Съпругата на Прохор е погребана от цялото село. Вера почина рано, беше болна. Прохор останал на четиридесет години без жена, вдовец с двама сина, по-големият Андрей бил пораснал, а по-малкият Федка – на тринадесет. Съпругът остана сам в разцвета на силите си и толкова много неща го връхлетяха наведнъж. Отначало изглеждаше, че нищо не е, разбира се, скръб и нещастие, с Вера живееха много добре, не скандализираха, тя е добра жена и любяща.

Прохор помагаше на жена си, не пиеше, както другите селски мъже, а сега още повече. Всичко в къщата е на него. Андрей – най-големият син беше на път да постъпи в армията, отиде на военна комисия, но намериха нещо в него, като плоски крака, не го взеха на служба. Той дори беше малко разстроен, но реши.

– Може би дори е за добро, но на моята Ирка няма да ѝ се налага да ме чака от армията, да скучае и да страда, а и аз също. Малко по-късно ще се оженим за нея.

Андрей се учи за електротехник и се канеше да предложи брак на своята Ирка, красиво и бързо момиче. Но му се случила беда. Прохор и Андрей кърпеха покрива на къщата и тогава започна да вали. Андрей се подхлъзнал случайно и паднал на земята по гръб. Не можеше да се изправи.

Прохор извикал линейка и синът му бил откаран в болница.

– Какво ще стане сега – продължаваше да мисли бащата. – Дано всичко да е наред, не стига това, възрастен човек и такова нещо се случи, щеше да се жени за Ирка.

Мина време, Андрей беше изписан от болницата, но си беше вкъщи, придвижваше се с патерици. Все чакаше Ирина да дойде, все гледаше към портата, но Ирина я нямаше. И тогава Костя, неговият приятел, дойде и каза, че майката на Ирина разнася из селото вестта, че сватба между Андрей и дъщеря ѝ няма да има.

– Андрюха е инвалид, няма да позволя на Ирина да се омъжи за него. Майката на Ирина казваше, че някой я осъжда, но тя си стоеше на мястото.

– Мамо, може би всичко ще се оправи и Андрей ще си стъпи на краката – убеждаваше дъщеря си майка ѝ.

– Не, няма да стане, той отдавна щеше да се изправи – произнесе присъдата майката на Ирина, – а ти няма какво да правиш там. Ще си намерят друг, ти си хубаво момичеһттр://…..

Андрей се почувства обиден, че го нарекоха инвалид, и се обиди на Ирина.

– Кажи на Ирина, че и аз не искам да я виждам, щом се е предала толкова лесно – каза той на Костя и гордото момиче също се обиди.

Андрей се изправи на крака, захвърли патериците настрани, но душата и лицето му почерняха, сякаш животът вече не го радваше. Прохор не е на себе си, съжалява за сина си, а най-малкият е в ръцете му. Трябва да го храни и облича, има стопанство в двора.

Недалеч от Прохор живее Люба с родителите си. Но са минали две години, откакто родителите ѝ са починали. Връщали се от града с мотор, попаднали в гръмотевична буря, стена от дъжд, нищо не се вижда, трябвало е да спрат и да изчакат, но явно съдбата е била такава, блъснал ги е камион. Така че Люба живее сама. Разбира се, тя не е дете, изглежда слаба и стройна, но скоро ще стане на трийсет години. Люба работи като продавачка в магазин.

Съседката ѝ Варвара, възрастна жена, е приятелка на майката на Люба, затова я взема под крилото си. Помага ѝ със съвети и никога не я оставя без надзор.

– Любушка, трябваше да отидеш в града, там можеше да се омъжиш, изглеждаш толкова красива, никога не би могла да бъдеш толкова стара. Като осемнайсетгодишно момиче. Но в селото няма много млади мъже, всички искат да отидат в града – каза й Варвара.

– Не, леля Вар, аз не искам да отида в града. Аз съм си селянка. В града е шумно и забързано, не ми харесва.

– Но е време да се омъжиш, наближаваш трийсетте, трябва да имаш деца.

– А за кого да се омъжиш, леля Варя, аз още не харесвам никого. Може би ще се намери някой – засмя се Люба, – може би някой бизнесмен ще падне отһттр://….

Но Варвара вече се беше сетила за нещо. И тя не отлагаше идеята си.

– Прохор не ми е чужд, бях приятелка с майка му Анна, жалко, че си отиде рано, беше добра жена и характерът на Прохор беше добър в нея – мислеше си тя сама. – Андрей, синът му, също е добър работник, но куца след онзи инцидент. Ами ако Любаша и Андрей се съберат? Ще се оженят и ще се влюбят. В края на краищата с Ирка не се получи. Ще заживеят заедно като семейство, ще им е по-лесно, тъй като в къщата има само мъже.

Един ден Варвара решително отиде при Люба, а след малко я остави доволна и отиде в къщата на Прохор.

– Здравей, Прохор, не те очаквах, а ето ме тук, имам работа с теб и Андрюха – каза тя весело.

– Здравейте, леля Варвара, влезте, дошла сте неочаквано, да – каза стопанинът на къщата.

– Слушай, Проша, твоят Андрюха е добър, хубав момък, вие всички сте като сгодени, вие сте такава порода. Но ми е жал за него, много мъка е имал и сега му е тежко на душата. Може би е време да промени живота си. Съседката ми Любушка също е добро момиче, икономично, макар и по-възрастна от твоята Андрюха, но изглежда като момиче, красива, нежна. Живее сама, скромна е, пази се, държи се прилично с момчетата и мъжете. Какво ли не е съпруга на твоя Андрей. А къде е той, между другото?

Прохор почука на прозореца и скоро Андрей излезе от къщата, висок и величествен, куцайки малко на десния си крак.

