– Къде са парите? – Таня се изправи в средата на коридора, държейки телефона на мъжа си в ръце. – Нали три години спестявахме… Оделяхме…​​

​​– Защо държиш телефона ми? – вместо отговор, Степан изръмжа. – Дай го насам!​​

​​Таня и Степан бяха заедно вече повече от седем години.​​

​​Връзката им се развиваше като при повечето двойки. В началото се срещаха, след това заживяха заедно, а с времето се ожениха.​​

​​Заедно се преместиха в друг град и започнаха живота си отначало.​​​

​​​Първоначално живееха под наем, след това започнаха да спестяват за собствен дом.​​

​​– Ти не умееш да управляваш парите – веднъж й каза Степан. – Цялата ти заплата ще ми я превеждаш. Аз ще реша колко ни трябва за семейството.​​

​​Таня не спореше. Тя имаше пълно доверие на мъжа си.​​

​​От този момент нататък, с парите се занимаваше Степан. Той успя да събере достатъчно за ипотека, а после и за парцел земя. В общи линии, не им липсваше нищо. Парите им стигаха.​​

​​Мъжът без думи отделяше на Таня пари за дребни разходи. Тя беше сигурна, че Степан няма да изхарчи и стотинка за себе си.​​

​​Кога всичко се обърка, тя дори не забеляза.​​

​​– Танюш, – Степан се прибра от работа малко по-рано, специално за да поговори с жена си. – Мама ще дойде при нас.​​

​​Самотна е в града сама, може би ще позволим да заживее в къщата на вилата ни? Къщата е в добро състояние, няма да й е студено, а магазините са наблизо.​​

​​– Разбира се – спокойно отговори Таня.​​

​​Със свекървата си тя имаше добри отношения, а по принцип, с роднините никога не се караха и не спореха.​​​

​​​Свекървата се премести във вилата след седмица. Тогава на Таня й беше много натоварено: работа, натрупани задачи.​​

​​Когато най-накрая намери време да отиде на вилата, беше изумена.​​

​​– Валентина Павловна, – Таня прекрачи през торбите на прага. – Какво става тук?​​

​​– Здравей, Танюша. Нищо особено – равнодушно отвърна жената. – Степан каза, че ми давате вилата, събрах всичките ви вещи.​​

​​– Как така я даваме? – Таня беше шокирана.​​

​​– Степан не ти ли каза? – спокойно попита жената с усмивка. – Апартамента го дадох на най-малкия ми син. Нямам къде да живея.​​

​​– Как го дадохте?​​Малкият брат на Степан беше женен, но Таня дори не знаеше, че той няма собствено жилище.

Разни слухове се носеха сред родата, но жената предпочиташе да не ги слуша.

— Така. Той няма къде да живее, а пък имат деца. Да не ги оставя на улицата, нали?

Таня нищо не отвърна, но когато се върна у дома с пълен багажник с вещи, изля гнева си на мъжа си.

— Ти изобщо мислиш ли, какво правиш? Какво значи това, че си дал вилата на майка си?

— Какво ти става? Това е майка ми, имам право!

— А аз? Аз имам ли някакви права? — Таня не се отказваше. — И аз искам да участвам в решенията!

— Гледай, значи така… — мъжът дори се изненада. — Но когато трябваше да се пестят и събират пари, аз бях. А сега когато трябва да се вземат решения, ти искаш сама да ги вземаш? — Степан вече викаше.

Двамата не си говореха няколко дни. Таня малко се успокои и се обърна към мъжа си.

— Просто искам да знам какво се случва. И къщата на вилата много ми харесва. Не искам да я давам, разбираш ли?

Степан вероятно разбираше, но изглеждаше недоволен.

— Когато трябваше да помагаме на майка ти, тичахме да превеждаме пари. Но когато на моята майка ѝ потрябва помощ, веднага “не”? — не се отказваше той.

Конфликтът продължи.

Таня все по-често заобикаляше вилата с надеждата да изгони свекървата.

— Никога не съм мислила, че ще стана такава — оплакваше се Таня на приятелка. — Злата снаха, която тормози бедната свекърва.

— За своето трябва да се бориш — подкрепяше я приятелката. — Иначе всичко ще ти вземат, ще останеш без гащи.

С подкрепата на приятелката си Таня отново отиде на вилата. Свекървата домакинстваше.

Таня забеляза, че жената беше почистила двора, засадила нови цветя. Беше някак уютно.

Но стопанката бързо прогони положителните мисли, свъси вежди.

— Какво сте направили тук? — възмути се снаха ѝ. — Кой ви разреши да разваляте моя парцел?

— Таня, какво ти става? Степа ми каза, че мога да…

— Какво значение има какво ви е казал Степа, той не е единственият собственик на това! Ясно ли е? — Таня се разгневи.Тя видя уплашения поглед на свекърва си и разбираше, че прекалява. Но това дори ѝ хареса.

— Трябва всичко да питате мен, мен, а не него!

— Добре, Таня, разбрах. Следващия път непременно теб ще попитам. Просто Степа каза…

— Все ми е едно какво казва той. Веднага махайте това… Това… Цветята, махайте ги, не мога да ги гледам. Развалят целия изглед.

— Таня, дадох пари за тях…

— Не са мой проблем!

