Светка беше достойна дъщеря на майка си: висока, слаба, с тъмни гъсти къдрици и изразителни вежди. Очите ѝ бяха рядко срещан зелен цвят, като на вещица, както обичаше да казва Светка, и именно с тях побъркваше мъжете. Животът ѝ беше непредсказуем: ту разхищаваше пари в Милано, ту отглеждаше кози в затънтено селце в планината.

– Трябва да живееш така, че всички да ти завиждат – казваше тя. – Запомни ми думите: ще дойде старостта, ще се хапеш от яд, а вече ще е късно.

По-рано Светка наричаше старост и петдесетте години, но сега, разбира се, мнението ѝ се бе променило.

Светка нямаше деца и не можеше да разбере защо Галя е готова да се лиши от нещо в свое ущърб заради дъщеря си. Да, апартаментът на зетя беше неудобен и далече от спирките, но Галя предпочиташе тя да страда от неудобства, отколкото дъщеря ѝ. И когато даде пари на дъщеря си за кола, Светка пак недоволстваше:

– По-добре щеше да си купиш екскурзия до Милано. Толкова време го искаш.

Да, Галя мечтаеше да види Милано, макар и да не знаеше защо точно. Може би историите и снимките на приятелката ѝ предизвикваха това желание. Но още повече тя мечтаеше за малка вила, което също призна пред Светка.

– Вила? – намуси се Светка. – Е, от теб дребнобуржоазността не може да се изкорени…

Галя не започна да спори или да се обижда, тя обичаше приятелката си и приемаше обидните ѝ думи. Но продължи да мечтае за вилата и затова, когато прочете в писмото, че братовчедка ѝ я е включила в завещанието си и ѝ е оставила малко пари, се зарадва: сега вече със сигурност ще си купи вила!

– Добре – съгласи се Светка. – Вила, значи вила. Само парите пак на дъщеря си недей да даваш, нека нейният бедняк сам си ги изкара.

– Вася не е бедняк – обиди се Галя за зетя си. – Той е докторант, ще напише дисертация, ще стане научен сътрудник и тогава кариерата му ще тръгне нагоре.

– Смешна си! – не се предаде Светка. – Каква кариера? За какво говориш? Имах и аз един докторант – никаква полза от него, дори в леглото!В крайна сметка Светка предложи:

– Хайде да сложим парите в сметката, за да не ги дадеш всичките на твоята Верочка. Може на моята спестовна, там ще падат и проценти, докато търсиш вила. Инак аз те знам – само да се обърна, веднага няма нито пари, нито вила. Нека поиска от баща си, ти не си я направила сама, между другото.

С бащата на дъщеря си Галя се разведе, когато Верочка беше на девет години, което разруши семейната традиция – в семейството им никой никога не се беше развеждал. Тогава родителите ѝ, които все още бяха живи, много се натъжиха, но Галя не успя да му прости изневярата, много я нарани. Мъжът сам ѝ призна всичко, каза, че има друга жена и именно с нея разбрал какво е любов. Това беше болезнено, Галя плака цяла година нощем. С времето, разбира се, забрави. Той след това се ожени, не за онази своя любов, а за друга жена, родиха се и деца, така че изобщо не му беше до Верочка.

Галя се съгласи с плана на приятелката си. Подходи умно към избора на вила: дълго изучава въпроса, разглеждаше обяви. Хареса ѝ една, малко по-скъпа, отколкото можеше да си позволи, но и кредит може да вземе. Реши да я разгледа.

Собственикът беше горе-долу на нейната възраст, висок мъж с плешиво теме и тъжни очи. Казваше се Сергей, както и бившият ѝ съпруг.

– Вижте, участъкът е хубав, къщата – направо отлична, сам съм я строил, друга такава няма да намерите – казваше той.

Галя и сама виждаше, че къщата е дори по-хубава, отколкото на снимките, и парцелът ѝ хареса: има място за цветя, а дърветата и храстите бяха в изобилие. Галя не обичаше зеленчукови лехи, тя повече си падаше по красотата.

– А защо продавате толкова хубава къща? Не ви е жал ли? – попита Галя.

