Казах ти да не я каниш, че ще развали цялата сватба с изпълненията си – каза баща ми ядосано.

Марина замръзна, когато погледът ѝ попадна върху същата снимка, която някога я беше унизила до дъното на душата ѝ. Роднините около нея се смееха весело, разглеждайки снимката, някой дори я посочи с пръст.

– Ооо, това е толкова смешно! – Брат ѝ се засмя и я плесна по гърба, без изобщо да се интересува как се чувства в този момент.

Марина го погледна с възмущение. „Никога не съм си мислила, че нещата ще бъдат такива, каквито бяха преди. Защо Роман постъпи така с мен?“

За повечето хора детството е изпълнено с приятни спомени, но Марина винаги го е помнела с болка. Почти не помнеше първите три години от живота си, но денят, в който майка ѝ донесе братчето ѝ от болницата, се запечата за дълго в паметта ѝ. Роднините наобиколили новороденото, дюдюкали и викали, без да обръщат ни най-малко внимание на малката Маринка.

С появата на Роман започва нова глава за родителите – той буквално се превръща в „светлина в прозореца“ за тях.

– Ромочка е толкова смело момче, знае как да се защитава сам – гордо разказва майка му на своя приятелка. – Искал играчка в пясъчника – отнел му я, Маринка не споделила ябълката – взел я насила. Той е още малко момче, но вече има много характер!

Роман бързо разбра, че може да си позволи всичко и то винаги ще му се размине. Играчките на сестра му бяха счупени, любимата ѝ рокля беше разкъсана на парчета, а бебешкият ѝ грим се превърна в боя за неговите рисунки по стените. Когато майка ѝ се скара за последното, думите ѝ бяха насочени не към Роман, а към Марина.

– Ти си най-голямата и трябва да внимаваш, сега заради теб трябва да похарчим пари за нови тапети.

Когато брат ѝ порасна, към това се добавиха спъването и викането по име. Роман я наричаше Бабаика – дума, която беше чел в приказките.

– Това е зъл, грозен дух, точно като теб.

Прякорът се залепил за Марина, протекъл дори в училище. В отговор тя нарекла брат си Къртицата пред приятелите си, а същата вечер получила ругатня от родителите си.

– Момчетата си правят глупости, това е нормално, но ти си момиче, трябва да бъдеш мила и скромна!

Когато Марина била на петнадесет години, тя се влюбила в свой съученик. Чувствата били взаимни и невинният детски романс продължил месец, докато на една седянка в двора Роман не сложил вода на пейката. Марина, почувствала се мокра, веднага се изправи.

– Маринка си намокри панталоните – изкрещя Роман, като я посочи с пръст.

Всички момчета се загледаха в снежнобелите панталони с мокро петно по тях. Затворът на фотоапарата, който родителите му наскоро му бяха подарили, щракна.

Колкото и да обясняваше Марина, че това е шега от брат ѝ, момчетата не ѝ вярваха, момчето от онзи ден изстина. А вкъщи на хладилника дълго време висеше снимка, направена от Роман: Марина с глупава физиономия и петно на панталоните, наоколо смеещи се момчета. Родителите намираха снимката за смешна, а дъщерята – за човек без чувство за хумор.

Когато Марина замина да учи в друг град, издевателствата постепенно избледняха от паметта. Тя получи добра специалност, намери си отлична работа и скоро отиде на повишение. Подчинените ѝ я познаваха като твърда дама, която не се отклонява от пътя си, за да постигне своето.

Кой знаеше, че подигравките на Роман ще ме закалят – мислеше си Марина, когато чуваше как колегите ѝ говорят за нея.

От няколко години не беше мислила за брат си, докато Роман не се появи на прага ѝ.

– Здравей, сестро, колко години не си се виждала! И аз само минавам оттук, реших да се отбия. Ето, донесох ти малко малини от зеленчуковата градина на родителите ми, мама и татко ми казаха да ти ги дам, че много им липсват.

Марина с удоволствие щеше да го изхвърли през вратата, но неочакваният подарък от родителите ѝ докосна сърцето ѝ. Тя си сложи любезна усмивка и покани Роман на чай.

Истинската причина за посещението му беше изказана от брат му, когато обсъждаха всички новини от дома.

