— Юлия, почакай, няма нужда да си тръгваш никъде. Този апартамент вече е твой. Твоят съпруг преди време ми взе на заем пари, за да го купи, но така и не ги върна. Взех имота заради дълговете. Спокойно, остани тук сина си колкото искаш.
Тези думи Юлия чу от бившия си любим преди няколко години. Но дори и сега не можеше да повярва, че благодарение на неговите усилия не остана на улицата. Още повече, не можеше да приеме факта, че съпругът ѝ се оказал негодник и мерзавец.
Преди три години Юлия и Тимофей се ожениха. Те бяха обикновена двойка. Такива има милиони. Младите съпрузи веднага решиха да спестяват за собствено жилище, затова икономисваха всякак.
Но необходимата сума така и не се натрупваше. Колкото и да се стараеха с малкото си семейство, нещата не напредваха.
Двамата почти стигнаха до развод. Причината беше фактът, че Юлия забременя. Когато Тимофей научи за това, заяви:
— Юлия, полудя ли? Какво дете? Ние се местим от една наета квартира на друга. Парите не стигат. Направи нещо, няма да се справим с бебе. В противен случай ще останеш сама с детето.
Но младата жена тогава не се уплаши от тежките думи на съпруга си. Стараеше се да го успокои и увери, че всичко ще се оправи. А после Тимофей изненадващо прие идеята за бащинство. Макар пак да се мръщеше, че детето ще трябва да живее в наета квартира.
Един ден Тим се върна от работа радостен и доволен. Съобщи на изненаданата си съпруга прекрасна новина:
— Юлия, добре, че реши да запазиш бебето. Сега можем да купим апартамент. Стар, естествено. Но това не е проблем! Всичко ще е наред. Започвай да събираш багажа, аз вече търся вариант.
— Тимофей, откъде дойде това? Ограбил си банка ли? Такава сума? Почти нищо не сме спестили за три години. Как намери пари?
Но Тимофей се обиди и решително каза:
— Юлия! Аз съм мъж! Моята работа е да се грижа за семейството си. Не е твоя грижа откъде съм взел тези пари. Важното е, че ги има. И не се тревожи, всичко е законно. Приятел удържа обещанието си към мен.
Скоро апартаментът бе купен. Състоя се и преместването. А малко след това и бебето реши да се появи на бял свят – за радост на майка си и баща си. Юлия беше щастлива. Тя се отдаде изцяло на грижите за сина си.
Но на Тимофей новият член на семейството не донесе толкова радост. Оказа се, че децата имат нужда от памперси, млека, пудри и още куп неща. И така мъжът скоро се разочарова от наследника си.
С времето и Юлия вече не успяваше да му отдели толкова внимание, както преди. Тя се уморяваше, прекарваше всеки миг с бебето и не можеше да се грижи за външния си вид. Тимофей започна да ѝ прави забележки. Един ден дори заговори грубо:
— Юлия, съвсем се запусна! Погледни се в огледалото. На какво приличаш? Каква е тази опашка на главата ти? Къде са ти модерните костюмчета? Ходиш със стара, разтегната тениска. Набрала си килограми!
— Но Тимофей! Нямам време. Не искаш да ми помогнеш с нищо. Изведи Ванечка на разходка, а аз ще си взема една вана. Дори не помня кога за последно спокойно се къпах! Постой с Ванечка, докато отида при маникюристката, да си оправя ръцете!
— Дрън-дрън! Моята майка всичко успяваше! Отгледа ме съвсем сама! И ти трябва! А ти дори не готвиш. Храним се със супа от три дни!
— Тимофей, най-вероятно не помниш как е изглеждала майка ти, когато си бил бебе. После ѝ е било по-лесно, защото си пораснал. И баба ти е живяла с вас. Помагала е на дъщеря си с отглеждането ти!Тимофей само сви рамене и прекрати разговора. Но Юлия забеляза, че напоследък съпругът ѝ се е променил драстично. Той се връщаше късно у дома, прекарваше дълго време пред огледалото сутрин, а наскоро си купи скъп парфюм, заявявайки, че в семейството трябва поне един човек да се грижи за външния си вид. Иначе, каза той, синът им ще се срамува от родителите си.
Думите на съпруга обидиха Юлия. Но тя осъзнаваше, че той донякъде е прав. Напоследък се чувстваше все по-изтощена. Вместо да си позволи още един час сън, тя се подлагаше на физически упражнения или си правеше маски за лице.
