– Защо се върнахте толкова рано, нали отпуската ви още не е свършила? – свекървата надникна зад вратата и я държеше леко притворена, за да не позволи на сина си и снаха си да влязат.​

​– Мамо, сериозно ли? Какво става? Пусни ни! – Кирил замръзна за миг, но след това опита да влезе.​

​– В никакъв случай! – категорично възкликна жената.​

​Синът и съпругата му се спогледаха объркано.​

​– Имам една… изненада за вас, – на лицето на свекървата се появи странна усмивка. – Ако влезете сега, всичко ще развалите. Вървете, разходете се малко.​

​– Шегувате ли се? Навън е нощ, два през нощта! Цял ден се влачихме по летища, летяхме с прекачвания! – Наталия раздразнено прошепна, опитвайки се да не събуди съседите.​

​– Достатъчно, това вече ми дойде в повече, – твърдо заяви Кирил и с рязко движение натисна вратата.​

​Майката се съпротивляваше с всички сили, дишаше тежко, но младата мъжка сила надделя. След няколко секунди пред Кирил и Наталия се разкри апартаментът им. Те замръзнаха, с мъка преглъщайки. Такава изненада…​

​***​

​Кирил обичаше майка си. А как иначе?​

​– Още съм млад, искам да се повеселя, – заяви баща му, когато разбра, че жена му е бременна.​

​– Ами върви си, – гордо възкликна тогава младата Маргарита и без съжаление му натъпка куфара.​

​Тя отгледа сина си сама. Мина през всичко – безсънни нощи и допълнителни смени във фабриката, за да има за уроци с частни учители.​

​Учудващо, но Кирил не порасна нито инфантилен, нито мамин син.​

​– Къде отиваш?​

​Маргарита Сергеева вече половин час наблюдаваше как се приготвя за среща.​

​– На среща! – весело възкликна Кирил и я целуна по бузата.​

​– Разбира се, какво, мислиш, че майка ти не разбира? Мислиш, че не виждам, че не просто излизаш, а отиваш на среща с някое момиче, – тя кокетно присви устни.​

​– Мамо, на 30 съм, да ходя на срещи на тази възраст е съвсем нормално, – усмихна се той.​

​– Кирил, само моля те, недей да се жениш веднага, – едва не проплака тя.​

​– Мамо… ами както стане, – изведнъж стана сериозен синът. Точно тази вечер планираше да направи предложение на Наталия.​

​– Какво, вече реши? – Маргарита Сергеева стана подозрителна. Тя добре познаваше сина си и веднага разбра какво мисли.​

​– Мамо, тя ще ти хареса, – обеща синът и нежно прегърна майка си. – Хайде, тръгвам. Трябва още да купя цветя.​

​– Кирил, сине, съвременните момичета искат само едно от мъжете – пари! – майка му почти се закачи на ръката му, сякаш се опитваше да го спре.​

​– Наталия не е такава, – отговори той. – И освен това тя сама има добра заплата.​

​– И къде ще живеете?​

​– Наталия има собствен апартамент. Засега там, а после ще вземем ипотека и ще купим нещо по-голямо, – сподели синът плановете си за бъдещето.​

​Кирил и Наталия се запознаха преди две години. Усмихната брюнетка с буйни къдрици и весели трапчинки на бузите веднага му се хареса.​

​– Никой не ми е помагал. Сама се трудих, така, – разказваше Маргарита Сергеева на Наталия, когато синът най-сетне доведе бъдещата си съпруга да се запознае с майка му.​– Трябва да ти издигнем паметник! – заяви момичето, вдъхновено от разказа на бъдещата си свекърва.

– С паметника ще почакаме – сухо отвърна жената, подпряла устни. – Планирам да поживея още двайсет-трийсет години.

Наталия силно се изчерви и сведе поглед, не очакваше, че идеята за паметник ще предизвика такава асоциация.

– Но мисля, че заслужавам някаква материална помощ от единствения си син – многозначително погледна жената към бъдещата снаха.

– Кирил, да не си забравил нещо? – Майката се обади на сина рано сутринта, а той тъкмо ставаше и на тъмно, за да не събуди жена си, се приготвяше за работа.

„Черт, та днес е единайсето!“, удари се по челото и бързо се оттегли в кухнята, за да продължи разговора оттам.

– Мамче, вчера бях затънал в работа, не успях да ти преведа парите, сега ще го направя – побърза да обещае той.

– Знам, предположих – весело каза жената. – Ти винаги си точен! На десето число стабилно превеждаш паричките. Поглеждам обаче и виждам – нищо няма. Помислих си, сигурно си се забързал, синът ми сигурно е забравил… Рекох си, я да се обадя. А и знам, че в седем вече си буден.

