Оля, когато се омъжваше за Михаил, както се казва, беше премислила всички рискове. Тя отлично знаеше, че нейният избраник в миналото е бил женен и че от първия му брак расте син.

За причините за развода си Михаил предпочиташе да не говори подробно, каза само, че с бившата си съпруга не са се разбрали като характери.

– Знаеш ли, Оля, – казваше той, – аз си представях брака малко по-различно, мислех, че мъжът и жената трябва да се подкрепят, да бъдат опора един за друг! А при нас с Маша нещо не се получи…

Оля не се ровеше в душата на своя годеник, защото и самата тя наскоро беше излязла от токсична връзка и също не искаше да се задълбочава в темата.

Веднага след развода Михаил си беше купил двустаен апартамент. Тази нова квартира беше повод за множество скандали от страна на бившата му съпруга Мария.

Тя крещеше в телефона:

„Нарочно го планира това, нали?! Специално след развода си купи жилище, за да не го делиш с мен! Знай, Миша – не мен, а собствения си син ощети.“

След сватбата Оля се премести при съпруга си. Заедно с Михаил започнаха да правят ремонт, като и тя вложи свои пари в жилището.

Между Михаил и Оля по този въпрос нямаше никакви спорове – те управляваха бюджета си заедно и инвестираха еднакво в семейството.

Оля никога не възразяваше против финансовата помощ за детето от първия му брак. Тя прекрасно разбираше, че издържането на детето, включително и издръжката, е задължение на съпруга ѝ.

Много проблеми на новото семейство причиняваше Мария. На Михаил му отне три години, за да изглади конфликта с бившата си съпруга.

Мария, когато разбрала за женитбата на бившия си, по някаква причина страшно се ядосала – започнала да върши мръсотии, манипулирала сина им, забранявала на Михаил да го вижда.

На бившия си съпруг Мария открито казвала:

– Та ти, значи, си подредил личния си живот, оженил си се, сдобил си се със собствено жилище? А аз с какво съм по-лоша?

– А кой ти пречи, Маша? Омъжи се, подреди си живота. Аз против ли съм?

– Ами нещо особено много свободните мъже не искат да се женят за разведена жена, при това с дете! Що не си вземеш Антон при тебе? Нека поживее у вас, докато аз се оправя.

Разчета на Маша беше прост – тя беше убедена, че новата съпруга на Михаил ще възприеме категорично негативно преместването (макар и временно) на Антон при тях.

Но Оля умело успя бързо да се сприятели с тринадесетгодишния тинейджър.На Антон му харесваше новото семейство на баща му – Олга, за разлика от майка му, не го мъмреше, не му четеше лекции и не му забраняваше да се вижда с приятели.

Маша, щом разбра, че блестящият ѝ план се провали с гръм и трясък, веднага си взе сина обратно.

Антон дори не искаше да си тръгва – майка му го прибираше вкъщи със скандали.

Мария се успокои напълно чак след като се омъжи.

Две години след сватбата Оля роди на Миша близнаци момичета. Все по-често между тях започваха разговори за разширяване на жилищното пространство.

– Вероятно, Миша, трябва да вземем тристаен апартамент! Знаеш, че имам спестявания – малко повече от милион и половина.

Нека ги използваме за първоначална вноска – ще вземем тристаен на ипотека, а твоя двустаен ще отдадем под наем и с тези пари ще погасяваме кредита всеки месец.

След няколко години ще имаме вече две собствени жилища.

– Звучи добре! – одобри предложението на съпругата си Михаил. – Хайде така да направим.

Минаха осем години от момента, когато взеха тристайния апартамент на ипотека.

Оля бързо се върна на работа след майчинството. Щом дъщерите навършиха година и половина, тя веднага извика майка си от друг град, остави момичетата на нея и се върна към кариерата си.

Михаил, за разлика от съпругата си, не блестеше особено – печелеше значително по-малко от Олга, но тя никога не го укоряваше за това.

И дори когато Оля стана началник на отдела, в семейството практически нищо не се промени. Апартаментът се отдаваше под наем, а ипотеката постепенно се погасяваше.

За първи път за десет години брак Оля и Миша се скараха сериозно преди около половин година.

– Имам добра новина! – каза Михаил на съпругата си, когато един ден се прибра от работа. – Антошка ще се жени!

– Поздравления! – искрено се зарадва Олга за заварения си син. – Антошка е добро момче – жена му ще се чувства до него като зад каменна стена!

Запознат ли си с бъдещата булка?

– Разбира се! Запознат съм! – усмихна се Михаил. – Утре ще дойдат двамата на гости, за да се запознаеш и ти.​— Татко, решихме да не правим голяма сватба, — каза Антон на Михаил, сядайки на празнично подредената маса.

​— И защо така? — изненада се Михаил. — Все пак това събитие е, може би, най-важният ден в живота ви.

​— Михаил Николаевич, — обади се бъдещата съпруга на Антон, — Сватбата е излишен разход. Такива празници никога не си възвръщат инвестициите — харчиш много, а получаваш малко.

​​Ние искаме да пътуваме някъде с тези пари, които сме спестявали, а и след това ще трябва да наемем апартамент.

​— Антоне, а защо не заведеш младата си съпруга да живее при теб? Майка ти ли е против?

​— Майка ми не е против, но ти знаеш характера ѝ много добре — тя е доста педантична. Страхувам се, че Марийка няма да издържи дълго с нея. Затова искаме да живеем отделно.

​— Синко, аз ще помогна с това, — зарадва се Михаил. — Имам втори апартамент, който е празен — там ще се нанесете. Ще ви дам ключовете!

