Майката на жена си Влад уважително наричаше с име и бащино име, като говореше на „вие“. Не че се страхуваше от нея, но всячески избягваше по-близък контакт. И изведнъж, сред цялото това спокойствие, съпругата му избухна:

– Край! Нямам повече сили. Скоро ще започна да се нахвърлям върху сина ти! Кога последно излизаше с него на разходка? А мен кога ме пусна да си почина?

Докато Влад се опитваше да намери отговор, Лена ядосано продължи:

– Не си мъчи паметта, скъпи – дори аз не си спомням. Така че, имам нужда от презареждане, защото от четири стени и четене на детски книжки направо полудявам.

– Лена, до детската градина остават само шест месеца – плахо се опита да каже мъжът.

– Само? – истерично се изсмя съпругата. – Може би тези „само шест месеца“ ще ги прекараш сам с детето? Или пък ще проявиш малко битова героичност? Аз просто мечтая да си почина от всичко това, дори ако е на работа.

Ясно беше – Лена вече беше взела решението си и се беше подготвила. Споровете бяха безсмислени.

– Кира ме покани при нея в Санкт Петербург, а оттам с мъжа ѝ ще отидем с кола до Карелия.

– Я, погледни ти! И за колко време ще е това? – отпадна Влад.

– Десет дни, най-много две седмици.

– А Никита? Кой ще е с него? – младият баща напълно изгуби дух.Лена изброи възможностите: мъжът ѝ да вземе неплатен отпуск, да потърсят бавачка или да убедят бабите да гледат внука.

Първият вариант отпадна веднага.

Влад работеше на две места, а неплатен отпуск би означавал удар по семейния бюджет и малко вероятно и двете фирми да му направят отстъпка. След като пресметнаха колко би струвала бавачка, вторият вариант също беше зачеркнат.

„Ще трябва да помолим бабите,“ – въздъхна Влад и първо се обади на майка си.

– Да дойда, сине, ама няма как! – жизнерадостно отвърна бабата. – На приятелка юбилей, а и имам куп задачи. Донеси Никитка при нас, татко ще го наглежда, а аз ще помагам, когато трябва.

Да тръгне на дълъг път – половин ден в едната посока – с малкото дете, Влад не се решаваше. Не беше достатъчно уверен в опита си да се справя с двегодишния си син. Ами ако момчето започне да капризничи или му прилошее по време на пътуването?

Остана последната възможност – да се обръщат към тъщата.

Колко не му се искаше на Влад това!

Зинаида Василевна му пасваше повече за баба по възраст, беше пряма като телеграфен стълб и имаше остър език. В своите почти седемдесет години тъщата беше силна и издръжлива. Не жена – скала!

Най-много Влад се притесняваше от нейната безцеремонност и непрекъснатите ѝ нравоучения.

– Не ти ли стигат белоруските момчета? – отсече тя право в целта, когато разбра, че избраникът на най-малката ѝ дъщеря е от Украйна.

А когато разкри, че Влад е и с пет години по-млад, каза направо:– Та още и малолетка? Единствената утеха е, че поне с апартамент!

А бъдещият зет стоеше до тях. Кой ли няма да се обиди от това?

Още от първите дни Влад започна да отбягва тъща си, опитвайки се да не се засичат излишно. Но сега нямаше накъде да се скрие. Лена, изглежда, не бе напълно на себе си: постави го пред свършен факт и наблюдаваше как ще се оправи.

Като набираше номера ѝ, Влад се настрои психически за скандал. Но изненадващо камъкът отиде в друга градина:

– Гледай я каква глезла! – така охарактеризира тя по-малката си дъщеря. – Троица сама отгледах, помагах да се грижат за петима внуци, а тази решила след едно дете за две години и половина да си почива. Та какво става при вас?

И въпреки това тъщата не отказа молбата:

– Къде да се денеш от вас… В колко трябва да тръгнеш за работа?

