— А защо сте решили, че нямам право да прекарам лятото на тази вила? – възмущаваше се Лидия Сергеевна. — Аз съм отраснала в тази къща, цялото ми детство мина тук!
— Лельо Лидо, моля ви, почакайте. Миналата година вие получихте пълната сума за тази вила!
Защо не ни уведомявате, идвате, отключвате вратата с ключа си? Държите се като собственик в наше отсъствие!
Преди 2 години Вера стана щастлив собственик на уредена вила. Жената, заедно със съпруга си, събираше за мечтата си почти 8 години — много ѝ се искаше да има кътче, където да се наслади на спокойствие далеч от градската суета.
Подходиха към избора на къщата много внимателно, обикаляха огледи, сравняваха околните населени места, опитвайки се да разберат кое е най-доброто.
Съпругът на Вера, Михаил, беше запален по риболова, затова за него беше важно вилата да е близо до водоем.
За Вера рибата изобщо не беше интересна – тя мечтаеше сутрин да се любува на гората през прозореца и да ходи за гъби и плодове.
Въпреки че семейството на Вера имаше вила, тя принадлежеше на нейната родна леля, Лидия Сергеевна.
Когато, първо майката на Вера, а след това и баба ѝ починаха, лелята се вкопчи със зъби и нокти за вилата и се бореше за нея по всякакви начини:
— Вера, бъди съвестна! Откажи се от твоя дял! Нима ще делим къщата на моите родители? На теб от майка ти и така ти остана апартамента от наследството.
Аз не съм претендирала за него, въпреки че съм сестра на Нина. Остави ми поне вилата!
Аз не ти забранявам да идваш тук, вратата на този дом винаги е отворена за теб и Михаил! Подпиши документите, покажи човечност.
Вера се съгласи с молбите на леля си и се отказа от дела, който се полагаше на майка ѝ и на нея по закон като наследница от първи ред.
След подписването на документите Лидия Сергеевна стана единственият собственик на здравата къща, разположена на шест декара.
Но веднага щом документите бяха подписани, отношението на лелята към племенницата се промени – няколко пъти Вера и съпругът ѝ опитваха да я помолят да отседнат във вилата за почивка, но Лидия Сергеевна винаги намираше уважителна причина да им откаже:
— Вера, по-добре да не идвате на вилата засега. Там започнах ремонт — ще слагам нови тапети, ще боядисвам таваните.
В някои от стаите подът е изгнил, трябва да се смени. Няма да можете да си починете, навсякъде има мръсотия! Като свърша с ремонта, тогава ви чакам.След два месеца Вера повтори опита – тогава Лидия Сергеевна ѝ отказа, като се оправда с болест:
– Чувствам се много зле, лежа неподвижно в градския апартамент. На вилата не съм ходила вече цял месец!
Прости, Вера, не мога да дойда, за да те посрещна. Ключовете също няма да ти дам! Хайде да отложим посещението? Щом се почувствам по-добре, веднага ще ти се обадя.
Вера разбра, че просто не искат да я виждат на вилата, затова престана да ходи там, а след две години реши да купи собствено парче земя за себе си и семейството си.
***
Сподели плановете си с братовчедка си Алёна, която беше дъщеря на Лидия Сергеевна – роднините периодично поддържаха връзка, опитвайки се да запазят добри отношения:
– Никакъв късмет нямаме, – оплака се Вера, – с Мишо не успяваме да стигнем до компромис! Каквото харесва той, не ми допада на мен, а каквото харесвам аз, не му се нрави на него!
Изопнахме си нервите до краен предел! Жалко, че в селото, където е вилата ни, никой не продава парцели. С удоволствие бих купила там една къщичка – хем близо до гората, хем до реката.
– Да, сега наистина е трудно да намериш нещо подходящо, – съгласи се Алёна, – ние помня колко време търсихме апартамент – почти година! Пари нямахме много, но непременно ни трябваше двустаен, семейството ни е голямо.
Успяхме да вземем един на по-ниска цена само заради това, че беше с „история“.
Нищо, Вера, и на вашата с Мишо улица ще изгрее слънце. Ще намерите своето!
Две седмици след разговора с Алёна Лидия Сергеевна неочаквано се обади на Вера:
– А ти наистина ли смяташ да купуваш вила? – попита роднината.
– Да, решихме с Мишо да станем градинари. А откъде знаете?
– Алёнка каза. Аз малко поразмислих и реших да ви помогна. Ще купите ли моята вила?
Вера се зарадва – предложението на Лидия Сергеевна решаваше всичките им проблеми.
– Само че имам едно условие, Вера, – продължи лелята, – никакви разсрочени плащания! Парите ми трябват веднага и в пълен размер!Как понякога става: вървиш на среща с роднини, съгласяваш се на разсрочено плащане и после години наред тичаш след тях, за да си вземеш парите!
— А колко искате за вилата, Лидия Сергеевна?
Лелята назова сумата и на Вера ѝ се зави свят — толкова пари тя и съпругът ѝ просто нямаха.
— Лельо Лидия, не може ли да ни направите някаква отстъпка? За съжаление, в момента не разполагаме с толкова средства… Цели 300 хиляди не ни достигат!
— Е, аз това и знаех! — възмути се Лидия Сергеевна. — Аз си късам вилата от сърцето, реших да помогна на племенницата, като видях, че отчаяно търси парцел. А ти не си съгласна с цената ми?
Е, потърси нещо по-евтино, може и да намериш! Знаех си, че не трябваше да се занимавам с теб!
На Вера ѝ се искаше толкова много да придобие тази вила, че реши да поговори със съпруга си и да вземат липсващата сума на кредит.
