– Ще поживееш сама, ще си помислиш за поведението си. Ако решиш да се извиниш – обади се, ще поговорим. Може би ще те простя!

Алла, както и се очаква в такива ситуации, си поплака около половин час, а после си каза: за какво изобщо се тревожа?

Вече цяла година семейният ѝ живот наподобяваше някакъв цирк. Съпругът ѝ Глеб, който се върна преди около девет месеца от почивка, прекарана при майка му, изведнъж ѝ устрои скандал:

– Мама е права! – крещеше той бесен. – Ти ме използваш! Семейният ни живот не ме устройва.

– Така ли? – спокойно попита Алла. – Три години беше доволен, а сега изведнъж не си?

– Да! Омръзна ми да нося цялата отговорност. Защо не работиш? Не ти ли омръзна да си седиш вкъщи? Колко пъти сме говорили за това?

Алла моментално изгуби интерес към Глеб. Въпросът за нейната работа се повдигаше от него многократно, дори я подтикваше насила да излезе и да започне работа.

Тя обаче не разбираше защо. Семейният бюджет в голяма степен разчиташе на нейния доход, който беше около 50% по-голям от този на мъжа ѝ.

Именно нейният пасивен доход осигуряваше стабилността на семейството.

До 28 години Алла със собствени усилия беше спестила достатъчно за покупката на двустайно жилище.

На 30 години тя загуби баща си, от който наследи тристаен апартамент. Първоначално беше решила да го продаде, но после прецени, че ще е по-добре да го дава под наем – така можеше да има доход до края на живота си.

Щом намери наематели за апартамента, тя напусна работата си и до брака си живееше спокойно – доходите ѝ от наем покриваха всичките ѝ нужди, а дори успяваше и да спестява.

Алла разбираше отлично защо Глеб ѝ устройва подобни сцени – майка му непрекъснато го настройваше срещу нея.

Свекърва ѝ, Евгения Станиславовна, странно защо, беше убедена, че само несериозни хора нямат официална работа. Според нея един приличен човек задължително трябва да работи.

– Алла, още дълго ли ще киснеш вкъщи? – често заяваше Евгения Станиславовна. – Кога смяташ да започнеш работа?

– Защо? – за стотен път ѝ отговаряше с меланхолия Алла. – За какво ми е?— За да печелиш пари! — изуми се Евгения Станиславовна, — за да общуваш с хората, за да имаш цел в живота, в края на краищата! Нима не знаеш защо хората ходят на работа?

— С парите, Евгения Станиславовна, проблеми нямам. Това вие отлично знаете.

Татко се погрижи за бъдещето ми. Липса на общуване не усещам — имам приятелки, роднини.

Затова искрено не разбирам вашите изисквания, Евгения Станиславовна.

— Защо моят син трябва да носи всичкото на гърба си? — продължаваше да се възмущава свекървата, — той цялата си заплата ти дава, за какво я харчиш?

— Евгения Станиславовна — губейки търпение, се обясняваше Алла, — откъде взехте, че живея за сметка на вашия син?

Парите му изобщо не покриват всички разходи. Аз редовно помагам на Глеб със свои средства — било за бензин, било за мобилен телефон, било за излизания с приятели.

Той работи, а аз никаква помощ от него не получавам. У дома не прави ни-що!

Ако трябва кран да се оправи, викам майстор. Полките някой „съпруг за час“ идва да слага.

Глеб се прибира от работа и ляга веднага да си почива. Не ви ли се струва, че дори няма право да се оплаква?

— Така трябва да е — продължи свекървата да учи снаха си на живот, — ти си жена, домакинството пада върху теб. Така е било от векове в Русия.

Наистина ли искаш Глеб да се прибира от работа, да мие чинии, да готви?

А ти какво ще правиш през това време? Ще обикаляш магазините с приятелки или просто ще лежиш на кревата?

Така няма да стане, скъпа моя! Хайде да се вземеш в ръце, да си намериш работа и да живееш като всички нормални жени!

***

Алла, разбира се, не смяташе да прави каквото и да е по настояване на свекървата – животът ѝ напълно ѝ устройваше.

Но Глеб все по-често започна да се заяжда с жена си за най-различни неща. Упрекваше я дори за всяко прашно петънце:

— Алла, не работиш, пари не изкарваш, цял ден си стоиш у дома, а не можеш дори да изчистиш както трябва? Виж какъв слой прах има на перваза!— Днес проветрих апартамента, а живеем близо до натоварен път, затова е полепнал малко прах. Сега ще избърша. Защо всяваш паника?

— Омръзна ми да се прибирам от работа в свинарник — изкрещя Глеб. — Толкова ли е трудно да изчистиш преди да дойда?

— Омръзна ми да се прибирам от работа в свинарник — изкрещя Глеб. — Толкова ли е трудно да изчистиш преди да дойда?

Днес отидох на работа с намачкана риза. Защо не я изглади вчера?

В офиса дори не можах да си сваля сакото — страхувах се, че колегите ще ме сочат с пръст и ще ми се смеят зад гърба!

— А ти нямаш ли уста? Не можеше ли да ми поискаш? Когато ти е нужно, винаги гладя дрехите ти! Днес е вторник, в неделя изгладих костюма ти. Какво стана с ризата само за един ден?

— Ето, дори това не знаеш! Вчера ти казах, че я оплесках на обяд. Казах ти, че я хвърлих мръсна в коша за пране. Сигурно още си стои там, нали?

Ти, Алла, имаш автоматична пералня, а дори не можеш навреме да изпереш дрехите ми! Това не върви никъде!

Алла разбираше, че Глеб умишлено се заяжда с нея и правеше всичко възможно да не се поддаде на провокацията и да не предизвика скандал.

