Ето виждаш ли, всяка тайна става явна!

– Здрасти, Лилька! Как мина денят? – изрече Артьом топло, като отвори вратата пред момичето.

– Привет-привет, толкова съм гладна, че мога да изям цял слон! – засмя се тя и влезе в апартамента.

– Е, тогава, ела, поръчах китайски нудъли за нас. Вече ни чакат на масата!

– Наистина ли? Сам си организирал всичко? Истински герой! – радостно възкликна Лиля и се отправи към кухнята.

Като влезе, тя изплакна ръцете си направо в кухненската мивка и седна на внимателно подредената маса. В главата ѝ проблесна мисъл: наистина ли мъжете се променят, когато им предложиш? Нима това наистина действа така?

– Леле, колко хубаво мирише! – каза тя, докато намотаваше нудълите на вилицата си.

– За теб, любима! Има и салатка, не забравяй.

– А какъв е поводът?

– Никакъв. Просто ми се прииска да те поглезя. Не може ли?

– Може, разбира се! Аз съм напълно за, даже и всеки ден!Минaха няколко минути, изпълнени само с доволното мляскане на храна, когато Артьом изведнъж си спомни нещо важно.

– Ах, да, едва не забравих! Преди час хазяйката на апартамента ти мина. Помоли да преведем парите за наема. Аз ги преведох. Така че ти дължиш петнадесет хиляди, нали така?

Лиля рязко замря, спирайки ръката си с вилката. Тя леко намръщи вежди, а след това широко разтвори очи от изненада.

– Кой, казваш, е идвал?

– Хазяйката. Представи се като Олга Петровна. Каза, че не може да се свърже с теб по телефона.

– И ти, вместо първо да ми се обадиш, за да разбереш дали всичко е наред с мен, просто преведе тридесет хиляди на някаква непозната жена? Правилно ли разбирам? – попита тя спокойно, гледайки го внимателно.

Артьом се опита да изглежда уверен, но погледът му издаде смущението му.

– Да, права си. Трябваше първо да ти се обадя…

– Артьом, ще ти кажа така – там, където ти се учеше да „блестиш“, аз бях преподавателка! – отвърна тя с лека усмивка. – Кажи, кой те накара да го направиш?

Лиля си блъскаше главата от известно време как да признае на Артьом, че апартаментът, в който живеят, всъщност е неин, а не под наем. Когато той се премести при нея, тя малко послъга и измисли удобна история за „хазяйката“. След това сама пое ролята на „посредник“ и предложи да делят разходите наполовина – така всеки месец Артьом ѝ превеждаше пари, мислейки, че те отиват за наем.

Лиля осъзнаваше, че това не беше най-честното нещо, което можеше да направи, но тя си имаше своите причини. Все пак, след като той ѝ предложи брак, Лиля реши, че трябва да каже истината. Просто все още не беше успяла да го направи.– Виждаш ли, всичко тайно става явно! – каза той с победна, но и леко обидена усмивка. – Не те ли е срам? Ние живеем заедно от две години!

– Не, изобщо не ме е срам. Нито малко! – отвърна тя без колебание.

– Може ли поне да разбера защо постъпи така с мен? Лъга ме цели две години!

– А не искаш ли сам да си отговориш на този въпрос?

– Не, предпочитам да чуя твоята версия на новата приказка за обидената принцеса!

Артем изглеждаше толкова засегнат, че чак бе малко смешно. Иска да знае? Добре, ще трябва да разкажа!

– Е, слушай внимателно. Щом сам не си се досетил, да ти го обясня популярно. Спомни си какъв беше, когато започнахме да се срещаме. „Лил, плащаш ли ти за киното? Ще ти върна! Върна ли? Не. Лил, ще ти купя подарък за рождения ти ден със следващата заплата, става ли? Няма проблем. Опа, забравих, съжалявам, по-късно. Лилечка, скъсаха ми се маратонките, хайде да купим нови, а аз ще ти върна парите до два дни? Опа, пак забравих. И така – постоянно! Всеки месец нови увертюри. Затова, когато предложи да заживеем заедно, реших че трябва по някакъв начин да се защитя, за да не ме яхнеш съвсем. Някакви си петнадесет хиляди, но поне задължителни. Ти дори за храна не обичаш да се бръкваш особено.

– И това е причина да ме лъжеш!

– А ти мислиш ли, че щеше да бъде по-малко глупаво, ако ти бях казала: „Добре, нека живеем заедно, но ще даваш по петнадесет хиляди на месец?“ Освен това, ако апартаментът наистина беше под наем, нямаше да има никакви проблеми!

– Но ти през цялото това време не плащаше никакъв наем! – възмути се годеникът.

Едва преди две седмици ѝ бе предложил брак, а вече си позволяваше да претендира. Стоп! Пак продължават да спорят.– Та кой ти издаде за мен?

