– Альоша! Видя ли това?! Как да го разбирам? Не можеше ли да предупредиш предварително?

– Идвам. Какво пак се е случило? – четиридесетгодишният мъж събу обувките си и с торбите влезе в кухнята.

Те тъкмо се бяха върнали от магазина. Съпругата стоеше до масата и държеше бележка в ръце.

На нея черно на бяло пишеше: „Мили мои. Заминавам да посетя приятелка. За колко време – още не съм решила. Не се тревожете. Ще ви звъня от време на време. Баба.“

– Катюша, ама това е чудесно! Винаги си казвала, че майка ти ти пречи в кухнята. Сега никой няма да ти се мотае под краката.

– След две седмици имам парти за повишението ми на работа! Мислех, че Галина Павловна ще приготви всичко! А сега какво ще правя?

– Не се тревожи, кажи на гостите, че вкъщи е тясно и ги покани в ресторант!

– Ама това колко ще струва? Поканих четиринадесет души, плюс нас двамата.

– И какво от това? Не те повишават всеки ден!

Вечерта близнаците Ира и Степа, които бяха на дванадесет години, се прибраха от тренировката, и семейството седна да вечеря.

– Деца – заяви делово Алексей, – имам добра новина за вас. Баба замина на гости, изглежда за дълго. Някой от вас може да се настани в нейната стая. Кой иска?

– Нека Степа да отиде, – каза дъщерята, – Не харесвам бабината стая, много е малка.

– На мен не ми пука къде ще живея. Само дето ще си преместя леглото. На бабиния диван не може да се спи. Той отдавна трябваше да бъде изхвърлен.

– Айде стига! – хвърли му поглед бащата. – Купихме го, когато бях на десет години, и все още е доста удобен.

– Опита ли да лежиш на него? Без леглото няма да се преместя! – категорично заяви Степан.

…Целият следващ ден Катерина прекара на работа пред компютъра, проклинайки всичко и всички. Търсеше подходящ ресторант. Навсякъде беше много скъпо.

Още две седмици по-късно партито мина. Ако не беше сумата, която трябваше да платят, двамата съпрузи щяха да бъдат доволни. Изморени, те се върнаха от ресторанта вкъщи.

– Мамо, утре имаме родителска среща. Учителката каза, че е задължително да присъствате! – „зарадва“ я дъщерята още на прага.

– Алексей, моля те, отиди ти, изобщо нямам време.

– Катюша, няма да успея, нали знаеш, че утре съм се уговорил да закарам колата в сервиза. Така че, ще трябва ти да отидеш!

– Как му дойде на ум на Галина Павловна точно сега да тръгне по гости. Още един проблем ни натресе!– Мамо, на якето ми се скъса копчето, ще го пришиеш ли? – приближи се до майка си Степан.

– Всъщност, на вашата възраст отдавна е време сами да си шиете копчетата! – с раздразнение каза уморената Екатерина.

Тя все пак взе якето и приши скъсаното копче. Подреди кухнята. Погледна будилника: един час след полунощ.

– Мамо, какво има за закуска? – попита сутринта Ира, целувайки майка си, която седеше на масата с чашка кафе и изморен вид.

– Извади салама от хладилника!

– Мамо, искам палачинки или омлет – замоли се дъщерята.

– Казах да бръкнеш в хладилника и да извадиш салама!!!

– А аз вчера довърших целия салам – със задоволство каза Степан, докато си обличаше тениската, появявайки се на кухненската врата. – Супата беше само на дъното, оставих я на Ирка, а за себе си направих сандвичи!

– Добре – събра сили Екатерина, – сега ще ви направя омлет! Ира, след училище ще минеш през магазина и ще купиш овесени ядки, тези, дето се варят бързо. Ще си направите сами каша.

– Добре, мамо.

– Катюша – влизайки в кухнята и връзвайки си в движение вратовръзката, каза Алексей, – Имай предвид, че днес обух последната си чиста риза!

– Алеша! Не можеш ли сам да си сложиш ризите в пералнята?!

– Добре – с изненада погледна мъжът жена си, – Някой вече те е ядосал?

– Галина Павловна не ти ли звъня? – тихо попита Екатерина.

– Не. Що пък да не си почива спокойно! Нали, деца?

– А аз вече ми липсва баба – призна Ира.

– Татко, а баба къде ще спи, когато се върне? Нали ти изхвърли нейния диван? – попита Степан.

– Когато се върне, тогава ще мислим.

… Екатерина имаше тежък работен ден. Нямаше сили да отиде на родителската среща в училище. И без това не ѝ беше навик. На такива срещи обикновено ходеше свекървата.

Вече беше близо до дома, когато видя възрастната съседка.

– Добър вечер, Татяна Петровна.Старата жена гордо вдигна глава и се обърна настрани от нея.

Вкъщи Катя изпържи купешки кюфтета и свари фиде. За повече просто нямаше сили. Семейството седеше на масата, когато Алексей каза:

– Катюша, ти се оплакваше, че майка ми вече… – погледна към децата – че майка ми вече се движи бавно, но това, ще ти кажа, не е най-лошото.

– Какво искаш да кажеш?

– Днес сутринта тръгвам на работа, насреща идва Татяна Петровна. Поздравявам я, а тя така гордо се обръща настрани. Ето това вече е проблем – когато съседите не си разпознават хората!

– Главата на нашата баба си е напълно наред – внезапно се включи в разговора Степа. – И Татяна Петровна е нормална, днес я поздравих, дори поговорихме малко.

– За какво? – попита майката.

– Тя ме попита къде е баба. Аз казах, че е заминала на гости при приятелка.

