Катя работеше в денонощна аптека. Сутринта след работа тя се отправи към баба си. У дома никой не я чакаше. Мъжът ѝ, Юрий, все още беше в болница. Той беше хоспитализиран с двустранна пневмония. Пневмонията, слава богу, беше излекувана и го подготвяха за изписване, но той получи пристъп на апендицит. Вчера го оперираха.

Баба ѝ се зарадва на внучката:
– Сърцето ми усещаше, че ще ми дойдеш на гости. Нали знаеш, сутринта изпекох палачинки. Събличай се, измий си ръцете и сядай на масата.

Баба ѝ беше единственият ѝ близък човек, ако не броим съпруга ѝ. Майка ѝ почина, когато Катя беше в първата година на колежа.

Майка ѝ дълги години се бореше с онкологично заболяване. Баща си Катя не познаваше. От случайни разговори между възрастните тя разбираше, че майка ѝ имала голяма и светла любов в младостта си, която приключила с раждането ѝ.

Катя се срамуваше да разпитва майка си или баба си. Честно казано, тя никога не се чувстваше нещастна заради отсъствието на баща си.

Живееха спокойно и добре с майка ѝ. Майка ѝ работеше в училище като учителка по английски език и даваше частни уроци. В материално отношение Катя никога не чувстваше лишения. Майка ѝ и баба ѝ много я обичаха и нищо не отказваха.

Баба ѝ овдовяла рано и повече не се омъжила. Целият смисъл на живота ѝ бил съсредоточен в дъщеря ѝ, а след това във внучката.

Майката мечтаеше дъщеря ѝ да стане лекар. Но всички мечти бяха зачеркнати от болестта. Тя разбираше, че ѝ остава малко време, а бабата сама не би се справила с дългото медицинско образование на внучката. Затова Катя записала фармацевтичен колеж.

Катя с апетит хапваше палачинките с малиново сладко.

А баба ѝ разглеждаше ботушите ѝ:
– Ботушите ти напълно са се съсипали. Този твой скъперник не ти дава пари за нови, нали?

– Мисля, че ще ги изкарам още този сезон. Скоро идва пролетта и ще мога да ходя с маратонки. Знаеш колко придирчив е Юра относно разходите. Разбира се, храня се много икономично, докато той е в болницата, но доста пари отидоха за това да му изпращам неща – плодове, сокове и други вкусотии. Някои лекарства също трябваше да купим. От заплатата ми почти нищо не остана – отговори Катя и въздъхна.

Баба ѝ се качи на антрето и извади два големи пакета. От първия пакет извади ботушите на майка ѝ.— Ето ги, почти новички. Ирина дори не успя да ги носи. Меката кожа, топли са. Вярно, нямат токчета, но това дори е по-добре – кракът ще се чувства удобно. Я пробвай, би трябвало да са ти по мярка, — казваше баба.

Ботушите наистина се оказаха точният размер за Катя. От друга торбичка баба извади рокля и пуловер.

— Тази рокля майка ти я донесе от Германия, когато ходи на гости при приятелка. Почти е като нова, а пуловерът тя самата го е плела – сръчна жена беше. Вземи ги и ги носи. Съвсем си се износила с този твой скъперник – мъжа ти. Седем години живеете заедно. Кажи ми, какво ти е купил за тия години? Нищо не ти е купил, — сама си отговори бабата.

— Не разбирам защо той решава какво да се прави с парите? Да не си слабоумна? Давате му заплатата си, а той все мрънка, че няма пари. И досега е тайна колко всъщност изкарва.

Петровна също има зет – работи като булдозерист на строеж, и казва, че булдозеристите печелят добре, над сто хиляди. Всяка година с децата ходят на почивка в Турция. Могат да си го позволят.

А вие дори деца нямате. Дори коте твоят скъперник не ти позволи да вземеш, понеже щяло да отнема много пари за храна и пълнител. Пфу, — въздъхна с разочарование бабата.

