— Нека да плаща за всички наши покупки, ще си прекараме чудесно — защебети свекървата на дъщеря си.

— Утре ще я помоля да ми обнови гардероба. Все пак трябва деверицата ѝ да изглежда прилично.

Стоях зад плота и обмислях чутото.

Трябваше спешно да предприема решителна стъпка, иначе те щяха да продължат да ми виснат на врата.

Седях в уютното си кресло, разглеждайки ярките снимки на курортни градове на екрана на лаптопа.

Най-накрая! Година цяла събирах пари за тази почивка, представяйки си как се излежавам на топлия пясък, отпивам освежаващи коктейли и се наслаждавам на тишината.

Андрей за съжаление не можеше да се присъедини — имаше важен проект на работа. Но аз бях почти щастлива от очакването на спокойна ваканция.

— Аничка, скъпа моя — изведнъж се чу гласът на съпруга ми от коридора — Имам страхотна идея!

Настръхнах. Обикновено неговите „страхотни идеи“ се обръщаха в допълнителна главоболия за мен.

— Разбираш ли, мама и татко отдавна никъде не са ходили. А и Олга, сестра ми, е много изморена от работа. Може би да ги вземеш със себе си? Ще бъдат толкова щастливи!

**Семейният съвет**

Два дни по-късно в нашата всекидневна се събра целият клан: свекървата Татяна Павловна – дама с вечно недоволно изражение, свекърът Сергей Иванович – на пръв поглед добродушен, но хитър, и деверицата Олга – разглезената дъщеричка на татко, убедена, че светът се върти около нея.

— Колко мило от твоя страна! — защебети Татяна Павловна, оправяйки съвършено направената си прическа. — Със Сережа тъкмо говорихме, че ни е крайно необходима почивка. Толкова стрес напоследък, разбираш ли.

Сергей Иванович важно кимна.

— Да, да, а и лекарят ми предписа морски въздух. А ти толкова си успешна и при пари. За теб няма да е проблем да ни устроиш достойна почивка.

— Точно така! — подкрепи Олга, прелиствайки лъскаво списание. — Между другото, видях един страхотен петзвезден хотел. С такива луксозни стаи! И спа център, и три басейна.

Моята идеална ваканция се разпадаше пред очите ми, превръщайки се в семейно турне с роднините на съпруга ми. Но нямаше накъде да отстъпвам — Андрей ме гледаше с такава надежда.

**Пътешествия и перипетии**​​На гарата цареше суматоха и шум. Теглех два куфара – моят и този на свекърва ми, която ситнеше наблизо и коментираше всичко подред.​​

​​– Боже мой, каква навалица! Аничка, сигурна ли си, че си взела правилните билети? Надявам се, че местата ни са добри. Последния път пътувахме в бизнес класата, беше толкова комфортно.​​

​​Едва заехме местата си в купето, когато започна истински спектакъл.​​

​​– Анна, – Сергей Иванович се раздвижи неспокойно на леглото, – тези места за нищо не стават. Матракът е твърд, възглавницата е като камък. В моята възраст… Трябваше да вземем СВ, както ти казах.​​

​​Татяна Павловна извади телефона си и започна да разглежда снимки на резервирания хотел.​​

​​– Мила моя, погледнах отзивите за хотела ни. Четири звезди – наистина несериозно. Моята приятелка Вероника наскоро беше в „Империал Палас“ – ето това е ниво! Басейн с подгряване, личен иконом, френски ресторант.​​

​​– Да, мамо, права си, – включи се Олга, настанявайки се на долното легло. – Между другото, след като брат ми работи толкова много, за да подсигурява вашето семейство, би било справедливо, ако отделяш повече внимание на неговите близки.​​

​​Гледах през прозореца, опитвайки се да се съсредоточа върху преминаващите пейзажи. Влакът монотонно тракаше с колелата си, а в главата ми се въртяха нерадостни мисли.​​

​​Спирка в голям град​​

​​На поредната спирка Сергей Иванович изведнъж се оживи.​​

​​– О! Тук живее моят стар приятел Петър Семьонович! Трябва непременно да се видим. Аничка, можем ли да спрем тук за ден? Същевременно ще разгледаме града.​​

​​– Сереженка е прав, – подкрепи го Татяна Павловна. – И аз отдавна искам да обновя гардероба си. Тук има толкова голям мол, една приятелка ми разказа.​​

​​Мислено изчислих бюджета си. Непланирана спирка, ресторант, шопинг… Но нямах избор – роднините вече правеха планове за срещата.​​

​​– Между другото, – намеси се Олга, оглеждайки отражението си в огледалцето, – тук има невероятен спа център. Ще бъде прекрасно да отидем там всички заедно.​​

​​В ресторанта свекърва ми, без дори да погледне в менюто, поръча най-скъпите ястия.​​

​​– Трябва да отбележим срещата ни! Аничка, не се притеснявай, ние разбираме, че вече си осигурена жена. За теб това са дреболии.​​

​​Седях и разглеждах шарките на покривката, докато роднините обсъждаха бъдещите планове. Техният разговор все повече наподобяваше съвещание за разпределение на бюджета ми.​​

​​Интересни планове​​В търговския център случайно дочух разговора на моите придружители, докато те си мислеха, че избирам сувенири в съседния отдел.