Когато децата излязоха от кухнята, Катя каза на съпруга си:

– А знаеш ли, че и с мен Татяна Петровна не се поздравява!

– Странно – учуди се Алексей, – защо така? Нали нищо лошо не сме направили на семейството ѝ.

– Утре ще се опитам да разбера.

На следващата сутрин, когато Катя излезе от дома, видя познатата възрастна жена да седи на пейка до входа. Реши да поговори с нея за Татяна Петровна. Но щом старата жена разбра, че Катя се приближава към нея, тутакси се вдигна и забърза надалеч от входа.

Жената решително се обърна и се качи в апартамента на Татяна Петровна. Тя искаше да разбере какво се случва. Вратата отвори самата домакиня.

– Татяна Петровна, трябва да поговорим с вас! Ние сме съседи и ми е много неприятно, че не се поздравявате с нас. Да не би да сме ви обидили?

– Не!

– Тогава какъв е проблемът? Обяснете ми!

– Къде е Галина Павловна?

– Замина на гости при приятелка!

– А как се казва приятелката?

– Не знам…– Но аз знам! – повиши гласа си Татяна Петровна. – Нарича се „дом за стари хора“!

– Какво говорите?!

– Аз сама го видях! Отидох там да посетя моя приятелка. Тя е отгледана в дом за сираци, няма никого и доброволно се настани там на старини. И вашата Галина Павловна я видях там!

– Честно! Ние не сме я изпратили там! – обърка се Екатерина.

– Не сте я изпратили? Значи е избягала сама. Но как живееше при вас!? Беше ви като домашна прислужница, всичко върху нея! Кажи ми, кога за последен път тя отиде някъде на почивка?

– Не помня.

– А ти със съпруга си всяка година – ту в Сочи, ту в чужбина! Нали?

– Много работим, уморяваме се – промърмори Катя.

– А аз веднъж на дивана ѝ седнах – войнствено продължи старицата, – и повече не ми се прииска да я посетя!

– Тя никога не се е оплаквала от дивана – виновно каза Катя.

– А миналата зима, в един часа през нощта, къде беше тя, когато празнуваше рождения си ден? На детската площадка седеше! Добре че станах да пия вода и погледнах през прозореца, иначе щеше да премръзне до сутринта.

Дъщеря ми я събудих, пратих я да я доведе. Тя ми каза, че сте я помолили да не пречи, защото гостите били млади и щели да се смущават. Преспа при нас!

– Не предполагахме, че ще отиде на детската площадка – гласът на Екатерина ставаше все по-тих.

– А какво ѝ подари за Осми март, спомняш ли си? Кухненски кърпи! А тя ги взе, радваше се, без да разбере, че това е подигравка! Повече не искам да говоря с теб!

– Татяна Петровна, но наистина не сме я изпратили в дом за възрастни хора. Повярвайте!

– Вярвам! Много дори вярвам! Тя ви е нужна вкъщи, за да върши работата за вас! А щом всичко направи, хубаво е да я разкарате някъде до следващия ден! Така ли е?

Екатерина сведе поглед.

– Не ви ли е срам? От собствения ѝ дом – и да я разкарате! Живеете в нейния апартамент! Всичко, вече нямам сили да те гледам!

Старата жена хлопна вратата. Екатерина отпусна безсилно гръб на стената, затвори очи и моментално натисна бутона на звънеца.

– Какво искаш?! – все още развълнувана, старицата не можеше да се успокои.

– Татяна Петровна, дайте ми адреса на този дом за стари хора.– Село Куликово, там питайте!

Катерина се обади на работа и поиска отпуска. После това набра мъжа си:

– Колата ти в движение ли е?

– Не знам.

– Няма значение! Ще хванем такси. Бързо в къщи!

– Какво се е случило? – разтревоженият и объркан тон на жена му изплаши Алексей.

– Казах бързо!

– Тръгвам, скоро ще съм там.

Когато мъжът ѝ се прибра, Катя беше малко по-спокойна. Тя му разказа, че майка му в момента е в дом за възрастни хора и трябва да я вземат оттам. След няколко часа стигнаха до посоченото село, на края на което се намираше домът за стари хора.

Като влязоха в двора, видяха група стари жени, седнали на една пейка. Приближиха се.

– Алеша?

Алексей веднага не позна майка си. Тя изглеждаше по-добре, подмладена, а очите ѝ гледаха с топлота към сина и снаха ѝ.

– Дошли сте да ме навестите? Напразно се тревожите, сигурно имате много работа. Хайде, да се качим в стаята ми.

Галина Павловна живееше с още две жени. Сега те бяха на разходка. Стаята беше малка, но уютна.

– Седнете, – покани ги тя.

– Мамо, дойдохме да те вземем, стягай се – каза синът.

– Не, мили мои, няма да се върна при вас. Знаех, че само ви преча. И стая заемам, живея сама – като баронеса. И все ви се бъкам под краката, най-вече в кухнята… Реших, че ще ви е по-добре без мен. И затова дойдох тук.

– Галина Павловна, върнете се. Лятото още не е свършило, ще изберете хубава почивка в санаториум. Ние ще платим всичко.

– Благодаря ви, мили мои, но тук намерих любовта си. Сашенка. Той е лекар тук. Наесен се пенсионира и ме кани да заживея с него в града. Решихме да се оженим. Все пак съм само на седемдесет… Затова, мили мои, вървете си при дечицата!

…На връщане Катя и Алексей си тръгваха с празни ръце и в недоумение. Къде се е чуло и видяло човек на седемдесет години да постъпва така. Да избяга от дома, да остави семейството си. И дори да се влюби. Чудни са Твоите дела, Господи…

Дереккөз