​— Не, татко! Ще се справим сами! — възрази Антон.

​— Още какво ли не! — възмутено каза Михаил. — Ти си моят единствен син! И искам да участвам в съдбата ти! Без възражения — ще живеете в моя двустаен! Поне докато не стъпите на краката си!

По лицето на Олга се виждаше, че предложението на съпруга ѝ не ѝ харесва, но пред заварения си син и неговата годеница тя не изказа никакви претенции.

Реши да изчака момента, когато остане насаме със съпруга си.

​— Миша, а какъв беше този твой широк жест? Нещо не го разбрах, — попита Олга, след като изпратиха гостите.

​— За какво говориш? — не разбра Михаил.

​— Говоря за апартамента. Възнамеряваш ли да го подариш на Антон?

​— Разбира се, че ще живее там! Все пак са млада семейна двойка, нуждаят се от помощ! Нали съм баща, или не?!

​— Миша, това ми е ясно! Но ти помисли как ще живеем ние?

​— Ще живеем, както досега. Не разбирам, Олга, какво намекваш?

​— Миша! Ипотеката се изплаща с парите от наема, а, ако правилно разсъждавам, съвестта ти няма да ти позволи да вземаш пари от собствения си син. Антон с жена си ще плащат само сметките, нали така?

​— Естествено! А как иначе си го представяш?! Искам да помогна на сина си, а в същото време ще искам от него пари за наем?! Разбира се, че ще живеят там безплатно!– Това, разбира се, е добре. Но откъде ще вземем пари за изплащане на ипотеката? Остават ни още 4 години изплащане!

– Оля, – Михаил прегърна съпругата си през раменете, – Защо започваш така? Все пак твоята заплата е над 100 хиляди на месец, а вноската по ипотеката е само 40 хиляди. Не ми казвай, че няма да ни стигнат парите. Между другото, и аз нося заплата вкъщи.

– Миша! Имаме две деца, две ученички! Ти пазаруваш само от време на време и не знаеш какво колко струва!

Аз редовно купувам на децата всичко – дрехи, канцеларски материали, всякакви ластички и фиби, всякакви дреболии, които също струват пари!

Ходят на танци, а костюмите им се шият по поръчка!

Разбирам, Антон ти е син и искаш да му помогнеш. Но ако пуснеш него и жена му да живеят в апартамента, нашето ниво на живот наистина ще се влоши.

Съпрузите се скараха много тежко. Михаил смяташе, че Оля преувеличава, а Оля се чувстваше огорчена, обидена по женски.

Тя беше вложила всичките си спестявания в ипотекирания апартамент и беше поела по-голямата част от семейните разходи. Сега изглеждаше, че ще трябва да работи още повече, за да поддържат същия стандарт на живот.

По Михаил се виждаше, че няма намерение да променя решението си. Той често говореше с Антон по телефона и му повтаряше, че те с жена си могат да се нанесат в апартамента още утре и да го ремонтират както си пожелаят.

В разговорите си с Антон Михаил неведнъж казваше, че апартаментът е изцяло на тяхно разположение. Могат да живеят там, колкото искат.

Оля се ядосваше. Най-много я вбесяваше собственото ѝ безсилие. Михаил по никакъв начин не искаше да търси компромис, а тя не беше готова да продължи да носи на гърба си всички битови отговорности.

Бракът им беше на ръба. Няколко дни подред те изобщо не разговаряха.

Оля беше тази, която първа прекъсна мълчанието. Тя постави ултиматум:

– Миша, писна ми да се караме и ми омръзна да се справям с всичко сама както преди. Уморих се!

Ако толкова благородно си подарил апартамента на сина си, тогава бъди така добър да си намериш втора работа или нова, по-добре платена.

На мен ми е все едно – важното е да внасяш в семейството с 40 хиляди повече.

– Така ли значи?! – обиди се Михаил. – Никога не съм си мислил, че след 10 години брак ще изплува цялата ти меркантилност!

Не разбирам защо се отнасяш толкова зле към сина ми? Какво толкова ти е направил той?!

Той нито веднъж не те е обидил с дума или дело, нито веднъж не е бил груб с теб!​— Антон тук изобщо няма нищо общо! Аз нямам никакви претенции към него, по-скоро съм недоволна единствено от твоята постъпка!

​Мишо, не искам да ощетяваме нашите дъщери! На първо място мисля за тях, моля те, разбери ме правилно!

​След този разговор Мишо първоначално се съгласи да започне втора работа.

​Оля въздъхна с облекчение — най-накрая успяха заедно да разрешат конфликтната ситуация.

​Но буквално след два дни Михаил напълно промени мнението си:

​— Не смятам да се убивам от работа! Или всичко ще остане така, както е, или ще се развеждаме!

​Какво, сега всяка стотинка, която похарча навън, ще започнеш да ми смяташ?!

​Антон скоро ще има деца: като дядо съм длъжен да ги глезя — ти и за подаръците за внуците ще започнеш да ми правиш сцени?

​— Значи, ще се развеждаме! Аз също няма да променям решението си. Мишо, писна ми да бъда впрегатен кон!

​Ако преди не се притеснявах за ипотеката, то сега явно ще трябва сама да поема отговорностите към банката.

​Чух те — утре ще подам за развод сама!

​***

​Семейството се разпадна. Михаил и Олга се разведоха.

​Оля не се чувстваше виновна за своето решение, смяташе, че то е справедливо.

​Михаил помага на дъщерите си, но се старае да избягва контактите с бившата си съпруга, защото все още е много обиден на Оля.

Дереккөз