– Пържи кюфтетата, казвам ти! Защо си се изтегнала като царица? Виж колко ранен е часът! – Анна, чувайки гласа на мъжа си, остави книгата и го погледна над очилата си. Едва сдържайки раздразнението си, тя възможно най-спокойно каза:

– Максим, на печката има готова вечеря, а в хладилника – пълно е с храна! Яж каквото искаш. Не виждам смисъл да пържа кюфтета посред нощ. Ще ги приготвим утре.

– Но ти самата каза, че не помагам в домакинството и не давам своя принос! Чух те! След работа минах през магазина и купих кюфтета, въпреки че бях уморен. Толкова ми се приядоха! А на теб ти е трудно просто да ги изпържиш! – възмути се Максим.

– Максим, но аз също се върнах от работа и веднага се заех с приготвянето на вечерята. Готова е. И аз съм уморена. Ако не можеш да изчакаш до утре, изпържи ги сам – Анна отново взе книгата и се потопи в четенето. Но удоволствието от любимия роман така и не се получи.

Максим мърмореше без спиране. Ходеше из апартамента и повтаряше, че жена му станала прекалено горделива и надменна. А нали в Библията пишело, че тя трябва да се подчинява на мъжа си във всичко.

Анна не издържа. Стана от леглото и излезе от спалнята. Реши да поговори с мъжа си, въпреки че часът беше късен. Повече така не можеше да продължава:

– Макс, толкова си се променил напоследък! Какво ти става? Постоянно си недоволен! Според теб трябва да работя до късно вечерта, а после да започвам втора смяна в собствената си кухня? Разбира се, бих разбрала, ако имаше основателна причина за недоволството ти. Но вечерята е готова! Наистина ли не можеш тази вечер да хапнеш това, което вече е приготвено? Защо да се хабят продукти? Утре ще изпържа кюфтетата!

– Аня, направо ти е дошло до главата! Само че ти самата не осъзнаваш как се държиш! Добих добра длъжност, ти нищо не ти липсва! А пък ти не можеш да изпържиш няколко кюфтета за „основния хранител“ на семейството?

– Макс, ти си „основният хранител“? – Анна се усмихна леко подигравателно, – а аз какво съм тогава? Жалка храненица? Забележи, получавам същата заплата като теб. И освен това, изглежда, забравяш, че започна да печелиш добре едва преди половин година! Докато ти учеше и си сменяше работите, почти всички разходи бяха за моя сметка!

Максим се обърка и замълча. Според него Анна беше станала твърде нахакана. Тя се връщаше от работа, приготвяше нещо набързо, сутрин поднасяше сандвич или омлет и смяташе, че си изпълнява съпружеските задължения! А сега дори го упреква за това, че започнал да внася пари в семейството едва наскоро. Това вече беше прекалено! Той реши да вземе крайно решение:

– Ще подам молба за развод, ако не се промениш! Аня, не искам да разрушавам семейството ни. Но ти стана твърде самонадеяна! Възприемаш себе си като нещо велико, без да гледаш на мен като на съпруг!

Максим шумно отпълтва чай от чашата си и, поставяйки я с трясък на масата, излезе от кухнята.

Анна остана озадачена. Ето ти изненада! Нейният Максим искаше да се разведе с нея. А съвсем наскоро той беше напълно зависим от нея. Жената се усмихна. А къде възнамеряваше да живее след развода? Отново при майка си ли?

Разстроена, но уверена в правотата си, Анна легна на дивана. Ще нощува тук, в хола! Но не можеше да заспи. Напоследък тя и Максим спяха заедно все по-рядко.

Сега, лежейки на дивана, си припомняше миналия си живот с Максим. Той нямаше винаги такава увереност. Дори не можеше да предположи, че някога ще заговори за развод.

Те се запознаха, когато и двамата бяха на прага на тридесетте. Но по това време Анна вече беше стабилна. Беше завършила, работеше в голяма компания и дори си купила собствен апартамент.

Максим обаче беше в статуса на „вечен студент“. Няколко пъти го отчисляваха от университета, после се възстановяваше, работеше случайни работи и все още не можеше да намери своето призвание.

Него изобщо не го смущаваше фактът, че всички негови приятели вече бяха създали семейства, намерили работни места и се развиваха. Максим все още не можеше да се отдели от крилото на майка си.

Но и това положение вече започваше да напряга майка му. Синът й, който отдавна беше вече пораснал, не се свенеше да иска пари за своите нужди, смятайки, че тя е длъжна първо със заплатата си, а после и с пенсията си, да му помага.С Аня те се запознаха случайно. В онзи ден Макс се беше сериозно скарал с майка си и седеше на пейката в двора. Симпатична млада жена си изкълчи крака точно пред него. Токчето ѝ се счупи.

