— Валь, ти изобщо не разчитай на този апартамент — делово ѝ обясняваше Иван на сестра си, — нямам къде да те настаня.
Имам дете, жена, а сега и теб ще храня?
Не, Валь, тази перспектива не ми харесва. Иди при нашите!
Ти си непълнолетна и по закон трябва да живееш при тях. А за апартамента — забрави, той е мой!
Животът на Валя от самото начало тръгна добре. Тя живееше в пълно семейство с майка си, баща си и по-големия си брат в предградие на столицата.
Наблизо, в самата столица, в собствен двустаен апартамент, живееше бабата на Валя — вече възрастна, но все още доста жизнена.
Валентина ходеше на училище, а брат ѝ скоро трябваше да отиде в казармата. Животът вървеше по обичайния си ред.
Момичето беше в пети клас, когато бабата реши да се премести в едно малко село, където я чакаше стара, но стабилна къщурка.
А апартамента тя подари на Валя и Ваня, като им заръча да живеят там, след като завършат училище.
Дотогава родителите даваха жилището под наем, като така увеличаваха семейните доходи.
Първият, който се настани в апартамента, беше братът на Валя.
Ваня завърши училище и след това отиде в армията. Когато се върна в града, заживя с момичето, което го чакаше.
Когато тя забременя, се ожениха и като семейство се нанесоха в столичния двустаен апартамент.
Валя започна да се тревожи, че в новия апартамент няма да остане място за нея. Събрала смелост, тя проведе сериозен разговор с по-големия си брат:
— Ваня, нали не си забравил, че баба ни подари апартамента на двамата? Искам да завърша училище и да кандидатствам в някой институт в столицата — в нашия град няма никакви перспективи.
— Не се тревожи — отговаряше ѝ Ваня, — като завършиш, ела при нас. Ще живеем заедно, а ти ще учиш! Със жена ми се разбирате, така че няма да има проблеми.
Валя се успокои. Тя продължи да си учи, като междувременно избираше университет в столицата.
***
Минаха години, и завършването на училище наближаваше. Когато Валя беше в 10-ти клас, родителите ѝ решиха, че не могат повече да живеят заедно:
— Ако знаеше само колко ми омръзна! — крещеше бащата на Валентина на съпругата си, — целия ми живот провали!– Това аз ли съм? Аз ли съм съсипала? Та ти открадна най-добрите ми години, алкохолик такъв! – отвръщаше майката на Валя. – Не искам да те виждам! Ако беше моя воля, щях веднага да те изхвърля от апартамента!
Родителите се разведоха, а Валя се оказа между два огъня: тя не знаеше при кого да остане. Никой от тях не се опита да я привлече на своя страна.
Едновременно с развода се извърши и делбата на общото жилище, купено по време на брака. Имотът беше продаден, а вместо него бяха купени два едностайни апартамента в различни части на града.
Валя остана да живее с майка си, но не за дълго – майката намери нов любим, а вече порасналата дъщеря не се вписваше в представата ѝ за новото семейство.
На Валя ѝ се наложи да обмисли преместване за постоянно при баща си.
– Татко, ще живея с теб! – обърна се Валя към него.
– Дъще, знаеш ли, с радост бих те приютил. Но имам жена сега. Къде ще спиш? На кухнята – неудобно е, а в една стая с нас – също не става – започна да се оправдава баща ѝ.
Тогава Валя реши, че може да завърши последния клас от училище в столицата, като живее с брат си в апартамента, който баба им беше оставила на двамата.
Но и там не ѝ провървя.
– Как така! Имам семейство, малко дете! Ще ни пречиш. А и в този апартамент няма твоя стая. Мама оформи жилището само на мен!
– Търси си друго място – оказа се, че брат ѝ вече е забравил обещанията си.
Валя се обърна към майка си, която не отрече:
– Да, апартаментът е на Ваня. Той има семейство, е възрастен човек и вече има работа в столицата. На него по-нужна му е отделна жилищна площ, Валя.