Все още изпитваше чувства към съпруга си, а заради дребни битови разногласия не искаше да разруши брака им.

***

Преди месец съпрузите сериозно се скараха. Стигна се дотам, че Глеб събра нещата си и излезе от апартамента.

Алла започна основно почистване. Планът беше да разчисти шкафовете, да се отърве от ненужните дрехи и да изхвърли купчината кутии, насъбрани в килера.

В една от тях жената откри пари. Преброи ги и се изненада — почти 200 хиляди! Алла държеше спестяванията си на карта, така че стигна до извода, че парите са на Глеб.

Тя попита мъжа си спокойно, първоначално без намерение да спори с него или да му претендира за парите:

— Това твое ли е? Днес го намерих в килера.

— И защо ровиш там, където никой не те е молил? — внезапно се ядоса Глеб. — Какво надушваш?

Алла се засегна:

— Отдавна исках да разчистя килера, да освободя малко място. Всичко е натрупано безразборно там: и зимните ти гуми, и някакви стари неща, и празни кутии.Добре, че не я изхвърлих, а погледнах. Ти да не криеш пари от мен?

– Дай ми го, – изкрещя Глеб и със сила издърпа кутията от ръцете на Алла. – Това са моите пари! Ти нямаш нищо общо с тях, цяла година ги спестявах.

– Да, моля, заповядай, – отговори спокойно Алла. – Аз май изобщо не съм ти ги искала. Просто ми стана някак обидно. Можеше да кажеш, че събираш за нещо. Аз от теб доходите си не крия.

– Ти нямаш доходи, – отсече Глеб, – не работиш, на моята врата се виси. И още се усмеляваш да разсъждаваш!

– Аз ли съм на твоята врата? Как изобщо може двамата да живеем в столицата с една заплата?

Чакай малко, заплатата ти сигурно изобщо не е такава, щом дори си успявал да спестиш. Значи си лъгал?

Дума по дума и съпрузите се скараха. Глеб започна да събира вещите си. Смяташе, че жена му ще го спре, но Алла само мълчаливо го наблюдаваше.

– Няма да се върна при теб повече, – изрева Глеб, излизайки от апартамента. – Ще поживееш сама, ще си помислиш за поведението си. Когато решиш да се извиниш – обади се, ще поговорим. Може би ще ти простя!

Алла, както се полага в такива случаи, порева половин час, а после си помисли: защо изобщо се разстройва?

Глеб си тръгна, а на мястото му се върна свободата! Сега можеше да спи до обяд, да се среща с приятелки, когато си поиска.

И вече няма нужда да искаш разрешение цяла седмица преди срещата.

Очарованието от живота без съпруг Алла оцени мигновено. Глеб изтрая само 5 дни – една вечер се обади на съпругата си и предложи:

– Хайде да се видим? Мисля, че трябва да поговорим.

– За какво? – попита меланхолично Алла. – Всичко можем да обсъдим и по телефона. Сега съм заета, след половин час идват приятелките ми, малко събиране си организираме. А ти какво искаше?

– Ами, мислих и реших, че вече си достатъчно наказана. Сега идвам!

– Чакай, спри! – прекъсна го Алла. – Аз изобщо не съм те канила обратно, къде си се запътил?

– Ами… у дома, – смути се Глеб, – при теб, при жена си.— Няма нужда, — ухили се Алла, — още не съм готова. Какво ще кажеш да изкараме няколко месеца в гостуващ брак? А после ще видим.

— Как, между другото, върви съвместният живот с майка ти?

— Омръзна ми, — призна си Глеб, — никакъв покой! Държи се дори по-зле от теб! Не сложил чорапите на правилното място, чашата не съм изплакнал, събух се „не там“.

— Хайде, не се прави, да дойда при теб?

Алла настоя на своето и Глеб беше принуден да се съгласи.

За да не живее с майка си, мъжът нае студио за 30 хиляди. Сега Глеб трябваше сам да се грижи за себе си и почти всеки ден звънеше на жена си с жалби:

— Нищо не успявам, тук гладувам! Нито мога да си приготвя храна, нито да изпера, нито да изгладя!

Две ризи вече изгорих с ютията. За да платя наема, трябваше да посегна на спестяванията — вече изразходих 70 хиляди. А още няма два месеца, откакто живеем разделени! А после какво ще правим?

— Е, виждаш ли колко е трудно, — засмя се Алла, — аз без теб си живея прекрасно и дори не работя, а ти не можеш да се изхраниш със собствената си заплата. Парадокс, Глеб, не мислиш ли?

Свекървата, Евгения Станиславовна, също започна да звъни на снаха си, опитвайки се да я убеди да прости на сина ѝ:

— Е, скарахте се, с кого не се случва? Я помирете се! Защо се мъчите един друг? Глебушка вече ти липсва. Алла, не може ли да намерите компромис? Така че всичко да устройва всички?

— А аз сега, Евгения Станиславовна, се чудя дали изобщо ми трябва вашият син или не?

Оказа се, че сама си живея прекрасно! На старите условия със сигурност няма да го приема.

Може би ще се съберем, ако Глеб поеме част от домашните задължения – да започне да изхвърля боклука или да мие чиниите след вечеря. Само така!

Глеб беше готов на всичко, само и само Алла да го приеме обратно. Двамата отново се събраха и сега мъжът безпрекословно изпълнява всичко, което жена му поиска от него.

Разговори за търсене на работа с Алла Глеб вече не подхваща, осъзнавайки, че лъвският дял от семейния им бюджет идва от парите на Алла.

Само Евгения Станиславовна остана недоволна — тя смята, че синът ѝ е под чехъл.

Дереккөз