— Омръзна ми вече с твоите истерии. Излизай и се успокой!

Егор спря колата и с насмешка погледна към момичето. Сякаш казваше: „Е, какво чакаш? Отваряй вратата и излизай.“ Алиса го гледаше шокирано, не знаейки дали е сериозен или просто се шегува.

— Напълно сериозен съм. Излизай от колата, няма да те карам по-нататък. Намери си повод за скандал! Видиш ли, пиша си с бившата жена.

— Сега е десет вечерта и сме на някакъв път. До града има около петдесет километра. И ти искаш да изляза от колата? Това сериозно ли е?

— Абсолютно. Трябва малко да те науча, че стана прекалено нагла, откакто ти сложих пръстена. Мислиш, че вече съм твой със всичко, и можеш да ме въртиш както искаш? Е, скъпа, не! – виждайки, че момичето не възнамерява да изпълни думите му, Егор сам излезе от колата, заобиколи я и отвори вратата към пасажерската седалка. – Излизай! Или да ти помогна? Ще помниш следващия път да не правиш сцени за глупости.

Алиса бавно излезе от колата, все още не вярвайки, че това се случва наистина. Мислеше, че Егор всеки момент ще се разсмее и ще каже, че се е пошегувал неудачно. Но не. Парчето мълчаливо се качи обратно в колата, запали двигателя и потегли, оставяйки момичето само на тъмния пуст път.

Навън беше доста хладно, а на Алиса бе само една тънка блуза. От вещите ѝ имаше само чанта, в която се намираха телефонът и ключовете от апартамента. Нямаше сигнал, така че Алиса нямаше как да се обади на никого. А и ако можеше… Какво после? Тя дори не можеше да обясни точно къде се намира.

След десетина минути Алиса вече силно беше замръзнала. Не ѝ оставаше нищо друго, освен да върви по пътя, надявайки се да стигне до града жива и здрава.

Защо Егор толкова се ядоса? Тя просто го попита кой му пише! Постоянно се разсейваше с телефона, докато шофираше! А това е толкова опасно! По този път има толкова много завои и луди шофьори, които карат с безумна скорост! Алиса просто искаше да се защити, нищо повече. Не бе имала намерение да прави сцени от ревност или нещо подобно.Е, ама защо тя не си замълча, а? Видя че Егор е в лошо настроение. На работа има някакви проблеми, а и в семейството не върви. Трябваше да си гледа телефона и да се опита да не обръща внимание на неговото малко неадекватно поведение зад волана. А сега… Кой знае какво ще стане сега?

Едно обаче Алиса знаеше със сигурност. Щом се прибере до апартамента, ще остави пръстена на масата, ще събере нещата си и ще отиде при родителите си. Да живее с човек, който така лесно може да я изостави на пътя? Не, това няма да го допусне. Нали това е ясен сигнал за бъдещото му отношение към нея, а? Ако при всеки конфликт ще се държи така и ще излага живота на любимата си жена на опасност… Какъв е смисълът на такъв брак?

Погълната напълно от мислите си, момичето дори не забеляза как една кола спря до нея. Вътре бяха двама мъже, които изглеждаха доста страховито. Поне така ѝ се стори на до смърт уплашената Алиса.

Сега всичко ще се реши. Прости ми, мамо, май няма да се върна вкъщи…

— Защо така вървиш пеша? Колата ти ли се повреди? Няма нужда да се плашиш! – усмихна се единият мъж, съвсем явно осъзнавайки впечатлението, което е направил на самотната вървяща девойка. – Не хапя. Просто ми е интересно какво правиш тук сама. Изглеждаш прилично, но си облечена съвсем неподходящо за времето. Имате ли нужда от помощ?

— Имам, – прошепна Алиса през сълзи. Може би ще могат да ѝ помогнат? А и какво от това? Нямаше как да избяга от тях… – Моля ви, закарайте ме до града.

— Разбира се, качвай се. Но разкажи какво се случи. Казвам се Антон между другото. Отзад е моят приятел Женя. И двамата работим в правоохранителните органи, така че можеш да бъдеш спокойна, ще те отведем невредима.

— Не че имам избор. Не искам да оставам тук сама.

Алиса се качи в колата, стискайки здраво чантата си. Мъжете мълчаха, без да я притискат, оставяйки я да се успокои. Тиха ненатрапчива музика, приятна топлина, лек аромат на сандал… И Алиса вече беше готова да говори.— Аз съм Алиса — тихо започна момичето, гледайки право в коленете си. — Скарах се с приятеля си, или по-точно — с годеника си. Е, не, не така… Аз всъщност с никого не съм се карала! Просто на моят годеник нещо му хрумна, спря колата и ме свали на пътя. Насред празна улица! Далеч от града! И всичко това заради един прост въпрос с кого си пише. Не съм го обвинявала в нищо, не съм правила сцени… А той…

Алиса не издържа и се разплака. Едва сега, когато беше сравнително в безопасност, осъзна какво точно бе направил Егор. Какво? Решил е да я накаже? Но защо не се върна след пет или десет минути? Тя вървя поне половин час по пътя! Ами ако беше срещнала някой, който не е толкова приличен, като тези мъже?