– А къде да живея аз? Какво да правя сега? Излиза, че на никого не съм нужна? Никой не иска да ми помогне? – невярващо попита Валя.
– Прописах те в селото, в къщичката, където живееше баба ти – отвърна майка ѝ. – Там ще отидеш. Какво пък? В селото има училище, ще завършиш единадесети клас там.
С документите ще ти помогна. Ще ти хареса – тихо е, спокойно, никой няма да ти пречи.
Вече си голяма, Валя, можеш да живееш самостоятелно!
***
Новото място въобще не зарадва Валя: селото се намираше на 60 км от най-близкия град, централизирано водоснабдяване нямаше, само кладенец.
За миене трябваше да се използва баня, която първо да се подготви, а тоалетната беше на открито.Удобства никакви нямаше, но Валя бързо свикна – да носи вода и да пали печката. Момичето нямаше време да се самосъжалява – изоставена от родителите и брат си, тя се научи сама да се справя с всички трудности.
Наближаваше новата учебна година и Валя се премести в селското училище. Налагаше ѝ се да ходи пеша, защото училището се намираше на пет километра от дома ѝ. Добре поне, че местният автобус возеше децата до училището и обратно.
Родителите ѝ изпращаха по пет хиляди лева на месец и постоянно намекваха, че скоро ще навърши осемнадесет и е време да започне сама да си изкарва прехраната.
Тези малки суми за нищо не стигаха, но добросърдечните съседи ѝ помагаха – не ѝ позволиха да замръзне през зимата, като споделяха дърва и есенните си запаси.
Валя живееше трудно, беше морално съкрушена. Защо всички членове на семейството ѝ намериха своето място, а нея просто я изключиха от живота си? С какво беше заслужила такова отношение? Нощем често плачеше от страх и безизходица.
***
Валя завърши училище и вече дори не мечтаеше за университет в столицата. Всички планове за висше образование или работа в голям град се изпариха.
Тя се записа в професионално училище с намерение да стане специалист по стоки. За да печели малко пари за препитание, започна работа в хранителен магазин вечерите.
Местните жители се стараеха да подкрепят градското момиче. Канеха я на гости, за да я нахранят, угощаваха я с нещо или ѝ носеха храна.
Местната младеж се зарадва на възможността да се събира не на улицата, а под покрива на Валиния дом. Така нейният малък дом започна да привлича големи компании.
Валя започна да има ухажори – първо един, после друг. На 19 години тя забременя, неочаквано за самата себе си.
Бащата на детето дори не пожела да говори за общо бъдеще:
– Откъде да знам, че това дете е мое? Може би го имаш от някой друг! Възпитавай си го сама, както искаш! – това беше всичко, което каза.
Повече Валя не го видя.
Валя в сълзи се обади на родителите си:
– Помогнете ми, моля ви. Напълно съм объркана и не знам какво да правя – ги молеше тя.
– Сама си го направила, сама и се оправяй! Как да се срещаш с момчета си знаеше, а как да решаваш последиците, веднага към нас ли? – ѝ отвърнаха родителите.
Брат ѝ също не я подкрепи. Валя остана напълно сама, само съседите от селото отново ѝ помагаха.
Най-близката съседка, леля Аня, се оказа много сърцата жена. Тя и съпругът ѝ нямаха свои деца и отдадоха цялата си обич на Валентина.
Леля Аня и съпругът ѝ посрещнаха Валя и бебето ѝ от родилния дом и предварително ѝ помогнаха да се подготви за раждането.Когато започнаха да разследват дома, в който живееше Валя, се оказа, че тя само е регистрирана там. А майка ѝ твърдеше, че била прехвърлила жилището на дъщеря си.
Трябваше някак да се продължи напред. Парите не достигаха катастрофално, а детето имаше нужда от много неща. На Валя ѝ се наложи бързо да порасне.
Тя се разбра със съседите и замина на работа във Финландия.
