— Света, ела, моля те, ела тук! – извика Стас към съпругата си.

— Защо? – отвърна тя лениво, без да иска да мръдне от мястото си, тъй като току-що беше приключила с ежедневната си тренировка. – Да ми покажеш нещо?

— Да…

— А не можеш ли просто да ми опишеш това, което искаш да ми покажеш? – продължи да се излежава тя. – Краката ми направо са безжизнени…

— Ами не трябваше да си добавяш още клекове, сега цяла седмица ще ми се оплакваш за това! – започна да мърмори Стас.

— И какво е това, което имаш? – реши да избегне коментара на мъжа си Светлана и го попита отново.

— Тук мама ми писа…

— Тогава просто ми прочети какво пише! Защо трябва да ставам за това?

— Можеше поне да дойдеш, нали те помолих…

— Прочети какво пише! – повиши леко гласа си Света.

— Ами тук… Пише, че Настя трябва да докара децата си…

— При нас ли?! – изведнъж изплашено възкликна Света.

— Не, не! При родителите ми! – побърза да я успокои съпругът ѝ. – Но у родителите в момента тече ремонт, и мама моли те да останат тук за няколко дни.

— Няколко… Колко са тези „няколко“ дни?

— Пет-шест дни. Тя казва, че през това време баща ми ще приключи ремонтите в старата ми стая и тогава ще си ги приберат обратно. Просто сега там са само голи стени, баща ми оправя окабеляването, раздробил е някои неща, но за това време ще го направи.

— Е, щом няма друг вариант, нека ги доведат. – отвърна Светлана, макар и с лека неохота. – Какво друго остава?

— А ти против ли си?

— Стас, от повече от година ти говоря за това, че искам деца, че искам най-накрая да бъдем пълноценно семейство! А ти ми казваш, че още не е време, че не си готов! Сякаш на теб ще ти се наложи да раждаш… А сега имаш предвид децата на Настя – и за тях, знаеш ли, трябва да се грижим, да ги гледаме, храним, чистим след тях! И ти ще оставиш всичко това на мен?

— Защо пък? Разбира се, че не! Ще ти помагам във всичко! Точно с племенниците ще потренирам! – усмихна се той, сякаш избягал от неудобния въпрос на жена си.

— Да, да, разбира се! Ти и помощ! Пак ще седнеш на компютъра си от сутринта и това ще бъде! А аз ще трябва да се занимавам с децата!

— Не, Света! Наистина ще ти помагам за всичко! Напълно разбирам, че това са моите племенници и моя отговорност, ако останат при нас известно време. Така че не се притеснявай преди време!

— Трудно ми е да повярвам! – присвитите ѝ очи го погледнаха оценяващо.

— Напразно! Казах ти, че няма да си сама с тях. Просто ми повярвай!

— Добре… – отстъпи тя, но недоверието ѝ не изчезна, въпреки че Стас се опита да се докаже. – И кога ще дойдат?

— В понеделник, май… Сега ще погледна какво писа мама…

Той отвори съобщенията на компютъра си, прегледа днешната им кореспонденция и добави:

— Да! В понеделник сутринта. Настя ще ги докара направо от гарата у нас, и мама също ще дойде за малко, а вечерта Настя ще си тръгне, и тогава децата остават при нас. Ти в понеделник как си, свободна ли си?

— Чакай, ще взема планера си…Докато Света отиде да провери работния си график, Стас вече беше написал на майка си, че жена му ще бъде свободна този ден и ще приеме сестра му с племенниците.

— От сутринта до шест вечерта имам клиенти. Така че…

— Но, Настя!!! – не ѝ позволи мъжът да довърши. – Вече ѝ писах, че ще си свободна!

— А кой те помоли да го правиш? Казах ти, че ще проверя! – повиши тя тон на мъжа си, връщайки се в хола. – Напиши ѝ, че си сгрешил!

— А защо не преместиш клиентите си? Кажи, че си болна! – предложи той.

— А защо не мислиш, преди да правиш нещо?

— Но, Свет… – започна да я моли съпругът ѝ. – Моля те! Само веднъж! Само един ден! Никога досега не съм молил за нещо такова! –той наведе глава засрамено, но после я погледна като кученце. – Свет…

— Добре!!! – отстъпи тя. – Знаеш как да умоляваш! Но това ще е само този единствен път, Стас! Повече няма да се поддам! Ясно?

— Благодаря, любима! – затанцува той от радост на компютърния стол и директно се хвърли да прегърне благодарно жена си.

— Стига! Стига! Стига! – все още ядосана, изсумтя Света.

На следващия понеделник, точно в уговореното време, при тях пристигнаха сестра му с децата и свекървата.

Стас все още беше вкъщи, искаше да се види със сестра си поне за половин час, след което се отправи на работа. Света обаче остана да забавлява гостите.

— Подготвих стая за Ксюша и Антон предварително…

— Една ли само? – намеси се Наталия Петровна.

— Да, една! А защо да им трябват две? Те са малки! – озадачи се Света на въпроса.

— Мамо, всичко е наред! Нека е една! Те само този месец започнаха да живеят в отделни стаи! – опита се да успокои Настя. – И освен това, при теб и татко също щяха да са в една стая!

