– Вече не издържам! – Лариса гледаше мъжа си с омраза. – Нито един ден повече няма да живея с теб!

– О, уплаши ме! – ухили се Михаил. – Та аз самият не искам да те виждам!

– Значи развод?

– Развод! – изрева Михаил. – Утре ще подам молбата!

***

Двамата бяха женени цели 20 години. Отгледаха син. Богатството не ги споходи особено, но имаха квартира, кола и вила – всичко това сами си изработиха.

Отначало живееха в пълна хармония. Никакви проблеми, а започваха от нулата, без никаква помощ и подкрепа, не можеха да засегнат отношенията им. Напротив: винаги усещаха подкрепата на другия, заедно преодоляваха трудностите и крояха планове.

За любов не говореха – тя сама се проявяваше във всичко. Миша се грижеше за жена си и сина си, помагаше в домакинството. Лариса уважаваше съпруга си, водеше домакинството с умение и смяташе, че има голям късмет с Михаил.

Всичко започна да се влошава след десетата година от брака.

Бавно, но неотклонно…

Започна с това, че Михаил смени работата си и започна често да пътува на дълги командировки.

Лариса му имаше доверие, никога сама не му бе изневерявала, но дълбоко в душата ѝ започна да се загнездва червейчето на съмнението: „Нима през цялото време е сам?“ – понякога си мислеше тя и сама се изненадваше от тези мисли.

Един ден сподели разсъжденията си с приятелката си, а тя избухна в смях:

– Лариса, изненадваш ме! Разбира се, че не е сам! Ти какво, дете ли си? Това са цели три седмици!

Лариса се опитваше да защити мъжа си, но приятелката ѝ държеше на своето и накрая отсече:

– Съмняваш се – провери!

– В смисъл? – обърка се Лариса. – Как да го проверя?

– Много просто. Той ще замине, а ти – след седмица – замини след него. Без никакво предупреждение! Така всичко ще разбереш.

– Не – отвърна Лариса след кратък размисъл. – Няма да го направя. Ами ако греша и съмненията ми са просто плод на фантазията ми? Миша ще се обиди. Ще реши, че не му вярвам.

– И нека! Поне ще разбереш истината – убедено заяви приятелката ѝ. – А аз, някак си, съм сигурна, че ще е горчива истина.Лариса не се вслуша в съвета и не започна да проверява съпруга си.

Тя дори и не можеше да си представи, че много скоро този разговор ще стане причина за разпад на отношенията ѝ с Михаил буквално пред очите им.

Работата беше там, че приятелката ѝ сподели откровенията на Лариса със своя съпруг, естествено, значително преувеличавайки ситуацията.

А той, дали от мъжка солидарност, или от глупост, разказа всичко на Михаил.

Но Михаил, вместо да поговори с жена си, затаи обида.

Как да не го направи! Оказва се, че Лариса не му вярва! Обсъжда го с приятелките си! Замисля се да го проверява! Интересно, какво ли ще излезе от това?!

Но най-вече, Михаил беше обезпокоен от подозрението, което го глождеше отвътре: ако тя мисли това за мен, може би и самата тя крие нещо…

Така, заради необмислени думи и вмешателство на други хора, между съпрузите се появи пропаст.

Най-тъжното беше, че в началото и Лариса, и Михаил дори не забелязаха това.

Не успяха да се обвинят един друг в изневяра. Но и не им беше нужно: всяка дума, действие, поглед от другия те възприемаха наопаки, навсякъде търсеха скрито значение, неискреност, презрение и дори омраза.

Лариса виждаше, че съпругът ѝ се държи различно с нея и си намери единственото възможно обяснение: той вече не ме обича.

Същото мислеше и Михаил за Лариса.

И ако тя някак си успяваше да сдържа чувствата си, то той просто започна да пие.

Все по-често се връщаше вкъщи подпийнал. Все по-често говореше грубо с жена си. Работата стигна дотам, че той спря да ѝ дава заплатата, напълно забрави за годишнината от сватбата им, която от години празнуваха.

Когато Лариса му напомни за това, той дори не се извини, а просто заяви, че „жената трябва да знае мястото си“ и че той, като мъж, ще прави всичко, което му хрумне. Жена му – няма никакво право да му указва.

