— Таня, майка ми скоро ще пристигне, а ти нищо не си подготвила! — крещеше Сергей на жена си.
— Серёж, току-що се върнах от работа. Задържах се малко, — оправдаваше се Татяна.
— Какви глупави оправдания! Истинската домакиня трябва да успява с всичко! Трябваше да си вземеш почивен ден днес!
— Имам нов проект и трябва да го завърша. Какъв почивен ден, Сергей? Не ми плащат заплатата за почивни дни.
— Значи си заменила майка ми за работата си? Тя идва от друг град, а вкъщи е пълна бъркотия! Поне в магазина мина ли?
— Не, веднага се прибрах…
— Знаех си!
— …но по пътя поръчах доставка, — довърши Татяна.
— Пак ли ще ти докарат изгнили домати? Или прокиснало мляко? Таня, продуктите се избират лично! — ядосваше се Сергей.
На вратата се звънна, прекъсвайки неговата тирада. Беше куриерът от магазина.
Татяна разопакова продуктите, всички бяха с добро качество, и започна да приготвя вечерята.
— Сереж, ще ми помогнеш ли? Поне пропрахосмучквай у дома, измий си чиниите, — помоли тя.
— Нямам време, отивам на гарата да посрещна майка, — отказа съпругът.
— Но тя пристига чак след час?
— И какво от това, ще изчакам. Ами ако има задръствания и не успея? Не може да седне сама на гарата.
— Добре, тръгвай, — въздъхна Татяна.
Съпругът замина, а тя се захвана за работа: сложи пилето във фурната, приготви салата, почисти жилището. До пристигането на свекърва си с всичко беше готова.
****
— Татяна, пристигнахме! — чу се гласът на съпруга ѝ от коридора.
Тя излезе да ги посрещне.
— Здравейте, Тамара Михайловна, как пътувахте?— Ужасно! — отсече свекървата без поздрав. — Във влака беше задушно, по вагона тичаха деца, вдигаха шум. Главата ме цепи. Ето ти, вземи чантите.
Татяна помогна с багажа и покани свекървата на масата.
— Не, няма да ям преди лягане, ще си легна веднага — отказа свекървата. — Къде си ми постлала?
— В хола, ще донеса одеяло — отвърна Татяна.
— Не, в хола няма да спя. Ще отида във вашата стая, там леглото е по-удобно. Постели ми чисти чаршафи! — заповяда Тамара Михайловна и направи властен жест.
— Но… — опита да възрази Татяна.
— Никакви „но“! Чу ли какво каза мама? — прекъсна я Сергей.
— Ами ние какво ще правим?
— Ще спим в хола, няма да ни стане нищо. На мама ѝ трябва комфорт.
На Татяна се наложи да се съгласи, спорът със съпруга ѝ и свекървата беше безсмислен.
****
На следващата сутрин Тамара Михайловна стана по-рано от всички. Когато Татяна се събуди, Сергей вече беше отишъл на работа.
— Колко късно спиш, Таня — цъкна с език свекървата. — Твоят мъж вече отдавна е тръгнал, а ти дори не му приготви закуска.
— Сергей е на работа от осем, а аз започвам от десет. Винаги ставаме по различно време. А сутрин той не закусва — хапва нещо в стола на работа.
— Не яде, защото ти не му готвиш!
— Не, просто не иска. Мислите ли, че не съм предлагала?
— Значи не си му предлагала както трябва! Моят Сереженка винаги е имал добър апетит!
Татяна въздъхна, търпението към свекървата ѝ беше трудно. Тя сложи кафето да се вари и отвори прозореца, за да проветри.
— Какво правиш? — надвика се Тамара Михайловна. — Ще ме продуха! Затвори веднага!
— Ами тогава отидете в стаята! — не издържа Татяна.
— Не ми викай! Това е апартаментът на сина ми и аз ще седя там, където искам.— И аз живея тук.
— На гостуващи права!
Апартаментът, в който живееха съпрузите, Сергей беше купил още преди брака. И свекървата често напомняше на Татяна за жилището, защото тя нямала никаква зестра.
— Днес искам да се разходя из магазините, ще ми покажеш къде да пазарувам. Построили сте толкова молове, че човек може да се обърка! — спокойно продължи Тамара Михайловна.
— Днес ще се прибера късно от работа, помолете Сергей да ви помогне.
— Какво значи „от работа“? Сергей каза, че си взела отпуск специално за моето идване! — възмути се свекървата.
— Отпуск? — изненада се Татяна. — Кой ще ми даде отпуск сега? Имам горящ проект!
— Не напразно синът ми каза, че си зарязала всичко заради кариерата! Замени семейството с работа!
— Тамара Михайловна, нищо не съм заменила с нищо!
— Личи си! Със Сергей вече се уговорихме — ти ще ми помагаш с всичко, ще ми покажеш града, ще ме заведеш някъде. Какво, цяла седмица да седя сама в апартамента?!
— А защо не ме попитахте дали ще имам възможност да се разхождам с вас?
— Гледай ти! Идвам веднъж на шест месеца, длъжна си да намериш време!