— При нас е така, защото няма повече стаи, а тук има!

— Наталия Петровна, тук също няма излишни стаи!

— Просто премести оборудването и тренажорите си в кухнята, все едно тази седмица няма да работиш, а на децата направете отделни спални! Какво толкова сложно?

— Не! – решително отговори Света на свекърва си.

— Ще се разбера с Стас по този въпрос вечерта. – каза високомерно и обидено свекървата, вдигайки брадичката си малко нагоре.

— Говорете с когото искате! В моя кабинет дори синът ви не влиза, защото това е моята работна зона, а деца там изобщо няма да пусна!

— Света, все пак това са племенниците ти, и за децата винаги трябва да се стараем! – противопостави ѝ се свекървата.

— Стига! Мамо, Света, хайде да не спорим повече, моля? Иначе съжалявам, че изобщо дойдох…

— Дъще, как може да говориш така? Как така съжаляваш? Не сме се виждали цяла година!

— Да, но сега идването ми само създава проблеми между вас, а аз такова „щастие“ не искам! – отговори Настя на майка си.

— Всичко е наред, Настя, с Стас ще настаним децата в една стая и всичко ще бъде прекрасно! – казвайки това, Света многозначително насочи поглед от Настя към свекървата.

Но тя замълча, само гледаше строго невестата си. Ясно беше, че не е съгласна и дори е ядосана, но все пак мълчеше.— Благодаря! А аз вече се уплаших, че сега ще се скарате… — усмихна се тя, обръщайки поглед от напрежението, което само растеше между Света и Наталия Петровна.

След това и разговорът, и целият останал ден преминаха в тези изкуствени усмивки, чак докато Стас не се върна от работа.

Той малко поседна с майка си и сестра си в кухнята, разговаряха, докато Света отиде в стаята при племенниците, които спяха след уморителното си пътуване с влака.

Преди Стас да откара сестра си при родителите им, а после на гарата, Настя влезе, събуди децата си, сбогува се с тях за месец и излезе. Децата сякаш се натъжиха, но почти веднага пак заспаха.

Когато Стас се върна у дома, попита жена си:

— А какво е станало между теб и мама? Нещо не се разбрахте ли?

— Ти откъде вече го знаеш? — учуди се Светлана.

— Тя ми разказа, докато я откарвах у дома от гарата.

— Аха, значи ти вече знаеш за какво е бил спорът!

— Така е, да — потвърди той.

— Тогава защо питаш?

— Просто не разбирам защо постоянно се опитваш да се наложиш над майка ми, Света! Трябва да си наясно, че това е битка, която няма как да спечелиш!

— И защо смяташ така? — с изненада отвърна тя на твърдението на мъжа си.

— Защото тя пак и пак ще те притиска, и е по-лесно просто да се подчиниш!

— Какво?! — Света извика твърде силно. Тя дори не очакваше реакцията си, бързо затвори кухненската врата, за да не събуди племенниците. — Какво точно каза сега? Да се подчиня на майка ти? — повтори тя.

— Ами какво лошо има в това? Почти всички така правят! А ти се противопоставяш, което само води до скандали! Ей хората си развалят бракове заради това!

— А Настя също ли се „подчини“ на свекърва си?! Определено ми се струва, че не! И ако ѝ кажеше подобно нещо, сигурно щеше и шамар да ти лепне!

— Не намесвай сестра ми тук, у тях обстановката е съвсем различна!

— Знам каква е обстановката у тях, Стас! Аз общувам много с нея! Разказвала ми е всичко още преди да се оженим с теб!

— Е, добре, чудесно, че сте толкова близки! Но, връщайки се към нашия разговор… Просто не искам да се караш с мама. Знам, че е труден и понякога непоносим човек, затова всички у дома се стараехме да я не дразним – и аз, и Настя, и татко! А ти все нея изкарваш извън кожата ѝ, а после тя ми се жалва! Света, просто престани да ѝ противоречиш, когато казва нещо! Бъди по-гъвкава!

— Може би ти трябва да застанеш на моята страна, а не да продължаваш да правиш това, което ти казва майка ти? Мъж ли си, или още дете, което до днес се нуждае от одобрението на мама?

— Аз съм на твоя страна! Щях ли иначе да ти казвам да спреш с тези неща? Не! Просто не усложнявай нещата. Тя е твоя свекърва, моя майка!

— А по каква причина свекърва ми ще ми налага „нейния ред“ у дома? Майка ти си има своя дом и семейство! — Света отново повиши глас. — А вкъщи, със своето семейство, ще правя така, както смятам за правилно! И ако продължаваш да ме подтикваш към друго, то…

— Просто искам да имаме здрав брак, Света! Не трябва да създаваш драма от нещо толкова просто, като да слушаш понякога мама! Това не е чак толкова голямо усилие!

— Наистина? А да вземем майка ми да дойде тук и да започне да ти казва какво да правиш, а ти да я слушаш безусловно, или както ти се изразяваш – „подчиниш“? Хайде, искаш ли това? Със сигурност не!

