На гледачката Лена я заведе приятелката ѝ: сама се страхуваше да върви, а въпросът беше сериозен – двама мъже едновременно ѝ предложиха брак, така че изборът бе наистина труден.

– Избирай със сърцето – посъветва Лена с обичайната си баналност. – Когото обичаш, за него се омъжвай.

– Ама аз обичам Петьо – махна с ръка приятелката. – Но няма да се омъжа за него: женкар е, има две бивши жени и пет деца. Цялата си заплата дава за издръжки, а аз съм скъпа жена, сама знаеш!

Лена не планираше да пита нищо гледачката, но беше неспокойна: на мъжа ѝ дадоха бонус на работа и той предложи да отидат някъде на море, да избягат от сивата, студена зима. Обаче Лена се колебаеше дали да заминат – колата на съпруга ѝ имаше проблеми, и вместо почивка, по-разумно би било да инвестират в ново превозно средство. Под влияние на тези съмнения тя се поддаде на изкушението и влезе в стаята на прочутата гледачка.

Стаята беше съвсем обикновена, без никакви аксесоари като свещи или препарирани сови. Срещу нея седеше незабележима жена с руса коса, сплетена на плитка, обикновено руско лице, облечена в дънки и пухкав пуловер, зад обикновена дървена маса. Уханието бе смесица от черешов тютюн и Dior Poison. На масата стояха пясъчен часовник, пепелник с фасове и купчина карти. Лена се обърка: такава ли трябваше да бъде гледачка? С мъка формулира въпроса си. Гледачката махна с ръка да замълчи, подаде ѝ тестето карти и каза:

– Тегли.

Лена изтегли карта. После още една и още една. Гледачката ги подреди пред себе си, гледа ги известно време, после каза:

– Виждам, че имаш двама съпрузи.

– Виждам, че имаш двама съпрузи.

Тя каза още нещо, но на Лена ѝ се запечатаха именно тези думи. Бракът ѝ беше съвсем щастлив, и тя се уплаши: какво ли може да се обърка, за да има втори съпруг?

– Каза да избирам Борис – обяви приятелката, без да забелязва смущението на Лена. – Каза, че ще има проблеми в мъжката част, което за мен е само в плюс.​-Какво имаш предвид? – не разбра Лена.​

​-Е, Петя няма да го оставя, разбира се, а за два лагера, извинявай, не ми стигат силите – годините вече не са същите.​

И двете бяха на тридесет и шест години, а Лена изобщо не смяташе, че годините ѝ са някак неподходящи, но не искаше да спори с приятелката си. Просто каза:​

​-Това някак си не е честно.​

​-Какво не е честно?​

​-Още не си се омъжила, а вече планираш да изневериш на бъдещия си съпруг.​

​-Още не си се омъжила, а вече планираш да изневериш на бъдещия си съпруг.​

​-Ох, стига де! Лесно ти е да говориш, при положение че Васко е и красив, и печели добре, хванала си го в подходящия момент. А аз какво да правя, според теб?​

​Когато се прибра у дома, Лена опита да се разсее с мисли за приятелката си, но не успяваше. Мислеше само за мъжа си и за това как ще има някакъв друг съпруг. Защо, питаше се тя? Нима Васко ще я изостави? Или, още по-лошо, ще умре?​

​Отказа се от почивката: като си представяше как на морето съпругът ѝ яде отровна жаба или стъпва на морски таралеж, Лена започваше да изпада в паника. Освен това счупената кола не ѝ даваше мира: ами ако претърпи катастрофа, ако стане нещастен случай? Нима за това ѝ е намекнала гадателката?​

​Купиха нова кола, но това не успокои Лена. Още повече, че на тяхна позната внезапно беше починал братът – млад и напълно здрав човек. Инфаркт, кой би могъл да си представи… Затова Лена настоя Васко да си направи обстоен медицински преглед, въпреки че той ужасно се страхуваше от лекари. Така че тя потърси хитър начин: отдавна съпругът ѝ я убеждаваше да родят второ дете, много му се искаше да имат дъщеря – странен мъж, имат си син, какво повече иска? Лена му каза, че може и да роди, но първо трябва да проверят дали са здрави. И тя самата също премина през лекарски преглед. Разбира се, и при двамата бяха открити дребни отклонения: леко понижено желязо, износени гръбначни дискове, отклонение в жлъчката, но нищо сериозно. Лена му каза, че ще помисли за дете, но първо трябва да се вдигне нивото на желязото и да се засили черният дроб. Мъжът ѝ се натъжи, синът ѝ обаче се зарадва: той изобщо не искаше сестричка.​Изглеждаше, че със здравето на мъжа ѝ всичко е наред, но страхът не пускаше Лена. Тя започна да спи лошо нощем, сънуваше кошмари, в които до нея не беше Вася, а някакъв друг мъж, понякога приличаше на Фреди Крюгер и тогава се събуждаше обляна в студена пот, а друг път – на Джъд Лоу и тогава се събуждаше с леко чувство за вина.