– Не съм забравил, казвам ти, просто нямах време…

Всеки десети ден от месеца Кирил редовно превеждаше на майка си десет хиляди рубли. Част от тях тя използваше за сметки, а останалото – за личните си нужди. Досега това устройваше всички.

Всъщност Кирил печелеше доста добре и една малка финансова подкрепа за свекърва му не застрашаваше семейния бюджет на младото семейство.

– Кирил, гледах по телевизора, че всички жени над шестдесет години задължително трябва веднъж годишно да си правят ЯМР на целия организъм, а също и разни кръвни и други изследвания. Ох, Кирил, не можеш да си представиш какво става, ако това не се направи навреме! Може дори да се стигне до рак – Маргарита Сергеевна разшири очи и въздъхна дълбоко.

– Мамче, не се тревожи толкова. Та ти още нямаш шейсет… – синът прегърна майка си през раменете.

– Ами да, но аз толкова години съм се трудила като прокълната. Кой знае колко ми е износен организъмът и какво ми остава още… – тя хлипна.

– Какво предлагаш?

– Как какво? Трябва веднага да си направя всички изследвания, да се запиша за диагностика, ЯМР, какви ли не ултразвукови изследвания!

– Е, защо не се запишеш? Иди при терапевт, той ще ти даде направления и напред…

– Какво разбират тези терапевти от държавните поликлиники? Събират някакви фелдшери, които само знаят как да издават направления за кръв и урина. А и никой няма да ми даде направление за ЯМР на целия организъм. А пък на мен ми трябва!… – възкликна тя пронизително.

– Ако не искаш да отидеш в държавна, запиши се в частна клиника. Там за парите ти дори лезгинка ще ти танцуват. Въпреки че не е сигурно, че ще те излекуват – усмихна се Кирил.

– Да, смей се на майка си, разбира се. Ожени се и сега жена ти ти е по-важна от майка ти!

– Откъде го взе това? Ти си майка ми. А майка никоя друга жена не може да замести – Кирил хвана ръката ѝ и тя се усмихна.

– Добре тогава, може би ще ми платиш изследването? – премигна тя с очи.

– Добре, ще го платя – обеща Кирил. Маргарита Сергеевна засия от щастие като дете.

– Привет, мило мое – възкликна Кирил, влизайки с букет цветя в кухнята. Наталия се усмихна. Съпругът ѝ често я изненадваше с подаръци и цветя.

– Защо се забави толкова? – почти за реда попита тя. – Хайде, измий си ръцете и сядай. Вечерята е готова.

– Бях при майка ми.

– Тя пак ли ти искаше пари? – Наталия погледна съпруга си. Той се замисли.

– За какво този път?

– За изследвания…​– Тя болна ли е?

– Не, надявам се. Но иска да си направи ЯМР на цялото тяло, за да се увери, че е здрава.

– Кирил, не ти ли се струва, че твоята майка малко прекалява? – раздразнено измърмори Наталия.

– Какво искаш да кажеш?

– Само не се прави на неразбран!… Миналия месец изведнъж ѝ трябваше нов котлон, защото предишният бил остарял и ни било жизненоважно да си вземем индукционен. Разбира се, после сменяхме всички тенджери, понеже старите не ставаха за индукция.

– Е, и какво от това?

– А преди това изневиделица ѝ потрябва хладилник с ледогенератор. „Защото било толкова удобно“, мамка му!

– Наташ, не преувеличавай. Освен това, това е моята майка. Тя ме е отгледала сама през целия ми живот. Дали нямам правото да ѝ се отблагодаря за това?

– Да се отблагодариш можеш, и според мен десет хиляди на месец са си прилична подкрепа. Но майка ти изглежда смята, че до края на живота си си ѝ длъжен да изпълняваш всяко нейно желание.

– Това според теб подарък ли е? – Маргарита Сергеева гледаше строго сина си, стиснала устни и наклонила глава като птица.

Кирил леко се смути. От детството си познаваше добре този поглед. Когато майка му наклонеше така глава, това означаваше само едно – тя е крайно недоволна от сина си.

– Мамо, ти какво си очаквала за Нова година? Крилото на самолета ли? – реши да уточни той.

– Крилото го задръж за себе си, а аз искам круиз!

– Каквооо?! – младежът се задави с въздух. Не, майката му е ексцентрична жена с необикновено чувство за хумор и възгледи за живота, но всичко си има граници.

– Мамо, да не си се объркала? Може би имаш предвид карниз? Или, там… изненада?…

Кирил погледна към нея с надежда.