С времето обаче нещата започнаха да се подобряват за Юлия. Иванчо порасна. Успяха да го запишат в детска градина. Вярно, че прекарваше там само първата половина на деня, но дори този кратък период позволи на Юлия да се съвземе и да си почине малко.
Тя се върна във форма, подстрига се и започна да изглежда по-млада. Даже по-хубава, отколкото беше преди раждането на първородния си син. А след това, Юлия успя да си намери и дистанционна работа.
Тя вече имаше собствени пари. Нямаше нужда да иска от съпруга си за козметика или други свои малки удоволствия.
Но Тимофей изглеждаше напълно безразличен към промените в жена си. Напротив, той винаги беше недоволен, прибираше се късно, караше се както на нея, така и на малкото им дете.
Синът им постоянно го дразнеше. Плачеше в неподходящ момент, искаше храна не навреме, играеше твърде шумно, а понякога беше капризен и отново заплакваше.
Малчуганът силно ядосваше Тимофей. Той му крещеше постоянно и дори вдигаше ръка, когато Юлия отсъстваше. Иванчо започна да се страхува от баща си като от огън. А макар първоначално да търсеше неговото внимание, с времето започна да го избягва.
Юлия се тревожеше от тази ситуация. Но Тимофей беше станал просто нетърпим. Той непрекъснато я упрекваше. Казваше, че не се грижи за възпитанието на сина си и прекарва времето си само за собствено удоволствие.
Напразно Юлия му обясняваше, че работи дистанционно, за да му помага. Затова не успява да се справи с всичко вкъщи. Тимофей не я слушаше.
Тя се опитваше да му обясни, че пред него стои само едно дете. Синът им е на едва три годинки. Все още е малък, за да разбира и спазва всички домашни правила.
Но Тимофей не приемаше никакви обяснения. Той обвиняваше Юлия, че е лоша майка. А също така не пропускаше да ѝ напомни, че тя и синът им живеят в неговия апартамент. А това значи, че трябва да уважават правилата, които той е наложил.
Юлия вече съжаляваше, че преди, още преди раждането на Иванчо, е съгласила апартаментът да се запише на името на Тимофей. Тогава ѝ се струваше, че документите са без значение. Да, жилището е негово. И какво?
Нали я обичаше и никога нямаше да я изгони. Колко много грешеше Юлия! Не минаваше и ден, без съпругът ѝ да ѝ напомни кой е господарят в този дом. Напразно тя го убеждаваше, че и тя е допринасяла за създаването на уют в новото жилище. Дори бременна беше, когато направи ремонта, лепи тапети и боядиса радиаторите.
Ами чистотата в апартамента? Нима това не беше нейна заслуга? Но Тимофей отказваше да чуе каквото и да е. Изглеждаше, че напълно е забравил, че някога е обичал Юлия и дори я беше отнел от най-добрия си приятел.
Той се беше превърнал в мърморещ и вечно недоволен мъж, който се наслаждаваше на своята власт и сила над собствената си съпруга.
И така времето минаваше. А веднъж, по време на вечеря, Тимофей равнодушно каза на жена си:
— Напускам те. Обичам друга. Ще плащам издръжката, както е нужно. Но апартамента ще освободиш. Това е мое имущество. Аз намерих парите, избрах подходящ вариант, купих го и уредих всички документи.
Давам ти срок — една седмица. Когато се върна, не искам да сте тук. Моята Лиза също чака дете. Малкото ни трябва да се роди в този дом. Аз съм неговият баща!— Но Тимофей, Ванечка също е твое дете. Ти също си негов баща! — възкликна изумена Юлия.
— Това още трябва да се докаже. Не е ясно с кого си се разхождала. Работеше до късно, дори за обяд вкъщи не се прибираше! Уморих се от теб. Уморих се от този шум и еднообразната храна. Искам да се развивам. Казах ти, че не искам това дете. А ти все пак направи както си реши. Сега оправяй последствията! Уморих се винаги да броя стотинките. Ти винаги си била меркантилна. Помниш ли как ме молеше да работя на две места, а самата ти изчезваше незнайно къде?!
— Тима, аз работех, за да съберем пари за апартамент! Нали помниш! Тогава мечтаехме да спестим и да купим свое жилище.
Тимофей се засмя гръмко:
— Ето! Ти си мечтаеше, а аз купих! Всичко е просто. Взимай се и изчезвай. Да не ви видя след една седмица! Аз ще поживея временно при Лиза. После се местим тук. Не искам да се засичате в тази къща. Намери си друго място за живеене!
Той отмести чинията настрани и стана от масата. Скоро след това Тим излезе от дома, оставяйки съпругата си и малкия им син.
