— Виждаш ли, Ива — протегна Светлана, гласът ѝ все повече напомняше радостната песен на победител, на когото току-що са връчили златен медал. — Петър също смята, че е време да сменим обстановката. Например у мен вкъщи…
— Достатъчно! — Ива рязко се обърна и застана между тях. Лицето ѝ беше твърдо като камък, но очите ѝ горяха с огън. — Значи ти трябва кабинет? А аз да отида в килера? Това е някакъв абсурд! Или толкова не можеш да се противопоставиш на Светлана, че си готов заради нейната прищявка да унищожиш нашия уют?
— Какво общо има Светлана? — Петър вдигна очи и в тях застина такава обърканост, че Ива за миг си помисли: може би той наистина не разбира какво става? — Просто мисля, че това е разумно предложение.
— Разумно ли? — Ива се усмихна горчиво, но смехът ѝ беше такъв, сякаш сърцето ѝ се чупеше на парчета. — Тогава знаеш ли какво? Проблем не виждам – апартаментът е мой, мили! Така че можеш да си събереш багажа със Светлана и да живеете както искате.
В стаята настъпи оглушителна тишина. Светлана застина с отворена уста, невярвайки на ушите си. Петър пребледня до такава степен, че Ива помисли дали няма всеки момент да припадне.
— Ива, сериозно ли говориш? Заради някакъв кабинет… — гласът му едва се чуваше.
— Не заради кабинета, Петър — тя пристъпи напред и в гласа ѝ прозвуча такава ярост, че беше невъзможно да бъде пренебрегната. — А защото не можеш да уважаваш моите граници. Дори не ме попита за мнението ми – просто подкрепи поредната прищявка на Светлана.
— Как смееш така да говориш с мъжа си?! — Светлана пристъпи напред с очи налети с кръв. — Ти…
— А Вие, Светлана, бъдете добра и напуснете апартамента ми — погледът на Ива я прикова на място. — Незабавно.
— Петър! — възкликна възмутено свекървата. — Чуваш ли как ти говори тя?! Неблагодарница! Ние само добро искаме! А тя…
Петър гледаше ту към жена си, ту към майка си; лицето му бе пълно с обърканост, но дълбоко в очите имаше още нещо – някакво смущение или вина.
Ива усети как този поглед я пречупи отвътре. Неговата слабост може би беше най-страшният удар – той просто не можеше да избере.
На следващия ден Светлана дойде отново. Появи се така сякаш носеше новината за световна катастрофа; а в ръцете ѝ – някаква неизвестна истина способна да разруши снаха ѝ.
— Как можа така да постъпиш с родната майка на мъжа си?! – започна Светлана още щом прекрачи прага. – Цяла нощ не спах от притеснение! Петър също е разстроен!
Ива мълчаливо тръгна към кухнята; свекървата вървеше след нея като сянка.
— Знаеш ли, Ива… Мисля че трябва да обсъдим поведението ти. Все пак си зряла жена и трябва…
— Какво точно трябва да разбера според Вас, Светлана? – рязко се обърна Ива без повече търпение. – Че имате право да разполагате в моя апартамент? Да командвате живота ми?
— Господи! До кога ще повтаряш „моят апартамент“, „моят живот“?! – разпери ръце свекървата. – Омъжена си! Имаш семейство! Ето у мен вкъщи…
— Тогава вървете при себе си вкъщи – прекъсна я Ива със студен глас като камък. – Там правете каквото искате; тук повече няма място за Вашите безкрайни посещения и съвети!
Решително тръгвайки към антрето тя отвори входната врата широко; лицето ѝ излъчваше пълно спокойствие и увереност. Гледаше свекървата сякаш това бе цял пласт история който вече нямаше място в живота ѝ.
— Какво правиш?! – изуми се Светлана.
— Изпращам непоканена гостенка – каза Ива толкова твърдо че думите й звънтяха във въздуха: – Оттук нататък Ви моля винаги първо да звъннете преди посещение; това е елементарно уважение към чуждото пространство!
— Петър! – извика Светлана силно: – Петре виждаш ли какво прави жена ти?!
Петър надникна от стаята; лицето му бе измъчено.
— Иве… може би няма нужда чак така…
– Напротив има нужда Петре! – отсече тя без дори да го остави да довърши мисълта си – Или започваме взаимно уважение към личните граници или всеки поема по своя път!
Щом зад Светлана хлопна входната врата Петър избухна:
– Как можа?! Как посмя така със Светлана?!
– А как постъпва твоята майка спрямо мен? – опита се спокойно но вече уморено да каже Ива – Пристига без предупреждение командори променя дома ми…
– Нашият дом! – прекъсна я Петър сочейки апартамента сякаш бе светиня – Нали сме семейство! А Светлана просто иска помощ!