– Не ми е жал – отвърна Сергей. – Жалкото е, че такава красота стои безполезна. Това е вилата на родителите ми, моята е на съседния участък, ей там – махна с ръка. – Специално със Люся купихме участъци един до друг, с баща ми заедно строихме всичко. Него го няма вече три години, а аз все не можех да се реша да продавам. Знаете ли, не е заради самата продажба, трудното беше с вещите им – трябваше да разчиствам тези на мама и татко, а това не е лесно. Едва Люся погребах, а после и тях… Тежко е – призна той.

– Ами децата? – попита Галя предпазливо.

– Ох, те са ми съвсем градски – оплака се Сергей. – Не стъпват тук, дъщерята изобщо замина, така че две вили за мен сам са твърде много. Надявах се да намеря добри съседи, които да не разрушават къщата и да не правят купони.

– Е, купоните не са моята стихия – махна Галя с ръка. – Аз съм повече по цветята. Преди имах само стайни растения, но мисля, че и с тези ще се справя.

– Мама също обичаше цветя. А Люся не можеше да ги понася, можете ли да си представите? Помня, на първата ни среща отивам, нося букет, такъв доволен, мисля си, веднага ще я впечатля. А тя се намръщи и почти го забрави на пейката. Тогава си помислих, че не ѝ харесвам. А тя точно година по-късно ми призна: „Недей ми носи цветя, не мога да ги понасям. Дай шоколад вместо това.“ Такава си беше, сладокусница моя, а и аз, да си призная…

Толкова топло разказваше за жена си, че на Галя дори ѝ стана завистливо. Едва ли някой би казал така за нея. Може би Светка беше права: Галя не беше инвестирала живота си в правилното.

– Да тръгваме, Галина, да ви покажа какви цветя има тук. Сега не се виждат, още не са поникнали, но все пак ще ви покажа. Пък имам и снимки!

Цял час те обикаляха парцела и си говореха за цветя, за деца, за това как с годините животът сякаш ускорява темпото.

– Навремето чакаше рождения ден, Нова година и не можеш да дочакаш – казваше Сергей. – А сега ей така, и година няма, все едно открадната!

– Да – съгласяваше се Галя. – Аз работя в училище и ми се струва, че преди децата някак растяха по-бавно, а сега не смогвам да поема клас под свое ръководство, и вече трябва да го изпращам.- Люся и на мен ми беше учителка, по руски и литература. А вие какъв предмет преподавате?

– Биология. Първо исках да стана лекарка, като баща ми, но се уплаших от кръвта.

Разговорът със Сергей беше лесен и приятен. В гърдите на Галя се разливаше приятно топло чувство, очакване на нещо важно, на което тя вече беше спряла да се надява.

– Вземам я, – каза тя на сбогуване. – Ще се уговорим за датата на сделката, ще изтегля парите и ще я взема.

За кредита тя не спомена, но реши, че ще го уреди бързо.

И точно така се случи: на Галя ѝ дадоха кредит, тя определи датата на сделката и се обади на Света.

– Превеждай парите, намерих вила. Сделката е в петък.

Света започна нещо да мърмори, а за дълго време Галя не можа да разбере какво точно.

– Разбираш ли, исках да ги умножа, парите ти. Е, какво, просто така ли да ги държа на моята сметка? И на мен ми трябваше някаква печалба. Купих акции, Ярик ми каза, че скоро ще скочат нагоре. Но те взеха, че паднаха. Аз не съм виновна.

От всичките тези думи Галя разбра само едно: парите за вилата вече ги няма.

Толкова ѝ гореше в гърдите, че дори се изплаши и измери кръвното си. Жалко ѝ беше не толкова за парите, колкото за вилата, която нямаше да може да купи, и за съседа, с когото вече нямаше да има причина да се вижда.

Признаването пред Сергей, че сделката няма да се осъществи, се оказа трудно. Галя дори се опита да вземе още един кредит, но не ѝ дадоха. Тя му се обади и каза истината:

– Извинете, парите ми изчезнаха. Така се случи. Жалко е, разбира се, но изглежда, че оставам без вила. Можете да търсите друг купувач.