– Не ми замазвай положението. Ето, децата на баба Мане ѝ подариха нов телевизор, а на съседката от първия етаж – кожено палто. А ти? – майката сбръчка вежди, – овлажнител за въздух?!

– Да, само че този телевизор на баба Мане е единственият подарък от децата ѝ през целия ѝ живот. И тя го е просила пет години. А съседката от първия етаж сама си купи палтото, а сега на всички разправя, че ѝ го е подарил синът ѝ алкохолик, – засмя се Кирил.

– Е, нека, но аз искам истински подарък за Нова година. Искам да видя света, да се покажа…

– Чудесно! Работиш, заплатата ти съвсем не е малка, спокойно можеш да спестиш и да отидеш, – подкрепи идеята синът.

– Аз не мога да спестя. И без това не ми стигат парите, – дръпна се майката. – Освен това, за какво съм се блъскала толкова години, не съм спала нощите, докато те отглеждах? – добави тя със значителен тон и подсмъркна за драматичен ефект.

– Мамо, аз съм ти безкрайно благодарен за всичко, което си направила за мен, но все пак трябва да има граница. Круиз няма да мога да платя. Още повече, че с Наталия и ние планираме почивка.

Като чу за почивка, майката съвсем се натъжи.

– Значи цял живот ще си остана в този мокър, вечно кишав град, – стисна устни тя.

– Добре, ето какво. Половината от цената на круиза спестяваш сама. А другата половина ще ти я платим аз и Наталия. Но имай предвид, че това ще бъде подаръкът ти за всички празници през следващата година.

– Ох, синко! – Маргарита Сергеева гледаше сина си с благоговение. – Съгласна съм!

– Мамче, аз при теб за друго дойдох. Докато нас с Наталия ни няма, можеш ли да наглеждаш апартамента? Да полееш цветята и отвреме-навреме да се отбиваш, да пускаш осветлението, за да изглежда, че има хора?

– Сине, разбира се ще наглеждам, само ключовете ми оставете, – усмихна се широко Маргарита Сергеева.

– Нас ни има ли светлини в апартамента? – попита Наталия, като слезе от таксито и погледна към прозорците на домакинството.– Е, странно. Да не е ли мама забравила да изключи? – Кирил измъкна куфара от багажника и го постави на тротоара.

– А ти обади ли ѝ се, да я предупредиш, че ще пристигнем с един ден по-рано? – жена му го погледна изпитателно.

– Защо? – недоумя Кирил.

– Просто така, за всеки случай, – сви рамене жена му.

Асансьорът ги изкачи бързо до правилния етаж.

– Влизаме, аз веднага отивам под душа и после правя гмуркане под завивките. Утре цял ден ще наваксвам съня, – Наталия се усмихна на мисълта за това.

Кирил вкара ключа в ключалката и с изненада разбра, че апартаментът е заключен отвътре.

„Дзъннн, дзъъъннн”, – звънецът се разнасяше настоятелно. Отвътре се чуваше шушукане, но никой не отваряше.

– Кириле, дали не ни ограбват? – прошепна Наталия с ужас в гласа.

Двамата се спогледаха.

– Помниш ли, преди три месеца как обраха Голубева, докато беше на курорт? Ами ако сега са нахлули у нас?! – погледът ѝ бе прикован към вратата, докато стискаше ръкава на мъжа си.

– Никой не е обирал твоята Голубева. Тя сама преди пътуването си скри всичките си ценности и ги забрави. А когато дойде полицията, се сети, че ги е боднала в цистерната на тоалетното казанче.

Кирил звънна пак. Този път ключалката щракна неуверено и вратата леко се открехна.

– Мамо?! – мъжът с изненада видя, че зад вратата стоеше именно тя.

– Ами, реших да преспя у вас тази нощ. Исках да ви изненадам утре. А вие защо се върнахте по-рано? Да не ви изхвърлиха от курорта? – попита тя, все така гледайки ги зад полуотворената врата.

– Хайде, пусни ни, ще ти разкажем всичко. Защо толкова дълго не отваряше?

– Ами спах, не чух нищо, – излъга тя без грам колебание.

Дори петгодишно дете би разбрало, че жената лъже. Тя изобщо не изглеждаше сънена.

– Маргарита Сергеева, пуснете ни у дома, искаме да си починем, – настоя Наталия с тих, но категоричен тон.

– Не! – тя явно беше нервна. – Отидете… на ресторант или нещо такова… – заяви напрегнато.

– Дотук! Аз искам да вляза у дома!

Кирил се опря с рамо на вратата. Майка му тихо пъшкаше от другата страна, опитвайки се да удържи натиска, но Кирил се оказа по-силен.

След половин минута двойката вече беше вътре.

