Преча ли ти? Вече си готова да изгониш собствената си сестра на улицата.
Наташа се върна от работа уморена, днес ѝ се наложи да остане до късно. Съпругът ѝ беше приготвил вечеря и я чакаше у дома. След като му сподели, че е бременна, Сергей започна да се отнася към нея с още повече грижа и нежност.
— Щади се и мисли за детето – често ѝ повтаряше той.
Повечеряха заедно и уютно се настаниха на дивана пред телевизора.
Телефонът на Наташа иззвъня. Вече беше късно, време за лягане. Обикновено никой не звънеше след девет вечерта. В семейството ѝ това не беше прието. Затова се изненада, че я търсеше по-малката ѝ сестра Ирина.
Гласът на Ирина беше разтревожен.
— Напуснах мъжа си. Може ли да дойда при теб?
— Какво се е случило? Късно е. Защо не отидеш при родителите? Те живеят по-близо.
— Знаеш нашата майка. Цяла нощ ще ми чете морал и ще ме възпитава. Ще почне да звъни на Андрей.
— Добре, ела. Вземи такси, по-добре е отколкото с влак – вече е късно.
— Нямам пари. Ще платиш ли таксито?
— Ще го платя.
Родителите на Наташа се разведоха, когато тя още нямаше и година. Младата ѝ майка преживя трудни години, оставайки сама с дете на ръце.
Черти от лицето и характера на Наташа бяха наследство от баща ѝ. Това дразнеше майката, която изпитваше огорчение към бившия си съпруг и се стараеше да заличи онзи период от живота си от спомените.
Впоследствие майка ѝ имаше късмета да срещне втората си любов. Иван я прие заедно с детето и се отнасяше към Наташа като към родна дъщеря. На моменти дори ѝ се налагаше да я защитава от несправедливите забележки на майката.
Когато Наташа беше на пет години, в семейството се роди Ирина, която стана любимото дете. Наташа с детска завист наблюдаваше майчината любов към сестра ѝ.За всички детски лудории майката винаги наказваше Наташа. Нейна отговорност беше да се грижи за сестра си. Дори с домашните на Ирина най-често помагаше Наташа, по-често дори от родителите им. А за лошите оценки на Ирина, мама се караше на Наташа.
— Нима е толкова трудно да обясниш и да помогнеш на сестра си? Ти си по-голямата, добре се справяш в училище, трябва да ѝ помагаш!
И така животът си тръгна – Наташа винаги помагаше на сестра си. Ирина ловко се възползваше от това, така че често за нейните грешки понасяше по-голямата ѝ сестра, а Наташа търпеше, знаейки, че оправданията ѝ само ще разсърдят още повече майка им.
След като завърши училище, Наташа влезе в университет и се премести да живее в общежитие.
Ирина, от своя страна, след училище започна работа в магазин за цветя, след като беше преминала курсове за флористи. Тя живееше с родителите им, като харчеше спечелените пари за себе си.
Олга Владимировна често поставяше Ирина за пример пред Наташа, особено обичаше да го прави в моментите, когато даваше пари на Наташа.
— Иришка е по-малка от теб, а вече печели пари, а ти само искаш! Защо ти е това обучение? За една жена основното е семейството – да се омъжи добре и да живее с парите на мъжа си.
Скоро Ирина се омъжи. Майка ѝ смяташе този брак за успешен – съпругът ѝ беше с пет години по-възрастен, добре печелеше, имаше собствен апартамент и кола.
— Иришка е по-млада от теб, а вече е омъжена. А теб, с този твой твърдоглав характер, никой няма да те вземе. — каза Олга Владимировна на Наташа след сватбата на Ирина.
— Какъв пък ѝ е твърдоглавият характер? Момичето учи, ще намери време да се омъжи. – Защитаваше си доведената дъщеря Иван Михайлович, който понякога тайно от жена си ѝ даваше пари.
Една вечер, Наташа отвори вратата пред Ирина, която държеше сънливо дете и носеше малка торба с бебешки неща. Наташа плати на таксито и покани сестра си.
