Гергана обикаляше из стаята, люлееше дъщеря си и се стараеше да не мисли за нищо лошо и да не се поддава на отчаяние.
В крайна сметка можеше да опита с нещо да разбие вратата — няма да умрат от глад, все пак.
И изведнъж се чу звукът от завъртането на ключа в ключалката.
— Огнян! — затича се Гергана към вратата.
Но вратата се отвори и това беше неговият приятел Мартин, който веднага каза:
— Гергана, само не се притеснявай, с Огнян всичко е наред, жив е.
— Жив? А какво е станало?
— Вчера с него излязохме извън града заради работа. Вуйчо ми слага ограда на голям парцел и му трябват помощници — добри пари са. Искахме бързо да свършим, но шосето беше мокро след дъжда и Огнян излезе от пътя в канавката. Удари си главата и нещо стана с крака му, едва призори дойде на себе си.
Но казаха, че всичко ще бъде наред, разминало се е леко, но трябва няколко дни да полежи.
Огнян веднага ти звънна и изведнъж твоят мобилен телефон започна да звъни от неговото яке.
Започнах да го търся и заедно с него изпаднаха и твоите ключове! Като разбра Огнян, че е взел и ключовете ти, и телефона ти със себе си, направо се ужаси. „Отивай при тях веднага“, казва ми той. „Аз заключих жена си с детето вкъщи без телефон!“
Гергана дори заплака от радост: — Мартин, толкова съм щастлива, че дойде! Пускат ли при Огнян? Ужасно беше — какви ли не мисли ми минаха през главата!
След няколко дни Огнян се върна у дома.
За скандала дори не споменаха повече.
И двамата пораснаха през тези дни.
Огнян престана без причина да ревнува Гергана. И най-накрая намери хубава работа.
А Гергана вече никога не оставя Цветелина сама.
Да въртиш домакинството с малко дете съвсем не е толкова трудно, както ѝ изглеждаше преди.
И време е вече да се помири с родителите си — нека се зарадват колко са грешали!
Защото семейството на Огнян и Гергана стана прекрасно.
Първото изпитание преминаха успешно. Благодаря ви за харесванията, коментарите и абонамента!
Споделяйте любимите разкази в социалните мрежи — това радва автора!