Макс, от скука, предложи да я изпрати. По пътя заговориха. След това започнаха срещи. Аня беше изумена, че новият ѝ познат не може да получи диплома. Оказа се, че професиите им са свързани. Тя предложи да му помогне.

По това време Макс вече се беше настанил в нейния апартамент. Сега Аня пое функциите на майка му. Тя готвеше, чистеше, переше, а вечер пишеше за него курсови и контролни работи. Искаше ѝ се любимият ѝ да вземе образование и да намери престижна работа, както подобава на един мъж.

Макс тогава я наричаше своя спасителка. Преподавателите в университета бяха доволни. „Вечният“ студент вече беше сериозен. Той уверено минаваше изпити, а дипломната защита наближаваше.

Аня обичаше Макс. Тя не смяташе, че му прави услуга или че той ѝ е длъжен с нещо. Когато за пореден път ѝ казваше, че е неговата спасителка, тя тихо му отговаряше:

– Но какво говориш, Макс! Ще вземеш диплома, ще си намериш работа и ти също ще допринасяш за семейния бюджет. А ако нещо се случи, ще помогнеш и на мен. Съпругът и съпругата са едно цяло! Трябва да си помагаме!

След сватбата в дома им започна да идва често свекървата. Олга Петровна смяташе сина си за гений. Често казваше на снаха си:

– Виж само, Аня! В индекса му има само „петици“! Той е гений! Ще вземе диплома и ще стане професионалист!

Аня мълчеше. Тя не казваше, че пише вместо него всички курсови работи и го подготвя за устните изпити. Не искаше да разваля отношенията си със свекървата. Нека си мисли, че синът ѝ е неразпознат талант!

Но времето минаваше, а „геният“ така и не се реши да приложи способностите си. След защитата на дипломата се оказа, че никой не иска да го наеме. Навсякъде търсеха хора с опит. И отново Аня се притече на помощ.

Тя се уговори с ръководството си да вземат съпруга ѝ на работа. Позицията беше скромна, и заплатата – малка, но казваха, че така се придобива необходимият опит.

Цели три години Аня напълно издържаше мъжа си. Той никога не ѝ даваше своята заплата и не купуваше нищо за дома. Един ден Аня го помоли да оставя част от парите си за храната.

Но Макс възрази.

– Какво, упрекваш ме? Искаш да намекнеш, че ям на твой гръб?

Аня беше категорична:

– Не намеквам, Макс, казвам го направо! Харча цялата си заплата за поддържане на дома. Не мога дори да си купя парфюм! Защо не допринасяш към семейния бюджет? Преди учеше, нищо не казвах, но сега ти плащат!

– Анька, ама какво ми плащат? Жълти стотинки! Стигат само за транспорта! Кажи „благодаря“, че не искам от теб пари! Ти си виновна! Можеше да ми намериш по-добра длъжност!

Аня се почувства обидена. Но си помисли, че вероятно на Макс му е неудобно. Все пак тя се смяташе за водещ специалист в компанията, а той – момче за всичко.

Тогава Аня реши да поговори с ръководството си. Тя имаше добри отношения с началниците си. Ценяха я и я уважаваха. Обръщаха се към нея с трудни въпроси. Мнението ѝ беше важно.

И затова, когато посочи към мъжа си и помоли да го направят началник на отдел, шефът се съгласи. Не виждаше причина да откаже. Аня го увери, че ще подкрепя неопитния специалист.​Така Аня започна да работи на две длъжности. Максим си седеше цял ден в кабинета. Той само подписваше документи, а за всички въпроси персоналът се обръщаше към Аня. Служителите бързо разбраха кой всъщност върши работата.

​Максим обаче стана изключително горд и самоуверен. Заплатата му вече беше равна на тази на жена му. Той бързо изтегли кредит и си купи кола. Аня се опита да възрази, но доводите на съпруга ѝ я убедиха. Той каза:

​– Аня, аз съм началник на отдела. Срамно е да се возя на маршрутка! Освен това ти вече имаш кола!

​– Именно това казвам, Макс! Няма да можем да издържаме две коли. Колата изисква поддръжка! Това е скъпо. Прекрасно стигаме до работа заедно!

​– Не мога постоянно да те моля да ме караш накъдето трябва! Какво, аз да не съм мъж ли?​

​Аня отново се съгласи. Но тя вече започна да се дразни от постъпките на Максим. А още повече я ядосваше майка му. Олга Петровна започна да ѝ натяква колко много е постигнал синът ѝ.

