— Какво си направила? — пискаше свекърва ѝ. — След три дни имам юбилей, как ще се появя пред гостите в такъв вид?

— Андрей! Андрей, веднага ела тук! Виж какво направи жена ти! Тя ме обезобрази! А сега какво да правя? Изгони я веднага!

***

Ксения мечтаеше за дъщеря. Искаше ѝ се да ѝ плете плитки, да купува красиви дрешки.

Когато Ксюша разбра, че с Андрей ще имат момиченце, щастието ѝ нямаше граници. Нарекоха дъщеря си Лия. Момичето се роди с дълга черна коса.

След раждането на детето, съпрузите планираха поне година да живеят заедно с майката на Андрей.

Елизавета Вячеславовна беше против, но не казваше нищо на сина си. Бояше се, че избухливият Андрей ще се ядоса и ще прекъсне отношенията си с нея.

Имаше и такива случаи. Вече на два пъти конфликтите между сина и майката възникваха заради Ксения.

Елизавета Вячеславовна, която цял живот беше работила на ръководна позиция, изискваше подчинение от снаха си, но Ксюша не възнамеряваше да се огъва само защото Елизавета беше свекърва.

Най-много проблеми Ксения изпитваше по време на бременността:

— Престани да ядеш толкова много — казваше свекърва ѝ. — Ще качиш поне тридесет килограма по време на бременността! С тези килограми ще се бориш поне още няколко години! Как ще живееш с този излишен товар?

— Някак ще се справя — весело отвръщаше Ксения. — Много жени след раждане, докато кърмят, отслабват бързо. Надявам се и аз да си върна формата.

— Да бе, разбира се — кривеше се свекърва ѝ. — Видях близките ти роднини, мога спокойно да кажа, че генетиката ти не е добра.

— За няколко месеца няма да стане. Трябва още сега да започнеш да мислиш за фигурата си!

— Мамо — намесваше се Андрей в спора, който напираше да се разрази. — Да не би да ти е жал за храната на Ксюша?

— Не ми е жал за храната, жал ми е за теб! Как ще живееш с дебела жена? Влюби се в красива, стройна, а сега…

— Мамо, какви са тези стереотипи? — защитаваше съпругата си Андрей. — Ще обичам Ксюша такава, каквато е! Излишните килограми не влияят на отношенията ни.

— Сега така говориш — възразяваше Елизавета Вячеславовна. — Ще видим какво ще кажеш след раждането!

Ксения с удоволствие би се преместила да живее отделно, но възможност за това в момента просто нямаше.

Съпрузите още преди бременността бяха купили апартамент на етап строеж. Сградата още не беше готова за въвеждане в експлоатация, строителят обещаваше след два-три месеца да даде ключовете на собствениците.

В апартамента трябваше да се направи ремонт, така че за преместване можеше да се мисли най-рано след година.

***​​Ксения, след изписването си от родилния дом, се върна в апартамента на свекърва си и веднага се натъжи: детският кът, който с любов беше създала със собствените си ръце, Елизавета Вячеславовна беше променилa.​​

​​Свекървата обясни на младата майка:​​

​​— За какво са ти тези рисунки по стените, и то толкова нескопосани? Ако не можеш да правиш нещо, Ксения, по-добре не се заемай! На детето му е все едно, какви тапети има в стаята.​​

​​Като се настаните в собственото си жилище и го подредите, правете каквото искате. А тук – аз ще правя ремонт!​​

​​Закрих рисунките ти, белият килим, който постави до креватчето на детето, изхвърлих. Само ще събира мръсотия.​​

​​Съдейки по това, че не обичаш много да чистиш, детето постоянно ще диша прах.​​

​​Освен това, без плюшени играчки – в тях се натрупват всякакви вредители. Няма залъгалки – да не разваля захапката.​​

​​И още… А, да, къпането задължително в солена вода, никакъв сапун!​​

​​Ксения отчаяно спореше със свекърва си за правото си да бъде майка. Често казваше на Елизавета Вячеславовна:​​

​​— Разбира се, ценя съветите ви, но позволете ми сама да решавам как да храня, къпя и обличам детето си.​​