— Влизай, чакаме те. Сигурно сте гладни. Сега ще ви нахраним и ще си легнете да спите. Утре рано на работа, а вечерта ще обсъдим всичко.
— Нищо не казвай на мама, моля те! – помоли Ирина. — Андрей пак се върна пиян и вдигна скандал. Никога не съм го виждала такъв.
В семейството на Ирина често имаше скандали. Последно време Андрей имаше проблеми в работата, прибираше се изморен, вкъщи цареше безпорядък, а жена му винаги беше недоволна.
Андрей започна да пие и да се задържа с приятели. Когато беше пиян, ставаше агресивен. В такива моменти беше по-добре да се замълчи, но Ирина, напротив, започваше да спори. Този път той беше много ядосан и я удари. Тя взе детето и си тръгна.
На сутринта Андрей дойде на себе си, започна да ѝ звъни, за да поиска прошка, но Ирина отказа да говори с него и изключи телефона. Вечерта той отново пи с приятели и повече не ѝ се обади.Ирина живееше при сестра си и се чувстваше доста комфортно. Наташа се грижеше за покупките, готвеше. Не се намесваше особено в личния ѝ живот със съвети.
Сергей не одобряваше това. Възможността да полегне на дивана след работа вече беше невъзможна. В уютния им дом постоянно цареше хаос. Навсякъде бяха разхвърляни вещи и детски играчки.
Вечерта, в спалнята, Сергей говори на жена си:
— Още дълго ли смята да остава при нас?
— Не мога да изгоня родната си сестра.
— Но сестра ти има свое жилище.
— Не иска да се връща при мъжа си.
— Това са нейни проблеми. Може да живее при родителите ви. И аз искам да си почивам, когато се прибера вкъщи. А и в твоето състояние е нужен повече отдих, но ти постоянно носиш торби и готвиш за всички, докато сестра ти дори не си прави труда да ти помогне.
Сергей сам реши да се обади на Андрей.
— Знаеш ли, че жена ти и синът ти вече почти от месец живеят при нас?
— Догадих се. Къде другаде да отидат? Щом не е при тъща ми, значи са при вас.
— Ще дойдеш ли да ги прибереш?
— Вие ги приехте, вие се оправяйте. Аз не съм я гонил от вкъщи, тя сама тръгна, така че сама да се върне.
Наташа предложи на Ирина да отиде при родителите им.
— Ира, трябва да направиш нещо. В събота можем да те закараме или вкъщи, или при мъжа ти.
— Преча ли ви? Готова си вече да изгониш собствената си сестра на улицата?
— Не на улицата, а при мъжа ти. Ако не искаш да живеете заедно, подай молба за развод и дележ на имуществото.— Какво имущество? Апартаментът е негов, но е записан на бащата. Той има само кола.
— За издръжка на детето. А и Матвей вече може да бъде записан на детска градина, а ти сама да се върнеш на работа.
Съвсем неочаквано за Наташа беше обаждането от майка ѝ.
— Какво си намислила там? Родната си сестра от къщи ли гониш? Удобно си се устроила, заплатата ти е добра, а мъжът ти печели добре, не можеш ли да помогнеш на сестра си в труден момент?
— Какво си намислила там? Родната си сестра от къщи ли гониш? Удобно си се устроила, заплатата ти е добра, а мъжът ти печели добре, не можеш ли да помогнеш на сестра си в труден момент?
Нямаше смисъл да спори с майка си и да се опитва да ѝ обяснява. Не ѝ се ходеше у дома. Обади се на мъжа си и предложи просто да хапнат заедно в някое кафене. Сергей се зарадва.
— Отдавна не сме оставали насаме двамата. Сега сме като млади, ще се срещаме в парка и ще вечеряме в кафене.
Разхождаха се дълго, върнаха се у дома късно. Но вкъщи ги очакваше скандал.
— Къде бяхте? Ние с Матвей сме гладни, а те си се разхождат.
— Какво си позволяваш? Прибрахме те малко да поживееш, а ти разхвърля всичко и ми се качи на шията. – Наташа не издържа и повиши глас.