​Тя смяташе, че новият статус на Макс е изцяло негова заслуга. Аня не се опитваше да я разубеждава и скромно мълчеше.

​Не се знае колко дълго щеше да продължи тази ситуация, но Максим започна да се държи като истински тиранин. Упрекваше Аня, че е лоша домакиня. Според него тя не перяла и гладяла добре, готвела неща, които той не харесва.

​Освен това тя постоянно искала нещо! Нуждаела се ту от месо, ту от шкаф за кухнята, ту от резервна част за колата. И при това, не давала пари! Налагало му се да плаща със своята карта! А това било недопустимо!

​Майка му доливала масло в огъня. Сега Макс често ѝ гостуваше и се оплакваше от жена си:

​– Не мислех, че Аня е толкова меркантилна. Все ѝ е малко! Сега едно купи, след това – друго! Нищо не ми остава!

​– Макс, да, Аня показа истинското си лице чак сега. Може би трябва да се разведете?

​– А къде ще живея? Отново при теб? Апартаментът е на Аня, тя го купи преди брака, – въздъхваше синът.

​– Е, може би ще изтеглиш ипотека? – предлага майка му. Перспективата синът ѝ да се върне при нея не я радваше.

​– Да бе, сега! – възкликваше Макс. – Имаме прекрасен апартамент! А аз трябва да затъна в дългове и да плащам на някакъв непознат! Дори кредита за колата не съм изплатил!

​И отново се връщаше при Аня. Веднъж поговори с чичо си. Чичо му беше алкохолик. В моменти на трезвеност той се опитваше да води приличен живот. Но не успяваше. Просто защото смяташе състоянието си за болест. Той посъветва племенника да „постави жена си на място“.

​Макс реши да послуша съвета. Именно тогава претенциите му към жена му станаха просто непоносими.

​Ето, и тази вечер изискваше от нея да изпържи кюфтета, макар че времето вече беше почти полунощ. Аня не пренебрегваше задълженията си. Вечерята беше готова. Но да застане пред печката за втори път същата вечер, тя отказа. И смяташе себе си за права.

​Но на сутринта реши да поговори с мъжа си:

​– Макс, напоследък стана твърде взискателен. Не забравяй, че и аз работя. Освен това аз правя всички отчети вместо теб! Хайде да се разберем и да си разделим домашните задължения поравно. Ще ми стане поне малко по-леко!​– А от какво си уморена? – засмя се Максим. – Цял ден тичаш из офиса с документи и на никого не даваш да работи!

– Добре, тогава повече няма да попълвам твоята информация и да правя отчетите! Тичай сам из офиса!

– Е, ако искаш да подведеш ръководството ти, нека направим именно така! Шефът няма да те похвали. Нали ти предложи мен за ръководител на отдела. От теб зависи всичко!

– Какво нахалство, Максим! Държиш се ужасно! Какво ти става?

– Просто ми писна да живея според твоите указания! Аз съм възрастен и самостоятелен мъж! Искам да живея по мой начин!

– Добре, щом си възрастен и самостоятелен, поне вземи колата от сервиза! Аз днес няма да успея!

– Никога нищо не успяваш! Дай ми пари, ще я взема! Това е твоята кола.

– Макс, ти преди два дни получи заплата! А аз със своите пари ти купих нов костюм, храна за месец, платих сметките и заделих част за почивката! Нали искахме да ходим на море! Помниш ли?

– Аня, нямам пари! Платих кредита за колата. А после ми се обади Галя, братовчедка ми, познаваш я, и поиска заем. И освен това, чичо Борис ми призна, че иска да се лекува, но го е срам да поиска пари. А ти знаеш, че такива центрове са скъпи!

– Макс! Ти ме изумяваш! Галя е здрава и млада жена! Защо не работи?

– Има четири деца! Кога да работи?

– Но нали трябваше да помисли за това, когато раждаше второ, трето, а камо ли четвърто дете без мъж?! А този чичо Борис? Помня, че вече искаше от мен пари за лечение и рехабилитация. Това беше преди шест месеца! И аз му дадох. И какво разбрах? Че е запил и гулял два месеца! Едва го спасили! Всички ме упрекваха, че съм му дала тези пари. Дори и ти!

– Този път беше убедителен! Не можах да му откажа! А Галя не е виновна, че не ѝ върви в личния живот! Между другото, както и на мен! Изглежда, това е семейна черта!