Таня започна да идва всеки ден. Разбира се, на съпруга си не казваше нищо, а свекървата се страхуваше да се оплаче на сина си.

— Те имат семейство, няма да им преча, — всеки път плачеше възрастната жена, когато си тръгваше снаха ѝ.

Валентина Павловна не искаше нищо от Степа. Не молеше за живот на вилата им. По-малкият син наистина дойде да живее с жена си при нея.

Беше неудобно, мястото малко. А и по-младата снаха постоянно устройваше скандали.

Валентина тихо плачеше нощем в възглавницата си, но не се оплакваше.

И тогава синът позвъня на Степан и каза, че трябва нещо да се направи, защото майка им няма къде да отиде.

Степан не можа да откаже на майка си, веднага я извика и каза, че тя ще живее отделно.

— Ти ни възпита, отгледа. Дори не искам да чувам за откази. Остави им апартамента и ела.

— С Таня ще се разбера, тя няма да прави скандали без причина.

Колко силно грешеше Степан. Той дори не предположи, че съпругата му е способна на такова нещо — да доведе до отчаяние майка му.

— Защо започна да се прибираш толкова късно от работа? — попита веднъж Степан.

— Ами не съм от работа. Ходих при майка ти, — равнодушно отговори Таня.

Тя вече беше свикнала с мисълта, че свекърва ѝ е лоша и е нужно да я изгони.

— Защо? Занесе ѝ храна? Просто тя един ден ме помоли за заем, а аз забравих да преведа парите, зает бях. После, като се сетих, тя отказа.

Степан се усмихна. Каква добра жена има всъщност, спряла е да се ядосва. Приближи се до нея и я прегърна.

— Благодаря ти, Танюша, че разбра.​​​– Какво разбра? – Таня изненадано погледна съпруга си. – Ходих да проверя как майка ти се разпорежда с нашето имущество.​

​​​Лицето на Степан рязко се промени.​

​​​– Какво значи „проверяваш“? Тя е възрастен човек!​

​​​– Да-да, възрастна, възпитана. Но междувременно е обърнала цялата градина с главата надолу.​

​​​На места е увредила оградата, а също започнала да храни птиците. А знаеш ли колко мръсотия оставят след това?​

​​​Но не ѝ хрумва, възрастна и възпитана уж.​

​​​– Да не си се карала с майка ми? – мъжът съвсем се ядоса. – Как въобще можа? Аз да не ходя при майка ти и да организирам скандали!​

​​​– Майка ми не живее в твоя апартамент.​

​​​– Майка ми също не живее в твоя апартамент, а на вилата, където ти, искам да отбележа, ходеше изключително рядко!​

​​​Но като разбра, че ще живее там мама, веднага започна да крещиш, че обичаш вилата.​

​​​Нищо и никого не обичаш, освен себе си!​

​​​Степан избухна и отиде при майка си. Завари я силно огорчена.​

​​​– Степа, не исках… – каза тъжно майка му. – Изобщо не трябваше да започваме цялото това.​

​​​– Не се тревожи, мамо. Ще измисля нещо.​

​​​След три седмици Степан взе майка си от вилата и я премести в малка къща в частен квартал.​

​​​– Тук можеш да живееш спокойно, къщата е оформена на твое име. Никой няма да дойде и да си размахва правата.​

​​​Жената благодари на сина си.​

​​​Таня забеляза, че Степан се е успокоил.​

​​​– Мама вече не е на вилата, можеш да ходиш там колкото ти се иска. Всички вещи също върнах обратно.​

​​​Таня беше доволна, дори сподели с приятелка.​

​​​– А аз какво ти казах – я подкрепи приятелката. – Именно така трябва с тях. Иначе ще се качат на главата ти.​

​​​Навреме започна офанзива към свекърва си, иначе скоро щяхте и да я издържате. ​Семейният живот на Таня отново се беше нормализирал. Но след известно време тя видя обява за продажба на парцел земя близо до тяхната къща на символична сума.

— Трябва веднага да купим, помисли си тя. Със Стефан още отдавна обсъждаха такава възможност.

Жената се обади на продавача и се договори за всичко. Но Стефан беше в банята и нямаше как да провери при него колко пари са спестени.

Таня взе телефона му.

— Къде са парите? — крещеше тя. На сметката на съпруга ѝ имаше малко над триста хиляди. — Толкова време събирахме, къде изчезнаха всичките?

— Кой ти разреши да вземеш телефона ми? Дай го насам, — мъжът грубо ѝ отне телефона. — По-добре провери в портала за държавни услуги, там е дошло уведомление за теб.

Таня грабна своя телефон и видя съобщение за развод.

— Какво? Как така?

— Така. Подадох документи за развод. Имотите няма да делим. Купих къща за майка ми с общи пари, затова апартаментът остава за теб. Взимам вилата. Смятах – всичко е честно.

— Развод? Защо? Намери си някоя? Или майка ти ти го е втълпила?

— Не намесвай майка ми. Тя е възпитана жена, за разлика от теб.

Развеждам се заради отношението ти. На нея нямаше къде да отиде, а ти… ти само я потискаше.

С такъв човек не мога да живея. Съжалявам, но друг изход не виждам.

Същия ден Стефан събра всичките си вещи и си тръгна.

Автор: Анна Субботина

Статии и видеа без реклами

С абонамента Дзен Про

Дереккөз