– Жалко, – каза Сергей. – Много ме впечатлихте, мислех, че ще бъдем добри съседи.

От тази ситуация Галя толкова се разстрои, че дори се разболя. Не спеше по цели нощи, мислейки откъде да намери пари. Но нищо не можеше да измисли.

Когато дъщеря ѝ разбра от майка си, че вилата няма да я бъде, се разсърди:

– Винаги съм ти казвала: не можеш да ѝ се доверяваш на тази Света! А ти я защитаваше!

– Винаги съм ти казвала: не можеш да ѝ се доверяваш на тази Света! А ти я защитаваше!- Верче, тя не е виновна, тя искала най-доброто.

– Аха, а когато въртеше шашми с татко, пак ли най-доброто искаше?

– За какво говориш? – уплашено попита Галя.

– За това, че всички, освен теб, знаеха: той ни напусна заради Светка, твоята Светка, с нея въртеше любов!

Галя не искаше да вярва на дъщеря си. Не можеше най-добрата ѝ приятелка да постъпи така, просто не можеше!

– Добре, – каза дъщеря ѝ. – Теб, явно, вече не може да те промени човек.

Животът на Галя напълно престана да прилича на онези картини, които си представяше в детството. Оказа се, че тя е сгрешила във всичко: избрала е погрешен съпруг, неправилна приятелка и дори отгледала дъщеря, която само я обвинява. Дори любимата ѝ работа вече не ѝ носеше радост, не ѝ се ставаше сутрин, чак ѝ се искаше да напусне.

Вера пристигна без предупреждение. Позвъни на вратата; дори тогава Галя не искаше да отвори. Тя започна да тропа.

– Мамо, отвори!

Без шапка, макар че още беше студено, с разкопчано яке.

– А Варюша къде е?

– У дома, с Васко.

Дъщерята извади пакет от чантата и го подаде на Галя.

– Какво е това?

– Пари. Продадох колата. Ще купиш онази вила, която си хареса.

Галя занемя. Гледаше дъщеря си и не можеше да разбере.

– А как… Без кола ти как…?

– Васко има, ще ни вози – отсече дъщеря ѝ. – Или с автобуса, не сме от захар. Варя вече е голяма. Това е, мамо, само не ми хленчи, вземи парите и звънни на този Сергей.В гърлото ѝ имаше буца. Галя пристъпи напред, притегли дъщеря си към себе си и я прегърна.

– Ох, стига, хайде! Това нали бяха твоите пари, недей да ревеш.

Дъщеря ѝ винаги беше такава – рязка, смела, без нито една сълза.

– Благодаря ти, Верочке.

– Няма за какво. Само че заведи дело срещу Светка, разбра ли? Нека ти върне парите и дори за моралните щети да платиш успей.

Галя се страхуваше, че Сергей вече е продал вилата, мина почти месец. Проверяваше обявите – не я намираше. Малко оставаше пак да се разплаче. Но за всеки случай реши да му се обади.

– Вече продадохте ли вилата? – попита тя плахо.

– Не – разсмя се той. – Чака ви.

– Как така? – изненада се Галя.

– Дъщеря ви ми се обади и ме помоли да изчакам. Разказа ми за парите и че иска да продаде колата. Имаше късмет с дъщеря като нея, страхотна е.

– Да, страхотна е – съгласи се Галя, все още недоумявайки от щастието си. – Тогава можем ли да насрочим сделката?

– Разбира се, още утре! Аз се грижа за цветята ви тук – вече са покълнали, някои дори цъфтят. Искате ли да ви изпратя снимки?

– Искам…

Цветята бяха прекрасни, досущ като картинките в учебника по биология. Галя си спомни колко много обича работата си, обича децата, цветята, дъщеря си Верочка и внучка си Варя, а дори и зет си Василий обича – добър зет, дъщеря ѝ имаше късмет с него. Всичко ѝ беше наред и животът ѝ не беше напразен. Но какво значи „беше“? Всичко тепърва започва…

Дереккөз