— Как така? Той просто е спрял, свалил те е от колата и си е тръгнал? — Антон беше в шок. Това поведение на нормален и здравомислещ човек ли ти прилича?

— Да. — Алиса скри лицето си в ръце. — Просто спря, свали ме и си тръгна. Каза, че това ще ми е урок.

— Е, той е… — мъжът явно искаше да използва някоя силна дума, но се въздържа. — Надявам се, че ще го пратиш възможно най-далече? С такъв човек не можеш да строиш семейство.

— Точно това и ще направя, щом се прибера. Ще събера всичките си вещи, ще му оставя само пръстена. И ще му блокирам номера! А, и ще разкажа на роднините си истинската причина, поради която сватбата няма да се състои. Нека после да се оправдава пред майка си! Тя само чака да ми станеш снаха! — като улови изненаданите погледи на спасителите си, Алиса скромно поясни: — Нашите майки са приятелки. Леля Таня ме обожава и никога не би ме предала. Но, честно, никога не съм го използвала! Нито веднъж не съм й се оплакала от Егор, въпреки че имаше за какво!

— Спокойно, сега кажи всичко както си е, нека мама му го покаже! — засмя се Жени, представяйки си как едрата жена с кърпа в ръка тича след сконфузен мъж. — А ти да не се беше съгласила да се омъжиш за него само защото майките ви са приятелки? Да позная, познавате се от детството, една детска градина, едно училище?

— Не съвсем. Егор вече е бил женен, но за кратко. След развода ми каза, че всъщност през цялото време обичал само мен. А аз, наивна, му повярвах…

— Обичаш ли го?​— Обичам го, — въздъхна тежко Алиса, — но това, което направи днес, няма как да му простя. Като си помисля какво можеше да ми се случи…

​— Как мислиш, ще приеме ли спокойно решението ти да се разделите? Или ще направи сцена?

Алиса замълча и се замисли. Те вече веднъж почти се бяха разделили заради безпочвена ревност от страна на Егор. Тогава той я беше молил на колене да остане, не ѝ даваше да си събира багажа, дори я държеше за ръцете…

​— Нямам идея. От една страна, би трябвало да осъзнае, че няма да търпя такова отношение, но от друга… До сватбата остават само две седмици, Егор покани сума ти хора, дори и шефа си. Ако я отменя, това ще бъде удар по репутацията му, — каза замислено и захапа устната си. Картината се очертаваше мрачна. Ами ако просто ме заключи и не ме остави да си тръгна? И накрая пак ме убеди да му дам още един шанс?

​— Ще ти помогнем, — мъжете се спогледаха. — Нека му обясним, че не се оставят жени сами посред нощ. Ти ще си събираш багажа, а ние ще говорим с него. Става ли?

​— Защо ми помагате? — подозрително присви очи Алиса.

​— Имам сестра на твоята възраст, — каза мрачно Антон. — Като си помисля, че тя можеше да се окаже на твоето място… А и с оглед на спецификата на работата ни, през годините сме се нагледали на какво ли не…

По-нататък пътуваха в мълчание. Алиса непрекъснато проверяваше телефона си. Все още се надяваше да види съобщение от него, нещо като: „Къде отиде, върнах се, а теб те няма“. Но не дочака.

В прозорците на техния нает апартамент светеше. С тъга Алиса осъзна, че на Егор му е напълно безразлично къде е тя и какво може да ѝ се е случило.— Всичко правилно си решила. Дори не си помисляй да му даваш втори шанс! Следващия път може да завърши още по-зле.

Алиса отключи вратата със своите ключове. Момчето вкъщи не беше сам, няколко от най-близките му приятели се смееха силно в кухнята.

— О, как така стигна толкова бързо? — искрено се изненада Егор. — Очаквах те сутринта. Какво, научи си урока, а? Сега ще стоиш мирно ли?

— Сега урокът ще е за теб — грубо заяви Антон, като нахално прекрачи прага. — За да не обиждаш момичета. Алиса, отивай да си събираш нещата, а ние с господина ще си поговорим…

***

Сватбата, естествено, не се състоя. Алиса с подробности разказа на майка си и на нейната приятелка целия ужас, през който бе преминала. Леля Таня беше бясна. Съдейки по присвития ѝ поглед, на Егор нямаше да му е леко…

Дереккөз