– Какво е това?! – Наталия оглеждаше шокирано всичко наоколо.

– Какво направи тук? – прошепна Кирил с невярващ глас.

Пред тях се разкри гледка, сякаш извадена от филм на ужасите. Някои вещи бяха разхвърляни по пода, а цялата мебелировка и техника липсваха.

– Къде е диванът ми? Къде изчезна шкафа? Защо сте махнали телевизора? – Наталия беше в състояние на ступор.

– Мамо, какво става тук?! – Кирил разтърси майка си за раменете.

До този момент Маргарита Сергеева старателно избягваше да ги погледне в очите. Тя въртеше глава настрани, но след разтърсването разбра, че няма да може да се измъкне мълчешком.– Не исках… Не знаех… Те ме излъъъъгахааа, – ридаеше жената.

– Така, Маргарита Сергеевна. Няма да стане с жалост. Говорете бързо и ясно, какво направихте с апартамента ни?! – Наталия нямаше намерение да стои мълчаливо настрана.

– Заминахте на почивка… – жената шумно се изсекна. – Ключовете ми оставихте…

– Такааа, това го помним. Продължавайте, – окуражи синът Кирил майка си, която внезапно замълча.

– Ами аз… исках и аз да видя морето. Никога през живота си не съм била на море, – тя погледна жално сина си. Дори котката от „Шрек“ не можеше да бъде по-убедителна и трогателна. Само че ефектът върху децата беше нулев.

– И ние ти обещахме да покрием част от сумата, половината. Останалото трябваше сама да спестиш, – напомни й Кирил.

– Дааа, а как да спестя, като трябва и маникюр да си направя, и на козметик да ида? – започна да плаче тя.

– Нищо лошо не исках, само да изкарам една малка сума, – прошепна през сълзи Маргарита Сергеевна.

– Мамо, какво направи? Къде са нашите мебели? – Кирил произнесе отчетливо всяка дума. Беше му омръзнало да слуша риданието на майка си.

– Ами… една колежка отдава апартамента си под наем за кратки срокове. Каза, че е много доходоносно. Така реших, защо да стои апартаментът ви празен две седмици, като може… да донесе пари? И ето… – тихо прошепна Маргарита Сергеевна, сведе поглед и се смути.

– Каквооо?! – Наталия се хвана за главата.

– Ти си давала нашия апартамент под наем за нощувки?! – Кирил явно знаеше, че майка му има особености, но този път тя надмина сама себе си.

– Колежката ми помогна, – призна тя. – И всичко беше наред цели две седмици. А вчера някаква двойка плати за два часа. Те дадоха парите предварително и трябваше да оставят ключовете в пощенската кутия. А когато отидох… ето – Маргарита Сергеевна отново избухна в сълзи.

– Така, Кириле, веднага се свържи с полицията! – Наталия грабна телефона си.

– Не исках, – проплака още по-жалостиво свекървата, като се обърна към снаха си. Наталия само я изгледа сурово.

– Как въобще ти хрумна да отдаваш нашия апартамент? И то под наем за краткосрочно настаняване!

Кирил стоеше мълчалив и се опитваше да проумее случилото се.

– Полицията ще е тук след пет минути, – Наталия уверено влезе в стаята с телефона в ръка.

– След пет минути?! – свекървата трагично се вцепени. – Може би е по-добре да си тръгна? Защо да се мотаят хора тук…

– На място стой! – остро отсече Наталия. – Ами ако се окаже, че съучаствате с крадците? Кой знае, може всичко това да е по ваша идея!

Маргарита Сергеевна пребледня, застина и започна да мига като уплашена риба, изваденa на сухо.

– Какво говорите?! Аз… аз не исках! Случайно стана всичко… – тя заекваше и пелтечеше.

– Наташ, може би малко прекаляваме? – тихо каза Кирил, обръщайки се към жена си.

– Никакво „прекаляваме“, – отряза тя, без да спира да гледа свекърва си. – Нека това да е урок. Следващия път ще мисли, преди да прави такива глупости.

След няколко минути пристигнаха полицаите. Бързо разпитаха и записаха показанията, а Маргарита Сергеевна, бледа като призрак, отговаряше на въпросите им, ту хълцайки, ту въздишайки.

Оказа се, че всичко е организирано от колежката й, която е убедила свекървата в доходоносната идея за краткосрочни наеми. Именно тя стои зад кражбата. За щастие мебелите бяха върнати, но горчилката от случилото се остана.

Оттогава Маргарита Сергеевна е по-тиха от водата и избягва да споменава каквито и да било свои желания пред децата. Дори думата „круиз“ не смее повече да произнесе.

Дереккөз