И после Лена бе осенена: мъжът ѝ ще я напусне! Ето защо тя ще има друг съпруг. Ами всичко сочеше към това: той започна да се задържа по-дълго на работа, вече не говореше за дете, смени парфюма си, макар че използваше предишния повече от десет години.

Когато приятелката ѝ следеше мъжете си, Лена смяташе това за гадно и унизително. А сега самата тя следеше мъжа си, ровеше в личните му вещи, проверяваше джобовете му, мразейки се за това. Между другото, приятелката ѝ се ожени за Петьо: той се появи на сватбата ѝ и обяви, че е против брака ѝ, точно като във филм. Приятелката ѝ се разплака и се хвърли в обятията му, облечена в бяла рокля и воал. Гостите се чувстваха доста глупаво, Вася каза, че си е намерил прекрасна съпруга, единственият ѝ недостатък бил липсата на умение да си избира приятелки, а бедният Борис се натъжи и почти заплака.

Нищо подозрително Лена не откри у мъжа си, но все повече и повече губеше ума си. Затова, когато през нощта телефонът му звънна, тя дори изпита облекчение: ето, най-накрая всичко ще се изясни!

Мъжът ѝ мълчеше и слушаше, женски глас говореше, но какво – Лена не успя да разбере. Когато той затвори и започна да плаче, Лена напълно се обърка. Тогава той каза:

– Това беше леля Люба. Мама… Тя…

И пак се разплака.

Майката на Вася живееше в Петрозаводск и, когато преди половин година те я посетиха, нищо не подсказваше, че може да е сериозно болна.

– Отишла е в кухнята и паднала – обясняваше леля Люба. – Не е страдала, казват лекарите, всичко се е случило веднага.

– Отишла е в кухнята и паднала – обясняваше леля Люба. – Не е страдала, казват лекарите, всичко се е случило веднага.На погребението всичко излезе наяве. Както казват, добрите хора винаги ще споделят тайните знания – и именно това направиха. Когато за първи път го споменаха, Лена и Васко дори не обърнаха внимание, но после пак го казаха, и още веднъж…

– Лельо Люба, аз какво – осиновен съм? – смаяно попита Васко.

Леля Люба въздъхна тежко.

– Ех, какви хора само! Та тя изрично помоли никой да не казва!

– Значи е истина?

– Ами да.

– И всички ли знаеха?

– Разбира се, Васенце, всички! Как в нашето село да се скрие такова нещо!

Леля Люба разказа, че съпругът, когото Васко смяташе за баща си, напуснал сестра ѝ, защото тя не можела да има деца. Година след това тя осиновила Васко – довела го от Башкирия, съвсем мъничък. Кълняла всички да не казват на Васко, че е осиновен, и докато била жива, всички пазили тайната. А когато починала, езиците веднага се развързали.

Васко си спомни как се чудеше: защо няма снимки на майка му бременна, след като имаше от сватбата, защо баща му никога не идваше при тях, а когато почина, майка му не взе Васко на погребението, въпреки че тогава вече беше на десет години. Защо той е толкова висок, а майка му е дребничка, и баща му, съдейки по снимките, също не приличаше на исполин. Майка му винаги намираше обяснение: не се снимала като бременна заради страх от „зли очи“, бащата бил в затвора и не искал да хвърля сянка върху сина си, а за ръста – просто бил взел гените от дядо си, който пък бил два метра висок.Сега се оказа, че всичко това е било неправда. Лена видя колко е разстроен мъжът ѝ и се стара с всички сили да го подкрепи. Помогна с документите: прерови всички натрупани бумаги на свекърва си и намери необходимото. Оказа се, че истинското му име не било Васил, а Давлет, и рождената му дата не била през март, а през юни.

– Това е, за да си мисля, че съм заченат преди развода – досети се Васил. – Нали тя се развела през юли, значи няма как да съм роден през юни. А аз винаги съм завиждал на тези, които са родени през лятото!

Васил беше много обиден на майка си, че нищо не му е казала. Не можеше да се успокои, все говореше за това.

Но Лена беше по-спокойна. Имаше един съпруг – Васил, роден на двайсет и първи март, а сега имаше друг – Давлет, роден на пети юни. Оказва се, гледачката е била права.

– Майка ти те е обичала и е искала най-доброто за теб – каза тя на мъжа си. – Не ѝ се сърди. Знаеш ли какво? Хайде все пак да родим дъщеря. Жалко, че майка ти не можа да види внучката си. Но ще я кръстим на нея, става ли? Тя беше страхотна жена, успя да възпита такъв прекрасен син!

Васил малко се успокои: дъщеря – това е прекрасно. А сега ще има и два рождени дни.

– А ако е син, ще го кръстим Давлет – добави той.

Лена реши на всяка цена да роди дъщеря: не ѝ допадаше името Давлет, звучеше сякаш е някакво хапче. И наистина роди дъщеря. Между другото, и нейната приятелка роди дъщеря, така че сега двете заедно разхождаха количките. Историята с гледачката си спомняха със смях: тя, гледачката, уж всичко правилно каза, но нищо не позна…

Дереккөз