​​Вашите представи за майчинство са малко остарели.​​

​​Разбираемо е, Андрею вече е почти на тридесет и пет. Много време е минало.​​

​​— Аз по-добре знам, — ядосваше се Елизавета Вячеславовна, — майчинството, както казваш, няма срок на годност, моите съвети никога няма да излязат от мода! Слушай ме, Ксения, и ще бъдеш щастлива.​​

​​Андрей също често спираше майка си, което дълбоко я обиждаше:​​

​​— Не разбирам, сине, откога мнението ми престана да бъде авторитетно за теб? И ти ли, както Ксения, смяташ, че се меся в неща, които не трябва?​​

​​— Мамо, моля те, позволи ни да бъдем родители! Ако имаме нужда от помощта ти, със сигурност ще те помолим. Не налагай мнението си.​​

​​Ксения е майка, и тя най-добре знае кое е най-правилно за нашата дъщеря!​​

​​***​​

​​Когато Лия навърши шест месеца, Елизавета Вячеславовна започна да говори за подстригване:​​

​​— Задължително е да подстрижете детето нула номер, преди да навърши годинка!​​

​​— Защо? — учуди се Ксения.​​

​​— Така се прави, — отговори Елизавета Вячеславовна, — за да пораснат косите ѝ здрави и красиви.​​​​— Те и без това са красиви. Вижте какви гъсти са. Още малко и ще можем да плетем плитка.​​

​​Косата на малката наистина беше разкошна – черна като въглен, къдрава, растеше много бързо. Ксения не можеше да дочака момента, в който ще украси дъщеричката си с първата панделка.​​

​​Елизавета Вячеславовна продължаваше да настоява на своето.​​

​​С ремонта в собствения си апартамент успяха да се справят по-рано, Андрей и Ксения напуснаха жилището на Елизавета Вячеславовна и най-накрая заживяха самостоятелно.​​

​​Свекървата често идваше на гости и продължаваше да критикува снаха си. Веднъж завивки, с които леглата бяха опънати, не подхождали на интериора, друг път пердетата били грозни, а детето – прекалено рошаво.​​

​​Що се отнася до косата на Лия, за Елизавета Вячеславовна сякаш имаше някаква мания:​​

​​— Ксения, след три седмици тя ще навърши годинка. Трябва да я обръснем!​​

​​— Първо, Елизавета Вячеславовна, някъде четох, че децата се подстригват след годинка. И второ, това не е задължително. Някои хора не вярват в този обичай и нищо лошо не им се случва.​​

​​— И мен, и теб, и Андрей – всички ни обръснаха – ядосваше се Елизавета Вячеславовна. – Трудно ли ти е да закараш детето при фризьор? Дори не е нужно да я возиш никъде, просто купи машинка и готово!​​

​​Ксения се надяваше свекърва ѝ все пак да прояви здрав разум и да остави малката Лия на мира.​​

​​Въпреки това, усещането за нещо лошо не напускаше жената. Струваше ѝ се, че Елизавета Вячеславовна е намислила нещо, и интуицията на Ксения не я подмами.​​

​​***​​

​​Ксения се подготвяше за рождения ден на майка си. Искаше да изглежда прилично, затова си записа час при фризьор и за маникюр. Тържеството трябваше да бъде в неделя, а в съботната сутрин Ксения се обади на свекърва си:​​

​​— Елизавета Вячеславовна, здравейте. Днес свободна ли сте?​​

​​— Всъщност, да. Защо?​​

​​— Бихте ли могли да поседите с Лия за няколко часа? Записала съм си час за боядисване и още исках да оправя ноктите си.​​

​​— Какво, послуша моя съвет? – язвително попита Елизавета Вячеславовна. – Реши най-накрая да се погрижиш за себе си?​​

​​Ксения направи вид, че не забеляза закачката, и продължи:​​

​​— Храна за Лия ще донеса, не се притеснявайте, няма нужда да готвите. Ако искате, може да излезете на разходка с нея. Ако трябва, ще донеса и количка.​​

​​— Ще остана с детето, добре, ама в замяна на услуга! Ще разтребиш вкъщи. Вчера цял ден ме боля глава, не можех да стана от леглото и нищо не свърших.​​

​​— Добре – съгласи се Ксения. – Уговорено!​​

​​Ксения закара дъщеря си при свекърва си, даде няколко препоръки на Елизавета Вячеславовна и замина към фризьора.​​Щом Ксения седна в креслото, в душата ѝ се надигна вълна от страх. По някаква причина се появи безпокойство. Жената не разбираше какво точно се опитваше да ѝ каже интуицията.

