— Защо майка ти ме питаше за личните ми данни? — Ралица стоеше на прага на кабинета на съпруга си, стискайки в ръка странен документ. — Димитър, какво става?
Съпругът ѝ пребледня, щом видя листа в ръцете ѝ. Това бе пълномощно за разпореждане с апартамента им, което Ралица случайно намери в чекмеджето на бюрото му, докато търсеше телбод.
— Откъде го имаш това? — вместо отговор попита Димитър.
— Търсех канцеларски принадлежности! — Ралица усещаше как тревогата в нея расте. — Но сега не става дума за това! Обясни ми защо на това пълномощно стои моят подпис, при положение че никога не съм го подписвала?
Димитър се отпусна назад в стола и тежко въздъхна. Женени бяха от четири години и през това време Ралица свикна с постоянната намеса на свекървата Албена в живота им. Но фалшифициране на документи — това беше нещо ново.
— Ралица, седни! — Димитър посочи стола срещу себе си. — Трябва да поговорим!
— Да поговорим? — тя седна, без да изпуска документа от ръце. — За това, че ти и майка ти сте фалшифицирали подписа ми? Това е престъпление!
— Никой нищо не е фалшифицирал! — раздразнено отвърна съпругът ѝ. — Мама просто искаше да се подсигури!
— Да се подсигури от какво? От собствената си снаха ли? — гласът на Ралица трепереше от възмущение.
— От непредвидени обстоятелства! — Димитър стана и се приближи до прозореца. — Знаеш добре, мама винаги се тревожи за бъдещето ни!
Ралица почувства как земята под краката ѝ се разклаща. Апартаментът, в който живееха, беше купен с парите, които тя получи като наследство от баба си. Да, формално беше записан на двамата с Димитър, но по-голямата част от сумата внесе именно тя.
— Димитър, погледни ме в очите! — тя стана от стола. — Знаеше ли за това пълномощно?
Той мълчеше и гледаше през прозореца.
— Знаел си! — констатира Ралица. — И си мълчал! От колко време го замисляте?
— Никой нищо не е замислял! — изсумтя Димитър. — Мама просто се притеснява! Смята те за лекомислена и мисли, че можеш да вземеш необмислено решение!
— Лекомислена ли? — Ралица не вярваше на ушите си. — Аз работя като главен счетоводител във водеща компания! Аз управлявам семейния ни бюджет! Аз плащам всички сметки! В кое точно съм лекомислена?
— Не разбираш майка ми! — обърна се към нея Димитър. — Тя преживя развод с баща ми и остана сама с две деца! За нея финансовата сигурност е всичко!
— Но това не ѝ дава право да фалшифицира документи за моя апартамент!
— Нашия апартамент! — поправи я Димитър.
— Който основно купихме с моите пари! — напомни Ралица.
В този момент звънна входната врата. Димитър отиде да отвори и след минута в кабинета влезе самата Албена – елегантна жена на шестдесет години, винаги безупречно облечена и причесана; излъчваше увереността на човек, свикнал да контролира всичко около себе си.
— Ралица, скъпа! — свекървата се усмихна студено; усмивката ѝ обаче не достигаше до очите ѝ. — Димитър каза, че си намерила документите?
— Албена, как можахте? — Ралица стана със стисканото пълномощно в ръка. – Това е фалшификация!
— Каква фалшификация? – невъзмутимо седна Албена в креслото срещу тях.— Това е просто предпазна мярка – ако случайно ти се случи нещо!
– На мен ли? А защо не на Димитър?
– Защото Димитър ми е син! – отсече Албена.— Знам добре: той никога няма да постъпи необмислено! А ти… Извинявай скъпа – но почти не те познавам!
– Четири години брак – а още ме „не познавате“?! – почувства как гневът кипи вътре у себе си Ралица.
– Четири години са нищо… – свекървата приглади идеално подредената си прическа.— Моя приятелка беше омъжена петнайсет години; после мъжът ѝ я напусна заради младата секретарка и я остави без левче… Не желая синът ми да попадне така!
– Тоест мислите ли сериозно: аз ще зарежа Димитър и ще взема апартамента?! – Не можеше да повярва чутото Ралица.
– Всичко може да стане… – философски отбеляза Албена.— Животът е непредвидим…
Ралица погледна към мъжа си; той през цялото време мълчеше.
– Димитре… И ти ли така мислиш?
Той само сви рамене:
– Мама просто играе „втора сигурност“. Недей го взима толкова навътре…
– Да приема спокойно фалшифициран документ?! – поклати глава невярващо Ралица.— Това е незаконно; мога веднага да подам сигнал в полицията!
Албена избухна в смях:
– И какво ще им кажеш? Че свекървата пазела интересите на сина си?! Ще те направят за смях там…