Юлия остана в ступор. Тя просто не знаеше къде да отиде и какво да прави. Парите, които изкарваше дистанционно, не бяха достатъчни за живот и наем на жилище.
Жената бе в отчаяние. За нея нямаше изход. Да отиде при родителите си и да поиска помощ бе срамно. Някога баща й и майка й се бяха противопоставили на брака й с Тимофей. Те го обявиха за ненадежден човек. Времето показа, че са били прави.
Освен това у тях бе тясно. В родителския апартамент все още живееха по-малкият й брат и сестра. За Юлия и бебето място вече нямаше.
Замислена, тя започна да приготвя детето за разходка. На детската площадка други майки забелязаха състоянието й и започнаха да задават въпроси. А когато разбраха какво се е случило, я посъветваха да отиде в съда.
Не може мъж да изгони жена с дете. Дори ако апартаментът е на негово име! Юлия се поуспокои и реши да направи точно това.
Освен това тя се надяваше, че Тимофей просто е изпуснал нервите си. Сигурно той ще остави апартамента на нея и сина им. А самият той ще остане при новата си изгора. Нали не живее на улицата!
Но надеждите й не се оправдаха. След седмица на вратата се позвъни. Но на прага не стоеше Тимофей, а неговата майка. Вероятно той просто се срамуваше да гледа съпругата и сина си в очите. Затова бе изпратил свекърва й. Това помисли Юлия.
Елена Викторовна прекрачи прага и забеляза, че снахата дори не се е опитала да събере вещите си. Тя се намръщи и каза:
— Юлия, какво си позволяваш? Защо още не си събрала куфарите? Вечерта Тимофей ще дойде тук. А Лиза вече е готова за преместване. Толкова мило момиче! Каква красавица! И готви страхотно! Не като теб! Хайде, събирай си вещичките бързо и се махай!
— Елена Викторовна! Какво говорите? Къде да отида с детето! На улицата? Все пак това е вашият внук! Нима не ви е жал за него?
Свекървата сви рамене и изрече злобно:
— Тим ми каза, че преди бременността си се държала неподобаващо! Прибирала си се късно от работа, почти никога не си била вкъщи. Синът ми се съмнява, че има отношение към това дете. А чужди момчета не ни интересуват!
Ето, Лиза ще роди на сина ми кръвен наследник! Много добро момиче! Хайде, не губи време. Събирай се, иначе ще извикам полиция. Между другото, да ти дам един адрес. Там приемат жени като теб. Нарича се кризисен център. После ще се установиш, ще стъпиш на краката си, ще намериш жилище. Аз също сама отгледах сина си. Справих се! И ти ще се справиш.Изведнъж зад гърба на свекърва си Юлия чу познат глас. Тя се обърна и с изненада видя Кеша, бившия си любим, да стои до отворената врата. Това беше мъжът, когото тя някога напусна заради Тимофей. А сега той уверено каза:
— Юлия, почакай, няма нужда да ходиш никъде. Този апартамент вече е на твое име. Съпругът ти някога ми зае пари, за да го купи, но така и не ги върна. Аз взех имота срещу дълга. Спокойно, остани тук с детето си колкото пожелаеш.
Юлия стоеше объркана и мълчеше. Тя не разбираше какво става. А свекърва ѝ видимо се смути. Започна набързо да се приготвя да си тръгне. Но я спря гласът на Инокентий:
— Почакайте, Елена Викторовна! Защо не казахте на Юлия истината? Вие знаете какво се случва. Време е тя да научи откъде синът ви е взел пари за този апартамент.
Юлия погледна свекърва си и отново замълча. Жената обаче не искаше да каже нищо. Само прехвърляше тежестта от единия крак на другия, като ту пребледняваше, ту се изчервяваше. Изглеждаше, сякаш иска да потъне в земята.
— Добре, тогава ще разкажа аз какво се случи — каза Кеша с лека усмивка. Сега той се обърна само към Юлия:
— Юлия, знаеш колко те обичах. Искахме да се оженим. Но Тимофей успя някак да те привлече, и ти го избра. Аз не се противопоставих. Любовта е такова нещо, на сърцето не можеш да заповядаш. Пуснах те да тръгнеш по своя път, но не спрях да те обичам.
Мисълта, че си щастлива в брака, ме успокояваше. Най-важното е ти да си добре, останалото няма значение.
С времето болката притъпи. Дори започнах да се срещам с една жена. Оженихме се и вече имаме малка дъщеря.
Бях напълно забравил тази младежка любов. Всеки от нас е обичал някого в младостта си. Но малцина успяват да съхранят тази любов. Такъв е животът.