— Тамара Михайловна, извинете, но аз не съм ви дъщеря. Имате син — нека той ви забавлява! — отговори Татяна и излезе от кухнята.
Кафето така и не си допи, бързо се приготви и замина за работа.
***
— Сергеичко, Сергей! — позвъни Тамара Михайловна на сина си веднага щом Татяна излезе от дома. — Жена ти… тя…
Последваха горчиви ридания в слушалката.
— Мамо, какво се е случило? — разтревожи се Сергей.
— Жена ти каза, че съм й никоя! И отказа да ми помага за каквото и да било! — направи драматична пауза и продължи. — Каза ти сам да се занимаваш с мен, щом си ми син! Обижда, кара се и се изнесе на работа, дори не ме почерпи с чай!
— Таня? Невероятно…
— Да, твоята Таня! Прикикрива се като кротка овчица, а крещи като фурия! Трябваше да чуеш! — Тамара Михайловна шумно се изсекна. — Сине, моля те, ела. Какво ще правя тук сама?— Мамо, но аз съм на смяна в завода, няма как да напусна. Няма кой да остане да се грижи за производството — оправдаваше се Сергей.
— Тогава застави тази твоята да дойде! Теб ще те послуша, на мен може да ми нагруби, разбира се. Лесно е да спориш с безпомощна възрастна жена — охкаше Тамара Михайловна.
— Мамо, не се тревожи! Сега ще ѝ се обадя веднага! Успокой се, легни, почини си малко.
***
След като приключи разговора с майка си, Сергей веднага звънна на жена си:
— Защо си обидила майка ми? — попита я грубо.
— Аз никого не съм обиждала, Сереж.
— Така ли? А защо тогава ми звъни цялата в сълзи? Трябваше да останеш днес с нея, да отидете заедно до магазините! А ти си я изоставила!
— Защо трябваше? Кой така е казал?
— С мама решихме, че така ще е по-удобно.
— По-удобно за кого?
— За всички!
— А защо, когато решавахте, забравихте да ме попитате?
— Мама ти каза още сутринта, можеше да се обадиш на шефа си и да поискаш разрешение да отсъстваш!
— Знаеш, че работя по сериозен проект! Вложих толкова усилия в него. Сега е изключително важно да го завърша и предам.
— Можеше да го предадеш на някой друг, какъв е проблемът?
— И някой друг да получи възнаграждението за него, така ли?
— За една седмица нищо нямаше да се случи!
— Е, това ти така го мислиш!
— Стига, писна ми да се карам с теб! Вземай си почивен ден и се прибирай вкъщи, мама те чака! — нареди Сергей и затвори телефона.
— Какво стана? Защо си толкова разстроена? — попита колежката ѝ Лариса, когато Татяна приключи разговора.— Ох, вкъщи е пълен хаос. Свекърва ми дойде и сега тя и мъжът ми постоянно ме притискат, — оплака се Таня. — Даже не ми се прибира.
— Толкова ли е зле?
— Не можеш дори да си представиш колко…
— Е, щом не ти се прибира вкъщи, значи не трябва, — намигна Лариса.
— Ама няма къде другаде да отида, Лар…
— Мисля, че знам как да ти помогна.
***
— Какво си въобразяваш?! — крещеше Сергей в слушалката.
Той се прибра вкъщи и не намери жена си там. Но не само това — и нейните вещи ги нямаше.
— Престани да ми крещиш, — спокойно отвърна Таня.
— Осъзнаваш ли какво стана днес? Мама тръгна сама из града, загуби се, почувства се зле. Аз напуснах работа, издирвах я половин вечер, а после я успокоявах! И всичко това само защото ти не можа да останеш с нея!
Таня се усмихна. Докато мъжът ѝ търсеше свекърва ѝ, тя събираше вещите си в неговия апартамент и благодареше на съдбата, че вкъщи няма никого. Това време ѝ стигна напълно, за да опакова всичко и да се изнесе.
— Е, прекарал си време с майка си, Сережа, — отвърна Таня на негодуванието му.
— Нормална ли си? Къде въобще си?! Веднага се прибирай! Не искам майка ми да страда заради твоите глупави постъпки!
— Не, Сергей, няма да се върна, — хладно каза Таня.
— Какво?! — изрева той. — А за майка ми помисли ли? А за мен? Аз сам ли ще оправям всичко това? Искам те вкъщи до час!
— Това е твоят дом, Сергей, не моят. Тамара Михайловна ми го показа ясно, — все така хладно отвърна Таня. — Този път ще останете сами с майка ти.
Сергей продължи да крещи в слушалката, но жена му вече не го чуваше — беше приключила разговора и блокирала номера му.
Колежката на Таня, Лариса, ѝ предложи апартамент, който наскоро си беше купила. Тя самата живееше в къща извън града със съпруга си и децата. А апартамента го бяха взели като инвестиция в недвижими имоти.
Таня успешно завърши проекта си, за което получи добра премия, повишение в длъжност и увеличение на заплатата. Все пак си взе отпуск, но този път го посвети не на свекърва си и мъжа си, а на себе си. Заедно с Лариса, която също искаше да си почине, те отлетяха на море и си прекараха чудесно. А когато Таня се върна, подаде молба за развод.