Когато Михаил чу предложението на роднината, направо замръзна:
— Е, този дом не струва чак толкова! Вера, леля ти просто иска да се облажи от нас! Тя отлично знае, че ако ни предложи да купим парцела, ти веднага ще се съгласиш.
Ние сме спестявали с мисъл за ремонт — с тази сума трябва да ни стигне не само за вилата, но и за обзавеждането ѝ. Брей, наистина е нагла твоята леля.
— Мишо, няма да имаме втори такъв шанс! Тя ще го продаде на някой друг и ние ще останем без вила!
Разбери ме, това място ми е толкова скъпо, там мина цялото ми детство! Това са спомени за баба, дядо, мама…
Мишо, готова съм да взема кредита на мое име, ще го връщам сама от заплатата си. Няма да искам и стотинка от теб! Моля те, хайде да го купим!
Михаил обичаше жена си и ѝ отстъпи. Взеха 300 хиляди в банката и цялата сума веднага предадоха на Лидия Сергеевна. Мишо настоя лелята да напише разписка.
— До това ли стигнахме — ядосваше се Лидия Сергеевна, докато пишеше с химикалката върху листа. — Роднини ли сме, че да ми искате някакви разписки?! Мислите, че ще ви излъжа?
Аз съм човек с кристално чиста съвест, никога с никого не съм говорила грубо, никого не съм мамила! Обидно ми е, Михаиле.
— Е, Лидия Сергеевна, такива са времената днес — сви рамене Михаил, — всеки има нужда от гаранции. Кога ще прехвърляме документите?— Наскоро, — промърмори Лидия Сергеевна, — ще ви звънна предварително.
Прехвърлянето на документите се проточи почти два месеца. На Михаил му се стори, че Лидия Сергеевна никак не иска да се раздели с вилата.
Наложи се малко да притиснат роднината, за да станат най-сетне собственици на желания имот.
***
До пролетта съпрузите живееха относително спокойно, дори през зимата прекарваха доста време във вилата – къщата бе отопляема, а там можеше да се живее целогодишно.
В началото на март Лидия Сергеевна изненадващо се обади на Вера и попита:
— Какви са плановете на мъжа ти за този уикенд?
Вера се учуди:
— Ще ходим на вилата. А защо? Имате ли нужда от нещо?
— Чудесно, тогава вземете и мен! Разсадът ми вече е пораснал, искам да го засадя в оранжерията.
Вера в първия момент не разбра какво има предвид леля ѝ:
— Ама вие какво, Лидия Сергеевна, също купихте вила? И къде? В нашето селище ли е?
— Нищо не съм купувала, — веднага се ядоса Лидия Сергеевна, — ще засаждам разсада си на моето място. Тоест, на вашето. Вера, обърка ме напълно!
Когато тръгвате, вземете ме! Рано сутринта в събота ще разпределя разсадените си чашки с домати, краставички и чушки по кутиите и ще ви чакам.
На Вера ѝ стана неприятно:
— Лельо Лидо, защо решихте, че на нашата с Михаил вила ще садите градината? Ние вече всичко сме планирали – искаме да преместим оранжерията, а тази година няма да садим зеленчуци. Ще купим торове и ще ги разхвърляме по двора. Почвата е бедна, трудно ражда.
— Как така „няма да садите”? — възмути се Лидия Сергеевна, — един месец труд ми отиде на вятъра? Семена покълвах, за разсада си се грижех, специални торове купувах. А вие, оказва се, без градина ме оставяте?!Вера се скара с леля си, Лидия Сергеевна изобщо не искаше да приеме факта, че вече няма да има достъп до градината. Когато съпругата в цветове му предаде същността на разговора, Михаил се подсмихна:
— Да, на твоята леля Лида наглостта никак не ѝ липсва. Продаде ни вилата, а още се чувства като стопанка там. Вера, дръж се по-строго с нея, за да не ти се качи на главата. И не я кани на гости! Твоята леля Лида е такъв човек — поканиш я за един ден, а тя ще остане месец!
И Вера, и Михаил работеха, затова можеха да ходят на вилата само през уикендите.
Наскоро двамата започнаха да забелязват, че в тяхно отсъствие в къщата се случват странни неща: в банята се появяват мокри кърпи от нищото, някой използва съдовете и не ги измива след себе си, изчезват дребни вещи като порцеланови статуетки от хола.
Михаил предположи:
— Подозирам, че твоята леля пак прави бели тук! Хайде да си устроим засада? Всяка вечер ще идваме тук и ще я дебнем?
Вера се съгласи.
Лидия Сергеевна беше заловена на местопрестъплението: през делничните дни тя идваше на вилата, отключваше с ключа си и си се разпореждаше в дома. Справедливите претенции на племенницата ѝ я разгневиха:
— Вера, добре ли си?! Това е къщата на родителите ми, имам пълното право да идвам тук! Какво, искаш да развалиш отношенията си с мен?!
— Лидия Сергеевна, върнете ключовете. Или веднага ще се обадя в полицията — заплаши Михаил. — Това е наше имущество, нарушавате закона!
— Ах, колко си умен — изръмжа Лидия Сергеевна. — Вера, що мълчиш? Кажи му да не ми крещи! Хайде де?!
Ключовете ѝ бяха отнети, а на следващия ден смениха ключалките. Лелята се обиди на племенницата си, и повече не си говореха.
Алёна не подкрепи майка си, а застана на страната на братовчедка си. Вера покани лелята чрез Алёна у дома за Нова година, но Лидия Сергеевна отказа. После разказа пред далечни роднини, че племенницата ѝ я ограбила.
Автор: Екатерина Коваленко
