— Жена ти ми се държа грубо, а ти ми извикваш кола? Вместо това възпитай я, както трябва, или вече си забравил как баща ти ме караше да се засрамвам пред дядо ти и баба ти? Нищо ми няма, живот и здраве. И на твоята нахална жена нищо няма да ѝ стане, ако я прошляпаш два-три пъти с колана по нейните необятни телеса. Ще ѝ дойде само на полза.

Щом видя пълничката, весело усмихната Надя, Мария Семьонова изпита остро раздразнение. Не такава беше представата ѝ за бъдеща снаха и съпруга на любимия си единствен син Герман, за чието щастие, според нея, беше пожертвала най-добрите години от живота си с неблагодарния си съпруг Михаил и неговите безкрайни роднини.

Надя и Герман се бяха запознали в университета, където учеха в различни факултети. Надя беше студентка по икономика, а Герман – по технически науки. Още от началото ги свърза общата им любов към самодейността: Надя свиреше завладяващо на китара, а Герман… пееше. И то на различни езици – от малък имаше идеален слух. Да възпроизведе текст, който току-що беше чул на почти всеки език, не представляваше никаква трудност за него. Бързо разбраха, че са отличен дует, и още от първата репетиция започнаха да изнасят съвместни изпълнения до завършването си.

Мария беше убедена, че Надя изобщо не се вписваше в представата ѝ за бъдещата жена на сина ѝ. Надя беше нисичка, закръглена, с трапчинки на бузите, гъста тъмна къдрава коса и дребни черти на лицето. Герман ѝ беше пълна противоположност – висок, слаб, със светла права коса и леко издължено лице. Единствено очите им бяха еднакво тъмнокафяви, а кожата – светла. Въпреки че повечето от познатите намираха Надя за доста симпатична, Мария имаше съвсем друго мнение.

— На нея човек не може да погледне без сълзи, — редеше тя. – Мазнините ѝ вече текат, скоро за свинска мас ще се топи. Нахална, безочлива, а Герман е глупак, в устата ѝ гледа. Така ли трябва да се държи съпруга? Едно време свекървите можеха и с юмрук да възпитават, и нищо – всички сме живи и здрави. А сега уважаваме старшите и знаем какво е ред в един дом.

Според Мария, Надя била ужасна домакиня.

— В нейната квартира само на видимо място няма прах. А когато и да отидеш – винаги бъркотия. На мен сърцето всеки път се къса за сина ми. Нима той трябва така да живее цял живот? Домът ми беше стерилен, не по-зле от операционна зала. А при Надя? И готви ужасно. Нямало е нищо запечено и хрупкаво, само варено или печено. Дори салати не може да прави както трябва. Какъв е този салат без хубав дресинг? Наръсва някакви тревички и семена, полива ги с олио и – яжте каквото има.

Когато многократно и с търпение подсещаше сина си, че трябва да си потърси нова жена – по-добра домакиня и прилежна, Герман просто махаше с ръка:

— Надя ми е напълно достатъчна. Няма да я сменям с никоя, вече пет години сме заедно. Дай Боже, още петдесет да изкараме.

„Няма да стане това“, – мислеше си майката, връщайки се от дома на сина си.

Дори и Надя да се стараеше да впечатли свекърва си с ястия от източната кухня, както винаги не успя да ѝ угоди. Мария дълго оглежда и подушва ястието, но демонстративно отмести чинията след първата хапка.

— А не можеше ли да сготвиш нещо нормално? – недоволно промърмори тя и погледна към сина си. – Той затова ми е станал толкова слаб. С такива манджи и улично куче ще хване болест.

Надя, с усмивка, отговори на свекърва си:

— Мария Семьоновна, искате ли чай?— Не, благодаря. Миризмата на твоя чай ми предизвиква само гадене, — стисна устни жената.

Надя се ядоса:

— И какво толкова съм ви направила, че се държите така с мен? Не ви харесва как готвя, как говоря, как чистя. Къде е проблемът?

