— Какво точно трябва да разбирам, Светлана? — Ива рязко се обърна, не издържайки повече. — Че имате право да се разпореждате в моя апартамент? Да командвате живота ми?
— Господи, стига си повтаряла — мой апартамент, мой живот! — разпери ръце Светлана. — Ти си омъжена! Имаш семейство! Ето у мен вкъщи…
***
Ива стоеше до прозореца, попивайки последните златисти лъчи на слънцето, които щедро огряваха старите стени на техния апартамент с Петър. Плъзна пръсти по резбованата рамка — наследство от Виктория, която ѝ я беше оставила в същата тази двустайна квартира. Това не беше просто кътче, където бе изживяла детството си, а мястото, където стана жена и за първи път започна съвместния си живот с Петър след сватбата. Четири стени и онези безкрайно важни дреболии — тяхната памет, нейната памет.
— Колко е хубаво, когато е тихо… — прошепна тя и се наслади на аромата на прясно сварено кафе, което кротко къкрише на котлона.
И тогава, като гръм от ясно небе, прозвуча познатият звук — ключът в ключалката. На прага се появи Петър: изморен, но с искрена усмивка.
— Ива, вкъщи съм — каза той и нежно я целуна по бузата. — Как си?
— Всичко е както обикновено — едва се усмихна Ива. — Вечерята почти е готова, хайде преоблечи се.
Петър изчезна в спалнята, а тя се върна при печката. Но още преди да хване лъжицата отново, звънна звънецът на вратата. Беше като предчувствие.
— Светлана… здравейте… — едва промълви Ива и отвори вратата.
— Ива! — Светлана я изгледа укорително. — Колко пъти да ти казвам: майка ти съм аз! Не някаква Светлана! Трябва вече да ме знаеш наизуст! — И уверено прекрачи прага без дори да свали обувките си. — Петър вкъщи ли е?
— Току-що дойде и се преоблича.
— Точно навреме тогава! — каза Светлана и тръгна към кухнята. — А това какво ти загаря или бъркам?
Ива веднага пристъпи към котлона. Нищо не беше загоряло; но ѝ беше ясно: спор няма смисъл.
— Мамо…? — чу се гласът на Петър от спалнята. — Защо идваш без предупреждение?
— Ох ти пък! – Светлана надникна в тенджерата с вид сякаш има мисия не само да провери как живеят „нормално“, а направо да го установи веднъж завинаги. – Реших ви изненадам малко – да видя как сте като семейство!
Ива продължи да подрежда масата така сякаш не забелязва присъствието ѝ. Три години брак я бяха научили на едно важно правило: такива „посещения“ просто трябва да ги игнорираш напълно. Светлана винаги намираше за какво да критикува – винаги!
— Петьо ти си отслабнал! – възкликна високо Светлана към мъжа ѝ.— Ива бе… изобщо ли не го храниш?
— Мамо всичко е наред… – опита се да я защити Петър.— Ива готви много вкусно!
— Да бе личи колко вкусно… – свекървата надникна пак в тенджерата и недоволно изсумтя.— Пак тия ваши диетични глупости? Картофи с месо няма ли за него поне?
Ива мълчаливо продължи с подреждането на масата; нямаше смисъл дори опит за спорене. За три години беше научила най-важното правило: каже ли нещо – свекървата ще го използва срещу нея.
Светлана седна във фотьойла така сякаш той ѝ принадлежи по право.
— Знаете ли… – внезапно просветля лицето ѝ.– Срещнах Гергана – помниш ли я Петьо? Однокласничката ти! Та тя чудесно си подредила жилището… Може би и вие трябва малко промяна?
— Светлана… – спокойно отвърна Ива.– Само преди година правихме ремонт…
— Е то какво от това? – поклати глава свекървата.– Помисли малко; аз може би ще реша кабинет за Петьо направим тук даже! Ето спалнята може лесно да стане кабинет…
Ива застина с чиния в ръка; явно не беше чула добре.
— Какво?! – Гласът ѝ бе толкова тих че дори Петър напрегнато погледна натам.
– Ами какво толкова? – безсрамно се усмихна Светлана.– На Петьо му трябва работен кабинет! Ти можеш спокойно във всекидневната спиш; там място бол или даже килера ще освободи място!
– Мамо! – поколеба се Петър.– Ние такова въобще не сме планирали…
– Ето там грешиш синко…– прекъсна го веднага Светлана.– Все жената слушаш само… А ти мъж си глава на семейството трябва кабинет!
Ива усети как вътрешностите ѝ се свиват; гневът й започна леко да проблясва отвътре навън… Този апартамент значеше много повече от четири стени за нея: тук всяка снимка всяка вещ носеше история… А сега свекървата решаваше всичко наново по свой вкус…
– Светлана…– каза тя опитвайки се запази спокойствие.– Хайде първо вечеряйте после ще говорим…
– Ох пак твоите „после“ измислици!…– разпери ръце свекървата.– Аз между другото мисля за вашето бъдеще!… Петьо кажи й ти!…
