Защо живееш с него? Защо не го напуснеш? Не се разведеш?
— И къде мислиш, че ще отидеш от мен? — измъчено се усмихна Андрей, докато гледаше разплаканата си съпруга. — Нямаш свое жилище, нямаш пари, детето е малко. Дори приятели в този град нямаш! Къде ще отидеш? На кого си тук нужна?
— Ще се върна у дома — отговори момичето през сълзи. Тя здраво прегръщаше осеммесечния си син, който също не можеше да се успокои. — И ще подам молба за развод!
— У дома? Наистина? Пробвай!
Мъжът се изсмя подигравателно. Той прекрасно разбираше, че жена му никъде няма да отиде. Защо? Много просто – нямаше и стотинка. Помощите, които получаваше за детето, изцяло отиваха за кредити, които Регина имаше – цели три. И макар парите да са били изтеглени за семейството, Андрей нямаше никакво намерение да изплаща нищо. По това време бяха ли женени? Не. Е, значи няма за какво да говорим.
— Ще подадеш молба за развод? — мъжът дори се наведе, за да гледа по-добре в очите на почти свитата в ъгъла жена. — Давай. Само че трябва да си готова да загубиш сина си. На мен, разбира се, не ми трябва толкова много. Ще го оставя на майка ми, тя ще го отгледа.
— Няма да дам Матюша! — прошепна Рита, усещайки как ледена вълна обгръща душата ѝ. Нима съпругът ѝ би могъл да бъде толкова подъл?
— А кой ще пита теб? Задлъжняла си до уши, нямаш пукната пара. И психически си нестабилна. Съседите само чакат, за да потвърдят, че непрекъснато крещиш и устройваш истерии.
Андрей се изправи, извади телефона от джоба си и направи няколко снимки. Това лице, обляно в сълзи… Какво прекрасно зрелище, нали? А още по-приятно бе за самолюбието му фактът, че Регина беше напълно зависима от него. Без негово разрешение тя не можеше дори крачка да направи!– Да вечерята да е на масата до половин час. И да го накарай най-накрая да млъкне! Само крещи, главата ме боли вече!
Регина със зор успокои сина си, който усещаше емоциите ѝ по фин и дълбок начин. Малкият неспокойно се въртеше в съня си и, както ѝ се струваше, тихичко подсмърчаше. Защо именно той трябваше да има такъв баща? Какво е сгрешил този невинен ангел?
От даденото ѝ време ѝ оставаха само няколко минути. Сега недоволният ѝ съпруг щеше да се върне и скандалът щеше да започне отначало – този път с обвинения, че е ужасна съпруга и домакиня. Ами… все едно! Да не би да ѝ е за първи път?
– Трябваше да слушам мама – проронва горчиво момичето, отваряйки хладилника. – Тя беше права…
– Интересно, в какво точно беше права? – появата на Андрей беше предвидима, но въпреки това тя подскочи и едва не изпусна тенджерата със супата. – Некадърнице! За какво изобщо се ожених за теб?
– Беше права, че направих ужасен избор за съпруг.
Мъжът примигна недоволно и направи крачка напред.
***
Регина дори не се опитваше да скрие зачервените си от сълзи очи. И защо ли? Все едно някой го е грижа за това. Съседите само ще шушукат и ще сочат с пръст, но никой от тях не е идвал при нея! Никога не е питал дали има нужда от помощ!Матей сладко спеше в количката на чист въздух, докато майка му, изгубена в своите мисли, стоеше и гледаше втренчено в една точка. Жената дори не забеляза, че до нея се е появила компания.
– Разбирам, че може да не ми е работа, но… съпругът ви наранява ли ви? – попита жената.
– Беше време да се намери коя да защитава „болните и бедните“ – намеси се с раздразнение възрастната съседка от отсрещния апартамент. – Заслужава си да я порицават, не се съмнявай! Целият блок слуша как всичко сама си го причинява! Прав е Андрей, като учи жена си на ред и дисциплина!