Ирина избухна в истеричен плач, затвори се в голямата стая, а Сергей отиде да я успокоява. Това поведение на мъжа изненада Наташа. Тя влезе в спалнята и започна да плаче.
— Какво да правя с вас сега? – Сергей влезе безшумно. – Наистина днес прекарахме добре вечерта, а тя седяла с детето гладна и притеснена.
— Ако се беше притеснявала, можеше да се обади. През уикенда ще я закараме у тях, дотук беше, изморих се.
През уикенда Сергей взе Матвей и отиде да се разходи в парка, давайки възможност на жена си да си почине и да поспи повече. По-късно към тях се присъедини Ирина, и разхождаха се заедно до обяд.
Наташа беше благодарна на мъжа си, че ѝ даде възможност да отдъхне през почивния ден – чувстваше се отпочинала.
Ирина остана да живее в семейството на сестра си, започна да помага с част от домакинските задължения. Вечерите Сергей се занимаваше с Матвей, а Ирина готвеше и чистеше. Когато Наташа се прибираше, апартаментът винаги беше чист и подреден.
На работа Наташа почувства слабост, ужасно ѝ се доспа. Реши да си тръгне по-рано следобеда, поръча си такси и замина към вкъщи. Знаеше, че по това време детето спи, затова се стараеше да не шуми. Тихо отключи с ключа си, съблече палтото си и забеляза, че якето на мъжа ѝ виси в коридора.
— Странно, че с какво ли е отишъл днес на работа? Сякаш го видях да излиза с това яке.— Странно. С какво ли е отишъл на работа днес? Нали го видях да излиза с това яке…
Заради лошото си здравословно състояние Наталия реши да не обръща внимание на тази мисъл, но чу някакъв шум от спалнята. Разни мисли пробягаха през главата ѝ, но това просто не можеше да бъде истина. Наталия влезе в спалнята. Никога не би повярвала, ако не го бе видяла със собствените си очи.
— Наталия??? Как така си вкъщи? – попита объркано Сергей.
На рамото си мятайки халат на Наталия, от спалнята излезе Ирина.
— Наталия, скъпа, любима… всичко не е такова, каквото изглежда, изслушай ме… – продължаваше да се обяснява Сергей, но тя вече не чуваше и не разбираше нищо.
— Веднага! И двамата! Да не ви виждам тук никога повече! – избухна Наталия.
Ирина пробваше да каже нещо, но Сергей я възпя, помогна набързо да облече детето и я изведе от апартамента. Реши, че като мине време, съпругата му ще се успокои и после ще могат да поговорят.
Сергей беше убеден, че Наталия го обича и ще го прости. Тя бе отговорен човек, който не би оставил детето си без баща. А и той самият не можеше да си представи живота без нея. Междувременно Сергей вече изпитваше омраза към Ирина.
Но надеждите му бяха напразни. Колкото и да я молеше, уговаряше, Наталия не го прости.
Трудно беше, болеше, но тя издържа. Родена бе прекрасна малка момченце. Разводът и делбата на имуществото отнемаха време. За начало Наталия нае квартира. Сергей ѝ предложи да остане да живее в досегашния апартамент, обзаведен от нея с толкова любов.
Но Наталия категорично отказа.
— Не искам нищо да ми напомня за вашето предателство. Ще започна нов живот от нулата.
Двустайният им апартамент бе заменен с две едностайни, като Наталия получи правото на първи избор.
Сестра си Наталия спря да вижда.
Когато дойде време да я изписват от болницата, Сергей дойде да я вземе, но тя се качи в колата на свой колега, с когото бе уговорила това предварително. В новия си дом я посрещнаха майка ѝ и Иван Михайлович.
— Прости ми, дъще. Ела да живееш у нас, докато малкият порасне. Защо да живееш на квартира? С нас ще ти е по-лесно.
— Не. Скоро ще бъде готов моят апартамент и тогава ще се преместя там. Всичко ще бъде наред. Знам го със сигурност. – каза Наталия и с обич притисна сина си до гърдите си.