— Мамо, забеляза ли колко е стисната? — прошепна Олга. — Брат й явно има добра заплата, а тя все спестява. Трябва да направим нещо по въпроса.

Татяна Павловна се намръщи.

— Вече говорих с Андрюша. Обеща да помисли дали да й повери целия семеен бюджет. Така и на нас ще ни е по-лесно… да решаваме финансовите въпроси.

— Правилно, — с груб тон се съгласи Сергей Иванович. — А догодина можем да организираме почивка в Европа. Нека снаха ни покаже уважение към по-възрастните.

Замръзнах до щанда с картички, усещайки как вътре в мен всичко започва да изстива. Значи ето какви са им плановете…

Напрежение

Вечерта, в хотела, Олга се настани в моята стая, разгръщайки каталог с луксозна козметика.

— Хей, утре да отидем в бутиците? Трябва да изглеждам добре. Какво ще си помислят хората?

Сякаш случайно свекърва ми влезе в стаята.

— Сережа е огорчен, че синът ни помага толкова малко на родителите си. Но разбираме — има си тебе…

Седях и разглеждах ръцете си. В главата ми се въртяха откъслечни фрази от подслушаните разговори, намеци и очевидни намерения на роднините. Нещо трябваше да се предприеме.

Решителна стъпка

На следващата спирка помолих всички да наглеждат багажа.

— Ще проверя разписанието и времето на престоя. Тук прекачването е по-дълго.

— Само не се бави, — мърмореше Сергей Иванович. — И виж къде има приличен ресторант.

Вървях по перона, а в главата ми постепенно се оформяше план.

Роднините дори не подозираха, че отлично разбирам от железопътни маршрути — благодарение на времето, което бях работила в туристическа компания.​​Неочакван обрат​

​​На касата ме посрещна приветлива жена на средна възраст.​

​​– Трябва да сменя билетите. Три места до Нижнекамск, – подадох документите на роднините, които предварително бях взела за чекирането на багажа.​

​​Новият маршрут минаваше през едно индустриално градче – пълната противоположност на курортно направление. Докато касиерката обработваше билетите, успях да организирам товаренето на куфарите на роднините в съответния влак.​

​​Върнах се при своята компания, като запазих леко загрижено изражение.​

​​– Малко закъснение в разписанието. Ще се наложи да изчакаме около час.​

​​– Безобразие! – възкликна с ръце Татяна Павловна. – По наше време такова обслужване… Анче, надявам се, че подаде оплакване?​

​​Моментът на истината​

​​Когато обявиха качването, изпратих роднините до вагона и им помогнах да се настанят.​

​​– Забравих да купя вода за пътя. Ще се отбия до вагон-ресторанта, там изборът е по-голям.​

​​Те дори не заподозряха нищо. Свекървата вече си подреждаше възглавничките, а Сергей Иванович и Олга се наместваха удобно.​

​​– Само не се бави, скъпа, – подметна свекървата с усмивка. – И вземи минерална вода без газ за мен.​

​​Помахах им с ръка и спокойно се отправих към своя влак, който беше на съседния перон.​

​​Петнадесет минути по-късно, под ритмичното тракане на колелата, вече разгръщах книга, предвкусвайки спокоен отдих.​

​​Изключих телефона – не исках да си развалям настроението.​

​​Нека се поизмъчат, когато осъзнаят, че пътуват съвсем в друга посока. Представих си лицата им при пристигането в индустриалния град и за първи път от началото на цялото пътуване се усмихнах искрено.​

​​Сладкият вкус на свободата​

​​Първите три дни на почивката бяха невероятни. Наслаждавах се на тишината, морето и пълната липса на безкрайни претенции.​Телефонът понякога вибрираше от входящи съобщения, но аз просто го обръщах с екрана надолу.

Едва на четвъртия ден реших да чуя разгневените гласови съобщения.

— Анна! Това е възмутително! Оказахме се в някаква дупка! Тук дори няма приличен хотел! — гласът на Татяна Павловна трепереше от възмущение.

— Незабавно обясни какво става! — разнесе се басът на Сергей Иванович. — Настояваме за компенсация!

— Ще си платиш за това! Всичко ще разкажа на Андрей! — пищеше Оля.

На всички изпратих едно и също съобщение:

„Извинете, връзката е много лоша. Наслаждавайте се на почивката! Убедена съм, че ще намерите с какво да се занимавате. Всички разходи са за ваша сметка – отлична възможност да проявите самостоятелност.“

Заслужена почивка

Две седмици минаха като миг. Пожълтях от слънцето, отпочинах си и дори създадох няколко приятни запознанства. Никой не изискваше пари от мен, не ми напомняше за семейни задължения и не се опитваше да ме манипулира.

Когато се върнах у дома, заварих съпруга си дълбоко замислен.

— Родителите ми се върнаха някак странни. Казват, че пътуването било… необичайно.

— Сигурна съм, че това пътешествие ще го запомнят дълго. Между другото, не споменаха ли нещо за обща почивка?

— Не. Въобще не засягат тази тема.

Доволно се протегнах в креслото. Понякога малката отмъщение може да предотврати големи проблеми. А роднините… Какво пък, надявам се, са усвоили урока: безплатното сирене е само в капана за мишки.

Дереккөз