— Бабо, знаеш, че се омъжих на 19 години. Никога не съм се занимавала с домакинството, а Юра е с осем години по-голям. Той пое всички грижи и разходи, и това е добре. Аз за нищо не се тревожа. Той пазарува, плаща сметките, грижи се за колата и дори спестява. Забрави ли, че купихме кола? Вярно, втора ръка, но в много добро състояние.

Юра спестява за резервен фонд, и тогава ще мога да ти родя внуче. Само че спестяването върви много бавно, — с тъга завърши Катя.

— А ти забрави, че за колата дадох всичките ти спестявания, останали от майка ти? От своите пари той добави съвсем малко, — добави бабата.

Катя разбра, че баба й запали отново „любимата си плоча“ и беше време да си ходи. Тя се сбогува, взе торбата с вещите и с автобуса се прибра у дома.

Колата на Юра беше на паркинга пред блока. Катя искаше да се научи да шофира, но Юра беше против: — Един шофьор ни е достатъчен, а и в момента искат луди пари за курсове. Освен това, не е ясно дали изобщо ще успееш да вземеш шофьорската книжка.

Вкъщи Катя легна да поспи след нощна смяна, но разговорът с бабата разклати съмненията й. В дълбочината на душата си тя разбираше, че нещо в семейния им живот не е както трябва.Тя отдавна вече не беше онази младата, скромна и стеснителна девойка, която до припадък се влюби в първия мъж, обърнал внимание на нея.

Катя по някаква причина винаги се смяташе за непривлекателна: слаба, незабележима, несмела, с очила – кой би погледнал такава?

Погледна я Юрий, с когото я запозна състудентката ѝ Марина. Те двамата бяха от едно и също село. Катя почти не успя да се сприятели с Юрий.

– Докога ще се мотаем насам-натам? Аз плащам квартира, харча пари, а ти си сама в двустаен апартамент. Хайде да се оженим – предложи ѝ Юрий.

Сватбата беше в селото. Това е значително по-евтино, както ѝ обясни годеникът. Бабата на Катя не дойде на сватбата.

Катя се чувстваше на собствената си сватба като непозната и ненужна. От цялата пияна тълпа гости тя познаваше само Марина. Марина беше кума на сватбата.

После започна семейният живот. Те живееха в състояние на постоянен недостиг на пари. Пестяха от всичко. Юрий купуваше хранителни продукти само на промоции, другите неща се вземаха изключително рядко – на намаления или втора употреба. Той ругаеше младата си съпруга заради честото пране, защото се харчела много вода. Не ѝ позволяваше често да кипва чайника, защото „замучавал“ много електрически ток.

Катя разбираше, че всъщност печелят достатъчно добре и могат да си позволят почивка не само в родното село на мъжа ѝ – на градината на свекървата.

Но всеки разговор, свързан с финансови теми, приключваше със скандал. Юрий твърдо я уверяваше, че всичко е изхарчено и повече пари нямат. Казваше, че този път не е успял да спести нищо за бъдещето, което означава, че не може още да става дума за дете.

Тъкмо Катя задряма, когато телефонът ѝ изписука. Дойде SMS, че трябва незабавно да платят задължението си за комунални услуги. Катя отдавна искаше да се разплати, защото Юрий имаше Сбербанк онлайн на компютъра си, но той ѝ беше забранил, казвайки, че ще се оправи сам след изписването.

– Кога ли ще го изпишат? Трябва да платим, иначе ще ни напомнят всеки ден – помисли си тя и извади бележника на мъжа си с паролите.

Когато Катя влезе в личния му профил, едва не загуби съзнание. Оказа се, че Юрий имаше спестовен акаунт с прилична сума в него!Значи, той ѝ е лъгал, че парите не се събират? Оказва се, че и още как се събират! Тя малко се успокои, плати наема за апартамента, а после забеляза, че напоследък мъжът ѝ всеки месец превежда по 20 хиляди на една и съща карта.