— Разбира се, че не искам! Защо да искам? Просто казвам – не трябва да ти е приятно, нито ти казвам, че трябва, само избягвай конфликти с нея. Тя иска нещо – направи го! Това е…

— Аз няма да правя това, което тя ми нареди! НЯМА ДА ГО НАПРАВЯ!

— Ти изобщо нищо не разбираш, а?— И какво трябва да ми е ясно? Че искаш да ме направиш безгласна робиня на майка си?

— Искам да няма скандали и разногласия! Все пак тя е моята майка, а ти постоянно ме излагаш с това поведение!

— Ах, така ли? Значи аз те излагам? Та тя е твоята майка!

— Да, точно така!

— Е, тя може да е майка на теб, но за мен е никоя, просто чужд човек! Нямам нищо общо с нея!

— А аз? Аз не съм ли общото? – възмути се Стас.

— А ти сам трябва да решиш дали си общото или не! Или може би вече е време да пораснеш и да се откъснеш от полата на мама?

— Значи това е мнението ти за мен?..

— А има ли други варианти? Щом ми казваш, че трябва да я слушам и да ѝ се подчинявам като вас всички, значи вие всички зависите от нея, тя е най-главната за вас! А за мен това е неприемливо, Стас! Аз на собствената си майка не позволявам да ми властва, та на твоя още по-малко! И можеш да се сърдиш колкото искаш, но за мен е все едно!

— Е, какво да кажа… Много неща ми стана ясно, скъпа… — каза Стас след кратка пауза.

— Е, най-накрая някой ти отвори очите!

— Само че ти дори не разбра върху какво!

— И върху какво тогава?

— Нали ми казваш, че искаш деца, нали?

— Ами…

— А как ще ги отглеждаме в толкова враждебни условия? Като постоянно се караш с майка ми? Та нали само заради това ще са всичките ни скандали!

— Ако майка ти не се натрапва често, няма да има!

— А ти какво предлагаш, да ѝ забраня да ни идва на гости?

— Мога аз да го направя, ако за теб е толкова трудно!

— Няма начин! Нито аз, нито ти ще го направим! Иначе тя ще се обърне срещу мен така, както срещу теб!

— Ах да, разбира се! Страхуваш се от това, нали? Страхът ти е като от огън! – горчиво се усмихна Света.

— Не се страхувам, просто майка ми е най-близкият и важен за мен човек, а ти…

— А аз явно не съм…

— Ти си само жена ми! Ние не сме роднини, нямаме никаква кръвна връзка! – възкликна той.

Света замълча. Не знаеше какво да му отговори на това, сякаш получи словесен шамар, но той дори не го осъзна.

— Защо мълчиш? – попита Стас Света.

— А какво да кажа? Аз съм никоя за теб!

— Ти си моята жена, Света! Не превръщай всичко в драма, моля те! Не си никоя, ти си моята съпруга, но между нас няма кръвна връзка!​​— А може тогава да се върнеш при родителите си, а?​​

​​— Това пък защо?​​

​​— Защото така и не разбра какво означава бракът и какво значи да имаш свое собствено семейство!​​

​​— Разбрах всичко!​​

​​— Щом говориш така – значи, не си разбрал…​​​

​​​— Няма да ходя никъде, Света! Защо изобщо да го правя?​​

​​— Е, тогава аз ще си отида… Явно повече няма какво да правя тук… — каза тъжно жена му.​​

​​Тя излезе от кухнята и започна да си събира нещата, а Стас тръгна след нея.​​

​​— Не е нужно да ходиш никъде, Света, просто промени отношението си към майка ми и всичко ще бъде наред!​​

​​— Ако толкова искаш някой да промени отношението си, кажи го на нея, не на мен. И най-накрая направи избор кое е по-важно за теб: нашето семейство или одобрението на майка ти! – прошепна тя на Стас.​​

​​И продължи да си събира нещата.​​

​​Късно вечерта тя си тръгна към дома на родителите си, а съпругът ѝ дори не я спря повече.​​

​​А когато тя излезе от апартамента, племенниците на Стас се събудиха. Шестгодишната Маша се приближи до чичо си и попита:​​

​​— А къде е Света?​​

​​— Тя си тръгна, Маше…​​

​​— А… А кога ще се върне?​​

​​— Може би когато разбере, че аз съм нейният съпруг и искам само най-доброто за нашето семейство… — тъжно отговори той на момиченцето.​​

​​— А тя не го ли иска?​​

​​— Тя не иска да слуша баба ти, което значи – не!​​

​​— Но никой не иска да слуша баба! Ние с Льоша изобщо не искахме да идваме, докато мама не ни каза, че ще отидем при теб и Света!​​

​​— Така ли?​​

​​— Така е! Не обичаме много баба, само… чшшш, не ѝ казвай! – тя сложи пръст пред устните си, показвайки, че това е тайна.​​

​​— А защо не обичате баба си? Все пак тя ви обича…​​

​​— Тя обича само да вика и да командва! Мама казва, че точно заради това е напуснала оттук!​​

​​И едва след тези детски думи, Стас започна да осъзнава каква грешка е направил и колко е виновен пред жена си…​

Дереккөз