„И родна майка! Какво ѝ стана, преди такава не беше!“

— Какво, пак ли трябва да ходим при майка ти?! — запита Лида ядосано своя мъж.

Тя беше изключително ядосана на него. „Не, така не може да продължава. Трябва да направим нещо. Или нашето семейство ще се разпадне!“ — мислеше Лида, гледайки с тъга мълчаливия си мъж. Той се правеше, че изобщо не го засяга какво му казва тя.

— Добре. Отиваме!!! — извика жената с гневен поглед и започна яростно да хвърля вещите си в голяма спортна чанта.

— Лида, какво правиш? — най-накрая Родион излезе от състоянието си на безразличие и прояви интерес към ставащото. — Защо стигаш до крайности?

— А как иначе с теб? — риторично отговори Лида, без да прекъсва своето занимание…

***

Всичко започна преди две години, когато Лида и Родион се ожениха. Между тях имаше любов, която помогна да изглаждат „острите ъгли“ и в началото всичко беше прекрасно. После, не чак толкова.

Лида беше професионален готвач. Приготвяше храна превъзходно и обичаше работата си. Родион получаваше сериозни „бонуси“ под формата на обилни обяди, вечери и ароматни пресни печива почти всеки ден. Това беше невероятно! Той беше слушал ужасии от по-големия си брат Борис, чиято съпруга изобщо не обичаше да готви, а и нямаше време за това. Брат му живееше почти на „подножие“.

Връщаше се от работа, купуваше нещо полусготвено от магазина, сваряваше или изпържваше и това му беше вечерята. Жена му изкарваше добри пари, но работеше до късно и нямаше време за домакинство. Така се случваше, че цялата домакинска работа падаше на Борис. Почистваше посредствено, готвеше още по-зле и никак не му се занимаваше с това. Затова купуваше полуготови храни. Но често ги изгаряше на твърде силен огън или пък ги пресушаваше, но ги ядеше — нямаше какво да прави друго.

— Гладът не е леля, братко, помни това, когато си избираш жена — казваше Борис на по-младия си брат. — Моята е цялата такава — хубава, с фигура, спазва разни диети, яде само салати. А аз така не мога. Само се мъча. Уж умна и красива, но животът ми с нея е някак тъжен, не е сит…

Така че Родион избра Лида. Макар че, честно казано, той не избираше особено, просто съдбата ги събра. И думите на брат му изплуваха отново в съзнанието му, когато Лида започна да го глези с вкусни вечери всеки ден.

— Ех, жалко, че живеем далеч един от друг — шегуваше се Борис, когато разбра, че Родион е „ударил джакпота“ с жена си. — Щях да идвам на вечеря след работа при вас и да престана да ям изгорените си бифтеци. Ама защо винаги ми стават толкова невкусни, а?

— По-добре си намери друга жена! — перчеше се Родион. — Няма да ти позволявам да ядеш от храната на братовото семейство!

— Не… Аз си обичам Оксанка. Не искам друга — въздишаше Борис. — Може би трябва да я запиша на някакви кулинарни курсове?

Накратко, Родион живееше с Лида като в приказка. Ядеше вкусна храна и след това — диванът, телевизорът, или компютърът го чакаха. Какво друго му оставаше? Всичко беше сготвено, почистено. Нямаше какво да прави.— Ох… Чувствам се като кит, изхвърлен на брега! Е, нахрани ме, Лида, благодаря! Обичам те…

— И аз те обичам, мили, — отвърна Лида. — Само че там кранът в банята тече, няма ли да го погледнеш?

— Ох… Само не сега, почакай малко, трябва да се раздвижа, очите ми се затварят.

— А кой те кара да ядеш толкова много, всеки път се чудя? — възмути се Лида.

— Ами вкусно е! Не мога да спра, — заяви Родион. — Ти сигурно имаш желязна воля, щом ядеш като птичка.

— Грижа се за фигурата си. А това, знаеш ли, е силна мотивация, — отвърна Лида.

Кранът така и не беше поправен. Родион същата вечер го забрави. И на следващата вечер също, и на третата. След седмица Лида започна да „озверява“:

— Какво си седнал?! Кранът тече, чайникът работи само когато си поиска, колко пъти да те моля да погледнеш какво му е, а ти нулева реакция!

— Ще го направя, ще го направя, ама съм уморен, — неизменно отвръщаше Родион, без да отделя поглед от монитора.

