— Но… Но това е нашият дом!
— Който майка ти искаше да контролира! Нека тогава контролира твоята половина!
— Ралица, почакай! — Димитър изглеждаше объркан. — Хайде да не бързаме! Вземи си време, помисли!
— Мислих три дни! И взех решение!
В този момент в кафето влезе Албена. Разбира се, тя не можеше да пропусне такава среща.
— А, снахата се появи! — тя седна на тяхната маса без покана. — Набяга ли се?
— Здравейте, Албена! — студено поздрави Ралица. — И довиждане! Всички въпроси вече ще минават през моя адвокат!
— Адвокат? — подсмихна се свекървата. — Не ме разсмивай! С какви пари си наела адвокат?
— С тези, които останаха от моето наследство! — отвърна Ралица. — Което по глупост вложих в общото жилище!
— Няма да посмееш да разрушиш семейството на сина ми!
— Вие самата го разрушихте! — Ралица стана. — С вашата алчност и желание всичко да контролирате!
— Как смееш! — Албена също се изправи. — Ти си никоя и никой не те знае! Провинциалистка!
— Провинциалистка с образование, работа и самоуважение! — отвърна Ралица. — За разлика от вашия син, който на тридесет и две години не може да вземе нито едно решение без мама си!
— Моят син е прекрасен човек!
— Който излъга жена си! По ваше нареждане!
Посетителите в кафето започнаха да се обръщат към тях. Димитър опита да успокои майка си:
— Мамо, моля те, хайде не тук!
— Мълчи! — прекъсна го Албена. — Аз сама ще се оправя с тази нахалница!
Тя се обърна към Ралица:
— Нищо няма да получиш! Ще те съдим! Ще докажем, че не си адекватна!
— Опитайте! — спокойно отвърна Ралица. — Имам доказателства за измама от ваша страна! Измама при подписване на документи е наказуема по закон!
Албена почервеня.
— Заплашваш ли ме?
— Информирам ви за последствията от действията ви!
Ралица взе чантата си и тръгна към изхода. На вратата се обърна:
— Димитър, документите за развода ще получиш чрез съда! И да, Албена, можете спокойно да задържите сина си при себе си! Така или иначе винаги сте искала да го контролирате напълно – сега е изцяло ваш!
Следващите месеци бяха трудни – разводът, съдилищата, делбата на имуществото. Албена правеше всичко възможно да пречи, но фактът за измамата с пълномощното наклони везните в полза на Ралица. Съдът ѝ присъди седемдесет процента от стойността на апартамента.
Димитър опита да се помири – звънеше ѝ по телефона, пишеше ѝ съобщения, дори идваше при родителите си. Но Ралица беше непреклонна – предателството не може да бъде простено.
След половин година тя купи малък, но уютен апартамент в нов квартал – свое собствено жилище, където никой нямаше право да ѝ казва как трябва да живее.
На работа я повишиха – вече беше финансов директор. Животът ѝ започваше отново.
Една вечер й се обади приятелката ѝ.
— Ралица, няма да повярваш! Помниш ли Йордан от съседния отдел? Питаше за теб!
— И какво? – разсеяно попита Ралица докато преглеждаше отчетите.
— Как какво? Той е страхотен мъж – красив и необвързан… И най-важното: няма майка до себе си постоянно!
Ралица се засмя.
– Последното е най-важното условие!
– Значи мога ли му дам номера ти?
Ралица се замисли… Защо пък не? Нов живот – нови възможности.
– Давай… Само го предупреди: никакви свекърви като бонус към връзката ми не приемам повече!
Приятелката й избухна в смях.
– Обещавам ти – майка му живее в друг град и идва веднъж годишно само за гости.
– Перфектно… – усмихна се Ралица.
Погледна през прозореца на новия си апартамент: вечерният град блестеше от светлини… Някъде там сред хилядите прозорци Димитър продължаваше живота под контрола на майка си… А тя беше свободна: свободна от манипулации и токсични отношения…
Телефонът звънна – непознат номер.
– Ало?
– Ралица? Йордан е на телефона… Приятелката ви ми даде номера ви… Искате ли утре след работа кафе?
Гласът му беше приятен и уверен; нямаше нищо общо с маминото синче…
– Защо пък не? – отвърна тя усмихнато…
Новият й живот тепърва започваше… И вече нямаше място за токсични свекърви или безволеви съпрузи: само тя самата бе господарка на съдбата си…
А Албена получи това което толкова силно желаеше: пълен контрол над сина си… Само че без снаха като част от пакета… Но нима точно това не бе целта й?
Иронията бе там че опитвайки се отчаяно “да спаси” имуществото му лиши го от семейство; опитвайки се “да контролира” снаха загуби я завинаги…
А Ралица? Просто започна истинския живот: свободен и щастлив…
