— Това е моят апартамент! — изстреля Ралица. — Купен с моите пари!
— Скъпа, апартаментът е на твое име и на Димитър! — напомни свекървата ѝ. — Значи е общ! И аз, като майка, имам право да защитавам интересите на сина си!
— Нямате никакво право да фалшифицирате подписа ми!
— А кой каза, че е фалшив? — Албена извади от чантата си още един документ. — Ето, виж! Ти подписваше документи преди месец, когато уреждахме застраховката на колата на Димитър, нали? Сред тях беше и това пълномощно!
Ралица взе документа с треперещи ръце. Наистина, преди месец Димитър я беше помолил да подпише някакви документи за застрахователната компания. Тя му се доверяваше и не беше чела внимателно всичко.
— Излъгахте ме! — прошепна тя, гледайки към съпруга си. — Нарочно ми подхвърли това пълномощно сред другите документи!
— Ралица, не драматизирай! — опита се Димитър да я хване за ръката, но тя се дръпна. — Това е просто формалност!
— Формалност ли? — отстъпи тя към вратата. — Вие с майка ти сте се наговорили зад гърба ми и с измама сте ме накарали да подпиша документ, който ѝ дава право да разполага с моя апартамент – и това било формалност?
— Не твоя, а вашия! — поправи я Албена. — И изобщо, снахо, стига си истерясвала! Никой няма намерение да ти взема жилището! Просто ако решиш да се разведеш със сина ми, ще трябва добре да помислиш!
— Значи това е изнудване? — Ралица не можеше да повярва на ушите си.
— Това е защита на семейството! — отсече свекървата ѝ. — На семейството на моя син!
Ралица погледна към Димитър в търсене поне на малко подкрепа в очите му, но видя само отчужденост.
— Наистина ли смяташ това за нормално? — попита тя съпруга си.
— Ралица, разбери – мама ни мисли доброто! Просто иска бракът ни да бъде стабилен!
— Брак основан на лъжа и изнудване? — горчиво се усмихна Ралица. — Много здрава основа…
Тя се обърна и излезе от кабинета. Трябваше ѝ време да помисли и осмисли случилото се. В спалнята седна на леглото и опита да се успокои. Четири години вярваше, че с Димитър имат истинско семейство. Да, свекървата винаги бе властна и обичаше да контролира живота им – но чак до там: до измама с документи…
По-точно – не фалшификация; те я бяха измамили така че сама да подпише пълномощното. И Димитър го знаеше! Знаеше – и мълчеше!
След час в спалнята влезе съпругът ѝ.
— Ралица, хайде спокойно да поговорим!
— За какво? — дори не го погледна тя. — За това как предаде доверието ми?
— Не съм те предавал! Просто мама настоя много силно… Не можах да ѝ откажа!
— Не можа ли поне веднъж да откажеш измама спрямо собствената си жена?
— Това не е измама! Така или иначе щеше да подпишеш ако те бях помолил открито…
— Не! Никога нямаше доброволно да дам пълномощно майка ти над апартамента ми! Никога!
— Ето виждаш ли?! Мама беше права – ти мислиш само за себе си…
— Аз мисля само за себе си?! Всички спестявания вложих тук; работя по десет часа всеки ден; готвя чистя пера… И пак аз съм егоистката?
— Мислиш само за своите права – за своя апартамент…
— Защото са мои права и мой апартамент!
— Нашият ни е той! Нашият апартамент – а майка ми има право да защитава семейството ни!
Ралица осъзна колко безсмислен става разговорът: Димитър напълно подкрепяше майка си – както винаги.
— Добре тогава… Щом майка ти толкова държи на бъдещето ти – нека тя го подсигури нататък! Аз си тръгвам.
— Къде ще ходиш?! – учуди се Димитър.
– При родителите ми… Имам нужда от време за размисъл.
– Ралица недей глупости… Заради някакъв лист хартия…
– Заради предателството ти… – поправи го тя докато вадеше куфара от гардероба.
Димитър опита да я спре точно когато в стаята влезе Албена.
– Остави я! – каза свекървата му сухо.– Ще потича малко насам-натам; ще размисли; ще се върне… Къде другаде ще иде?
Ралица застина насред стаята и бавно се обърна към свекървата:
– Толкова сигурни ли сте че ще се върна?
– А къде ще идеш? Нямаш собствен дом; този апартамент е записан на двама ви; а благодарение на пълномощното вече мога аз лично всичко тук контролираш…
– Значи ме изнудвате?!
– Възпитавам те просто.– отсече Албена.– Уча те що значи семейство…