– Андрей, слушай с какво е дошла леля Варвара.

Варвара отдавна беше посетила Прохор и излезе от портата, потривайки ръце и усмихвайки се. Планът ѝ беше прегорял.

Скоро Любаша се премести в къщата на Прохор и стана съпруга на Андрей. Колкото бързо свикна с новото си положение, толкова бързо усети, че има семейство. По-малкият брат на съпруга ѝ Федка се привърза особено към нея, може би защото му липсваше майчината обич. Любаша го дарявала с топлината си, помагала му да си пише домашните, дори пишела есета с него, носела му сладкиши от магазина. Тя готвела вкусно и всички в семейството бързо го оценили.

– Люба – обърна се към нея Федка, – искам палачинки със заквасена сметана, направи няколко…

– Ти самият си станал като палачинка – пошегува се Прохор на сина си, – много си напълнял по бузите. Напълняла си ни, Люба – шеговито й каза той.

– Това е само твоето телосложение, всички сте здрави, породата ви е толкова силна и висока. И трябва да се храниш добре – отвърна тя на свекъра си.

Прохор не искаше да се примири с думата „свекърва“. Каквито мисли имаше в главата си, ги криеше в себе си и се страхуваше никой нищо да не забележи. Много му се искаше да чуе гласа на Любаша, да общува повече с нея, да види лъчезарната ѝ усмивка. Но не! Тя беше съпруга на сина му и мислите му трябваше да останат настрана.

Андрей и Люба живееха тихо, не проявяваха особена любов един към друг. Да, те се грижеха един за друг, осъзнаваха, че са се оженили от любов. Но и двамата се надяваха, че ще се сдобрят. Така казваше и леля Варвара. Прохор видя, че синът му е размърдал лицето си, усмихнал се е, оправил се е и сякаш е възродил душата си. В свободното си от работа време той вършеше домакинска работа. Поправяше оградата и я боядисваше, поставяше и нов навес.

Но Прохор забеляза, че понякога вечер Андрей отиваше някъде. Прохор се изненада.

– Жена му беше до него, а той пак си тръгваше, беше странно.

Реши да погледа, може би това беше само той. Вечерта Люба стана мрачна и се прибра в стаята си. Една вечер не издържах и хванах ръката на снаха си.

– Люба, какво става? Какво сте странни двамата с Андрей? Като съпруг и съпруга, а се държат като непознати?

– Да, не, нищо – побърза да отговори тя, – на теб ти се струва.“ Люба се измъкна от разговора и отиде в стаята си, където Прохор никога не ходеше.

Но Прохор реши да разбере всичко докрай. На следващата вечер той проведе разговор със сина си. Задал му същия въпрос. Андрей не се въртял насам-натам.

– Не си го вземай в главата – но след като помисли, добави: – Предпочитам да ти кажа всичко сега, отколкото да го запазя за себе си. С Люба нямаме семеен живот, не се обичаме – побърза да каже. Нищо не ни се получава. Не, аз съм добре по отношение на мъжката сила. Но тя не ме обича. И аз не я обичам, въпреки че е много мила. Но не мога да изхвърля Ирка от главата си. Излизам с нея, татко, обичаме се. Тя не иска да се омъжва за никого, но ме чака… Тя не може да ме забрави, а и аз не мога да я забравя. Щяхме да сме добре, ако не беше моят брак. Какво да правя? Трима души са нещастни. Не е виновна и Любаша, ние слушахме леля Варвара. Бяхме се забързали.

– Но тя от сърце искаше да ни направи добро – намеси се Прохор.

Но сърцето на Прохор започна да играе, той още не знаеше как и какво, но почувства облекчение в душата си. Осъзнаваше, че развръзката на всичко това е някъде наблизо.

– Та ето къде отива синът вечер, при Ирина. И Любаша е такава, тя мълчи и не се оплаква. Така че това означава, че в мен има някакво объркване, сърцето ми го усеща. А, може би си мисля, че съм сив по брадата, а по челото – дявол?

Но на следващата вечер Андрей отново си тръгна от вкъщи под добър предлог. По-младата Федка си легна. Любаша излезе от стаята му, като винаги угасваше нощната лампа, щом заспиваше.

– Люба, имам сериозен разговор с теб – той я хвана за ръка. – Знам всичко, а ти напразно се криеш, че мъжът ти ходи при друга жена. Осъзнавам, че е неудобно да го призная, но такъв е животът. Това е любов, а любовта не пита, тя може да направи с мъжа каквото си поиска. Нека да разрешим този въпрос веднъж завинаги. Говорих с Андрей, той обича Ирка, побързахме да се оженим за теб. Но ето още един въпрос. Може би няма да повярваш, но аз те обичам, макар че дълго време го криех. Не исках да заставам между вас двамата. Но както се случи.

Любаша не го остави да довърши – тя покри устните му с длан и прошепна.

– Аз също те обичам и се страхувах да се отдамһттрѕ://….

Два часа си шепнеха за това, но как може тайните да са вечни? На следващия ден всичко беше решено. Андрей и Люба бързо се разведоха. Той се ожени за Ирина, а Прохор се ожени за Люба. След известно време в тези две семейства се родили дъщери. Бащата и синът си ходят на гости със семействата си, всичко при тях е наред.

Само Варвара продължава да мисли.

– „Как можах да направя такава грешка? Трябваше веднага да омъжа Любаша за Прохор. Остарявам, остарявам. Но любовта е сила. Тя ще постави всичко на мястото му. А Прохор и Любаша са добри! Нарекоха дъщеря си Варенка.

Благодарна съм за харесванията и прегледите.

Благодаря ви, че ме четете, абонирате се и ме подкрепяте. Успех на всички в живота!

Източник