В далечната страна Валя събираше ягоди. Прекара там месец, върна се у дома и отново замина да търси друга работа.
Тя реши да работи като готвач на смени.
През цялото това време съседите гледаха детето – те сякаш намериха в него внуче, което никога не бяха имали.
А Валя пътуваше за заработки и се връщаше при детето, носейки пари за издръжката му и тази майчина любов, от която самата тя беше лишена.
Валентина работеше неуморно няколко години. Спечелените пари ѝ стигнаха да си купи малка собствена къща.
Синът ѝ порасна, и Валя реши да опита да изкарва пари в родното село или в най-близкия град, за да може сама да отглежда детето.
Дълго не можеше да намери работа, която да ѝ харесва, докато една позната не я попита:
– А защо не започнеш да отглеждаш и продаваш ягоди или зеленчуци? Имаш си градина, няма нужда да ходиш надалеч.
Идеята ѝ се стори интересна, затова Валя реши да я изпробва и още следващото лято продаваше собствени, ръчно отгледани ягоди.
После се опита да отглежда зелени подправки и лук, краставици и домати, дори започна да развъжда лалета.
Да живее сама беше трудно за Валя. Постоянно ѝ се струваше, че всеки момент ще я повикат обратно в семейството, ще намери отново брат си и родителите си, ще стане необходима за тях.
Майка ѝ, баща ѝ и брат ѝ дори нямаха желание да ѝ се обадят. През всичките тези години те нито веднъж не дойдоха да посетят внука и племенника си.
От социалните мрежи Валя научи, че майка ѝ отново се е омъжила и дори е родила син.
Баща ѝ все така живееше с жена, но с различни – вече беше сменил няколко.
Брат ѝ дори не си спомняше за сестра си.
Общите приятели на Валя ѝ предадоха, че родителите ѝ говорели за нея:
– Развратница, постоянно довежда мъже вкъщи. Нищо не стана от нея… А ние я отгледахме, старахме се, вложихме толкова пари и усилия в нея! А тя тръгна по лош път.Когато Валя навърши тридесет години, най-накрая намери своята съдба и се омъжи за Николай.
Мъжът беше четири години по-възрастен и се беше преместил в селото след развода, заедно със сина си.
Животът стана, как да се каже, много по-пълен. В лицето на Николай Валя намери опора, вече знаеше, че не е сама.
След година и половина двойката се сдоби с общ син и заживяха петима. Мъжът работеше като тракторист, а Валя отглеждаше кози и правеше сирене.
Майка ѝ се обади неочаквано:
– Здравей, дъще, отдавна не сме се виждали. Може ли да ме поканиш на гости, да видя внуците? Защо изобщо не общуваме напоследък? Да дойда ли?
Бащата също искаше да се види с дъщеря си:
– Валя, казаха ми, че ти се е родил втори син? Е, поздравления! Исках да те питам дали мога да дойда при теб… Същевременно да те запозная и със съпругата ми.
Брат ѝ също писа:
„Да се виждаме по-често, какво ще кажеш? Може да поканиш на барбекю, да се изкъпем в банята и да побъбрим?“
Валя беше изумена. Повече от десет години никой не я търсеше, никой не се интересуваше как живее и с какво се занимава.
Роднинските чувства се събудиха точно в момента, когато тя се беше изнесла от рушащата се къща и заживя в нова къща с всички удобства.
Върху предложенията на роднините Валя дълго размишляваше, но накрая си смени номера на телефона.
Така и не можа да се застави да възобнови връзката с майка си, баща си и брат си. Дори въпреки факта, че освен съпруга и децата, нямаше друга роднина.
Когато мислеше за тях, винаги си спомняше как я оставиха сама, непълнолетна, в селото, на произвола на съдбата. И нито веднъж не дойдоха да я навестят! Големия ѝ син за внук не го брояха, обиждаха я зад гърба ѝ, а сега искат да се сприятелят.
Не, благодаря!
Автор: Екатерина Коваленко