– Само се досетих!

– Е, не, миличък. Две години нищо не подозираше, а изведнъж да те осени? Това не става така. Хайде да разсъждаваме. Имам две близки приятелки – Катя и Юлия. Катя има съпруг фитнес треньор, душичка, който при това загребва парички с шепи. Не би легнала с теб, как мислиш? Юлия пък преди няколко месеца се раздели с гаджето си. Лесна плячка. Значи е тя! От кога спиш с приятелката ми? – директно попита Лиля.

– Не спя с нея! – уверено заяви Артьом.

– Така ли? Добре, гледай как става това! Вземам телефона. Отварям една любопитна програма. Помниш ли, че я изтеглихме нарочно, за да разберем къде някой канибал изяжда твоята или моята дясна ръка, или къде главата се търкаля в канавката. Въобще, за всеки случай. Гледай, гледай! Всичко тук е като на длан. Къде си бил, мой ненагледен? Дом-работа-дом, а? Или не? Ето, забил си се на Воронцова 5А. Там нова фитнес зала ли се е отворила? А, не, ти там не ходиш. Да не би да е някое кафе? А защо не ме покани? А, там живее Юлия, нали така? Хванах те! И си бил там цели седем пъти през последните две седмици. Да обяснявам ли още? Или сам ще се досетиш?

Артьом се насърди. Той не умееше да измисля извинения чак толкова далеч.

– Обясни ми друго, умен човече. Да кажем, че си разбрал, че апартаментът наистина е мой. Защо не си поговори спокойно с мен, а веднага хвана бика за рогата? Силен е бикът, от теб няма да успееш да го надвиеш!

– За да не успееш да си измислиш извинение!

– А аз и не смятах! Впрочем, сама исках да обсъдя този деликатен момент с теб. И между другото, Юлия знаеше за това! Само че знаеш ли, ти сам си изкопа дълбока дупка. Признавам, грабех те тези месеци, но няма да върна парите, защото честно ги похарчих за теб! Нали ти трудно се разделяш с тях, трябваше да те подтикна. Аз не печеля милиони, нямам богат татко, затова няма да издържам мъже за моя сметка. Но щом толкова тържествено моята тайна беше разкрита, да обмислим следното: няма повече да живеем заедно. И няма да се оженим. Тъжно, тъжно, огорчено! Така че взимай своя бик за рогата, натовари си багажа на гърба му и марш оттук! А за спагетите благодаря, бяха много вкусни!

Артьом я гледаше и не можеше да познае своята мила Лиля. Какво й се беше случило? Кога беше станала толкова студена и пресметлива?

– А аз къде да отида? През нощта и то…– Не знам, ти нали трябваше всичко да измислиш, когато започна този разговор. Или си мислиш, че Юлия просто така ти разказа всичко това? Тя със сигурност има намерения към теб. Така че смело иди при нея – тя ще те приюти, стопли, поглези, няма да те изхвърли на улицата! За нещата си можеш да минеш утре, сама ще ги събера, не се притеснявай. Само имай предвид, че апартаментът на Юлия със сигурност е под наем, макар че плаща по-евтино – само двадесет и пет, но няма да се съгласи на фифти-фифти. Тя, както обича да казва, не се е намерила на сметището – мъжът трябва да плаща за всичко. Така че твоите петнайсет на месец изведнъж станаха двадесет и пет, но съм сигурна, че с нещо те е убеждавала, щом си готов да извадиш още десет, за да живеете заедно!

Лилия говореше спокойно, но очите ѝ оставаха ледени, а едва забележимата усмивка по устните ѝ приличаше повече на насмешка. Мислите за сватба някак сами се изпариха. Артьом все повече ѝ напомняше куфар без дръжка – и тежко за носене, и жалко за изхвърляне.

– Да вървите по дяволите! – избухна той. – И двете веднага!

– Не се тревожи, няма да се забавим дълго – отговори тя със широка, почти задоволна усмивка, сякаш само това е чакала като развръзка.

Артьом събра вещите си в една малка чанта, преметна я през рамо и тръгна, тихо мърморейки под носа си. Лилия дори не разбра на кого беше повече насочен гневът му – към нея или към самия себе си.

След като затвори вратата след него, тя спокойно взе телефона си и написа на приятелката си.

– Каква змия си само! – изпрати тя съобщение на Юлия.

– Извинявай, но сама си си виновна! – бързо ѝ отговори тя.

– Е, ще ти простя, разбира се! Между другото, можеш и да не го чакаш. Изтърка си подметките, докато спореше.

Лилия изгуби трима наведнъж – съквартирант, годеник и приятелка. Засели ли се някъде тъгата? Малко. Но дали ще го изживява дълго? Едва ли. А да се усмихне на цялата ситуация? Това със сигурност.

Дереккөз