– Никой не ви е питал – студено отвърна младата жена, чийто поглед помрачня. Някога и тя беше страдала от подобни съседи. – Не се месете в чужд разговор!
– Как смееш да говориш така със старшите? – обидено заяви възрастната жена, а после ехидно се усмихна. – Сега ще взема и ще се обадя на Андрей. Да знае какви ги върши неговата жена! Разпространява слухове за мъжа си!
– Не трябваше да я предизвикваш – измърмори Регина, гледайки как съседката почти подтичва към дома си. – Сега тя ще наговори на Андрей всевъзможни неща…
– Защо тогава оставаш с него? Защо не го напуснеш? Защо не се разведеш? – настоятелно попита жената. – Не се ли страхуваш, че един ден ще му омръзне да се изкарва на теб и ще се прехвърли върху беззащитното дете? Повярвай, знам за какво говоря!
Регина се опитваше да се държи, но… сълзите се стичаха безспир. Само една капчица съчувствие от някой непознат и тя вече не можеше да се сдържа.
Младата жена разказа, че се е омъжила напук на майка си, която искрено смятала, че знае по-добре как трябва да живее дъщеря ѝ. Че майка ѝ категорично се противопоставила на Андрей. Че самият Андрей в началото бил почти идеален съпруг…
– Той беше грижовен и внимателен – сподели момичето, като хълцаше от плач. – Доведе ме тук, запозна ме с родителите си. Но майка му не ме прие добре, а аз дори не обърнах внимание на това в началото. Андрей имаше ипотека, а аз изтеглих няколко кредита за ремонт. И го направих още преди да се оженим официално! Толкова съм глупава! Сега съм напълно зависима от него, не мога да направя дори крачка сама! Нямам приятели, нямам познати, нито пари да си купя билет…— Какви са отношенията ти с майка ти? Ще те приеме ли, ако отидеш при нея?
— Нормални. Рядко се чуваме по телефона, но мисля, че няма да има нищо против присъствието ми. Само че така или иначе не мога да си тръгна!
— Паспортът с теб ли е? Или съпругът ти го е взел?
— В апартамента е, – Регина не разбираше особено защо случайна непозната пита подобни неща. Не би ли било странно, ако иска да помогне? Но с какво точно…
— Гледам, съседката ти вече успя да се обади, – озлобеният ѝ поглед се насочи към доволната възрастна жена. – Колко скоро ще дойде съпругът ти?
— Преди обяд няма да успее да се освободи, в компанията, където работи, това се следи строго.
— Чудесно! – усмихна се жената, вадейки телефона си. – Сега се качваш в апартамента, взимаш документите, събираш най-необходимите неща и слизаш. Ще те откарам до летището и ще ти купя билет за вкъщи. Между другото, какво е образованието ти?
— Икономическо…
— Перфектно, значи и с работа няма да имаш проблеми. Имам един познат – ще работиш дистанционно по няколко часа на ден.— Защо правите всичко това? – запита несигурно Регина, мачкайки с пръсти подгъва на роклята си. Ами ако всичко това е зла шега? Тя ще излезе с багажа си, а тази жена вече няма да е тук?
— Защо правите всичко това? – запита несигурно Регина, мачкайки с пръсти подгъва на роклята си. Ами ако всичко това е зла шега? Тя ще излезе с багажа си, а тази жена вече няма да е тук?
— Защото преди време аз бях на твоето място. И един напълно непознат човек ми помогна, затова просто връщам този дълг…
***
Регина се върна вкъщи, при майка си. Жената беше в шок, след като разбра как са се отнасяли с дъщеря ѝ. И за неин почит, нито веднъж не упрекна момичето, нито веднъж не произнесе обидната фраза: „казах ли ти“…
Андрей искаше да върне жена си, не се съгласяваше на развод и устройваше почти ежедневни скандали. За щастие, съдът застана на страната на момичето, разведе съпрузите и присъди издръжка на мъжа.
Андрей направи няколко опита да говори с вече бившата си съпруга, но след като получи превантивни шамари, изчезна от живота ѝ…