Аня дори не намери какво да отговори. Мълчаливо прибра масата, изми чиниите след закуска и тръгна за работа. Максим ѝ извика след нея:

– Покрий ме, кажи, че не съм добре! Днес дават повторението на мача! С тази работа дори не го гледах! Ще остана днес вкъщи!

От очите на Аня потекоха ядосани сълзи. Тя разбра, че всички нейни усилия са били напразни. Максим не стана този, когото сам искаше да бъде. Получи помощ и възможности. Но все така чакаше някой друг да прави всичко вместо него.

Тя се насили да се успокои и да се съсредоточи върху работата. На обяд си спомни, че днес Максим трябваше да предаде отчет. И затова вместо заслужената почивка, реши да се заеме с неговите задължения. Не искаше да подвежда ръководството.

Аня влезе в кабинета на съпруга си и отвори компютъра. Вчера Максим не беше затворил страницата на онлайн-банката си. Аня с изненада разглеждаше сметките му. Оказа се, че през последните шест месеца той редовно е превеждал големи суми на Галя и чичо Борис.

А той ѝ казваше, че цялата си заплата внася за кредита! Нали уж искаше по-бързо да се отърве от дълговете! Аня реши да се върне към този разговор вечерта. И той се състоя.

На всички нейни обвинения Макс спокойно отговаряше:– Те са моето семейство! Аз съм длъжен да им помагам! Освен това, не съм длъжен да ти давам отчет. Това са моите пари! Харча ги за семейството си, а не за приятелки или забави! Трябва да се гордееш с такъв мъж!

– А аз, значи, вече не съм част от твоето семейство? Аз трябва да плащам всички сметки, докато ти помагаш на здрави хора да удовлетворяват капризите си! Те могат да работят! И да се грижат сами за себе си!

– Ани, много си досадна! Отивам да спя. Тези разговори ме изтощават.

Тази нощ Максим спа на дивана. На сутринта съпрузите не си говореха. Ани излезе първа от дома, но Максим така и не отиде в офиса. Жената не се обезпокои.

Тя предположи, че съпругът ѝ пак е останал да гледа футбол у дома. Затова, както обикновено, прикри отсъствието му пред шефа.

Звънът на мобилния телефон я разсея от работа. На екрана се изписа името на Максим. С тиха надежда, че се обажда да се извини, Ани вдигна телефона. Максим едва чуто каза:

– Ани, претърпях катастрофа. Целият съм потрошен. Ела, моля те.

Изплашена, Ани се затича към посочения адрес. Максим, целият омотан в бинтове, лежеше на болнично легло. Смущавайки се, той я помоли за чаша вода. След като му я подаде, Ани каза, че иска да говори с лекаря.

Присъдата му беше неутешителна. Специалистът обясни, че Максим ще остане на легло поне два месеца. А след това ще му е нужна рехабилитация!

Ани се върна в стаята. Максим изглеждаше жалък. Със сълзи на очите той каза:

– Ани, какво ще стане с мен? Имам кредит за колата! Болничните няма да покрият разходите! Рехабилитацията е скъпа, знам. Нямам си представа какво ще правя!

– Макс, сега не мисли за това! Ще плащам твоя кредит. И няма да те оставя. Ще трябва да помолим твоето семейство да се грижи за теб, докато аз работя. Днес видях разпечатките ти от банката. Не беше затворил страницата. Там е празно.

Превеждал си всички пари на чичо Борис и Галина. Нека сега те се погрижат за теб. Ако взема отпуск, няма да мога да платя за рехабилитацията и кредита ти. Ще помолим твоето семейство!

Но никой не откликна на молбите на Ани. Олга Петровна заяви, че не понася миризмата на болници, Галина се оправда с прекалена заетост, а чичо Борис отново се отдал на поредното пиене.

Максим пострада жестоко. Цял ден чакаше Ани да дойде при него. Тя носеше храна, чисти дрехи и пак тръгваше. Ани се беше променила. В погледа ѝ се беше появило нещо твърдо.

Сякаш вършеше всичко машинално. Страданията на мъжа ѝ не я трогваха. Но всичко отминава с времето. Дойде денят, когато Максим беше изписан с ясни признаци на подобрение.

Ани дойде да го прибере и да го закара у дома. Максим вече с радост си представяше как ще се върне вкъщи, ще се наядe добре и ще се наспи на мекото си легло.

Но колата на Ани спря пред къщата на майка му. Жената гледаше внимателно съпруга си и твърдо каза:

– Тук живее твоето семейство! И сега ти ще живееш с тях! Подадох молба за развод!

Дереккөз