– Аз също ще се омъжвам, сватбата е след месец, каня теб и твоя кавалер. Вкъщи не си показваш носа, на мама и татко им липсваш. Време е да забравим старите прегрешения, нали, Маринка?

Марина се стресна от обръщението, за миг чу съвсем друга дума.

„Може би наистина е време да се поправим, колко дълго можем да пазим детските обиди?“. – помисли си тя.

– С удоволствие бих го направила – усмихна се Марина.

Роман я погледна и каза, сякаш мимоходом.

– На сватбата е прието да се дава подарък, от теб очаквам сто хиляди, а по-добре двеста. Съдейки по къщата, не сте бедни, трябва да подкрепим младото семейство.

Марина не искаше да ходи на сватбата, но баща ѝ се обади и настоя.

– По-малкият ти брат се жени, как можеш да пропуснеш такова събитие! Ти и без това не се прибираш вкъщи, съседите винаги питат защо дъщеря ти ни е напуснала.

„Защото всъщност нямаш нужда от дъщеря, когато имаш Ромочка, светлината на прозореца“, помисли си Марина. – От друга страна, жалко е все още да се дуеш заради проблеми в миналото.

Така скоро Марина се появи пред семейството си. Мама и татко посрещнаха дъщеря си с такава топлота, че тя едва не се разплака.

Скоро обаче причината за тази доброта излезе на повърхността.

– Трябва да дадеш на Ромочка малко пари за ресторанта, той няма достатъчно за добро място – започна мама ласкаво. – Ти си по-голямата сестра и трябва да се грижиш за по-малката, а и сватбата е толкова важно събитие, случва се веднъж в живота.

Последното твърдение е спорно, особено с характера на Роман, никоя жена не може да издържи дълго около него – помисли си Марина.

За нейна изненада булката, която Роман грабна на тепсия, Хелън беше прекрасна, умна и сугестопедаго просто обожаваше. Вярно, на Марина примижа неодобрително, сухо поздрави на срещата и си тръгна.

Въпреки това сърцето на сестра ѝ се разтопи от топлия прием, а и беше хубаво да покаже, че финансовите възможности, които има, са по-добри от тези на брат ѝ.

„През цялото си детство родителите казваха, че Роман има голямо бъдеще, а аз съм безполезна, а накрая аз съм директор на фирма, а той е касиер в супермаркет“ – неволно злорадстваше Марина.

Няколко дни преди сватбата решават да съберат най-близките си хора на вечеря. Звездите бяха, разбира се, Роман и Елена, но и Марина получи внимание. Мама се похвали.

– „Маринка вече е голям кадър! Кой би си помислил, че е толкова тъпо нещо, нито ум, нито характер.

Роман се намеси.

– И тя е станала хубава. Наричах я Бабаика, но тя порасна и стана нормална жена.

– Нормална жена – поправи го Марина.

– Винаги мърмориш и не разбираш шегата – засмя се Роман и бутна сестра си малко по-силно, отколкото трябваше.

Тя улови озадачения поглед на Елена, а булката явно беше разтревожена от поведението на младоженеца. Тя се почувства зле заради себе си и Марина се опита да се успокои: „Добре, никой не се променя за един ден, няма да се спирам на това.

След вечерята Роман и Елена показаха слайдшоу със семейни снимки. Гостите се смееха на снимките на децата и въздишаха по това колко млади са били тогава родителите им.

– А ето и най-забавната снимка от нашия албум – обяви Роман и включи следващия слайд.

Смехът на Марина заседна в гърлото ѝ, когато на екрана се появи същата снимка, заради която децата я бяха отбягвали до края на гимназията. Гостите се смееха, родителите ѝ също се смееха и жената сякаш се беше превърнала в малко момиченце, на което съучениците ѝ се подиграват. Само Елена не се смееше, но погледът ѝ беше толкова жалък, че Марина би предпочела да ѝ се подиграват.

Роман разпери ръце с показно смирение.

– И на сестра има лош късмет, на петнайсет също можеш да си намокриш панталоните.

– Това беше шега от Роман, той изля вода на пейката – обясни Марина на гостите, като се насили да се усмихне.

Мама й стисна ръцете.