— Уморен си?! От какво толкова си се уморил, а?! Аз почистих с прахосмукачка, сготвих, ваната, виж, изчистих, чаках, чаках теб, а накрая пак сама изчистих! А ти си уморен!

— Ами аз съм уморен заради теб, — усмихна се Родион. — Нали сме двете половинки!

Лида въздъхваше тежко и се захващаше за поредната задача. Работа вкъщи винаги имаха много. Апартаментът беше под наем, нямаше собствен, но бавно спестяваха пари. Само че заплатите им не бяха кой знае какви, така че и парите за спестяване не бяха много.

— Лидке, напуснах. Заминах си оттам, уволних се, — обяви един ден Родион.

— Как така?! — ахна Лида и изпусна черпака на пода.

— Така. Просто се махнах. И отработих каквото трябваше. Край. От утре вече не съм там.

— А дори не ми каза! — обиди се Лида.— Ами аз… знаех, че няма да го одобриш. Мислех си, че ще почнеш да ме уговаряш и аз ще се поддам и ще се откажа. Затова реших да си тръгна така, без да кажа нищо.

— Аха, ти решил! А с какво ще живеем? Моята заплата я знаеш! — възмути се Лида.

— Ще намеря по-добра работа! Ще видиш. Не се тревожи, скоро ще живеем като в приказка! — намигна ѝ Родион и я прегърна през кръста.

— Трябва да плащаме за квартирата още сега… — напомни Лида, отдръпвайки се.

— Ти плати още този път, а следващия път ще плащаме с други пари, ще видиш! Вярвай в мен!

— Аз ти вярвам… Само че първо трябваше да си намериш друга работа, а после да напускаш — намръщи се Лида.

Работата така и не се намираше. Мина един месец, два… Стигна се дотам, че за наема на квартирата Лида поиска пари назаем от своите родители.

Обади се свекърва ѝ. Майката на Родион понякога питаше как се справят, и Лида случайно спомена липсата на пари. Динара Романовна предложи да заживеят при нея:

— Пренесете се при мен! Имам излишна стая. Борька с жена му живеят далеч, а аз самичка. Ще ми е по-весело. А когато положението ви се подобри, ще си намерите своето местенце!

— О, благодаря ви, Динара Романовна! — изказа благодарност Лида. — У моите родители е тясно, там са още двете ми сестрички. Отдавна бихме се изнесли, ако имаше къде… Просто съвсем нямаме пари за квартирата…

— А какво става с работата на Родион? Той нищо не ми е казвал, хитрецът. Впрочем, не сме се чували от два месеца, говоря само с теб…

Лида набързо обясни на свекърва си ситуацията и, честно казано, очакваше, че когато се преместят, Динара ще започне да го глези и да му изпълнява всяко желание. Най-вероятно щеше да го пожали и да го подкрепи, въпреки че отдавна бе време той да поеме отговорност. Подкрепа обаче ѝ беше нужна по-скоро на Лида, докато Родион изглеждаше доволен от всичко, живееше спокойно и „не му пукаше“. Но фактът, че няма да трябва да плащат за квартира, вече беше облекчение.

Лида обаче грешеше. В дома на майка си Родион напълно забрави, че съществуват диван, компютър и телевизор. Дори телефона майка му взимаше от ръцете му, за да го изпрати на поредната работа.

— Мивката в банята се е запушила, иди да я почистиш! Защо седиш?

Родион въздъхваше тежко и отиваше.

— Прикрепи тази лавица! Тук. Не, чакай, малко вдясно! Така. Добре, — командваше го майка му и изобщо не му даваше да си почине.– Уморен си? – искрено се учуди тя. – От какво? Нищо не си правил! Ние с Лида се върнахме от работа, а къде е вечерята?! Марш в кухнята, свари поне пелмени, нали току-що ги купихме, точно сякаш знаех!… Ти работа търсиш ли?

– Ами… това…

– Какво мънкаш?! Отговаряй нормално! И без това ме боли глава, а ти ми шептиш несвързано…

– Мамо, стига де! – обиди се синът.

– Какво аз?! Какво аз?! – възмути се Динара Романовна. После понижи гласа си до шепот, който влизаше под кожата, и каза:

– Как Лида само те търпи? Уверявам те, нейното търпение не е безкрайно! Марш в кухнята, казах! И от утре започваш да ми докладваш подробно за резултатите от търсенето на работа. Къде звъня, къде ходи, какво ти казаха! Разбра ли?!