По време на паузите тя няколко пъти звъня на свекърва си, а Елизавета Вячеславовна я успокояваше:

— Всичко е наред, Лия яде, сега си играе. Може малко по-късно да се разходим.

Лошото предчувствие не напускаше Ксения, затова тя се обади на мъжа си и го помоли:

— Андрюш, можеш ли за малко да се откъснеш от работа?

— Да, сега няма клиенти, тихо е. А какво е станало?

— Иди, моля те, до майка ти. Аз съм в момента във фризьорския салон, вече приключват с боядисването. Лия я оставих при нея. Имам някакво гадно чувство, не мога да си обясня защо.

— Ама недей така, — засмя се Андрей, — просто ти и Лия досега никога не сте се разделяли за дълго, затова, вероятно, се тревожиш.

— Може би. Но все пак изпълни молбата ми, не мога да си намеря място.

Андрей обеща да отиде до майка си и след това да се обади. Измина час, но обаждане от мъжа ѝ така и не последва. Ксения сама набра номера му.

Андрей не вдигаше дълго време:

— Защо не се обаждаш? — разрази се Ксения срещу съпруга си. — Да не си отишъл?

— Отидох, — отвърна Андрей с такъв тон, че вътре у Ксюша всичко замръзна.

— Кажи ми веднага какво се е случило. Няма да чакам!

— Ксюша, само те моля, не се разстройвай. Не е нещо страшно. Мама е подстригала Лия.

Вътре у Ксения все едно всичко рухна: знаеше си, че нещо такова ще стане!

— Гола глава? — веднага попита тя.

— Пълно гола, — отвърна Андрей, — но няма нищо, даже изглежда сладурско.

Ксения не остана за маникюр. След боядисването, без дори да разгледа резултата си, тя побърза към дома на свекърва си.

Планът за отмъщение възникна в ума на Ксения мигновено. Нямаше намерение да пренебрегне тази постъпка на свекърва си.

***

Елизавета Вячеславовна изглеждаше доволна. Свекървата, държейки гологлавата внучка на ръце, се усмихваше щастливо:— Е, сега на Лийчето ще ѝ порасне здрава коса, точно като на баба ѝ. Нали, моя красавице? Дълга плитка ще носиш, чак до кръста!

Ксения не направи сцена на свекърва си. Усмихна ѝ се в отговор и попита:

— Да започна ли почистването? Нямам много време, трябва и у нас да сложа ред.

Елизавета Вячеславовна никак не очакваше такава реакция, самодоволната ѝ усмивка моментално се стопи.

Свекървата си мислеше, че снахата ще ѝ вдигне скандал, а Ксения обратно – изглеждаше спокойна.

Ксюша се събу и веднага се отправи към кухнята. Там тя сложи престилка и отвори чекмеджето, където се съхраняваха приборите.

— Японски, — помисли си тя, докато държеше тежък нож в ръката си, — остър, най-вероятно. Ще проверим сега.

Ксюша повика свекърва си:

— Елизавета Вячеславовна, може ли за минутка? Кажете ми, моля, с какъв препарат трябва да се почисти този плот?

Свекървата предаде внучката на сина си и отиде. Щом Елизавета Вячеславовна се обърна с гръб към нея, Ксения здраво се хвана за косата на омразната си свекърва и я дръпна назад.

Докато свекървата се бореше и опитваше да се освободи, Ксюша сряза плитката ѝ в дълбочина.

— Колко добре ви стои,— язвително каза снахата, хвърляйки плитката в краката на смаяната Елизавета Вячеславовна. — На юбилея си ще засенчите всички с красотата си! С почистването ще се оправите сама. Аз нямам време.

Елизавета Вячеславовна изписка…

На виковете се втурна Андрей. На мъжа му се наложи да раздели двете разгневени жени.

— Кракът ти да не стъпва повече в дома ми! — крещеше свекървата.

— Никак даже не искам — отвърна Ксения, взе детето и си тръгна.

Андрей не се разсърди на жена си за постъпката ѝ. Той застана на страната на съпругата си. Елизавета Вячеславовна обаче таеше обида към снахата си и вече не общуват.

Косата на малката Лия порасна – но се оказа кестенява и напълно права.

Дереккөз