– Защо обвиняваш брат си! Помня точно как се засрами, мислех, че ще изгоря от срам.

Марина си помисли, че майка ѝ се шегува, но и тя, и баща ѝ бяха категорични: Ромочка нямаше нищо общо с това, дъщеря ѝ беше опозорила себе си и цялото си семейство.

– Винаги си била несръчна, винаги си правила нещо – продължи майка ѝ. – Спомняш ли си как подканяше брат си да боядиса тапетите или как учеше децата в двора да го наричат Къртицата? О, имахме много проблеми с твоя нрав.

– Самият Роман беше побойник – възмути се Марина.

Баща ѝ махна с ръце към нея.

– Не казвай нищо лошо за брат си, ти винаги си тормозила малкия, завиждаше.

Марина разбра, че не може да остане повече тук, скочи и излезе през вратата. След нея се чу гласът на брат ѝ.

– Отново се обиди, какъв човек, няма способност да се смее на себе си!

След като се изми, Марина се успокои и успя да мисли трезво.

„Добре де, нека ме провокират, защо се поддадох на това? Колкото повече реагирам, толкова по-активно всички ще запомнят тази история. Ще се върна там и ще се преструвам, че това не се е случило“, реши тя.

Сложила най-сладката усмивка на лицето си, Марина излезе от банята. И веднага чу гласовете на родителите си в кухнята, които носеха мръсни чинии от хола.

– Казах ти да не ѝ се обаждаш, че ще развали цялата сватба с изпълненията си – ядосано каза баща ѝ.

– Това не е добре, всички ще питат защо на сватбата на Ромочка няма сестра. А после как ще платим за ресторанта? Чакай, ще убедя Маринка да поръча лимузина.

Гласовете започнаха да се приближават и Марина побърза да се юрне обратно в банята. Бузите ѝ пламнаха, очите ѝ спряха да виждат от изтеклите сълзи. Цялото самоуважение, което беше изградила през годините, се срути като къщичка от карти. Марина Петровна, директорката на адвокатската кантора, я нямаше, а нелюбимата ѝ Маринка-бебе отново плачеше в банята.

Отначало Марина твърдо реши да си тръгне по английски, да остави брат си и родителите си сами да се занимават с грандиозните сватбени планове. После си представи как майка ѝ и баща ѝ казват на гостите с фалшиво смирение: „Маринка винаги разваля всичко, а сега привлече вниманието към себе си, като не пощади брат си“.

Тя се ядоса: „Няма да си тръгна толкова лесно. Цял живот съм се предавала, нека поне веднъж сълзите ми да се излеят пред тях. Искаше да имаш кошмарна сестра? Тогава ще я имаш.“

Марина се върна на масата с ясна и спокойна усмивка, макар че вътре в нея се разразяваше буря от емоции.

– Дали не си плакала там – засмя се Роман. – Маринка, не можеш да бъдеш толкова обидчива, в живота трябва да има място за хумор. Веднъж си се засрамила, но сега можеш да си спомниш за това със смях, не си ли съгласна?

– Абсолютно съм съгласна, особено ти имаш страхотно чувство за хумор – отвърна Роман. – Жалко, че не всеки е в състояние да го оцени.

– За себе си ли говориш? – Роман се засмя.

– По-скоро за декана на вашия университет, който ви е изгонил. Елена, знаеш ли, че Роман е учил във Факултета по международни отношения? Но той си е плащал за това, не са го взели на бюджетна издръжка.

– Не съм знаела – учуди се Елена.

Роман погледна сестра си, но Марина продължи спокойно, сякаш не беше забелязала.

– Роман напи един от съучениците си преди първото занятие, даде му да пие вместо вода. Толкова забавна шега! Но момчето развали всичко, разболя се и го откараха с линейка.

– И за това те изключиха? – Елена попита годеника си.

Роман нямаше време да отговори, намеси се сестра му.

– Не, изгониха го, когато Роман направи запушалка в университетската тоалетна, за да наруши семинара, и изхвърли от общежитието стар телевизор, толкова голям, че едва не уби коменданта.

– За какво говориш, не е било така – изсъска Роман, при което годеницата му изглеждаше изненадана и дори възмутена.

– И как? – попита Марина, но брат ѝ не успя да измисли веднага убедителна лъжа.