– Разбрах, разбрах – измърмори Родион. – Изобщо не се живее така!

…Лида вече не правеше своите пирожки и борщи в дома на свекърва си. Динара Романовна веднага заяви, че задълженията в семейството трябва да се разпределят рационално. Щом Родион все още не работи и стои у дома, значи той трябва да готви…

– Ех, братко – мърмореше си Родион под носа, докато се опитваше да смачка картофите за пюре, – и аз се озовах в твоето положение! Родна майка, а? Какво ѝ стана, преди не беше такава… Напразно дойдохме тук, ох, напразно…

Работата се намери сравнително бързо. Родион се прибираше у дома, сякаш летеше на криле, готов да съобщи на майка си и Лида добрата новина.

Но това не го освободи от домашните задължения. Свекървата обяви, че задълженията за почистване и готвене трябва да се разпределят поравно между всички. Така щяло да е честно.

– Вече всички работим, в еднакво положение сме. Защо трябва да обслужваме теб, здрав мъж?

Отново нямаше време за Родион да лежи на дивана…

– Мамо, мислим да се изнесем скоро… – обяви Родион след два месеца. – Защо да те стесняваме? Имаме вече пари, ще наемем апартамент.

– Но може би… Може би щяхме да съберем за първоначална вноска, ако останем при майка ти – неуверено каза Лида, хвърляйки поглед към свекърва си, за да следи реакцията ѝ. Наистина, тя би останала още, защото всичко вървеше отлично. Свекървата държеше всичко под контрол и се справяше изключително ефективно. Организираше покупките, знаеше всички цени, промоции и магазини, дори сама караше колата си, за да пазарува. Деловита жена. Лида ѝ се възхищаваше. А пък за апартамент трябваше да се спестят пари. Именно тук…

– Не, Лида! Не ми е удобно да стесняваме мама. Тя трябва да си почива след работа, а ние тук… – усмихна се Родион.…Щом отново започнаха да наемат квартира и заживяха отделно, Родион се върна към старите си навици. Около седмица по инерция все още вършеше нещо у дома, но след това…

— Родион, помолих те да почистиш тоалетната! Толкова ли е трудно? Аз не насмогвам! И готвя, и чистя. Майка ти поне купуваше и носеше продукти, а аз, докато след работа мина през магазините, докато това, докато онова…

— Ще я почистя. Непременно ще я почистя, само да си почина малко — отговори спокойно Родион.

— Пак ли си уморен? — присви очи Лида с гняв. — Да не вземем да се върнем обратно при мама ти?

— Е, защо веднага така говориш! — възмути се съпругът и с неохота се отправи към банята, за да вземе почистващ препарат за тоалетната.

И все пак, наложи се да се върнат при майка му. Лида беше благодарна на свекърва си, че не им направи упрек за това, че отново са се появили.

Лида се чувстваше засрамена. „Възрастни хора сме, а се държим като деца заради Родиона! А съвсем скоро и ние ще имаме дете… Боже, какво ще правя?!“ — мислеше тя отчаяно.

Те не планираха деца, но въпреки всички предпазни мерки, Лида забременя. Така се случва понякога. Да се избави от бебето в никакъв случай не искаше, а това означаваше, че на всяка цена трябваше да „възпита“ Родиона! Нормален човек е, какво му става, когато майка му не е наоколо?! На работа имаше проблеми, заплатата му беше намалена, трябваше да търси нещо друго, а и да спестява за бъдещото дете. А Родион изобщо „не помръдваше“…

Майка му отново „задейства реакцията“. Родион спешно намери нова работа с доста добра заплата. Отново активно помагаше вкъщи, докато Лида страдаше от тежък токсикоз. Свекърва ѝ я обгърна с грижа и „мъмреше“ сина си още повече от преди.

А Родион търпеше. „Ти си мъж — казваше му майка му, — трябва да носиш отговорност за жена си, за децата си. Време е да пораснеш, сине. Кой, ако не ти? Помисли за това…“

— Живейте при мен засега — заяви веднъж Динара Романова. — Няма смисъл да се местите от една наета квартира в друга с бебе. А после ще спестите за собствено жилище и ще се изнесете, ако искате.

Лида погледна свекърва си с благодарност. В нейния дом беше спокойна за бъдещето си. С такава майка никакви трудности не изглеждаха страшни…

Дереккөз