«Тръгна си и остави дъщеря ни сама» — каза с укор Огнян

Ужасно и безпомощно — истинско семейно изпитание.
Истории

На сутринта Огнян също не се появи и Гергана изведнъж осъзна, че с Цветелина са в ужасно положение. Вратата беше заключена отвън. Телефон нямаше. Блокът беше нов, още почти без съседи.

Собственичката на апартамента им го беше дала под наем евтино именно защото сградата беше с недовършени работи, а тя бързаше да изплати ипотеката си.

А от техния двадесет и трети етаж – колкото и да викаш, никой няма да те чуе.

Гергана се почувства зле, но се стегна. Не може Огнян просто така да ги изостави и изобщо да не се върне?

После ѝ се стори, че някой е в общия коридор и започна да чука по вратата и да крещи, че имат нужда от помощ.

Но никой не откликна – вероятно ѝ се е причуло.

Такова нещо никога досега не ѝ се беше случвало. Тя е заключена в апартамент на двадесет и третия етаж в полупразен блок с малката си дъщеря!

Тогава Цветелина се събуди и Гергана едва сдържа сълзите си – само да не се разплаче!

Провери детската храна – имаше малко суха смес и бурканчета с плодово пюре. В хладилника – сирене и някакви консерви. На масата във вазата – ябълки. А запаси почти никакви: само ориз за пилаф – Огнян веднъж сам пробваше да готви пилаф. И брашно – Гергана веднъж правеше палачинки. После Огнян започна да се прибира късно и Гергана съвсем затъна в домакинската работа, вече нямаше време за палачинки. Баба ѝ все казваше, че винаги трябва вкъщи да има запаси, но тогава това ѝ изглеждаше като старомодни глупости!

— Така-а-а, Цветелина, всичко ни е наред, сега мама ще свари оризова каша, а за дъщеря ще я пасира с блендера, нали така? Да видим как сме с памперсите? Засега стигат, а ако свършат – имаме стари пелени. Няма да пропаднем, дъще моя! Само татко ти по-скоро да си дойде!

На Гергана ѝ стана смешно – така баба ѝ преди говореше сама със себе си.

Но спокойният глас на Гергана подейства добре на Цветелина. Тя дори не капризничеше.

Към вечерта Гергана разбра, че явно наистина нещо е станало с Огнян. Никога досега не ги беше оставял сами толкова дълго време и обикновено по няколко пъти на ден разговаряха по телефона.

Цветелина след обилната каша задряма в ръцете ѝ.

Продължение на статията

Животопис