— Искаш да знаеш къде е проблемът? – запита саркастично свекървата. – Ще ти кажа къде. Замая главата на сина ми, а аз имах такива надежди за него. А ти го превърна в послушко, настройваш го срещу мен. Преди без моето мнение не можеше да направи и крачка, а сега просто ме информира за решенията ви. „С Надя решихме“. Как така решихте? А майка му забравихте ли да питате дали има какво да решавате? Ще родиш деца, после ще дотичаш при мен да ги гледам, докато ти не знам пред кого ще се увиваш като змия. Герман, значи, ще ги приеме като свои, твоите деца, а ти — доволна. Намери си наивник, нали. Но аз те виждам какво представляваш, безсрамнице, и няма да можеш да ме измамиш…

Герман, разбирайки, че разговорът отива твърде далеч, скочи и изведе майка си в коридора, като едновременно набра номера на таксито:

— Мамо, извиках ти такси. Веднага си тръгвай за вкъщи, татко те чака.

— Жена ти ми нагруби, а ти ми викаш такси? По-добре я възпитай както трябва! Или забрави как баща ти ме караше да стоя тихо пред дядо ти и баба ти? И нищо ми няма – жива и здрава съм. И с твоята нахална жена няма да стане нищо, ако размажеш ремъка по нея няколко пъти. Само ще ѝ подейства добре.

Герман въздъхна дълбоко:

— Осъзнаваш ли, че с думите и поведението си рушиш брака ми? Това ли е твоето разбиране за грижа за моето щастие? Или мислиш, че бъдещето ми зависи само от теб? Вече достатъчно изрече, затова те моля да си тръгнеш. Преди наистина да се скараме за цял живот. Моля те, мамо.

Когато майката си тръгна, Герман се върна в стаята, където намери Надя разплакана.

— Защо толкова ме мрази? – попита тя, избърсвайки червените и подпухнали очи. Герман седна до нея и я прегърна.

— Надюшка, прости ми. Нямах представа, че майка ми е способна на такива думи. Обещавам ти, че повече няма да чуеш нещо подобно от нея. Ще бъдем заедно, завинаги.

— Ами ако не престане? Ако продължи така? – прошепна през сълзи Надя. Лицето на Герман стана сериозно.

— Тогава ще се наложи да ограничим контактите си с нея.По това време Мария се въргаляше по килима в хола и крещеше на съпруга си да извика лекар.

— Наистина ли не виждаш колко ми е зле? Веднага звъни на бърза помощ! Или чакаш да умра?! — пискаше тя.

Михаил сви рамене:

— Ами не за първи път виждам…

Към него полетя такъв порой от нецензурни думи, че мъжът грабна телефона и започна да набира номера на бърза помощ. Екипът пристигна след петнадесет минути.

— Какво се случи? — попита фелдшерът, възрастен мъж.

— Зле ми е. — произнесе драматично Мария, извивайки очи. Фелдшерът мълчаливо измери кръвното налягане и пулса, погледна в устата ѝ и провери зениците.

— Няма нищо притеснително. Никакви промени. Тогава за какво става дума?

— Върни ми сина! Твоята жена още може да роди! — крещеше свекървата.

— Имаш болна пациентка, която умира, а ти казваш, че няма нищо сериозно?! — извика Мария със страст, забравяйки, че минута по-рано стенеше и едва говореше.

Лекарят се усмихна подигравателно:

— Скъпа, на вас не ви трябва терапевтична, а психиатрична помощ. По-всичко личи, че имате истеричен пристъп. Тук няма на какво да помогнем.

Докато Мария премисляше как още да аргументира състоянието си, медиците спокойно си тръгнаха.

Михаил се кискаше безшумно:— Твоите номера вече са известни на всички в бригадата. Хайде, стига се прави на ударен!