Влад се притесняваше как Зинаида Василевна ще пътува от предградието до тях за 7 сутринта, но тя пристигна в 6:45. И нито веднъж не закъсня!

След четири дни Влад не можеше да познае наследената „хрушчовка“. Мебелите блестяха с измити стъкла, пердетата изглеждаха по-весели, а в кухнята се отвори значително повече място.

Играчките, които бяха окупирали целия апартамент, вече не се мотаеха навсякъде. Появи се платнен кош, където Никита с баба си състезателно събираше своите съкровища. Половината играчки бяха преместени на балкона от тъщата. А с пластмасовите кубчета беше построен голям гараж, в който малкият почитател на коли с наслада паркираше автопарка си.

Така идеалният ред цареше в апартамента преди завръщането на жена му от родилния дом.

В първата вечер Влад, след работа, по навик купи пелмени, кренвирши и триъгълници с плънка.​​Напразно!​​

​​Го очакваше семпла, но изключително вкусна домашна вечеря – картофено пюре, кюфтета, салата от зеле с морков.​​

​​– Забрави за магазинските пелмени и печива – това не е храна, – строго нареди тъщата.​

​​Не беше ясно откъде намира време за готвене, но всяка вечер зетят хапваше нещо прясно. А какви ястия приготвяше бабата за внука! Домашна юфка, сирници, кюфтенца, запеканки, пилешка супа с цветни макарони.​

​​Детето, което Влад и жена му смятаха за нервно и капризно, се оказа изненадващо спокойно и си хапваше с апетит всичко, което баба му предлагаше.​​

​​А тя намираше време два пъти на ден да го извежда на разходка! Детето вместо да спи само 40 минути следобед, спеше по повече от два часа.​

​​В същото време тъщата не се оплакваше колко ѝ е трудно и колко е изморена от всички тези домашни задължения. Понякога даваше на зетя конкретни задачи за пазаруване, но иначе с всичко се справяше сама и не изглеждаше уморена. Напротив – сякаш зареждаше енергия покрай внука.​​

​​„Ето това е истинска домакиня“, – с топлота си мислеше Влад за нея. Не искаше да я пита как тази възрастна жена успява да прави всичко това. Очевидно беше, че не прекарва часове в телефона, а дори телевизора включваше само по график – когато даваха любимия ѝ сериал. А домакинската работа не ѝ тежеше, защото цял живот се е грижила за семейството и вършеше всичко умело, без излишни движения.​

​​Удивително, но за две седмици тъщата нито веднъж не намери причина да направи забележка на зетя. Единствено условие постави – да не закъснява след работа, за да успее да хване автобуса си.​

​​Ден преди завръщането на жена му Влад донесе на сина си голям близалка на пръчка.​​

​​Никита зарадвано я бутна в устата и хукна в стаята. След няколко минути Влад чу странен дрезгав звук, затича след сина си и разбра, че се е задавил с близалката… Детето лежеше на пода, целият зачервен и неспособен да поеме дъх. Влад замръзна от ужас.​​

​​Тъкмо тръгваща да излиза, тъщата изведнъж нахлу в стаята. Хвана момчето за краката, обърна го с главата надолу и отчаяно започна да го удря по гърба. Помогна! Близалката падна. Никита най-накрая си пое въздух, закашля се и се разплака…​​Влад се втурна към него и го прегърна. После насочи пълен с благодарност поглед към Зинаида Василевна. За първи път видя тъща си разплакана и изтощена.

– Нещо краката ми не слушат – въздъхна тя. – Тази вечер ще пренощувам при вас. Иначе ще падна по пътя.

На сутринта, когато до пристигането на жена му оставаха броени часове, тъщата внезапно предложи:

– Ами какво ще кажеш да пуснем Лена на работа? Колко остава до детската градина? Половин година? Е, аз през това време ще гледам Никита, няма да му късам нервите.

Влад, развълнуван, прегърна строгата си тъща. Нежно и здраво.

Така, както се прегръщат майките.

P. S. Харесайте и се абонирайте за нашия канал.

Дереккөз