Катя реши засега да не вдига шум – ще се върне Юрий от болницата, тогава ще говори с него.

Дали от преживяния шок или пък някакъв вирус ѝ е влязъл в организма – все пак, къде работи тя? В аптека, където е най-гъстото струпване на болни хора. Катя се разболя. Температура няма, но се чувства ужасно зле. Имаше натрупани почивни дни и реши да ги вземе.

Лежи Катя, болна. И изведнъж някой отваря вратата на апартамента с ключ. Катя се уплаши. Излезе в коридора и се сблъска нос в нос с Марина – същата тази бивша съкурсничка.

– Защо си вкъщи, а не на работа? – попита учудено Марина.

– А ти ще ми обясниш ли откъде имаш ключ от моя апартамент? – отвърна не по-малко изненаданата Катя.

– Ще трябва да обясня. Може би е за добро. Имаш ли нещо за пиене? Ще глътна за кураж – каза Марина.

Катя ѝ наля домашна ракия. Водка мъжът ѝ не купуваше – от икономия. Марина я изпи на един дъх и започна изповедта си:

– Дойдох за пари. Юрка каза, че има кеш в книгата, в горното чекмедже на бюрото. Вече отдавна е в болницата, пари не ми е пращал. А Ромка пищи за ядене, и якето му е скъсано. Ромка е нашият с Юрка син.

Ти мислиш, че ме няма в града – че съм си тръгнала уж с някакъв тип за столицата. Да, наистина заминах с един безделник, но после се върнах. Нямаше къде да остана, а в селото не исках да се връщам. Обадих се на Юрка. Юрка от детството си беше влюбен в мен, а аз постоянно го изоставях.

Той ми нае апартамент… Въобще, подновихме отношенията си, а преди две години се роди Ромка. Юрка ни издържа, но дава малко пари – той е стиснат. Цялото му семейство е такова, най-големите скръндзи в селото. Е, ти знаеш.

Юрка обещава да се разведе с теб, само да спести достатъчно пари. Но на мен ми се струва, че този момент никога няма да дойде – парите все ще му се струват недостатъчно.Разбра всичко, Катя? Идвам в апартамента ти, докато си на работа. Подробностите не са важни. Добре, хайде да намерим книгата с парите и да тръгвам. За Ромка се грижи едно момиче от съседите, но тя за бавачка не става. На Юра няма да казвам, че съм се срещала с теб, ще крещи като настървен, а шевовете още може да се отворят. С него ще се оправиш сама, както знаеш.

Мъжът се върна от болницата отслабнал и повяхнал, но в добро настроение. Е, доброто му настроение бързо изчезна, когато видя нещата си оставени до вратата. Още повече се натъжи, когато Катя започна да говори, а тя му каза следното:

– Скъпи, сега ще се обадя на чистача и ще го помоля да ти помогне с вещите. Вече подадох молба за развод. Отдавна те чакат Марина и твоят син. И да, преведох половината пари от сметката ти на мое име. Колата ще делим, ако не си доволен от оставената ти сума. Апартаментът е мой, тук вече няма нищо твое.

Много жалко, че толкова години изгубих в живот с един Къртица. Знаеш ли кой е Къртица? Това е човек, който се занимава с нещо тайно и секретно. Къртица наричат и затворник, който подготвя бягство. Считай се за свободен.

Юрий си тръгна. Разведоха се официално. Най-интересното е, че Катя не страдаше. Напротив, почувства облекчение. Оказа се, че ѝ беше трудно да диша около мъжа си, а тя, глупачката, така и не го беше осъзнала.

През лятото Катя планира да отиде на море. За последен път беше на юг с майка си, когато беше в 7-ми клас.

Бабата ѝ е най-щастлива от изчезването на Юрий от живота на Катя.

Дереккөз