Сергей стоеше пред огледалото, разглеждайки своя прясно изгладен сватбен костюм. Погледът му беше замислен, даже леко мрачен. В този момент до него се приближи Анастасия, най-добрата приятелка на булката.​

– Какво е това мрачно настроение, Сергей? – попита тя весело, но с лека нотка тревога. – Или си се отказал да се жениш? Ако Лиза те види такъв, може и тя да започне да се съмнява!​

Тя се опитваше да се усмихва, но в очите ѝ се четеше безпокойство. Настя го познаваше отдавна, може би дори по-дълго, отколкото Лиза. Именно тя ги бе запознала някога. Този ден трябваше да бъде повод за гордост от „работата“ ѝ, но вместо това я обзе неприятно чувство от унилото изражение на младоженеца.​

– А кой изобщо го е грижа какво ми е в главата? – въздъхна тежко той.​

– Престани с това, – тихо, но твърдо продължи тя. – Днес е сватбеният ти ден! Толкова важен ден, а ти си с такова изражение. Усмихни се, поне малко!​

Сергей се опита да се усмихне, но в очите му ясно се четеше настроението му. Изобщо не изглеждаше като човек, готов с радост да отиде в гражданското. Анастасия го виждаше, но не можеше да разбере причините. Едва наскоро се беше върнала от друг град – беше дошла специално за това събитие.​

Нямаше време за дълги разговори: Настя беше заета с посрещане на роднини и приготовления, а Лиза, както винаги, не спираше да говори, без да оставя място за други. И сега, гледайки Сергей, Настя започна да си мисли, че в тяхната връзка не всичко е толкова безоблачно, колкото изглеждаше.​

– Е, Сергей, хайде, имаме още малко време. Разкажи ми какво се е случило!​

– Какъв е смисълът? Вече нищо не може да се промени. Днес ще се оженим и това е – ще трябва да живеем така, както е. С години да влача този товар, може би дори цял живот.​

– Не разбирам. Когато заминах, ти беше буквално влюбен в Лиза до ушите. Какво се случи? – не се отказваше Настя.​

– Всичко се обърна с главата надолу, – Сергей уморено се отпусна на стола. – Всичко стана различно. Аз се промених, Лиза се промени, и животът около нас също.​

– Имаш предвид бременността ѝ? Но това е прекрасно! Винаги си искал деца, нали?​

– Разбира се, че съм искал, – въздъхна той, – но сега се съмнявам, че тя ще бъде добра майка. Интересуват я само дрехи и партита. И как изобщо се случи това? Винаги съм бил внимателен, винаги съм се пазил.​

– Чакай малко, – възкликна Анастасия, изумена, гледайки го, – значи, ако не беше бебето, изобщо нямаше да ѝ предложиш брак?​

Сергей стана още по-мрачен. Той и сам не се гордееше с всичко това, но не знаеше как да намери изход.– Но аз дори не го направих. Лиза ме постави пред свършен факт. Дойде преди две седмици или малко повече, показа ми бележка, че е бременна, и ме завлече в службата за гражданско състояние, за да подадем заявление. Дори не успях да помисля! Чувствам се, сякаш съм попаднал в някакъв ням филм, където само мен никой не чува, а всички останали се радват на живота.

– Слушай, съжалявам, че трябва да чувам това! Но ти си с нея вече две години! Трябваше да разбереш, че такова нещо може да се случи!

– В това е работата – не можеше. Казвам ти, винаги съм взимал предпазни мерки. Ако трябва да съм честен, дори не съм сигурен, че това е моето дете. Или че тя изобщо е бременна… А ако не е, какъв е смисълът от всичко това?

Сергей наистина изглеждаше объркан. Разбира се, като почтен мъж, той не можеше да изостави приятелката си в такова положение, но някакви неясни съмнения го мъчеха – съмнения, от които не можеше да се отърве.

С Лиза в началото всичко вървеше чудесно. През първата година тя се преструваше на скромна – именно това му допадна, но когато свикна и придоби повече увереност, започна постепенно да сваля маската.

Тази друга Лиза се оказа съвсем различна. И с времето Сергей започна да осъзнава, че може би тя не му харесва толкова много.

Дори мислеше да прекрати отношенията им, но така и не успя да го направи, а после всичко се завъртя… Сега вече е денят на сватбата, а той все още е погълнат от съмнения!

– Сережа, чакай малко, нима се жениш само заради детето? – попита Настя, сякаш прозряла истината.

– А имам ли избор?

– Разбира се, че имаш! Можеш да бъдеш баща и без печат в паспорта. Бях сигурна, че между вас всичко е наред, но щом нещата стоят така… Може би не трябва?

– Как така „не трябва“? Да се оженя? После ще се самоизям, познаваш ме! Ако тя наистина ще има дете, бракът е единственото правилно решение.

– Хм, може би си прав! Добре, трябва да тръгвам. Лиза сигурно вече ме чака. Обещах ѝ да ѝ помогна с роклята. Не унивай, приятелю! Всичко ще е наред!

Анастасия си тръгна, а Сергей остана сам със своите мисли. Всъщност той не искаше да се жени, но и да бъде разглеждан като предател също не искаше. Освен това, чисто човешки, искаше да постъпи правилно.

Той се надяваше, че всичко някак ще се подреди. Лиза ще роди и ще се поуспокои. Ще стане добра съпруга, а той ще се постарае да бъде добър съпруг.