Един ден разхождахме се с моята Катя в парка и срещнах Тимофей. Той започна да прави неуместни намеци на съпругата ми, обсипваше я с комплименти. Запитах го как си ти и къде изобщо се намираш. И знаеш ли какво ми каза?
Той призна, че е направил голяма грешка. Казваше, че се оженил за теб просто защото винаги ми завиждал. Смятал, че винаги съм бил първи във всичко, и затова решил да те отнеме от мен — от злоба.
Сега твърдеше, че си му омръзнала. Постоянно работиш, мечтаеш за апартамент, караш го да спестява от всичко и да заделя всяка стотинка. А сега дори си бременна.
Каза ми, Юлия, че ще подаде за развод. Ти си отказала да се откажеш от детето, а той не искал да живее с теб и бебето в нает апартамент.
Моята Катя — тя е забележителна жена. Предложи на съпруга ти заем. Ние не се нуждаем от тези пари, имаме свой бизнес. Тя те съжали — теб и детето ти. И на мен ми беше жал за теб.
Дадохме на твоя Тимофей пари. Следяхме да купи жилище и да не ти поставя никакви условия за детето.
Такова беше споразумението. Тимофей трябваше да върне парите след три години. Те изтекоха, а дългът не беше върнат.
Наскоро го срещнах отново. Той каза, че е влюбен в друга и си тръгва от теб. Обеща да върне парите, когато продаде апартамента. Но помоли за време. Все пак трябваше да те изгони заедно със сина ти.
Бях шокиран от всичко това. Върнах се вкъщи и споделих с Катя. Решихме да ти помогнем. Не ни трябват парите за апартамента.Сега ще идем при нотариуса. Тимофей вече е там. Ще прехвърлим недвижимия имот на твое име. Живей тук с малкия си син.
Юлия не можеше да повярва, че всичко това се случва с нея. Да, някога тя наистина се срещаше с Кеша. Отношенията им бяха романтични, първата училищна любов дълго остава в сърцето. След училище те планираха да се оженят. Но родителите настояха младите първо да получат дипломите си.
А после от армията се върна приятелят на Инокентий – Тимофей. Те бяха приятели още от детската градина, живееха в един и същ двор. Но родителите на Кеша се преместиха в друг район, когато синът им трябваше да тръгне на училище.
Приятелството между момчетата се прекъсна. И едва сега Тимофей успя да намери стария си приятел чрез социалните мрежи.
Тогава Тим живееше с майка си и мечтаеше да се отдели от нея. Ето защо търсеше жена с жилище. Но такава не се появи на пътя му. Вместо това срещна Юлия. Тя беше нежна, симпатична и толкова обичаше приятеля му.
Тим завидя на тази любов. Той никога не беше изпитвал подобни чувства. И изведнъж си помисли, че Юлия би могла да го обича със същата любов. Започна да се грижи за нея. Призна на Кеша, че е влюбен, и го помоли да се отдръпне от пътя му.
И точно тогава Юлия започна да оценява хумора и закачките на Тим. Тя започна да отговаря на вниманието му и дори се съгласи да се срещат. Когато Кеша научи за това, той напусна града.
Повече от година страдаше и се измъчваше. Но срещна Катя. Младите се влюбиха истински, с пораснала, зряла любов. Те забравиха предишните си неуспехи в личния живот. И после решиха да се оженят.
Сега Юлия беше безкрайно благодарна на Кеша и жена му. Благодарение на тях тя стана собственичка на апартамент. Нямаше нужда тя и синът ѝ да се скитат по чужди домове.
Но въпреки това Юлия се чувстваше некомфортно в тази ситуация. Затова тя реши да върне парите за апартамента на части. Така се разбраха.
Юлия успя да стъпи на краката си. Дистанционната ѝ работа започна да носи стабилен доход. Момичето не забравяше за самоусъвършенстването – много учеше и изследваше различни практики.
Постепенно тя изплати апартамента. Сега това жилище беше наистина нейно. Освен това се сприятели с Катя. Често пиеха чай заедно и споделяха помежду си женските си тайни.
Как се развива животът на Тимофей и Лиза, не знаем. Надяваме се, че и те са щастливи в брака. А Юлия наскоро се омъжи. Новият ѝ съпруг намери подход към малкия Ванечка.
Освен това семейството очаква попълнение. Съпрузите много се надяват, че Ванечка ще има сестричка! Ето такива неочаквани изненади ни поднася понякога животът. Бог е непредсказуем.
Разказ, който ще ви накара да се замислите:
