Свекърът заблъска с юмрук по вратата:

– Отваряй веднага! Не ни карай да чакаме като бедни роднини пред прага!

– Не е наредено! – извика Дина достатъчно силно, за да бъде чута.

– Как така не е наредено? – изкрещя свекървата, Анна Макаровна. – Кой го е наредил? Аз ще се оплача на Гриша, той мигом ще те изхвърли от къщата! Чуваш ли, Яша, тя не иска да ни пусне!

– Гриша, беда! – разтревожено извика Дина, след като успя да се свърже със съпруга си. – Твоите родители идват!

– Не ги пускай! – провикна се той в слушалката.

– Гришенка, как така да не ги пусна? – умоли се Дина. – Как мога да не ги пусна?

– Просто не ги пускай!

– Но те все едно ще влязат във входа! Ще звъннат на някой апартамент, домофона ще им отворят!

– Нека, но в апартамента не ги пускай!

– Мили мой, тук сме с Лерочка! Тя няма да разбере, че трябва да седи тихо като мишчица! Тя ще се смее, ще си играе!

– Нека разберат, че някой е вкъщи и нарочно не ги пуска! – в гласа на съпруга се долавяше гняв.

– Ти скоро ли ще дойдеш? – попита Дина с надежда.

– Час, може би час и половина, – отвърна Гриша, – задръстен съм на околовръстното. – Дина! В никакъв случай не отваряй вратата! Нека седят на площадката! Ако дочакат, ще ги посрещна от тази страна!

– Разбрах, – прошепна Дина със страх.

Страхуваше се не от мъжа си, а от това, което скоро щеше да започне на площадката пред вратата.

Звукът от звънеца на вратата я накара не просто да потръпне, а почти да подскочи на място. Тя се втурна към вратата и надникна през шпионката. Както и се очакваше, Анна Макаровна и Яков Семьонович в цялата си прелест.

– Хайде, отваряй! – чу се от площадката. – Видях сянката, шпионката се затъмни!

– Да, да, отваряй, – подкрепи свекърът, – изморени сме от пътя, искаме чай!

Дина застина под вратата:

„Дано мине и решат, че няма никой вкъщи?“

Но Лера включи телевизора на анимации с пълен звук.

– Вкъщи са, – категорично заяви Анна Макаровна. – Чукай на вратата!

Свекърът Яков Семьонович заблъска с юмрук по дървото:

– Отваряй веднага! Не ни карай да чакаме като бедни роднини пред прага!

– Не е наредено! – извика Дина достатъчно силно, за да бъде чута.

– Как така не е наредено? – изкрещя Анна Макаровна. – Кой го е наредил? Аз ще се оплача на Гриша, той мигом ще те изхвърли от къщата! Чуваш ли, Яша, тя не иска да ни пусне!​​— Гриша нареди да не ви пускат, — отговори по-смело Дина. — Той скоро ще дойде, можете да го изчакате там!​​

​​След това тя се отдръпна с гръб от вратата, за да не чува това, което предстоеше да се случи:​​

​​— Ще трябва да се извиним на съседите, — промъмри тя, затваряйки се с дъщеря си в стаята, за да не чува малката псувните от площадката.​​

​​***​​

​​Преди осем години историята започна почти по същия начин.​​

​​— Гриша, твоите родители се обадиха и казаха, че утре ще дойдат на гости! — в паника каза Дина, едва не изпускайки телефона.​​

​​— Уау, супер! — отвърна той.​​

​​— Обадиха се, докато бях на обяд, затова вече поисках разрешение да изляза и се прибирам веднага вкъщи! — говореше бързо Дина. — И утре също си взех почивка, а за всеки случай и вдругиден!​​

​​— Амм, защо? — не разбираше Гриша.​​

​​— Мило, ти чуваш ли се? Родителите ти ще ни дойдат на гости! — каза Дина направо в микрофона, за да не се налага да вика в маршрутката.​​

​​Но все пак я чуха, а някой дори подметна:​​

​​— Лошо ти се е случило, момиче!​​​

​​​— Дина, та това е само любезна визита, защо се притесняваш? — попита Гриша, все още неразбиращ тревогите на жена си.​​

​​— Гриша, докато с Анна Макаровна всичко е наред, нямам оплаквания, но ако види как живеем, отношенията ни ще започнат рязко да се влошават! А проблеми със свекърва не ми трябват!​​

​​— А, в този смисъл ли? — засмя се Гриша. — Е, да, шегите за свекървите не са без причина!​​

​​— Престани да се смееш и да се шегуваш! Изобщо не ми е до майтапи! Не закъснявай след работа, че ще подреждаме нашето гнездо заедно!​​

​​— Е, — проточи той, — у нас си е горе-долу наред, само праха трябва да избършем…​​

​​— Мило, спомни си апартамента на майка ти и нашия! Сети ли се? А сега помисли какви забележки може да има Анна Макаровна?​​

​​— Ще поискам и аз да изляза по-рано, — каза Гриша с по-тих глас.​​

​​***​​

​​Женени бяха от половин година, а Дина се беше преместила при Гриша едва тогава. Преди това е идвала в апартамента му, но само като гостенка. За половин година съвместен живот, пък и каква домакиня може да бъде едно двадесетгодишно момиче?​​

​​Домакинстването се свеждаше до принципа:​​

​​„Ех, ще се заемем след малко, но първо ще се нацелуваме!“ Тоест, почти никак.​​

​​А младите хора са горещи. Мисъл за домакинството рядко им остава в ума. И двамата работят, а останалото време е само за тях!​​

​​И добре, че „ревизорът“ беше предупредил за пристигането си!​​

​​***​​

​​— Торбите до вратата — веднага към кофата за боклук, — вместо „Здравей, мило!“ изстреля Дина, — и после побързай обратно, аз ще донеса още от кухнята и стаите!​​​​— Откъде се взе това количество? – учуди се Гриша.​​

​​— Пица! Суши! Бургери! – отчетливо произнесе Дина.​​

​​— Мда, — Гриша се почеса по тила, — всъщност не ти давам да готвиш!​​

​​Дина се изчерви, махна с усмивка:​​​

​​​— Сега ще събера бутилките от лимонад и опаковките от сока!​​

​​— Да повикаме фирма за почистване? – предложи Гриша, гледайки натрупващите се черни торби с боклук.​​

​​— Разпитах, те не работят през нощта, а твоите родители казаха, че ще дойдат до единайсет!​​

​​— Добре, че поне предупредиха, — промърмори Гриша, опитвайки се да събере повече торби наведнъж.​​

​​— И Гриша, те намекнаха, че ни заплашва сериозен разговор, — сподели Дина, придържайки се за болния си гръб, — имаш ли идея защо?​​

​​— Лесно се досещам! – той се усмихна. – Половин година след сватбата измина. Според тях, вече трябва да сме се напразнували. А сега очакват да изпълним задължителната програма!​​

​​Дина поклати глава, опитвайки се да осмисли двусмислените изрази на съпруга си, но без особен успех. В момента мислите ѝ бяха заети с това как ще мият пода в настъпващия здрач.​​

​​— Можеш ли да го обясниш по-просто за ограничените умове? – помоли тя.​​

​​— Какво има да се обяснява? – сви рамене Гриша. – Половин година живяхме спокойно, излизахме, забавлявахме се, а сега те искат внуци!​​

​​— Какви внуци? – ахна Дина.​​

​​Торбата с боклука ѝ изпадна от ръцете, разпръсквайки боклуци из коридора.​​

​​— Малки такива, сладки, плачат, ядат, смеят се! Приличащи на нас двамата! – разсмя се Гриша на обяснението си.​​

​​А Дина напълно се обърка:​​

​​— Гриша, ама вече ли е време?​​

​​— А защо не? – отвърна той с въпрос. – Аз работя, ти работиш, апартаментът, благодарение на родителите, го имаме. Можем да си позволим деца!​​

​​— Така изведнъж? – едва пророни Дина. – Мислех, че това ще е после… Някой ден…​​

​​— Напълно съгласен съм, — кимна Гриша, — утре ще убеждаваме родителите ми в това!​​

​​— Господи! – възкликна Дина. – Родителите! Спешно! Бързо! Да изчистим всичко!!!​​

​​***​​

​​Младото семейство приключи с почистването късно през нощта, или по-точно казано, на разсъмване. Но колкото и да искаха да заспят, така и не успяха, като измисляха оправдания да отложат очаквания факт за появата на внуците.​​​

​​​— Ще кажа, че искам първо да получа повишение, да се утвърдя малко по-солидно, за да ме чакат, докато съм в майчинство, — заяви Дина.​​

​​— И майчинските ще са по-големи! – подкрепи я Гриша. – А аз ще кажа, че трябва да се подготвим за появата на дете. Материална база, някакви курсове да минем.​​

​​— А още можем да кажем, че за елитната детска градина трябва да се чака на опашка пет години, за да се запази място. Ние сме записани, но редът ни ще дойде не скоро! Градината е с английски език!​​​― И още кажи, че с начално ниво по китайски, ― добави Гриша, ― ще отглеждаме дипломат!​​

​​Слънцето изгряваше, а те успяха да подремнат малко.​​

​​Жалко, че всичките им аргументи не им влязоха в употреба.​​

​​***​​

​​― Е, ясно е, ― каза Анна Макаровна, мръщейки се, ― още не сте узрели за чистенето. Но нищо, с времето ще дойде!​​

​​Дина и Гриша зяпнаха от изумление, защото според тях дори операционната не беше толкова стерилна. Гриша дори искаше да възрази, но не успя.​​

​​― Сине, ― обади се Яков Семьонович, сядайки на масата, ― какво мислиш за собствено жилище?​​

​​Гриша объркано седна срещу него:​​

​​― Какво имаш предвид? ― попита той. ― Нали живеем!​​

​​― Ключовата дума е „нали“! ― отбеляза мъжът. ― Това е моят апартамент, а ти само живееш в него.​​

​​― Татко, когато ти и мама купихте този апартамент, веднага казахте, че той е за мен! Нали за да живея тук!​​

​​― Да, сине, ― каза Анна Макаровна, сядайки до съпруга си. ― За да живееш ти тук! Но ти се ожени, и сега тук живеете двамата! И ето, ние с баща ти си помислихме, какво възнамерявате?​​

​​― Какво да възнамеряваме? ― учудено попита Гриша. ― Ще си живеем тук!​​

​​― Казах ти, че те нищо не мислят, ― Анна Макаровна бутна съпруга си в ребрата. ― Просто си живеят наготово, без да правят нищо!​​

​​― Сине, означава ли това, че си избрал паразитен начин на живот? ― Яков Семьонович погледна сериозно сина си. ― Искаш да станеш богаташ наготово?​​

​​― Татко, а какво ще кажеш за това, че завърших с бюджетно обучение, намерих работа без протекции…​

​​― Продължавай по избрания път, постигай всичко сам!​​

​​― А квартирата какво общо има? ― попита Гриша. ― Още повече, че в крайна сметка я купихте за мен!​​

​​― Парите на родителите не брой! ― възмути се Анна Макаровна. ― Ние просто я купихме! А ти, след като си се оженил, вече не си част от нашето семейство, а имаш свое!​​

​​Вземете ипотека с Дина и живейте, както си решите!​​

​​Дина слушаше спора между мъжа си и родителите му и беше напълно шокирана. Тя прекрасно знаеше, че родителите на мъжа й не са бедни! Тоест, изобщо не са бедни!​​

​​― Живеят в четиристаен апартамент, ― беше й разказвал Гриша, ― а освен това имат вила извън града. Лятото ще отидем там. Имат също така и търговски имоти: три апартамента, които отдават под наем! Сега искат да си купят къща в Сочи.​​

​​― За какво им е толкова много? ― чудеше се Дина.​​

​​― Ние ще родим внуци, и бабата и дядото ще подарят на всяко по апартамент!​​

​​― Това е хубаво, но съмнително, ― беше казала Дина. ― Макар всичко може да бъде. Но аз не бих разчитала на това. Не са ги купили току-така, и със сигурност не за да ги раздават!​​

​​А сега Дина разбираше, че опасенията й се оправдават:​​

​​„Тоест апартаментът беше предоставен за временно ползване на сина им. Не го прехвърлиха на негово име, а му позволиха да живее в него. А щом се ожени, го помолиха да си намери собствено жилище – сам да си изкарва парите!“​​​— С мамa смятаме, че ако получиш жилище просто така, няма да станеш самостоятелен и независим човек! Няма да имаш устойчивост! Това е директно обвинение към нас, че сме отгледали мекотело!​​

​​— Какво каза? – попита Гриша, сякаш не чу добре. – Самостоятелен и независим? Колко красиво звучи, ще го запомня!​​

​​Гриша изрече тези думи с такъв тон, какъвто Дина никога преди не беше чувала. Гневен, жесток, твърд и уверен. На Дина ѝ полазиха тръпки по гърба.​​

​​— Мамо, татко, разбрах всичко, което искате да ми кажете, — каза Гриша със същия тон, — събираме си нещата и се местим в наемно жилище!​​

​​Мисля, че след седмица ще се пренесем. Ако във вашия апартамент нещо е повредено, изпратете ми сметката за ремонта!​

​​А сега моля, оставете ни с жена ми сами, имаме да събираме багаж!​​

​​***​​

​​Телефонът извади Дина от спомените:​​

​​— Скъпа, след минута ще съм горе, — Гриша говореше с нежен глас, който малко успокои Дина, — ако гостите още са в коридора, излез и ти, моля те! И още, пусни на Лерочка анимация по-силно, ще бъде шумно!​​​

​​​— Добре, — Дина се приближи до шпионката, — те са там, — каза тя, — излизам сега.​​

​​***​​

​​На площадката двойката излезе едновременно.​​

​​— Сине, — започна Анна Макаровна с плачещ глас, — тая твоя жена не ни пуска в апартамента!​​

​​— И правилно, — спокойно каза Гриша, — какво да търсите там? Това е наш апартамент! С Диночка, — той прегърна съпругата си през талията, — пет години се трепехме, за да плащаме наема, да спестим за първоначална вноска и изобщо да живеем!​​

​​— А ти съвсем ни забрави, дори на гости не идваш? – каза Анна Макаровна с клатеща глава.​​

​​— Кога, мамо? – Гриша леко повдигна вежда. – Родила ми се дъщеря, Дина е в майчинство. А аз, като добър баща, трябва да ги издържам! Освен това имам да плащам ипотека! Двайсет години, да ти кажа! Кога да ви идвам на гости? И в кои палати да ви търся?​​

​​— Сине, не преувеличавай! – строго каза Яков Семьонович. – Дойдохме с майка ти да видим внучката. Донесохме подаръци! Играчки!​​

​​— Тате, защо такива разходи? – Гриша поклати глава. – Ще разглезите Лерочка и тя ще порасне несамостоятелна и зависима от вашите подаръци!​​

​​Това, което не е необходимо, просто не е нужно! Тя ще живее в спартански условия, а след това сама ще си изкара пари за кукли и конструктори!​

​​— Ти как смееш! – ревна Яков Семьонович, събаряйки тишината в етажа.​​

​​— Да, аз! Самостоятелен и независим съм! Толкова независим, че от вас не ми трябва абсолютно нищо: нито апартаменти, нито пари, нито пък играчки за дъщеря ми!​​

​​Справям се сам! Толкова съм самостоятелен, че прекрасно мога да мина и без вашата компания, както и последните осем години!​​

​​Родителите на Гриша се сменяха от червено към бледо, но не казваха нищо.​​

​​— Хайде, скъпа! – Гриша потегли объркания си съпруг към вратата, — ние сме самостоятелни и независими, а тези хора, струва ми се, изобщо не ги познавам…​​

​​Самостоятелни и независими​​

​​Автор: Захаренко Виталий​

Дереккөз