На Елена явно ѝ личеше по лицето, че Виолета първоначално искаше да възрази, но веднага замълча. Тогава и синът ѝ Асен се намеси:
— Виолета, а ти самата не искаш ли да опиташ да поживееш така?
— Аз не обичам вилата толкова, колкото твоята майка! — отвърна Виолета, но веднага се обърна към Елена:
— А всъщност огромно благодаря, че ни помогнахте. Честно казано, мислех си, че на вилата се живее по-лесно. А то се оказа съвсем не така просто, но вече наистина пролетта е съвсем близо!
Едва на следващата есен Елена най-сетне се върна в собственото си жилище. Оказа се, че една година е много дълго време, когато чакаш нещо.
Котаракът Павел вече беше пораснал голям и влезе пръв в апартамента — там вече живееха други хора. Но изглеждаше семейство с дете — навсякъде беше чисто и подредено.
Елена седна на столчето в коридора и заплака:
— Ето ни у дома, Павле!
***********************************
Сега Елена разхожда с приятелките си из парка до обяд. И живее в собствения си апартамент като кралица.
А ако приятелките ѝ Йорданка или Ванеса започнат да се оплакват колко им е трудно животът, Елена веднага ги поставя на място:
— Вие тук в града сте разглезени — не знаете как хората живеят по селата, особено през зимата! Трябва да се радвате дори на малкото, което имате.
Синът ѝ Асен с Виолета купиха апартамент на изплащане, а своя двустаен оставиха на по-големия син Никола. Той решил да се жени за Алекса и обещава да помага на баща си с изплащането на кредита.
Все пак родителите трябва още и малката сестра Калина да изправят на крака — тя е едва дванайсетгодишна!
На Елена вече не ѝ е неудобно да живее в своя апартамент — помогнала е на децата си както е могла.
А котаракът Павел сутрин се мие и одобрително мърка:
— Всичко направи правилно! Помогна на своите хора и мен намери!
Благодаря за харесванията, отзивите и абонамента!
Моля споделяйте любимите ви разкази в социалните мрежи — това радва автора!