В крайна сметка, нали някога между тях имаше и любов, и страст? Наложи ли се, могат ли тези неща да се възвърнат?Сергей и Лиза живееха в съседни къщи. На Настя не се наложи да ходи далеч. Само след няколко минути тя тичешком влезе в стаята на булката и я целуна по бузата, усещайки не особено приятна миризма.

– Да не си пушила? – попита тя недоволно.

– Толкова съм напрегната! Само една! – призна виновно Лиза, а другата ѝ приятелкаМарина зад гърба ѝ се усмихна многозначително.

– Но ти си бременна! – възмути се Настя.

– Казах ти – само една! По-добре ми помогни да стегна връзките на корсета! Марина с тези нокти едва не ми скъса роклята!

Погледът на Марина беше по-красноречив от думите на булката. Нещо там не беше наред…

Настя помогна да стегнат връзките на роклята и Лиза изглеждаше великолепно. Само че очите ѝ не блестяха от щастие, както би трябвало в такъв ден.

Лиза се приближи до тоалетката и отпи глътка шампанско, усещайки осъдителния поглед на Настя.

– Но срокът е още съвсем малък! Нищо няма да се случи!

– О, Лиза, стига вече. Настя все пак скоро ще разбере. Няма никакво бебе! – каза с триумфална усмивка Марина.

– Как така няма?

– Ами така! Леля ми ѝ направи една фалшива справка, за да вразуми Сергей. Той взимаше да се отдръпва, хлад пробяга между тях. Лиза се разстрои и аз ѝ предложих този план! – изстреля приятелката.

– Марина, ама защо? – обидено попита Лиза.

– Ох, я стига! Не мислиш, че Настя сега ще хукне при Сергей и ще му разкаже всичко, нали? Все пак е денят на сватбата. Никой няма да постъпи така!

Анастасия ги погледна и двете с раздразнение. Тя обаче точно знаеше, че той не иска да се жени. Че го прави само заради детето. Тя не беше сигурна как е правилно да постъпи, но не се замисли дълго. Все пак той има право да знае истината!Настя излезе от стаята, уж уж, за да отиде до тоалетната. Затвори се там и изпрати съобщение:

– Лиза не е бременна. Това е сто процента. Оттук нататък решавай сам!

След няколко секунди дойде отговорът:

– Благодаря!

Анастасия вече знаеше, че когато излязат от входа, Сергей няма да чака годеницата си пред лимузина. Най-вероятно точно сега той сваля костюма си или направо бяга с него. Познаваше го добре и го обичаше като брат. Просто не можеше да позволи да направи такава грешка.

На Лиза не посмя да каже истината. Заедно с нея и Марина слязоха по стълбите, излязоха от входа и се насочиха към лимузина.

– А къде е Сергей? – попита Лиза Павел, който беше шаферът.

– Не знам. Мислих, че е тръгнал към теб.

– Тръгнал? – учуди се тя. – Сериозно ли? Но накъде?

Марина я побутна за рамото и прошепна на ухото ѝ:

– Всичко е Настя! Казвам ти, тя със сигурност му е казала всичко!

Лиза се обърна рязко, почти се заплете в собствената си рокля. Беше готова да хвърли букета си по Настя, но зад нея вече нямаше никого. Приятелката ѝ беше изчезнала, сякаш изобщо не беше излязла заедно с тях.

– Къде е тя? – викна Лиза.

Павел невъзмутимо я гледаше, без да разбира какво се случва.

– Какво е станало? – само попита той.– Е, сватба май няма да има! – каза Марина, правейки гримаса. – Младоженецът се отказа!

Хората наоколо започнаха да се оглеждат, въздишайки и ахкайки. Повечето гости вече чакаха в гражданското. Добре поне, че не всички станаха свидетели на този срам.

След половин час Сергей и Настя спокойно се разхождаха по крайбрежната алея, наслаждавайки се на лекотата на момента и усещането за свобода.

– Ето как се измъкнах! – произнесе Сергей с облекчение.

– Честно казано, изобщо не очаквах, че Лиза е способна на такова нещо – заяви Настя.

– Благодаря, че ми каза истината. Щом получих съобщението ти, веднага хукнах. Знам, че това не е най-добрият начин да се разреши ситуацията, но просто не се сетих за по-добро. Родителите ми, разбира се, ще ме унищожат!

– Всичко ще бъде наред, не се тревожи. Само ги предупреди от по-рано. А между другото, бях сигурна, че ще те открия точно тук! – усмихна се Настя.

– А аз бях сигурен, че ти ще ме чакаш тук. Трябва вече да се връщаш в Подгорск, нали?

– Да, вече съм запазила билет. Тази вечер летя. А ти какво ще правиш?

– Мисля да отида при брат си, да остана малко при него. Да си разнообразя, отдавна не съм го виждал. Предай поздрави на твоя Льоня!

– Ох, Льоня! Представям си как ще се изненада, когато разбере, че сватба не е имало. Той искаше да дойде, но не успя.

– Е, няма страшно. Кажи му, че не е пропуснал нищо – засмя се Сергей.

Още малко си поговориха, топло се сбогуваха и тръгнаха в различни посоки, твърдо вярвайки, че утрешният ден ще донесе само добри неща.

Дереккөз