Тя спокойно започна да взема тортата, без да обръща внимание на Роман и Елена, които бяха забравили за гостите и в яростен шепот умуваха нещо помежду си.

– Каква бъркотия направихте вчера, защо извадихте тези древни истории, Лена едва не ме изяде – каза Роман на сестра си на сутринта.

– Може би годеницата ти няма чувство за хумор? Историите са смешни, в живота има място за хумор.

Роман беше ядосан.

– Виж с кого се шегуваш, ще ми развалиш сватбата!

– Ако ти преча, можеш да се прибереш вкъщи – сви рамене Марина.

Роман си спомни, че ресторантът все още не е платен, а подаръкът не е получен. На лицето му се изписа болезнен избор: полза или удоволствие от скандала със сестра му? Печалбата победи.

– Остани, но не разказвай повече неудобни истории за мен – поиска той.

– Като тази, че си се престорил на влюбен в тихата ученичка, поканил си я на среща, а после ти и приятелите ти сте я заляли с вода и сте я гонили из града? – попита Марина.

– Защо си спомняш, това е минало – възмути се братът. – Родителите на Ленка нямаше да ме приемат, ако знаеха за това, те са строги, от добро семейство са.

– Добри и богати? – Марина попита на случаен принцип.

– Това не е твоя работа – изкрещя Роман по начин, който я накара да осъзнае, че се е досетила.

Следобед мама намекна, че в ресторанта са сложили сметката на масата, но Марина пренебрегна думите ѝ. Мама пусна още един намек, после още един, след което тя не можа да издържи повече.

– Маринка, ти трябва да платиш за ресторанта.

– Трябва да помолим младоженеца да го направи – усмихна се Марина.

– Обещала си да платиш – ядосано каза мама.

– Не, ти ме помоли, но аз не се съгласих, сега съм без пари.

Марина видя, че родителите ѝ кипят от гняв, но нямаше какво да покажат за невинната ѝ усмивка. Но Роман имаше какво да каже и в изразите си не се поколеба.

– Каква подлост, аз вече бях отменил предишния ресторант и обещах на Ленка, че ще празнуваме на добро място! Как ме подведе, готова си да се изсереш на всичко!

– Може би не трябваше да даваш прибързани обещания. И не разбирам оплакванията ти, не си ме повикал тук за пари, а за помирение.

Роман се засмя.

– Ти си просто луд, щом си решил така! Нямаше да те видя цяла вечност, но ако имаш късмета да имаш пари, трябва да ги споделиш с близките си. Аз не съм имал такъв късмет!

– Може би защото не си учил, а си пускал глупави вицове. Прецакал си бъдещето си и сега се опитваш да го поправиш с богата булка. Знаеш ли как се наричат хората, които се интересуват само от парите?

Роман побледня от гняв, стисна рамото на Марина и рязко се дръпна.

– Достатъчно, колко дълго можеш да слушаш….

– Не, стига си слушал – прозвуча категоричният глас на Елена, която крадешком влезе в стаята и стана свидетел на сцената. – Наблюдавам те още от пристигането на Марина и това, което виждам, изобщо не ми харесва. Казвал си, че те е тормозила като дете, но сега се съмнявам в това. Това, което направи на вечерята, беше откровено грубо, а сега си вдигнал ръка на една жена. Бракът с теб е грешка и аз няма да го направя.

Лицето на Роман в този момент си струваше всички години на страдание, които Марина беше изтърпяла.

Същата вечер тя трябваше да напусне къщата: родителите ѝ не можеха да ѝ простят за провалената сватба. По-късно научила от познати, че Роман се опитал да моли булката си да се върне, но решението ѝ останало непроменено.

„Да, не можах да простя на брат си и заради това прекъснах отношенията със семейството си, но в същото време спасих една жена от труден брак“, разсъждава Марина.

След всичко случило се тя се почувствала по-лека на душата си, сякаш най-накрая е получила отплата за всички унижения, които е преживяла. Оглеждайки уютния си, добре обзаведен апартамент – такъв, какъвто Роман едва ли някога ще има – тя си помисли: „В крайна сметка всеки получи това, което заслужаваше. Хубаво е да видиш как животът поставя нещата на правилното им място.

Източник