Лариса търпеше, с надеждата, че всичко това скоро ще приключи.

Но кошмарът продължаваше. Няколко години…

И колкото повече време минаваше, толкова по-лошо ставаше положението в дома.

Натрупаха се безброй обиди, прозвучаха най-груби оскърбления, дори веднъж нещата едва не стигнаха до бой.

Последната капка за Лариса беше рожденият ѝ ден. Михаил не само че беше забравил за него, но се прибра почти посред нощ, и то абсолютно пиян.

Когато видя съпругата си, стояща пред него и гледаща го с отвращение, той се намръщи, отблъсна я и, залитайки, се запъти към спалнята, където рухна на леглото с дрехите, с които беше…​​Сутринта Лариса каза на съпруга си, че повече не може да живее с него. Той се съгласи на развод. При това с облекчение – и той беше уморен от този живот.​​

​​Подадоха заявление за развод, а също така и за делба на имуществото. Но впоследствие размислиха и се разбраха: апартаментът ще остане на Лариса със сина им, колата ще вземе Михаил, а вилата ще продадат и ще разделят парите поравно. И чак след това, когато всичко бъде разделено, ще се разведат.​​

​​– Слушах, че есента вилите струват повече, – каза Лариса, когато решението за продажба вече беше взето.​​

​​– Знам, – измърмори Михаил в отговор, – и какво предлагаш? Да чакаме до есента? Сега сме едва април. Не искам да те търпя толкова време!​​

​​– Миша, разводът ще стане независимо от всичко, не се тревожи. Но трябва да подготвим вилата, така ще вземем повече за нея – каза Лариса максимално дружелюбно, стараейки се да избегне агресията на съпруга си.​​

​​– Какво значи „да подготвим“?​​

​​– Предлагам да посадим най-основните зеленчуци: моркови, цвекло, лук, зелени подправки, краставици, домати…​​

​​– Ето, почна се! – прекъсна я Михаил, – за какво ни е това всичкото?​​

​​– Градината ще изглежда добре поддържана и цената за вилата с реколта ще бъде по-висока – отвърна Лариса, – може купувачи да се появят още през юли или август.​​

​​– Да кажем, – съгласи се Михаил, – какво още?​​

​​– Ще боядисаме оградата, ще подменим тапетите в къщата, ще засадим цветя… Ще изглежда съвсем различно.​​

​​– Добре, убеди ме, – Михаил осъзнаваше, че съпругата му е права, – въпросът е само един: кой ще прави всичко това?​​

​​– Ще го направим сами, – уверено каза Лариса, – така ще е по-евтино. Но имам едно условие: и двамата се включваме по равно. Няма да върша всичко сама вместо теб. Какво, съгласен ли си?​​

​​– Съгласен съм, – кимна Михаил, сбогува се и си тръгна – той вече си наемаше апартамент, защото не можеше да издържа повече у дома.​​

​​И така започна всичко…​​

​​Лариса мислеше, че се е разбрала за всичко с почти вече бившия си съпруг, но на практика се изясни, че Михаил почти не се появяваше на вилата.​​

​​– Искаш ли аз сама да върша всичко? – попита Лариса един ден Михаил, когато видя, че обещаните от него лехи още дори не са подготвени, а първите пролетни цветя не са полети, – тогава ще разделим парите съответно: една част за теб, три за мен.​​

​​– Защо? И на мен ми трябват пари! – възмути се Михаил, – все пак започвам нов живот!​​

​​– Тогава ще работим заедно – заяви Лариса, – няма друг начин.​​

​​Михаил се съгласи.​​

​​Сега и двамата идваха заедно на вилата. Михаил копаеше и подготвяше лехите, а Лариса сееше и поливаше.​​​​Изчистиха градината, белосаха дърветата, поправиха покрива на беседката, облагородиха цветните лехи и вилното място придоби съвсем различен облик.​​

​​После започна плевенето…​​

​​Лариса никога не е мислела, че Михаил (нейният Михаил!) ще стои с нея, прегънат над картофите, за да ги плеви! Той никога не е обичал работата в градината!​​