Съпругът едва не беше изгонен от апартамента от съпругата си. На Мария й стана обидно до сълзи: в нейното време мъжът й не само не я защитаваше пред родителите си, но дори сам не се свенеше да вдигне ръка срещу нея. А синът й… как се случи така, че не запамети нищо от бащиния пример и сега се оглежда в устата на тази самонадеяна жена? Къде е онзи страх и уважение, които младата снаха би трябвало да изпитва към родителите на мъжа си? Къде е респектът? Вместо това Херман сам я изпрати. Сигурно сега седи с онази безпардонна жена и я утешава, вместо да й обясни как се държи с възрастните. Ах, вече времената не са същите, иначе лично щеше да я издърпа за плитките.

Михаил въздъхна тежко: той прекрасно разбираше защо жена му бе толкова озлобена срещу света. В крайна сметка, и той като млад правеше това, което заповядваха родителите му. Не искаше да упреква жена си, но майка му настояваше, и той изпълняваше нейните желания. Когато се роди синът им, най-накрая спря да я закача. А Мария, наранена и ядосана на съпруга си заради това, че някога е вдигал ръка срещу нея, постепенно се превърна в истинска фурия. Това особено се усили след смъртта на свекърите. Тогава Мария започна да мечтае, че един ден, когато синът й порасне и се ожени, тя ще „възпитава“ снаха си по същия начин. Но, съдейки по яростта на Мария, Херман бе провалил всичките й планове.

„Браво на него,“ помисли си Михаил. „Събра смелост да се изправи срещу майка си, не като мен. Нито помири жените в живота си, нито сам стана отговорен. Вместо това я направих такава злобна жена, която сега държи целия ни дом в напрежение. Даже няма как да си тръгнеш от нея, защото чувстваш, че й дължиш за всички трудни моменти в младостта й.“

Няколко седмици по-късно Херман беше зарадван с новина от жена си: тя беше бременна. Щастливият мъж отиде при родителите си, за да им съобщи, че ще стават баба и дядо. Майка му се стъписа, когато чу новината:

— Какво? Жена ти е бременна? Сигурен ли си, че е от тебе?

Херман с каменно лице се обърна и тръгна към вратата:

— Докато не се извиниш на Надя, няма да идваш у нас, нито да ни звъниш. Всичко хубаво, мамо.

— И няма да дойда!! — извика разгневено Мария. — Никога няма да призная това дете за свой внук!

Но когато детето се роди, Мария все пак отиде в болницата да види младата майка. Надя обаче отказа среща с нея, но това не беше проблем за Мария. Тя даде голяма банкнота на една сестра и прошепна:

— Откъсни кичур от косата на детето. Не вярвам, че е мой внук.

Сестрата се оказа находчива и след десетина минути донесе тъмно кичурче, увито в парче хартия.

— Цялата си прилича на майка й — намигна тя. Мария стисна устни и излезе. Чувствайки се победоносна, тя бързаше към дома с една цел — да докаже на сина си, че е права. Да разбере той, че неговата „обожавана“ жена е родила дете от друг, и да започне да слуша родната си майка, а не „тази безсрамница“.

Две седмици по-късно Мария се появи триумфално у дома на сина и снахата. В чантата си носеше неразпечатан плик с резултатите от ДНК анализа.Едва влизайки в апартамента на младите родители, Мария тържествуващо възкликна:

— Е, хайде, покажи отрочето си, това не е твоят син. Ето доказателството!

Тя подаде плик на Херман и седна срещу него, изпивайки го с поглед. Надя, с бледо, но решително лице, се приближи към съпруга си:

— Какво значи това?

— Сега ще видим — спокойно отговори мъжът, отваряйки плика и изваждайки сгънат лист хартия. — Така… Вероятност за кръвно родство… 99,98%. Мамо, разочарована ли си?

— Не може да бъде! — Мария скочи от мястото си и хвърли изплашен поглед към снаха си. — Ти предварително си подменила всичко! Знаеше, че няма да ти повярвам, и го уреди предварително!

— Това вече не е смешно — хладно отговори Херман и отвори вратата. — Ти сама направи своя избор. Повече не идвай.

На Мария се наложи да си тръгне разочарована. Колкото и след това да звънеше на сина си, й отговаряше студеният механичен глас:

— Абонатът е извън зоната на обхват. Изпратете съобщение или опитайте по-късно…​

Дереккөз