Ралица събра най-необходимите си вещи и се запъти към вратата. Там я спря гласът на Албена:
— Помисли добре, снахо! Без нас ти си никоя! Обикновена провинциалистка, която е имала късмета да се омъжи за сина ми!
Ралица се обърна.
— Знаете ли, Албена, права сте! Наистина съм имала късмет! Късметът ми беше да видя истинското лице на вашето семейство, преди да стане твърде късно!
Тя излезе от апартамента, оставяйки смаяни съпруга си и свекървата.
Родителите на Ралица живееха в същия град, но в друг квартал. Баща ѝ отвори вратата и като видя разплаканото лице на дъщеря си, я прегърна без думи.
— Какво се е случило, слънчице?
Ралица разказа всичко — за пълномощното, за измамата, за реакцията на мъжа си. Майка ѝ слушаше и поклащаше глава, а баща ѝ ставаше все по-мрачен с всяка дума.
— Негодници! — изруга той, нещо което рядко му се случваше. — Как са посмели!
— Татко, какво да правя? — Ралица избърса сълзите си. — Апартаментът е на двама ни и сега майка му може да контролира всички сделки!
— Първо трябва да се консултираш с юрист! — каза майката. — Имам една позната, много добър специалист по семейно право!
— Второ — добави бащата ѝ — трябва внимателно да проучиш това пълномощно! Ако е издадено неправилно, може да бъде оспорено!
На следващия ден Ралица се срещна с юристката Анна, приятелка на майка ѝ. Опитната жена внимателно разгледа документа и се усмихна.
— Ралица, имам добри новини за вас! Това пълномощно е незаконно!
— Защо? — попита Ралица с надежда.
— Първо: пълномощното за разпореждане с недвижим имот трябва задължително да бъде нотариално заверено! А това е просто писмено! Второ: дори и да беше заверено нотариално, свекървата ви не може да разполага с вашия дял без вашето изрично съгласие!
— Значи са блъфирали?
— Точно така! Освен това самият факт на измама при подписването на документа представлява измама по закон! Можете спокойно да подадете жалба в полицията!
Ралица се замисли. От една страна й се искаше измамниците да бъдат наказани. От друга – това беше бащата на бъдещите й деца. Или вече не?
— А какво ще стане с апартамента? — попита тя. — Нали е записан на двама ни?
— Има няколко варианта! — Анна извади тефтерче. — Първи вариант – развод и разделяне на имуществото! Като вземем предвид че по-голямата част от парите са ваши, съдът може да ви присъди по-голям дял! Втори вариант – изкупувате дела на мъжа ви! Трети – продавате апартамента и делите парите!
Ралица кимна. Трябваше да вземе решение.
Вечерта Димитър позвъни.
— Ралица, стига си се цупила вече! Връщай се у дома!
— Това вече не е моят дом! — отвърна спокойно тя.
— Не говори глупости! Ние сме семейство все пак!
— Семейството не може да бъде градено върху лъжа и измама, Димитре!
— Защо толкова държиш на това пълномощно? — раздразнено възкликна той. — Ще го скъсаме и ще забравим за него!
— Не става дума за един лист хартия! Става дума за доверието между нас! Предаде ме, Димитре – избра страната на майка си!
— Тя ми е майка все пак!
— А аз ти бях жена… или вече бивша…
— Искаш ли развод? — в гласа му прозвуча тревога.
— Искам човек до себе си който ме уважава; който не ме лъже; който не позволява майка му да управлява живота ни вместо нас самите!
— Ралица… хайде поне веднъж поговорим като хората…
— Добре тогава – утре в кафето на Садова улица в три часа следобед!
На следващия ден Ралица отиде в кафенето с папка документи под ръка. Димитър вече я чакаше там – самият той този път без майка си.
– Благодаря ти че дойде – опита се той да хване ръката ѝ но тя я дръпна назад.
– Дошла съм тук само заради развода ни…
– Защо така категорично? Можем още всичко поправим…
– Какво точно? Да върнем доверието помежду ни ли? Да заличим спомена от предателството?
– Не съм искал никога нарочно те лъжa… Просто мама настоя много… каза че било само за наше добро…
– Димитре… ти си вече тридесет и две годишен мъж… защо още позволяваш майка ти вместо теб решенията вкъщи сама ги взема?
– Не ги взема тя… само ми помага със съвети…
– Манипулира те – а ти го допускаш доброволно…
Димитър замълча; после рече:
– Добре де… ще говоря сериозно този път с нея; ще я помоля повече никога повече намеса…
– Това го казвал си го много пъти досега… какво промени последния път?
– Сега ще бъде различно обещавам…
Ралица поклати глава и изкара документ от папката:
– Това са молбата ми за развод… както и исковата молба за разделяне собствеността върху жилището ни…
Димитър пребледня.
– Наистина ли говориш сериозно?
– Напълно сериозно говоря. Консултирах се със специалист по семейното право; като основният вложител при покупката мога спокойно претендирам по-голям дял от жилището ни…