​​А как само ги загърляха! Весело, ентусиазирано, на надпревара: Лариса от едната страна, Миша – от другата.​​

​​Докато работеха, си спомниха как Лариса изгуби годежния си пръстен в градината на родителите на Миша. А после, няколко години по-късно, го намери, когато копаеше картофи на същото място.​​

​​– Толкова ясно си спомням изненаданото ти лице: „Миша, виж, нещо блести тук!“ – припомни си Михаил, – отидох да видя, а ти след мен, на четири крака!​​

​​– Точно така! – засмя се Лариса, – толкова много исках бързо да видя какво ще намериш там!​​

​​– Аха, затова беше на четири крака! – избухна в смях Михаил. – За да си сигурна!​​

​​– Не е забавно, – нацупи се Лариса.​​

​​Съпрузите се спогледаха и избухнаха в дружен смях.​​

​​Вечерта се прибираха към дома в приповдигнато настроение. Не им се искаше да се разделят.​​

​​– Знаеш ли, – предложи Михаил, – ти си в отпуск, а аз имам натрупани почивни дни. Хайде да отидем на вилата за три дни. Ще довърша предверието, че стои като недовършено. Материалите са купени отдавна.​​

​​– Хайде, – съгласи се Лариса и усети как сърцето ѝ заби по-бързо.​​

​​– А вечер ще направим шишчета, – добави Михаил, – не помня кога за последно ядох хубаво месо.​​

​​– Страхотно! Аз съм „за“! – зарадва се Лариса и изведнъж се спря, спомняйки си, че с Миша скоро се развеждат. „Трябва да съм по-сдържана“, – помисли си тя и свали усмивката от лицето си.​​

​​Така, в труд и грижи, примесени със споделени моменти за отдих, лятото мина неусетно.​​

​​В края на август се намери купувач. Радостта на съпрузите бе безгранична. Поне в началото.​​

​​Но когато купувачът пристигна да огледа вилата, настроението на Лариса и Михаил някак се промени. А човекът, който се разхождаше нагоре-надолу като стопанин, никак не им допадна.​​

​​Те го изпращаха с тъжен поглед и нямаха търпение всичко това да приключи.​​

​​– Е, какво ще кажете, – най-накрая заговори купувачът, – на мен всичко ми харесва. Довечера ще поговоря с жена ми, а утре сутрин ще дойда при вас. Ще оформим сделката.​​

​​– Да-да, разбира се, – отговори Михаил, изпращайки госта.​​В един момент той погледна Лариса с крайчеца на окото.

И не повярва на очите си: почти бившата му съпруга плачеше!

– Лариса, какво става? – попита внимателно Михаил. – Да не те боли нещо?

– Душата ме боли, Мишо! – Лариса пусна спирачките на емоциите си. – Толкова ми е жал да продаваме вилата! И още повече – на този човек… Гледай как уютно си я направихме…

– Спокойно. Ако този купувач не ти харесва, ще изчакаме друг.

– Аз по принцип не искам да я продаваме! – извика Лариса през сълзи. – Какъв си ти инатлив!

– Не искаш? – повтори Михаил, загледан в очите на почти бившата си съпруга. – Защо?

– Защото тук ми беше толкова хубаво. Особено… – Лариса захапа устна, спирайки се навреме.

– Особено какво? – Михаил не сваляше очи от нея.

– Особено, когато ти беше до мен – прошепна Лариса, затвори очи и преглътна. Тя изобщо нямаше намерение да казва подобно нещо. – Тъжно ми е, че скоро ще станем съвсем чужди…

– Значи да не продаваме нищо? – попита изведнъж Михаил.

Лариса го погледна и избухна в още по-силни сълзи.

Михаил направи крачка към нея и я прегърна.

– И аз не искам да се разделям с теб – каза той и започна да целува сълзливото ѝ лице…

Разводът не се състоя.

Вилата спаси своите стопани от една необмислена крачка, която почти сигурно щеше да ги направи нещастни.

А освен това доказа, че трудът, особено съвместният, е не само благороден, но и изключително ползотворен!

P.S. Харесайте и се абонирайте за нашия канал!

Дереккөз